Решение по дело №16509/2013 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е  № 1494

 

гр. Варна, 21.03.2014г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, ХXVI-ти състав в публично съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година

 

Районен съдия: Иванка Дрингова

 

при секретаря Т.С., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16509 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба от А.К.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.А.Г., ЕГН ********** и В.К.Г., ЕГН **********, действаща лично със съгласието на своята майка и законен представител Х.А.Г., ЕГН **********,*** срещу К.С.Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ************, с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.150 от СК.

Ищците излагат в исковата си молба, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7603/2006г., по описа на ВРС, ХХV-ти състав, ответникът е осъден да заплаща в полза на децата издръжка в размер на по 80 лева месечно. Сочи, че от тогава е изминал значителен период от време, в който са се увеличили потребностите на децата. Отправеното искане е да се увеличи присъдената издръжка от 80 лева на 250 лева за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който изразява становище за допустимост и основателност на исковете до 150 лева за детето В. и до 130 лева за детето А.. Твърди, че извън ежемесечната издръжка, предоставя и други средства на децата. Моли за отхвърляне на исковете в оспорените части.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” гр.Варна изразява становище за основателност на предявените искове, по размера предоставя на съда.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че К.С.Г. е баща на В.К.Г. и А.К.Г., родени съответно на ***г. и 22.08.2003г., както и че с влязло в сила на 03.02.2007г. решение № 75/08.01.2007г., постановено по гр.д. № 7603/2006г. на ВРС, ХХV-ти състав на ВРС е ответникът е осъден да заплаща в полза на децата си месечна издръжка в размер на по 80 лв. за всяко дете, считано от влизане на решението в сила. От останалите писмени доказателства се установя, че децата имат проблеми със зрението, за което им е предписана корекция с очила; посещават школа по английски, а момчето тренира футбол.

От удостоверение, изходящо от „Л. - България” ЕООД е видно, че през периода от м.ноември 2012г. до м. октомври 2013г. Х.А.Г. е получила брутно трудово възнаграждение в общ размер от 5815,40 лв., или средно месечно – 484,62 лв.

От показания на свидетеля Върбинка Илиева Миланова, майка на ответника, се установява, на два месеца синът й изпраща пари за децата, с който им купува необходими и избрани от тях вещи. Сочи, че бащата изпраща на сина спортна екипировка, екипи на отбори и дрехи. Излага също, че в действителност синът й изплаща в полза на децата месечна издръжка в размер на по 100 лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За уважаване иска по чл.150 от СК е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които е присъдена издръжката. Съдът счита, че тези законни предпоставки са налице в конкретния случай. От влизането в сила на решението, с което е определен размера на издръжката до постановяване на настоящето решение са повече от седем години, през който период са настъпили съществени и трайни изменения на обстоятелствата, при които е определена. Променени са както обществено – икономическите условия в страната, така и потребностите на децата, продиктувани от тяхната възраст и нуждата от повече средства за тяхното задоволяване. Поради горното, съдът намира исковете за доказани по основание.

По отношение размера на претендираната издръжка съдът намира, че за правилното отглеждане, възпитание и образование на децата са необходими обичайните за тяхната възраст средства. Съдът определя, че месечната издръжката в полза на детето В. възлиза на 300 лв., от които ответникът следва да заплаща 200 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба, а майката – 100 лв., а за детето А. – 230 лв., от които бащата следва да заплаща 150 лв., а майката 80 лв. За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази преди всичко потребностите на децата, обусловени от тяхната възраст и интереси, а приоритетното парично участие на бащата се определя с оглед липсата на други алиментни задължения, както и от обстоятелството, че в тежест на майката са преките и непосредствени грижи за децата с оглед съвместното им съжителство.

С оглед горното, предявеният иск от детето В. следва да се уважи и размерът на дължимата издръжка да се увеличи от 80 лв. на 200 лв., а за разликата над 200 лв. до 250 лв. следва да де отхвърли. Искът на детето А. следва да се уважи и размерът на дължимата издръжка да се увеличи от 80 лв. на 150 лв., а за разликата над 150 лв. до 250 лв. следва да де отхвърли. Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на предявяване на иска - 12.11.2013г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи до настъпването на законово основание за изменението или прекратяването й.

            На осн. чл.242, ал.1 от ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение.

В исковата молба ищците са поискали присъждане на разноски, но не са представили доказателства за действително извършени, поради което такива не им се дължат.

            На осн. чл.78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 273,60 лв.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 75/08.01.2007г., постановено по гр.д. № 7603/2006г. на ВРС, ХХV-ти състав, влязло в законна сила на 03.02.2007г. издръжка, дължима от К.С.Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ************ в полза на детето В.К.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител и майка Х.А.Г., ЕГН **********,***, КАТО ГО УВЕЛИЧАВА от 80 лева на 200 /двеста/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.11.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи до настъпването на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 от СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 200 лв. до 250 лв.

ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 75/08.01.2007г., постановено по гр.д. № 7603/2006г. на ВРС, ХХV-ти състав, влязло в законна сила на 03.02.2007г. издръжка, дължима от К.С.Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ************ в полза на детето А.К.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител и майка Х.А.Г., ЕГН **********,***, КАТО ГО УВЕЛИЧАВА от 80 лева на 150 /сто и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.11.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи до настъпването на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 от СК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 150 лв. до 250 лв.

 

            Решението подлежи на предварително изпълнение, на осн. чл. 242, ал.1, ГПК.

            ОСЪЖДА К.С.Г., ЕГН ********** от гр. Варна, ************ да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 273,60 лв. /двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: