№ 1199
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20231000500174 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Ц. С. и К. Ц. С.
срещу решение № 262762/ 19.08.2022г. на СГС, ГО, 5, постановено по гр.д. №
2948/18г. в частта, в която са отхвърлени исковете им с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 97 500 лв. до размер от по 200 000 лв. за
обезщетение за неимуществени вреди за всеки един от тях.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул
Инс“ АД в частта, в която са уважени исковете по чл.432, ал.1 от КЗ за
сумата над по 50 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди до
уважения размер от по 97 500лв. за всеки един от тях.
Жалбоподателите- ищци твърдят, че в обжалваната част
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Съдът е
допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД и се е отклонил от ППВС № 4/68г.
Определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно
занижен като не са отчетени установените отношения между тях и
починалата им дъщеря. Допуснато е нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД като е
прието за основателно възражението за съпричиняване, защото виновният
водач е управлявал МПС без свидетелство за управление. Счита, че то е
1
недоказано. Позовава се на практика на ВКС.
Затова молят въззивния съд да отмени решението в атакуваната от тях
част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове до размер от
по 200000лв. за всеки е един от тях.
Жалбоподателят- ответник поддържа, че решението на СГС в
обжалваната от него част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерно завишен. То е в разрез с принципа на справедливостта. Счита, че
обемът на съпричиняване на вредите от починалата дъщеря на ищците трябва
да е 50%, тъй като е допринесла значително за собствената си увреда, тъй
като се е качила при водач, за когото е знаела, че е неправоспособен и че е
употребил наркотични вещества.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от него част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове
над сумата от 50 000 лв. до уважения размер за всеки един от ищците.
В депозиран писмен отговор Д. и К. С.и оспорват жалбата на ответника
като е считат за неоснователна.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представители
застрахователят оспорва жалбата на ищците.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. В
исковата молба ищците твърдят, че на 01.12.2017г. около 17ч. е настъпило
ПТП на обходен тъп гр. Враца при язовирната стена като правоспособният
водач Н. Н. е управлявал лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № ********, но
поради движение с несъобразена скорост е загубил контрол над превозното
средство и е реализирал удар в МПС „ДАФ“, модел „ФТ5Х430“ с рег.№
********, управлявано от Г. П. Г.. В пряка причинна връзка с пътния
инцидент е смъртта на М. К. С., дъщеря на ищците, която е била пътник в лек
автомобил „БМВ318И“. Сочат, че загубата на детето им са понесли
изключително тежко. Страдат от факта, че завинаги са лишени от пълноценно
и щастливо семейство, каквото са били преди ПТП, както и моралната опора
2
на дъщеря им. И до сега те страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в
нарушение на съня, често главоболие и тревожност. Преди инцидента ищците
са били изключително контактни и жизнени, радвали са се на спокоен живот
и срещи с близки и приятели. В момента са станали затворени и отчуждени,
избягват общуване с други лица. Животът им е съсипан. Настъпилото
събитие оказва негативно влияние върху целия им бъдещ живот. Лекият
автомобил е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
валидна към момента на ПТП. Затова молят съда да осъди ответното
дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
300 000 лв. за всеки един от тях, в едно със законната лихва считано от
датата, на която изтича на тримесечния срок за отговор на застрахователя до
окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК
оспорва иска. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния период за лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. №
********. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача, застрахован в
дружеството. Оспорва по реда на чл.193 от ГПК Констативния протокол за
ПТП с пострадали лица в частта му „Обстоятелства и причини за ПТП“.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
дъщерята на ищците, тъй като е била без поставен обезопасителен колан и се
е качил в автомобил, управляван от водач, употребил наркотични вещества-
амфетамин и неправоспособен. Поддържа, че исковете са завишени по
размер. Оспорва твърдените в исковата молба болки и страдания.
Не се спори, а и видно от приетите Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 19.12.2017г., протокол за оглед на ПТП от 01.12.2017г. и
фотоалбум е, че на 01.12.2017г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП.
Не се спори, че за лек автомобил „БМВ 318И“ с рег. № ********
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към
момента на ПТП.
Не се спори, че при процесното ПТП е настъпила смъртта на М. К. С.-
дъщеря на ищците. От удостоверение за наследници е видно, че след смъртта
си тя е оставила като законни наследници своите родители.
3
Не се спори, че с влязла в сила присъда водачът Н. П. Н. е признат за
виновен за станалото на 01.12.2017г. пътно произшествие, което е причинил
като неправоспособен водач и след употреба на наркотични вещества-
амфетамин. Причинил е по непредпазливост смъртта на М. К. С., пътник на
предна дясна седалка.
Безспорно е, че ищците са отправили до ответника извънсъдебна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която
са образувани две щети. С писмо от 31.01.2018г. застрахователят е поискал
от тях да представят допълнително писмени документи. Не се спори, че не е
определил и изплатил застрахователно обезщетение.
В хода на съдебното дирене е допусната комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- ортопед –травматолог и
специалист по автотехнически експертизи. В медицинската част са посочени
причините за смъртта на М. С.. В автотехническа част е посочен
механизмът на ПТП, както и че починалата е била с поставен предпазен
колан. Скоростта на движение на лекия автомобил преди и към момента на
удара е била 90 км/ч., а на товарния автомобил преди удара е била 67 км/ч, а в
момента на удара около 45 км/ч.
Съдът кредитира заключението като компетентно, безпристрастно,
обосновано, основаващо се на научните правила и опита на експертите.
По делото е допусната и приета токсилогична експертиза, според която
водачът Н. Н. е употребил тетрахидроканабинола/съдържа се в марихуаната и
хашиша/ и амфетамин. Вещото лице е посочило как те влияят върху ЦНС.
Сочи, че употребеният амфетамин е бил определен количествено като
острата интоксикация с психостимуланти отзвучава за 2-3 дни. Направен е
извод, че при водача по време на катастрофата може да е проявен
амфетаминовия ефект. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си.
Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.
За установяване на неимуществените вреди е допусната психиатрична
експертиза, която е освидетелствала ищците и е установила, че те са
преживели остра реакция на стрес при узнаване на факта за смъртта на
дъщеря им. Тежкият психичен стрес е последван от вегетативно разстройство,
4
афектни и поведенчески промени, представляващи протрахирана реакция на
траур, която е нормалпсихологичесна. Не се установяват
психопаталогични/болестни/ симптоми, но травматичните увреждания и при
двамата ищци персистират- постоянно чувство на тъга, намалена възможност
за преживяване на радост и удоволствие, отчужденост, социално оттегляне,
ситуативна емоционална лабилност, преживявания на празнота и песимизъм.
С времето те ще намаляват по интензивност.
Съдът кредитира заключението като обективно.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят С. е син на ищците и брат на починалата М. С.. Той желае
да свидетелства и посочва, че знае за ПТП, при което е загинала сестра му.
Било е първи декември и е бил на работа. Обяснява как е научил за него, как
са се почувствали родителите му при новината за смъртта на дъщеря им и
състоянието им към момента. Не знае дали сестра му е вземала наркотици.
Познавал е бегло Н. Н.. Сестра му се е запознала първа с него, а след това и
свидетелят. Не знае тя и Н. да са употребявали наркотици. Знаел, че преди
инцидента двамата са отивали в гр. София.
Със съдебна поръчка е разпитан Н. Н., водач на лекият автомобил, в
който е била пътник починалата М. С.. Същият заявява, че два- три дни
преди да тръгнат, с М. и неговата приятелка са били на купони, където е
имало наркотици и по- малко алкохол. Имал е работа в гр. Монтана и М. е
поискала да дойде с него. Свидетелят заявява, че познава братът на М., тъй
като са от един град. С нея са се запознали в един бар в гр. София, където тя е
била сервитьорка. Не е познавал родителите й. Твърди, че М. е употребявала
наркотици преди да се запознаят. Вечерта преди катастрофата са били заедно,
както и брат й. Последният не е употребявал наркотици. Всички са били на
една маса и М. е знаела, че свидетелят употребява наркотици. Тя е знаела и
че той е неправоспособен водач.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетелят С. ги прецени при условията на чл.172 от ГПК поради близкото му
родство с ищците. Не ги кредитира в частта, в която свидетелства за
обстоятелството дали сестра му е употребявала наркотици, тъй като е
заинтересуван от неустановяването на този факт и защото отговорът му по
5
поставения въпрос е колеблив и несигурен.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 130 000лв. за всеки
един от ищците, като е приел съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на М. С. от 25% и е присъдил обезщетение от 97 500лв. за всеки.
Решението е влязло в сила в частта, в която предявените искове са уважени за
по 50 000лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно
съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага пострадалият или неговите
близки за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя на делинквента
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ във вр. с чл.498, ал.3 и чл.496, ал.1 КЗ. Те са
спазени и предявените искове са допустими.
Активно легитимирани да предявят иска по чл.432, ал.1 от КЗ при
смърт на дете са родителите, чието субективно материално право произтича
от юридическият факт на непозволеното увреждане и качеството им на
възходящи, попадащи в кръга на лицата, посочени в ППВС №4/61г. Д. и К.
С.и, като възходящи на починалата си дъщеря и увредени лица, имат
субективно право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта й. Те имат качеството на надлежна страна в процеса като титуляри на
материалното право поради виновно и противоправно поведение на
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач.
6
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо да са
налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при
него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже
наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и
съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за лек автомобил
„БМВ 318И“ с рег. № ******** е била застрахована при жалбоподателя-
застраховател. Застраховката е била валидна към момента на настъпване на
произшествието. По делото пред въззивния съд не се спори относно
механизма му. Влязлата в сила присъда на основание чл.300 от ГПК е
задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието. С
нея се обосновава настъпването на елементите от фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД. Това определя пасивната легитимация на застрахователят
по предявените искове.
Пред въззивния съд се спори единствено по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и относно основателността на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат .
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
7
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания, както и отношенията между него и починалия му близък. Във
връзка с това са ангажирани свидетелски показания, от които се установява,
че ищците са приели тежко смъртта на детето си. Отношенията между
родител и дете са много близки, те са съпътствани от взаимна обич,
привързаност, подкрепа и уважение. Всеки родител е свързван с детето си
чрез всеотдайна грижа при отглеждането му. Детето от своя страна в
ранната си възраст, а и след това, търси обич, закрила, внимание от
родителите си, както и тяхната финансова и морална подкрепа. Взаимната
връзка между тях в случая е нарушена от внезапната и неочаквана смърт на
М. С.. Това води до висок интензитет на емоционалната обвързаност,
респективно на негативни емоционални изживявания от страна на
родителите, загубили детето си. Показанията на кредитирания свидетел
досежно отношенията между ищците и починалата им дъщеря разкриват
тяхната взаимна привързаност и обич. Съдът счита, че приетата
психиатрична експертиза, дава достоверна представа за емоционалното
състояние на С.и от загубата на дъщеря им. Те са изживели остра реакция
на стрес при узнаване на факта за смъртта на дъщеря им. Тежкият психичен
стрес е последван от вегетативно разстройство, афектни и поведенчески
промени, представляващи протрахирана реакция на траур, която е
нормалпсихологичесна. Не се установяват психопаталогични/болестни/
симптоми, но травматичните увреждания и при двамата ищци персистират-
постоянно чувство на тъга, намалена възможност за преживяване на радост и
удоволствие, отчужденост, социално оттегляне, ситуативна емоционална
лабилност, преживявания на празнота и песимизъм. С времето те ще
намаляват по интензивност.
С оглед на това справедливото обезщетение за възмездяване на болките
и страданията за всеки един от ищците е 130 000лв.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. То обхваща пътуването на М. С. с
неправоспособен водач и употребил наркотично вещество.
Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда санкция за увредения, ако е
8
допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване не е
необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание чл.154
от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и относими
доказателства съпричиняването на вредите от страна на пострадалия. От
него застрахователят черпи благоприятни правни последици и при
недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили твърдените
факти по съпричиняването на вредите. Разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
забранява на водачите да управляват ППС под въздействието на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Застрахователят е направил
възражение за съпричиняване, защото починалата М. С. е пътувала с водач,
употребил наркотици. В тази връзка следва да се обсъди заключението на
допуснатата токсилогична експертиза, че при Н. Н. са доказани метаболити
на тетрахидроканабинола, съдържащ се в марихуаната и хашиша и
амфетамин. Според вещото лице водачът не е бил под влияние на първото
вещество, но е бил по въздействието на амфетамин към момента на
катастрофата. Пътуването в МПС, когато водачът му е бил под въздействието
на наркотични вещества и това е било проява на самостоятелен и свободно
формиран избор за пострадалия, по отношение на когото е налице знание за
този факт или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима
грижа е обективен принос към увреждането от страна на пострадалия.
Поведението на пострадалия, изразяващо се в поемането на предвидим и
реално очакван риск или неговото неоправдано игнориране представлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. На доказване подлежи не само обективният факт за
знание на увредения, респективно възможността при проявена дължима
грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е употребил алкохол./ т.7 от ТР
№ 1/2014823.12.2015г. на ОСТК на ВКС/ В случая от доказателствата по
делото се установява, че починалата М. С. и водачът на лекия автомобил
„БМВ“ Н. Н. са били на едно и също място и са употребявали наркотици.
Видно от приложената по делото влязла в сила присъда е, че в нея е
констатирано управление на МПС при употреба на наркотични вещества-
9
амфетамин. Това утежняващо вината на подсъдимия обстоятелства, са част
от престъплението, за което е признат за виновен.
Другото възражение на ответника е, че починалата дъщеря на ищците е
допринесла за собствената си увреда, тъй като е пътувала с неправоспособен
водач. От показанията на свидетеля Н., водач на автомобила, в който тя е
пътувала, се установява, че е знаела, че той е неправоспособен водач. Тя е
взела самостоятелен и свободно формиран избор, поради което се е поставила
в риск да бъде увредена. По делото е установен обективният факт на знанието
у М. С., че водачът Н. Н. е неправоспособен. / Р№ 139/28.01.2021г. по т.д. №
1780/19г., ВКС, I т.о., Р № 31/04.04.2019г. по т.д. № 1267/18г., ВКС, I т.о./
Затова възражението на застрахователя в двете му части с правно
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД е основателно в обем 50%. Или дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, след отчитане на съпричиняването, е
65 000 лв. за всеки един от ищците.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2017г., икономическата конюктура в
страната, както и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о./. Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. При определяне на
размера на обезщетение съдът съобрази минимална работна заплата за
страната за 2017г. -460 лв. То е съответно на жизнения стандарт на живот в
страната.
Поради изложеното решението на СГС следва да се отмени в частта, в
която са уважени исковете над сумата от 65 000 лв. до 97 500 лв. и се
потвърди в частта над 50 000 лв. до 65 000лв. Решението трябва да се отмени
в частта на разноските- държавна такса, дължима на СГС над 5200лв., за
присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Н. Д. по реда на чл.38 от ЗАдв.
над 1957, 80 с ДДС за всеки един от ищците, присъдените им разноски за
първоинстанционното производство над сумата 35, 21лв.
10
По разноските.
На ответника – жалбоподател се дължат разноски за въззивната
инстанция поради изхода на спора в размер на 1368,42лв. и 2299, 60лв. за
производството пред СГС.
Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗАдв на адв. Н. Д., тъй като видно от отбелязването на
първоинстанционното решение е, че на ищците са издадени изпълнителни
листа за по 50 000 лв. на всеки един от тях. В съдебното заседание пред
въззивния съд процесуалният представител на ответника е заявил, че сумите
са изплатени. Т.е не са налице условията за предоставяне на безплатна правна
помощ по отношение на С.и.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № № 262762/ 19.08.2022г. на СГС, ГО, 5,
постановено по гр.д. № 2948/18г. в частта, в която са уважени исковете на
Д. Ц. С. и К. Ц. С. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 65 000
лв. до 97 500 лв., както и в частта, в която на ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да
заплати по сметка на СГС държавна такса над 5200лв., в частта, в която на
адв. Н. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение над 1957, 80 лв. за всеки
един от ищците, както и в частта, в която на Д. и К. С.и са присъдени
разноски за производството пред СГС над 35, 21лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. Ц. С. и К. Ц. С. и двамата с адрес
с. *** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хр. Белчев“ № 2, четвърти
полуетаж чрез адв. Н. Д. с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над
65 000 лв. до 97 500 лв. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София,
бул. „Дж. Баучер“ № 87 като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която предявените искове са
уважени над сумата от 50 000 лв. до 65 000 лв. и са отхвърлени над 97 500
11
лв. до 200 000 лв.
ОСЪЖДА Д. Ц. С., ЕГН********** и К. Ц. С., ЕГН ********** и
двамата с адрес с. *** и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хр. Белчев“ № 2,
четвърти полуетаж чрез адв. Н. Д. да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София, бул. „Дж. Баучер“ № 87 сумата от 1368, 42лв.
разноски по делото пред САС и 2299, 60 лв. разноски за производството пред
СГС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която предявените искове
за неимуществени вреди са отхвърлени по пълния им предявен размер
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12