РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Благоевград, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210101552 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Частен
съдебен изпълнител В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. № 795 в КЧСИ, с район на действие –
ОС Благоевград, с адрес: гр. Б., чрез адв. С.Б., съдебен адрес: гр. Б. против Г. Р. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., с която е предявен положителен установителен иск – за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на оспорената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 514/2021 г. по описа на
РС-Благоевград.
Твърди се в исковата молба, че на 29.11.2011 г. пред ищеца в качеството на ЧСИ е
постъпило писмо за възлагане за събиране на публично вземане на Община Благоевград
срещу ответника Г. Р. Б. по Акт за установяване на задължение по декларация №
PS000506/30.06.2011 г. на Община Благоевград. Сочи се, че въз основа на искането било
образувано изп. дело № 1057 по описа за 2011 г. на ЧСИ. Пояснява се, че на длъжника била
изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 00487/09.01.2013 г., връчена на
19.01.2013 г. Сочи се, че поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, в
хода на изпълнителното дело от ЧСИ били извършени изпълнителни действия, за които
взискателят не е заплащал авансово дължимите такси и разноски.
Твърди се, че за направените разноски е издадена фактура № 26225/20.09.2017 г., в
която са посочени извършените действия и такси на обща стойност 331,98 лв. Сочи се, на
длъжника по изп. дело № 1057/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т. – ответника Г.Б. е изпратено
съобщение, ведно с издадената фактура, което е връчено на длъжника при отказ на
12.06.2018 г. В указания срок длъжникът не е заплатил дължимите суми.
Сочи се, че на 21.01.2021 г. взискателят Община Благоевград уведомил ЧСИ, че
длъжникът по изп. дело № 1057/2011 г. – ответникът Г.Б. е изплатил цялото задължение към
Община Благоевград и направил искане за прекратяване на изпълнителното производство. С
1
оглед постъпилата молба от взискателя, изпълнителното производство било прекратено.
Твърди се в исковата молба от ищеца, че поради неизпълнение на задължението от
страна на ответника, ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед на парично
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, по което било образувано ч.гр.д. № 514/2021 г.
по описа на РС- Благоевград, издадена била заповед за изпълнение на парично задължение,
срещу която длъжникът възразил, с което ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на иска.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
по отношение на ответника Г.Б. съществуването на вземането в размер на 331,98 лв., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 514/2021 г. по описа на РС- Благоевград.
В отговора на исковата молба предявения иск се оспорва като неоснователен.
Ответникът твърди, че ПДИ е с изх. № 00487/09.01.2013 г., което е една повече от
една година след образуване на изпълнителното производство. Оспорва се твърдението, че
съобщение изх. № 20540/21.09.2017 г. е връчено при отказ, както и че длъжникът не е
заплатил задължението към Община Благоевград в срока за доброволно изпълнение, тъй
като е било погасено по давност преди връчване на ПДИ.
Направено е възражение за изтекла давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 26.02.2021 г. по ч. гр. д. № 514/2021 г. по описа на Районен съд- Благоевград,
с която е разпоредено на длъжника Г. Р. Б. да заплати сумата от 331,98 лв. – за разноски по
изп. дело № 1057/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т., ведно със законната лихва върху главницата
от 25.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 325,00 лв.- разноски в
заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника на 29.03.2021 г. На 29.04.2021
г. от длъжника е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение и съдът е
дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
От материалите, съдържащи се в приложеното изпълнително дело № 20117950401057
по описа на ЧСИ В.Т., рег. № 795, с район на действие Окръжен съд -Благоевград, се
установява, че то е образувано по молба с вх. № 07890 от 29.11.2011 г. от Община
Благоевград срещу ответника Г. Р. Б. въз основа на Акт за установяване на задължение по
декларация № PS000506/30.06.2011 г. Към молбата са приложени: справка за задължения,
Акт за установяване на задължение по декларация № PS000506/30.06.2011 г., известие за
доставяне, покана за доброволно изпълнение изх. № ПДП000680/13.10.2011 г.
С постановление от 29.11.2011 г. ЧСИ е образувал изп. дело № 20117950401057 с
взискател Община Благоевград и длъжник Г. Р. Б..
Взискателят е поискал да бъде изпратено съобщение за доброволно изпълнение до
длъжника, извършване на справки в НАП и справки до КАТ за наличие на автомобили.
ЧСИ е изпратил искане до НАП за предоставяне на информация за длъжника Г. Р. Б.
