Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260909 23.07.2021г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд Х
състав
На СЕДМИ юли Година
2019
В открито заседание в
следния състав:
Районен
съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: Божура
Антонова
Като разгледа
докладваното от председателя гр.д. №3302 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. М., срещу Л.С.Л., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***; и Длъжникът Л.Л.Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, с която си иска съдът да признае за установено, че двамата дължат разделно на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Л. Вангелов Спасов – Изпълнителен директор,, СУМИТЕ КАКТО СЛЕДВА:
Л.С.Л. - 2/3 от общо дължимите суми за главница и лихва за неплатена топлинна енергия, както следва:
сумата 601,70 лв. /шестстотин и един лева и 70 ст./ от сумата 902,54 лв. /деветстотин и два лева и 54 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
сумата 60,10 лв. /сестдесет лева и 10 стотинки/, от сумата 90,15 лв. /деветдесет лева и 15 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 30.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 601,70 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и 16,66 лв.
/шестнадесет лева и 66 ст./
представляваща държавна такса и сумата 33,34 лв. /тридесет и три лева и 34 ст./- юрисконсултско
възнаграждение.
Л.Л.Л. - 1/3 от общо дължимите суми за главница и лихва за неплатена топлинна енергия, както следва:
сумата 300,85 лв. /триста лева и 85 ст./ от сумата 902,54 лв. /деветстотин и два лева и 54 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
сумата 30,05 лв. /тридесет лева и 05 стотинки/, от сумата 90,15 лв. /деветдесет лева и 15 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 30.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 300,85 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот, находящ се гр. П., ул.“П.К.“ ***.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
В исковата молба е посочено, че между
топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга
страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на
топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи
условия за битови нужди действали за процесния период.
С влизането в сила на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
- продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за
общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно
одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно
разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува
общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно
разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите
условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент
в дружеството
ни няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната
страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия
за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
топлоснабдения имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата
на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в
топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно
от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката-
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Изрично е
посочено, че облигационноправните взаимотношения между топлопреносното
предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по
силата на приети и одобрени общи условия.
Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата
на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен
орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.
Задължението
на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и
съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То
може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и ФДР.
Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане
на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по
който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца,
дължимата сума изпада в забава.
Моли се съдът
да признае за установено, че ответниците дължат процесните суми.
Представени са писмени доказателства към исковата молба,
които се моли да бъдат приети по делото.
Отправено е искане за назначаване
по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси,
поставени в исковата молба, като същото е било уважено от съда. Представени са
и писмени доказателства към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от всеки един от двамата ответници, като първият
Л.С.Л. с адрес: *** с ЕГН:**********, моли претенциите спрямо него да бъдат
отхвърлени. Същият посочва в отговора си, че нито той, нито синът му- Л.Л.Л.
са сключвали договори с ищцовото дружество- Топлофикация-П.” АД, които да
породят някакви облигационни правоотношения. Между него и ищцовото
дружество-Топлофикация-П.” АД нямало сключен договор от което да поражда
някакви задължение към него.
С
оглед на гореизложеното е сочи, че исковата молба отправена срещу него от
страна на ищеца с ищцовото дружество-Топлофикация-П.” АД въз основа на която е
образувано гр.д.№3302/2020 год. по описа на Пернишки Районен Съд е
неоснователна и неправилна.
Допълва
и че топлофицираният процесен имот го придобили по възмезден начин по време на
бракът им с покойната му съпруга: М.И.Л., която починала на дата:21.05.2003 г.
и с която сключили граждански брак на дата 29.11.1980 год. Прилага копие от Нотариален Акт за собственост на недвижими имоти
построени от ***-*****” -гр.П. с №*** том **дело №*** от **** год. съставен от
Нотариус при Пернишки Районен Съд процесният топлофициран имот е придобит на 27.07.**** год. В исковата молба обаче
ищцовото дружество -’’Топлофикация-П.” АД твърди, че той е собственик на 2/3 от
горепосочения процесен топлофициран имот представляващ апартамент, находящ се в
град П.,ул.’’П.К.”, *** и съответно дължи 2/3 части от стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за посочени в исковата молба периоди
за горепосочения апартамент, което оспорва с доводи, че след смъртта на
съпругата си до сегашния момент той е собственик на 3/4 идеални части от
горепосочения процесен топлофициран имот представляващ апартамент, находящ се в
градП.,ул.’’П.К.”, ***. Горепосоченото твърдение твръди за вярно порази факта, че наследил по
закон 3/4 идеални чати от горепосочения процесен топлофициран имот
представляващ апартамент, находящ се в град П.,ул.’’П.К.”, ***, а синът му- Л.Л.Л.
