ПРОТОКОЛ № 484
град Пловдив, 21.05.2020 година
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: РУМЕН КОСТОВ
ЕЛЕНА ХАДЖИЙСКА
Секретар: ГИНКА ГОЛЕМАНСКА,
Прокурор: ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА,
сложи за разглеждане НОХД № 388 по
описа на съда за 2020 година,
докладвано от Председателя.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Подсъдимият Н.А.Д. се
явява лично.
Подсъдимият Й.А.Д. се
явява лично.
За двамата се явяват редовно
упълномощеният им защитник адв.К.Е., с пълномощно по делото.
Не се явява другият им
защитник – адв.М.Г., редовно уведомена по телефона за днес.
ПРОКУРОР:
Няма процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание.
АДВ.Е.:
Да се даде ход на разпоредителното заседание. Упълномощената наред с мен адв.Г.,
с тяхно съгласие, няма да се явява.
ПОДС.Н.Д.:
Да се даде ход на делото.
ПОДС.Й.Д.:
Да се даде ход на делото.
Явява се представител на
Окръжна прокуратура – Пловдив – прокурор ДЖУБЕЛИЕВА.
Съдът,
след съвещание намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в
разпоредителното заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне
се самоличността на подсъдимите:
Н.А.Д.
– роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, разведен, работещ без трудов договор,
осъждан, с ЕГН **********.
-
Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7
дни, заедно с разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното
заседание.
Й.А.Д.
– роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, работещ без трудов договор, с ЕГН **********.
-
Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7
дни, заедно с разпореждането на съда за насрочване на разпоредителното
заседание.
Съдът РАЗЯСНИ на
подсъдимите правото им да участват в обсъждане на въпросите, предмет на
разпоредителното заседание, както и правата по чл.55 от НПК. Същите заявиха, че
разбират правата си.
РАЗЯСНИХА СЕ на страните
правата по чл.274 от НПК.
ИСКАНИЯ ЗА ОТВОДИ И ВЪЗРАЖЕНИЯ НЕ
ПОСТЪПИХА.
ПРИСТЪПИ СЕ към обсъждане
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като им се разясни преклузията по чл.248 ал.3
от НПК.
ПРОКУРОР: Считам, че
делото е подсъдно на настоящия съд.
Не са налице основания
за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Не е допуснато на ДП
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
процесуалните права на подсъдимия, пострадалия или неговите наследници.
Не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила, освен, ако не бъде
направено такова искане.
Няма основания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен
заседател, назначаване на друг защитник, вещо лице, преводач, тълковник.
По отношение на мярката
за неотклонение, моля да се потвърди по отношение и на двамата подсъдими.
Към настоящия момент
искане за събиране на нови доказателства нямам.
По отношение насрочване
на съдебното заседание, предлагам на съда да го насрочи по общия ред, с
призоваване на свидетелите и вещите лица, посочени в обвинителния акт..
АДВ.Е.: Делото, съгласно
НПК, е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив.
Считам, че няма
основания за прекратяване или спиране на производството.
Също така считам, че не
е допуснато процесуално нарушение, отстранимо, довело до ограничаване правата
на моите подзащитни и на защитата.
Правим искане, тъй като
това е според мен процесуалният момент, желаем да ни се даде възможност да обсъдим евентуално споразумение
с прокурора.
Няма основания делото да
се разглежда при закрити врати или да бъде привличан резервен съдия, съдебен
заседател, да бъде назначаван друг защитник, вещо лице, преводач, тълковник.
Мярката за неотклонение,
моля да се потвърди.
Няма да правим искане за
събиране на нови доказателства.
Относно насрочване на
съдебно заседание, считам че този въпрос отпада, тъй като е налице възможност
да постигнем споразумение с прокурора. Ако не постигнем такова, тогава би
трябвало да се действа по т.8 за насрочване на съдебно заседание.
ПОДС.Н.Д.: Поддържам
всичко казано от защитника ми по въпросите, изброени в чл.248, ал.1 от НПК. Нямам
други искания. Желая делото да приключи със споразумение.
ПОДС.Н.Д.: Поддържам
всичко казано от защитника ми по въпросите, изброени в чл.248, ал.1 от НПК.
Нямам други искания. Желая делото да приключи със споразумение.
Съдът, след тайно
съвещание, като обсъди изразеното от страните в днешното разпоредително
заседание, намира, че:
Следва да бъде споделено
еднопосочно изразеното от страните становище, че делото е подсъдно на съда и не
са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство,
както и за разглеждането му при хипотезите, очертани в чл.248 ал.1 т.5 от НПК,
а взетите мерки за процесуална принуда, следва да бъдат потвърдени.
Няма искания за събиране
на нови доказателства.
Страните заявиха, че
желаят да обсъдят евентуално споразумение, като им се даде възможност да
уточнят параметрите му, за което следва да им бъде предоставено време.
Съдът не поделя
изразеното от страните, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила в хода на досъдебното производство измежду визираните в чл.248 ал.1 т.3
от НПК. Такова е налице и се изразява в допуснати процесуални нарушения, довели
до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите. Съображенията за това са
следните:
С Тълкувателно
решение № 2/07.10.2002 год. на ОСНК, постановено по тълкувателно дело №
2/2002 год., са дадени задължителни указания на съдилищата относно това кои
нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, са
съществени и налагат връщане на делото на прокурора. Специално внимание е отделено на съдържанието на обвинителния
акт. В т.4.2 са изложени доводи относно изискванията към
реквизитите на обвинителния акт с оглед на преценката за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Прието е, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да бъдат отразени всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаци на престъплението и участието на
обвиняемия в него. Съдържащите се в ТР
№ 2/07.10.2002 год. на ОСНК принципни постановки относно недостатъците на
обвинителния акт, даващи основание за връщане на делото на прокурора, намират
приложение и при настоящата правна уредба. Този
извод не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени
със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04.
