РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 260
гр.
Пловдив, 06 . 02 . 2018 год.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Административен съдия:
Здравка Диева
като
разгледа адм. дело № 2236 по описа за 2017г., взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
*** ООД, ЕИК ***, област гр.Стара Загора, *****,
представлявано от адв.Св.И. е подало молба / 16.01.2018г., с която е поискано
на основание чл.248 ал.1 ГПК да бъде изменено Решение № 2260/18.12.2017г. по
адм.д.№ 2236/2017г. в частта за разноските.
1. Твърди се, че по делото е представен Договор за правна
защита и съдействие № 490832 / 01.10.2017г. /от 02.10.2017г., л.90/ и
съпътстващо го пълномощно, като и на двете проведени по делото съдебни
заседания адв.И. е осигурил процесуално представителства за *** ООД. За първото
открито съдебно заседание адв.И. е преупълномощил адв.Д.Х., а на второто
открито съдебно заседание е присъствал лично, като впоследствие е представил и
писмена защита от името на жалбоподателя.
С Решение № 2260/18.12.2017г. по адм.д.№ 2236/2017г. жалбата
е уважена и оспореното Решение № 939/19.07.2017г. на Началника на Митница
Пловдив е отменено.
Според цитирания договор за правна защита и съдействие,
договореното възнаграждение на адвоката е равно на минималното според Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Посочено е, че съгл. чл.8 ал.3 от наредбата, минималното адв. възнаграждение за
подобно дело възлиза на 500лв., което означава 600лв. с начислен ДДС – толкова,
колкото е вписано в договора за правна защита и съдействие.
Заявено е, че в последния абзац на мотивите от Решение №
2260/18.12.2017г. е отразено, че липсват данни възнаграждението да е реално
изплатено, но доказателство в тази насока било представено. Твърди се, че в
последното открито съдебно заседание, наред със списъка на разноските по чл.80 ГПК е ангажирано и доказателство за изплащане на адвокатското възнаграждение -
банково платежно нареждане от 31.10.2017г., от което е видно, че главния
счетоводител на *** ООД /М.Г./ е превела по банков път сумата от 600лв. по
сметка на адв.Св.И., на основание „плащане по договор“, а като задължено лице е
вписано „***“ ООД. В тази вр. се поддържа, че плащането е извършено в договорен
размер от страните и преди провеждане на последното съдебно заседание, доказано
с представеното платежно нареждане. По време на съдебното заседание с ход по
същество е направено искане за присъждане в полза на *** ООД на сторените от
дружеството разноски, вкл. за адвокатска защита.
По изложените съображения се счита да са налице всички
предпоставки за уважаване претенцията на търговското дружество за присъждане на
разноските за адвокатска защита с позоваване на трайна съдебна практика на ВАС
– представянето на банков платежен документ е достатъчно доказателство за
реалното заплащане на адв.възнаграждение от страна на клиента-жалбоподател.
Поискано е изменение на Решение № 2260/18.12.2017г. по
адм.д.№ 2236/2017г. в частта относно разноските, като бъде осъдена Митница
Пловдив да заплати на *** ООД и сумата от 600лв., представляващи разноски за
защита от един адвокат в съдебното производство.
2. Ответникът не представи отговор по чл.248 ал.2 ГПК.
3. При разглеждане на молбата съдът съобрази разпоредбата
на чл.248 ГПК : В срока
за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Съдебният акт е обжалваем, поради
което се прилага срокът за обжалване на решението, 14 дневен. За този срок се
констатира, че не е изтекъл при подаване на молбата : съобщението за
постановено решение е връчено редовно на жалбоподателя на 09.01.2018г., а
молбата е с вх.номер в АС – Пловдив от 16.01.2018г. /подадена чрез *** на
15.01.2018г./. 14 дн.срок в случая изтича на 23.01.2018г. Молбата е подадена в
срока по чл.248 ал.1 ГПК. С Тълкувателно решение от 06.11.2013г. на ВКС, т.14
бе прието, че “началният момент, от който започва да тече срока по чл.248 ал.1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменението на решението в частта за
разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече
от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо.”.
С Решение № 2260/18.12.2017г. по адм.д.№ 2236/2017г. на ***
ООД са присъдени направени и своевременно претендирани разноски в размер на 50
лв. – д.т. и 800 лв. – депозит за в.л. Прието е, че „по делото липсват данни да
е реално изплатено договореното адвокатско възнаграждение, съответно то не
следва да се присъжда“.
Жалбоподателят е представил списък на направените съдебни
разноски, л.183 /д.т. – 50лв.; адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита – 600лв. с ДДС, съгласно представен Договор за правна
защита и съдействие № 490832/02.10.2017г.; депозит за СТЕ – 800лв./. Списъкът е
представен в съдебно заседание с ход по същество, проведено на 22.11.2017г.,
отразено в протокола от съдебното заседание, л.189, гръб. Не е спорен фактът на
осъществено процесуално представителство от един адвокат спрямо жалбоподателя
/преупълномощен адв. Д.Х. – пълномощно от адв.Св.И. за преупълномощаване, л.89;
лично от адв.Св.И. съгласно Договор за правна защита и съдействие №
490 832 от 02.10.2017г. с пълномощно по делото, л.90/. Не е спорен и
фактът на приложено към списък на разноските – банково платежно нареждане от
31.10.2017г., според съдържанието на който документ – Св.И. е получател на сума
от 600лв., преведена по съответна банкова сметка ***е *** ООД и наредител М.Г..,
л.185.
Основанието за банков превод на сумата от 600лв. е „плащане
по договор“. Към списъка на разноските е вписано приложение : банково платежно
нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение – заверено копие.
Следва да бъде отбелязано, че в банково платежно нареждане
от 31.10.2017г. с основание „плащане по договор“ липсва наименование на
договора, номер на договора или дата на договора. Действително, преведената
сума е в размер, договорен между страните по договора за правна защита и
съдействие № 490832/02.10.2017г. и отразяване дори само на дата на договора в
банковото платежно нареждане би било възприето за благоприятно обстоятелство по
отношение молбата за изменение на решението в частта за разноските. Извън това,
в договора за правна защита и съдействие не е отразена платена сума в брой или
по сметка и не е вписан начин на плащане.
Последнопосоченото следва да бъде съобразено с т.1 пр.2-ро от Тълкувателно
решение от 06.11.2013г. на ВКС : „ В
договора следва да е вписан начина
на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора
за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка“.
Размерът на адв.възнаграждение по договор е 600 лв. с ДДС,
какъвто размер е преведен по банков път, но липсата на данни за договора,
отразени в банковото платежно нареждане не е преодоляна с посочен в договора
начин на плащане. При непосочен начин на плащане в договора по см. на Т.Р.,
обвръзката със сумата по банковото платежно нареждане не следва да се приема за
обоснована /при възможност и за други договорни отношения между страните по
договора за правна защита и съдействие от 02.10.2017г./, предвид изискванията
на т.1 от Т.Р. от 06.11.2013г.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение молбата на *** ООД, ЕИК ***, област
Стара Загора, *****, представлявано от адв.Св.И. за изменение на Решение №
2260/18.12.2017г. по адм.д.№ 2236/2017г. на АС – Пловдив в частта за
разноските.
Определението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд по реда за обжалване на
решението.
Препис от Определението да се изпрати на
страните.
Административен
съдия :