2
за декларирани банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, суми, предоставени за
доверително управление, недвижими имоти, МПС и други движими вещи, дялово участие в
дружества и др. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до ПП КАТ Благоевград за налагане на
запор върху МПС, собственост на длъжника Г. Р. Б., а именно – лек автомобил Пежо 406 с
рег. № Е 3639 АТ. Видно от материалите по изпълнителното дело, на 18.01.2013 г. е
наложен запора. ЧСИ е изпратил ПДИ до длъжника изх. № 00487/09.01.2013 г., връчена на
19.01.2013 г. на Елеонора Николова Б.а- майка на ответника. Със съобщение изх. №
00488/09.01.2013 г. съпругът- недлъжник С. В. К.- Б.а е уведомена за насочено
принудително изпълнение върху вещ, съпружеска общност с Г. Р. Б. – лек автомобил Пежо
406 с рег. № Е 3693 АТ.
На 25.01.2013 г. длъжникът по изпълнителното дело Г. Р. Б. е депозирал молба до
ЧСИ, с която представя три броя квитанции за платен данък ППС и е направил искане за
преизчисляване на дължимата сума към взискателя Община Благоевград.
На 04.02.2016 г. длъжникът Г. Р. Б. е депозирал заявление до ЧСИ вх. №
02224/04.02.2016 г. с искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК.
На 24.03.2016 г. ЧСИ е изготвил постановление за разноски, като е приел като
разноски в размер на 302,45 лв. с ДДС и сумата от 89,53 лв. с ДДС пропорционална такса на
основание т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
На 20.09.2017 г. ЧСИ В.Т. е издала сметка № 26225 по изпълнително дело №
20117950401057, в която са начислени такси за извършени действия по изпълнителното дело
в размер на 331,98 лв. с ДДС. Сметката е връчена при отказ на длъжника.
На 21.01.2021 г. от взискателя е постъпила молба за прекратяване на изпълнителното
дело и вдигане на всички обезпечителни мерки, след като бъдат събрани дължимите такси
към Община Благоевград и ЧСИ.
От приет като доказателство по делото дубликат на платежен документ – приходна
квитанция № 7249/15.02.2012 г. се установява, че ответникът е заплатил задължения към
Община Благоевград на 15.02.2012 г. в размер на 734,63 лв.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице сочи,
че към 15.02.2012 г. длъжникът е погасил изцяло задължението си по АУЗД №
PS000506/30.06.2011 г. в размер на 711,65 лв. и 22,98 лв. лихва за периода от 01.07.2011 г. до
15.02.2012 г. Формираният дълг е от обикновени такси, пропорционални такси и
допълнителни разноски. Размерът на пропорционалната такса е 74,61 лв., като по
изпълнителното дело липсват данни за заплащане на суми от ответника. Погасяването на
задължението към Община Благоевград е станало на място в общината на 15.02.2012 г.
Експертът сочи, че счетоводни документи за платени такси и разноски от ответника при
ЧСИ няма. Всички описани действия и начислените за тях такси са извършени преди
21.01.2021 г. По счетоводни данни при ЧСИ липсват парични постъпления от взискателя за
такси и разноски по сметка № 26226/20.09.2017 г. Взискателят е заплатил фактура №
7415/30.03.2012 г. в размер на 60,00 лв. с ДДС, която сума ще бъде възстановена след
събиране на задължението от ответника.
3
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим - налице е активна и пасивна процесуална легитимация и
правен интерес от предявяването му-страни по настоящото дело са страните по заповедното
производство по ч. гр. д. № 514/2021 г. по описа на РС - Благоевград. За ищеца е налице
правен интерес от предявяването на иска, тъй като срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от длъжника е постъпило възражение.
Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските, направени по време на
изпълнението, са за сметка на длъжника, освен в случаите когато делото се прекрати
съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство.
В чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ е предвидено, че за дължимите неплатени такси и разноски
частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410,
ал. 1 ГПК, независимо от размера на вземането. Законодателят изрично допуска
възможността, дължимите на ЧСИ такси да не са събрани предварително от него. В случая
не се касае за държавни такси, а за такси, които представляват нормирано с Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ възнаграждение на ЧСИ за извършените от него процесуални
действия по съответното изпълнително дело, чрез които той упражнява своята професия на
ЧСИ. От цитирания текст е ясно, че ЧСИ може и да не събере предварително таксите.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и за извършване на други действия, като разноските се определят с
тарифа. В чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ е предвидено, че за събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от
които се връчва на задълженото лице. Съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ в сметката се посочват
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при
пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане. Тази сметка трябва да бъде изготвена
преди самото събиране на съответните такси от ЧСИ. В нея всъщност се записват сумите за
таксите, дължими на ЧСИ съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
Предмет на делото е сметка № 26225/20.09.2017 г., с която са начислени 331,98 лв. с
ДДС.
За преценка на това дали и какви разноски дължи ответникът, следва на първо място
да де даде отговор на въпроса кога изпълнителното производство е било прекратено. С
настъпване на някое от основанията, визирани в разпоредбата на чл. 433 ГПК същото се
прекратява ex lege, т. е. по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител
само констатира настъпилото прекратяване. В случая изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на
делата за издръжка. Последното изпълнително действие от съдебния изпълнител,
прекъсващо давността е налагането на запор върху ППС на ответника на 18.01.2013 г.,
4
поради което с изтичането на две години до 18.01.2015 г., изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От предприемането на последното
изпълнително действие от 18.01.2013 г., в продължение на повече от две години взискателят
не е поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното
дело е перемирано към 18.01.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на
закона, въпреки липсата на нарочно постановление за прекратяване (в този смисъл и ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Плащането е направено след започване на изпълнителното производство (15.02.2012
г.), но преди получаване на ПДИ от длъжника (19.01.2013 г.). Съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК
изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да
пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса
върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите
обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи
такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, по
общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е
постъпила по изпълнителното дело. Константна е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ІV г. о. и Решение
№ 640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ІV г. о., в които е прието, че разноските по
принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1
ГПК случаи, в които не е включено плащане, направено след започване на изпълнителното
производство.
От страна на ответника е направено възражение за погасяване на вземането по
давност. Съдът намира същото за основателно. Вземането на ЧСИ за такси и разноски се
погасява с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, като
същото, независимо че представлява възнаграждение за предоставените услуги от съдебния
изпълнител, не може да бъде определено като възнаграждение за труд по смисъла на чл. 111,
б. „а“ ЗЗД, тъй като между съдебния изпълнител и страните по изпълнителното дело не
възникват трудови правоотношения. Дължимите на ЧСИ такси за извършваните от тях
действия по изпълнението нямат характеристиката на държавни такси, а са възнаграждения
на частни лица, упражняващи юридическа професия. Начислените от ЧСИ такси по
изпълнението се внасят от взискателя авансово или остават за плащане от длъжника. За
събиране на таксите по изпълнението ЧСИ изготвя подписана от него сметка в два или
повече еднообразни екземпляра, единият от които се връчва на задълженото лице. В ЗЧСИ,
ТТЗЧСИ или общите нормативни актове, касаещи процесните вземания не е уреден срок за
изготвяне на сметка, като несвоевремменното й изготвяне може да е дисциплинарно
нарушение, но не влияе върху дължимостта на таксите. Това обаче не означава, че при
5
неизготвяне на сметка вземането на ЧСИ за такси и разноски не е изискуемо и същото може
да виси неограничено във времето и да зависи единствено от волята на ЧСИ кога ще изготви
сметката. Именно с плащането на задължението и към този момент в полза на съдебния
изпълнител е възникнало и вземане за заплащане на разноските, таксите и съответстващата
на доброволно платената сума пропорционална такса по т. 26 от Тарифата. Следва да се
приеме, че давността за погасяване на вземането на частния съдебен изпълнител е започнала
да тече към този момент, тъй като на основание чл. 79, ал. 2 ГПК вземането на съдебния
изпълнител към длъжника за разноските е възникнало в момента, в който са били налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство. Обстоятелството, че ЧСИ
своевременно не е съставил сметка, а е съставил такава по-късно – на 20.09.2017 г., която е
връчена на ответника на 12.06.2018 г. не може да изключи обстоятелството, че вземането му
е изискуемо и не прекъсва вече започналата да тече погасителна давност. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което давността е прекъсната
съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е депозирано в съда на 25.02.2021 г., т. е. много след изтичане
на петгодишния давностен срок.
Поради изложените съображения, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора, право на
разноски има ответника, който е представил списък за сторени разноски в размер на 450,00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявеният от Частен съдебен изпълнител В.Й. Т.,
ЕГН **********, с рег. № 795 в КЧСИ, с район на действие – ОС Благоевград, с адрес: гр.
Б., чрез адв. С.Б., съдебен адрес: гр. Б. против Г. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., иск
за признаване за установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 514/2021 г. по описа на Районен съд- Благоевград, а именно: сумата от
331,98 лева (триста тридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки)– представляваща
главница, незаплатени такси по изпълнително дело № 1057/2011 г. по описа на ЧСИ В.Т.,
рег. № 795, район на действие Окръжен съд – Благоевград, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 25.02.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото.
Осъжда Частен съдебен изпълнител В.Й. Т., ЕГН **********, с рег. № 795 в КЧСИ, с
район на действие – ОС Благоевград, с адрес: гр. Б., чрез адв. С.Б., съдебен адрес: гр. Б. да
заплати на Г. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. сумата от 450,00 лева (четиристотин и
петдесет лева), представляваща сторени разноски в производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Благоевград в двуседмичен срок
6
от връчване на препис от него до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7