по закон наследил 1/4 идеални части от процесния имот. От горепосоченото
следвало, че исковата молба отправена срещу него е
с неправилен
петитум тъй като в случая
се дължи съвсем други стойности на топлинна енергия от така исканите от страна
на ищеца. Моли съда да отхвърли претенцията спрямо него. Претендира разноски.
Прилага писмени доказателства по делото:Удостоверение за наследници, с
изх.№20/ГРС-5202 от дата:11.09.2020 год. издадено от Община -П., Нотариален Акт
за собственост на недвижими имоти построени от ***-*****” -гр.П. с №*** том **дело
№*** от **** год. съставен от Нотариус при Пернишки Районен Съд.
Вторият ответник в депозирания от него отговор
също оспорва претенциите на Дружеството ищец.
В отговора си Л.Л.Л., посочва, че нито баща му Л.С.Л. нито той са
сключвали договори с ищцовото дружество- ’’Топлофикация-П.” АД, които да
породят някакви облигационни правоотношения.
Излага доводи и че претенцията е неоснователна и поради факта, че
топлофицираният процесен имот баща му- Л.С.Л. и покойната му майка: М.И.Л.,
починала на дата: 21.05.2003 г. са го придобили по възмезден начин по време на
бракът им, като видно от приложеното копие от Нотариален Акт за собственост на
недвижими имоти построени от ЖСК-,,***” -гр.П. №*** том **дело №*** от ****
год. съставен от Нотариус при Пернишки Районен Съд този топлофициран имот майка
му и баща му са го придобили на 27.07.**** год. М.И.Л. и Л.С.Л. са сключили
граждански брак на дата: 29.11.1980 год.
В исковата молба посочва, че ищцовото дружество
-’’Топлофикация-П.” АД твърди, че той е собственик на 1/3 от горепосочения
процесен топлофициран имот представляващ апартамент, находящ се в град П.,ул.’’П.К.”,
*** и съответно дължи 1/3 части от стойността за доставена , ползвана , но
незаплатена топлинна енергия за горепосочения апартамент за посочените в исковата
молба периоди, което не отговаряло на истината Заявява, че след смъртта на
майка си до сегашния момент е собственик на 1/4 идеални части от горепосочения
процесен топлофициран имот представляващ апартамент, находящ се в град П.,ул.’’П.К.”,
*** .Горепосоченото твърдение почива на факта,
че той наследявал по закон 1/4 идеални чати от горепосочения процесен
топлофициран, а баща му -Л.С.Л. по закон наследявал 3/4 идеални части от
процесния имот. От горепосоченото следвало, че исковата молба отправена срещу
него- Л.Л.Л. е с неправилен петитум, тъй като в случая се дължи съвсем други
стойности на топлинна енергия от така исканите от страна на ищеца и на това
основание тя е неоснователна и неправилна и трябва да бъде отхвърлена като
неправилна и неоснователна. Посочва, че
той би дължал на ищеца-”Топлофикация-П.” АД сумата от 248,17 лева ,
представляваща 1/4 идеална част от общият дълг от които главница в размер на
225,64 лева за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2019 год. включително
законната лихва за забава на медечните плащания в размер на 22,54 лева за
периода от 10.07.2018 год. до 31.01.2020 год. кактои законната лихва върху
главницата от 225,64 лева считано от датата на подаване на за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение до окончателно изплащане на сумата.