08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год., ДВ, бр.44 /2018 год. И ДВ, бр.7/2019
год.) При дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила,
допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от
постановките на коментираното тълкувателно решение, без да е вложил качествено
нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт. Оставил е
непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. Заложеният в текста на чл. 246,
ал. 2 от НПК стандарт относно съдържанието на обвинителния
акт отдавна е изяснен както в теорията, така и в съдебната практика. В обвинителния акт следва да са посочени ясно
и еднозначно фактическите данни относно съставомерните елементи на престъпното
деяние. Само така може да се гарантира правото на защита на обвиненото лице,
като му се даде възможност да разбере по посочения по- горе начин фактите
относно деянието и участието му в неговото реализиране и да организира защитата
си. Настоящият обвинителен акт не отговаря на установените стандарти за
гарантиране правото на защита на предадените на съд лица.
Подс. Н.Д. е предаден на съд за престъпление по чл. 354 а ал. 3 т. 1
от НК. Подс. Й.Д. е предаден на съд с обвинение за четири престъпления : по чл.
354а ал. 1 от НК, по чл. 339 ал. 1 от НК, по чл. 277а ал. 7 от НК и по чл. 278
ал. 6 от НК. Включени в предмета на разследването са общо пет деяния,
реализирани според обвинителния акт самостоятелно. Изпълнителното деяние на
всяко от престъпленията се изразява в държане
на забранени, респ. поставени под разрешителен или регистрационен режим
вещества и предмети. Елементи на фактическо описание на деятелността на двамата
подсъдими са налични само на стр. 2 /без абз.1-ви/ от обвинителния акт. Внимателният прочит сочи,
че липсва каквато и да е фактология относно личната деятелност на който и да е
от двамата подсъдими, която да може да бъде съотнесена към обективните и
субективни признаци на престъпленията, за които са предадени на съд.
Декларативно е заявено, че на конкретна дата, в конкретен имот, всеки от тях е
държал съответните вещества, оръдия, предмети. Твърдения, които да обосновават
обективна и субективна връзка на съответния
подсъдим към сочения имот и към намерени там вещества, оръдия, предмети, не са
налице в обстоятелствената част на обвинителния акт. Липсва описание и къде
точно са се намирали инкриминираните предмети, както и в какво се е изразило
държането им, защо прокурорът счита, че този подсъдим е обективирал собствено
поведение, воден от субективното желание да реализира конкретен престъпен
състав. За престъпленията по чл. 277а ал. 7 от НК и по чл. 278 ал. 6 от НК, за
които е предаден на съд подс. Й.Д., липсва и фактическо посочване на мястото на
извършването им в обстоятелствената част на обвинението.
На последващите страници на обвинителния акт са описани способите,
посредством които са приобщени по делото веществените доказателства. Това
описание, съобразно константната съдебна практика, не може да бъде прието като
факти, които обосновават обвинителната теза. Следва да бъде констатирано, че
макар за вещите, намерени при претърсване на имот в с.*, обв.Пловдивска, да е
предаден на съд единият от двамата подсъдими, при отразяване на намерените там
предмети, прокурорът сочи, че този имот е ползван и от Н.Д., и от Й.Д..Това
може да се тълкува и като противоречие в обвинителната теза.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав намира,
че липсата на факти, позволяващи на подсъдимите да разберат конкретното свое
поведение, което според прокурора осъществява признаците на престъпния състав,
за който са предадени на съд, е съществено процесуално нарушение, изразяващо се
в ограничаване правото на защита на всеки един от двамата подсъдими.
Обвинителният акт не може да изпълни главното си предназначение- да очертае предмета на доказване по делото по
ясен начин, за да могат подсъдимите да организират защитата си. Това налага прекратяване на образуваното съдебно
производство и връщане на делото на прокурора. Ако счита, че подсъдимите следва
да бъдат предадени на съд, прокурорът следва да изготви нов обвинителен акт,
като посочи пълно, ясно и
непротиворечиво фактите, които счита, че очертават поведението на всеки от
подсъдимите, съдържащо обективните признаци на престъплението, за което предава обвинените лица на съд.
Воден от горното и на осн. чл. 248
ал. 5 т. 1 вр. с чл. 249 ал. 1 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че делото е подсъдно на Окръжен съд-Пловдив.
Не са налице основанията на чл.248, ал.1, т.т. 2, 4, 5 и 7 от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „подписка“ на подсъдимия Й.А.Д..
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „подписка“ на подсъдимия Н.А.Д..
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство и ВРЪЩА делото на ОП-Пловдив поради допуснати
в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на двамата подсъдими, за отстраняване
на допуснатите нарушения.
Определението /в частта за
мярката за неотклонение на подсъдимите и прекратяването на съдебното
производство и връщането му на прокурор/ подлежи на протест и обжалване в
7-дневен срок от днес, с частна жалба и/или протест, пред Апелативен
съд-Пловдив по реда на гл.22 от НПК.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието
се закри в 09.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
СЕКРЕТАР: