№ 126
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500367 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 278 ГПК, на осн.чл.274, ал.2 ГПК, образувано по
частна жалба, вх.№ 21069/11.06.2021г., подадена от Т. ИВ. Т., ЕГН **********, против
Определение № 21562/21.05.2021г., постановено по гр.д.№ 145/2020г. по описа на ОС - К., с
което се оставя без уважение молбата й, вх.№ 211603/29.04.2021г. за изменение на
протоколно определение от 22.03.2021г. в частта за разноските, като се осъди „А.-В.-Т.И
СИЕ“ СД да й заплати разноските за ДТ по ч.гр.д.№ 1039/2019г. по описа на РС - К. в
размер на 1200лв., както и разноските за допълнително заплатена ДТ по гр.д.№ 145/2020г.
по описа на ОС - К. в размер на1200лв.
Оплакванията в частната жалба са за незаконосъобразност на обжалваното определение, а
искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да бъдат присъдени
разноските.Претендира се и за присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
В постъпилия в срок писмен отговор от насрещната въззиваема страна, „А.-В.-Т.И СИЕ“СД,
представлявано от управителя М.Т., частната жалба се признава.
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена срещу подлежащо на
въззивно обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение по чл.274, ал.1 ГПК,
постановено от първоинстанционен окръжен съд от съдебния район, от активно
процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е
по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбата
на насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията частната жалба и
извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното
1
определение, след като прецени данните по делото, намира следното:
Производството, в което е постановено сега обжалваното определение гр.д.№145/2020г. по
описа на ОС - К., е образувано по предявен от въззивницата Т. ИВ. Т. срещу „А.-В.-Т.И
СИЕ“ СД иск за установяване на оспореното й парично вземане по запис на заповед от
01.03.2018г. за сумата 60 000лв. в заповедното производство по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
1039/2019г. по описа на РС - К..
Въз основа на подадените по делото две писмени молби от въззивницата Т. ИВ. Т., вх.№№
211064/18.03.2021г. и 21122/22.03.2021г., с които е заявен отказ от иска и се иска
прекратяване на производството и присъждане на разноски, е постановено протоколно
определение в с.з. на 22.03.2021г., с което производството по делото е прекратено, на осн.
чл.233 ГПК, поради отказ от иска, но е оставено без уважение искането на въззивницата Т.
ИВ. Т. за присъждане на разноски в размер на 2400лв., съгласно представения списък.Като
необжалвано, същото определение е стабилизирано.
След това по делото е постъпила от въззивницата Т. ИВ. Т. молба, вх.№ 211603/29.04.2021г.
за изменение на протоколно определение от 22.03.2021г. в частта за разноските, по която е
постановено сега обжалваното определение за оставянето й без уважение.
За да постанови обжалваното определение, е прието следното:Липсват основания за
присъждане на разноски на ищцата, тъй като производството по делото е прекратено на
основание извършения от нея отказ от иска.Този извод не се променя от това, че
предявеният от нея иск е бил признат от ответното дружество, чрез управителя М.Т., тъй
като искът е бил оспорен от другия управител на ответното дружество, нито от
съдържанието на приложената по делото извънсъдебна спогодба от 15.12.2020г., касаеща
друг запис на заповед, който не е предмет на делото.
В частната жалба се поддържат следните оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното определение:Тъй като производството по делото било недопустимо, поради
липса на правен интерес, предвид извършеното на 17.09.2019г., преди подаване на ИМ на
25.10.2019г., валидно оттегляне на подаденото от ответното дружество- длъжник
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, чрез единия от управителите му -
М.Т., съдът бил длъжен да прекрати делото на това основание и да не се произнася по
молбата на въззивницата за отказ от иска.Евентуално, определението било постановено в
нарушение на цитирана съдебна практика на ВКС в хипотези, когато ответникът е дал повод
за предявяване на иска, но са настъпили нови обстоятелства след подаване на ИМ, даващи
основание за ищеца за оттегляне или отказ от иска, в които случаи даденото тълкуване е, че
ищецът има право на разноски.В тази връзка е твърдяно, че в случая отказът от иска бил
извършен в изпълнение на сключената между страните след завеждане на делото
извънсъдебна спогодба от 15.12.2020г., съгласно която разноските по настоящото дело се
поемат от ответното дружество.
2
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение,
поради следните съображения:
Противно на неоснователно поддържаното в частната жалба, обжалваното определение не е
постановено в нарушение на процесуалния закон.Тъй като, като необжалвано, е
стабилизирано определението за прекратяване на делото на посоченото правно основание,
чл.233 ГПК, поради извършения от въззивницата отказ от иска, не могат да се обсъждат
доводите в частната жалба, че молбата за отказ от иска не е следвало да се разглежда, тъй
като производството по делото е било недопустимво и е следвало да бъде прекратено,
според поддържаното, поради липса на правен интерес, поради извършено преди подаване
на ИМ валидно оттегляне на подаденото възражение срещу издадената заповед за
изпълнение.
Неоснователен е и вторият довод за незаконосъобразност на обжалваното определение. С
оглед въведените от въззивницата доводи, че е подала исковата молба след извършено
валидно оттегляне на подаденото от ответното дружество възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, липсват основания да се приеме, че ответното дружество е дало
повод за образуване на делото.
Не е налице и втората визирана предпоставка в цитираната в частната жалба съдебна
практика на ВКС, а именно не е доказано по делото настъпването на твърдените от
въззивницата нови обстоятелства след подаване на ИМ, даващи основание да извърши отказ
от иска.Действително, след завеждане на делото, съгласно представената по делото
извънсъдебна спогодба с нот. заверка на подписите от 15.12.2020г., страните и трето
неучастващо дружество, солидарен длъжник, като са уредили извънсъдебно отношенията си
по повод друг запис на заповед, от 16.12.2020г., са уговорили, в случай на издаване въз
основа на спогодбата от 15.12.2020г.в полза на въззивницата Т.Т. на заповед за изпълнение,
тя да направи отказ от иска по гр.д.№ 145/2020г. по описа на ОС - К. и да поиска
прекратяване на производството, като в този случай всички разноски и на двете страни се
поемат от „А.-В.-Т.И СИЕ“ СД.По делото обаче нито се твърди, нито се установява
осъществяване на фактическия състав на коментираната в спогодбата хипотеза, конкретно
не е твърдяно доказано след завеждане на делото, въз основа на спогодбата от 15.12.2020г.,
да е била издадена в полза на въззивницата Т.Т. заповед за изпълнение.
Ето защо, е липсвало основание на ищцата да се присъдят разноски при прекратяване на
делото на осн. чл.233 ГПК, поради извършения от нея отказ от иска, респективно - за
изменение на протоколното определение по реда на чл.248 ГПК чрез допълнителното
присъждане на разноски.
При съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение, като законосъобразно, се
потвърждава.
Мотивиран от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 21562/21.05.2021г., постановено по гр.д.№ 145/2020г. по
описа на ОС - К., с което се оставя без уважение молбата на Т. ИВ. Т., ЕГН **********, вх.
№ 211603/29.04.2021г., за изменение на протоколно определение от 22.03.2021г. в частта за
разноските, като се осъди „А.-В.-Т.И СИЕ“ СД да й заплати разноските за ДТ по ч.гр.д.№
1039/2019г. по описа на РС - К. в размер на 1200лв., както и разноските за допълнително
заплатена ДТ по гр.д.№ 145/2020г. по описа на ОС - К. в размер на1200лв.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4