Претендира разноски по делото. Прилага-Удостоверение за наследниници с
изх.№20/ГРС-5202 от дата:11.09.2020 год. издадено от Община -П. , Нотариален
Акт за собственост на недвижими имоти построени от ***-*****” -гр.П. с №*** том
**дело №*** от **** год. съставен от Нотариус при Пернишки Районен Съд
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №772/26.02.2020г., издадена по ч.г.д.№ 01359/2020г. на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени
доказателства: Удостоверение за наследници, с изх.№20/ГРС-5202 от
дата:11.09.2020 год. издадено от Община -П., Нотариален Акт за собственост на
недвижими имоти построени от ***-*****” -гр.П. с №*** том **дело №*** от ****
год. съставен от Нотариус при Пернишки Районен Съд, се установява, че
ответниците са придобили топлофицираният
процесен имот го придобили, както следва първият ответник по възмезден начин по
време на бракът му с покойната му съпруга: М.И.Л., която починала на дата:21.05.2003
г., видно от представените писмени доказателства по делото и с която сключили
граждански брак на дата 29.11.1980 год., тоест преди закупуването на имота,
поради което и до смъртта й, същият е бил СИО за двамата. От приложение в копие Нотариален Акт за собственост на недвижими имоти
построени от ***-*****” -гр.П. с №*** том **дело №*** от **** год. съставен от
Нотариус при Пернишки Районен Съд се установява, че същият е закупен и
придобит на 27.07.**** год. Тоест след като ответниците са син и баща,
видно от представеното удостоверение за наследници по делото и същите са и
единствени наследници на починалата съпруга и майка на първия, респ. втория
ответник, то при съобразяване на горецитираните писмени доказателства, се
налага извод, че бащата Л.С.Л. е притежател на ¾ ид. Части от
имота-неговата една втора от имота и едната втора от другата една втора
останала след смъртта на съпругата му, докато синът му е притежател по
наследство след смъртта на майки си на останалата ¼ от имота, каквито
основателни възражения са наведени в отговора на исковата молба.
В исковата молба обаче ищцовото
дружество -’’Топлофикация-П.” АД твърди, че първият ответник е собственик на
2/3 от горепосочения процесен топлофициран имот представляващ апартамент,
находящ се в град П.,ул.’’П.К.”, *** и съответно дължи 2/3 части от стойността
за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за посочени в исковата
молба периоди за горепосочения апартамент, което оспорва с доводи, че след
смъртта на съпругата си до сегашния момент той е собственик на 3/4 идеални
части от горепосочения процесен топлофициран имот представляващ апартамент,
находящ се в град П.,ул.’’П.К.”, ***. Съдът намира че тези квоти са несъответни на
доказателствата по делото, като първият ответник е наследил по закон 3/4
идеални чати от горепосочения процесен топлофициран имот представляващ
апартамент, находящ се в град П.,ул.’’П.К.”, ***, а синът му- Л.Л.Л. по закон е
наследил 1/4 идеални части от процесния имот. От горепосоченото следва извод,
че претенциите при доказаност на същите
следва да се уважат, но за посочените иденални части, като извън същите се
отхвърлят.
Съдът намира, както по –горе описа, че от писмените доказателства по делото се установява, че двамата ответници са съсобственици на процесния имот в посочените идеални част, и като такива се явяват клиенти на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Ответниците следва да отговарят за претенцията до размера на собствеността им в имота или ¾ за първия ответник и ¼ за втория ответник.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от
съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период , то услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на
подписването на Договор № 469/17.09.2016 год. с фирмата за топлинно
счетоводство. Считам, че от тази дата е въведена системата за дялово
разпределение в СЕС.Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово
разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за
продажба на топлинна енергия на битови потребители/ който урежда
взаимоотношенията между тях.
През процесният период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост.Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца.Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като намира, че от същото по делото безспорно се доказа, че се касае за топлофициран имот.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В.П. на ищцовото дружество се дължи сумата от както следва:Задължението на ответниците: 1. Л.С.Л. и 2.Л.Л.Л., с адрес ***, в качеството им на длъжници за сумата от 992.69 лв., която следва да заплатят разделно, всеки по съответната си идеална част, в качеството им на наследници на процесния имот, от която главница в размер на 902.54 лв. - стойността на доставена, разпределена и ползвана, незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018
г. до 30.04.2019 г., и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 90.15
лв. всеки по съответната си
идеална част, за периода 10.07.2018 г. - 31.01.2020 г.
- Л.С.Л.,
в качеството му на наследник на процесния
имот,
следва да заплати сумата в размер на 661.79
лв., представляваща 2/3
ид.ч. от общия дълг, от които
главница в размер на 601.69 лв. за период 01.05.2018 г. -
30.04.2019
г. и законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 60.10 лв.за период от 10.07.2018 г. - 31.01.2020 г., както и законна
лихва върху главницата от 601.69 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
- Л.Л.Л.,
в качеството му на наследник на
процесния имот,
следва да заплати сумата в размер на 330.90
лв., представляваща 1/3
ид.ч. от общия дълг, от които
главница в размер на 300.85 лв. за период 01.05.2018 г. -
30.04.2019
г. и
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 30.05
лв.за период от 10.07.2018 г. -
31.01.2020 г., както и законна лихва върху главницата от 300.85 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата.Падежите на всяко месечно задължение за топлинна енергия е
съобразено с клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения.При проверката в
ищцовото дружество не се установиха плащания от страна на ответниците.Към
задължението на ответника в счетоводството на ищеца са отразени изравнителните
сметки издадени от фирмата за дялово разпределение за отопление и вода за
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. Съдът кредитира заключението на вещото
лице и изведените от същото изводи, но намира, че следва да съобрази и
направи и свои изчисления досежно размерите на претенциите, съотнесени към
установените и описани по-горе идеални части от имота, които всеки ответник
притежева. Така ищецът претендира от
първия ответник сумите съответни на 2/3 ид.ч от съсобствеността в имота, но
видно от установеното от съда, съобразно представените доказателства по делото,
то този ответник притежава ¾ ид.ч от имота и би следва да отговора за
¾ от дълга, но тъй –като от него се претендира по-малка сума за две
трети ид.ч, то съдът намира, че следва да уважи претенцията в посочения размер,
в противен случай би се произнесъл при свръх петитум по делото при евентуалното
присъждане на по-висока суми, при положение, че е обвързан от заявеното в
исковата молба. С оглед изложеното за този ответник следва да се уважат
претенциите в цялост, както за лихва, така и за главница.
За вторият
ответник, видно от изложеното по-горе, съдът достигна до извод, че същият дължи
¼ от претендерания дълг, и следва да редуцира претенцията на ищеца от
претендираните 1/3 до притежаваните ¼ , като след свои изчисления, съдът
достигна до извод, че този ответник
дължи да заплати на ищеца следните суми- 225, 64
лева- главница за периода и 22,54 лева- лихва за периода като за горниците
претенциите следва да се отхвърлят съобразно посочените доводи или за разриката
до претендираната от този ответник главница- 300, 85 лева и до 30, 05 лева – лихва за периода
Като за горниците над уважения размер до претендирания такъв по исковата мола, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал претендираните разноски в общ размер от 550 лева, които съобразно изхода на делото следва да бъдат разпределение между ответниците, както следва и всеки да заплати разделно следните суми: 412, 5 лева – за ответника Л.С.Л. и 103, 12 лева – за ответника Л.Л.Л.., които суми и се следват на ищеца и следва да му бъдат присъдена.
Ответникът Л.Л.Л. също има право на разноски, съобразно отхвърлената част на иска, като обаче не са ангажирани доказателства за направата на такива по делото и не следва да му бъдат присъждани.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Л.С.Л., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***; и Л.Л.Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, че двамата ДЪЛЖАТ разделно на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Л. Вангелов Спасов – Изпълнителен директор,, СУМИТЕ КАКТО СЛЕДВА:
Л.С.Л. – ¾ от общо дължимите суми за главница и лихва за неплатена топлинна енергия, както са претендирани като размери сумите, по исковата молба или за размерите, както следва:
сумата 601,70 лв. /шестстотин и един лева и 70 ст./ от сумата 902,54 лв. /деветстотин и два лева и 54 стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се гр. П., ул.“П.К.“ ***. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата 60,10 лв. /шестдесет лева и 10 стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 30.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 601,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Л.Л.Л. – 1/4 от общо дължимите суми за главница и лихва за неплатена топлинна енергия, или за сумите както следва:225, 64 лева- главница за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 22,54 лева- представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 30.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 225, 64 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ за ТОЗИ ОТВЕТНИК – Л.Л.Л. претенциите над уважените такива или за разликата за главница над уважената от 225, 64 лева- главница за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., до претендираната сума от 300, 85 лева за периода и за лихва за забава над уважената такава над сумата от 22,54 лева- представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 30.01.2020 г до претендирата сума за периода като лихва за забава в размер на 30, 05 лева, като неоснователни такива.
ОСЪЖДА Л.С.Л., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 412, 5 лева представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л.Л.Л., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от и 103, 12 лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 01359/2020г . на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.