№ 53
гр. Пазарджик, 28.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Катя Т. Кентова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско
дело № 20225200900114 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищец А. Т. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. М.
Д., надлежно упълномощена с исковата молба.
За ответника „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призован, не се явява
представител. От процесуалния представител на ответника - адв. Д. Х. е
постъпило писмено становище с вх. №2998 от 28.03.2023г., с което заявява,
че поради служебна ангажираност не може да се яви в днешното съдебно
заседание. Подържа депозирания отговор. Няма възражение по проекта на
доклад, обективиран в Определение №74 от 21.02.2023г. Поддържа се
доказателственото искане за САвтЕ и СМЕ. Оформени са въпроси към всеки
един от свидетелите в случай, че ищецът води своите свидетели и в случай, че
свидетелят на ответната страна е редовно призован. Поддържат и своята
молба за допускане на двама свидетели очевидци на събитието за
доизясняване механизма на ПТП. В случай, че ищецът направи някакви
възражения по проекто-доклада или доказателствата, представи нови
доказателства или ангажира други такива, моли да им бъде дадена
възможност да вземат становище в определен от съда срок. Молят да им се
изпрати незаверен препис от протокола от дн.с.з. на посочения електронен
адрес. Взето е становище в случай, че съдът даде ход по съществото на спора.
За третото лице-помагач Агенция Пътна Инфраструктура, редовно
призовани, се явява юрк. А., надлежно упълномощена с писмено становище
депозирано по делото.
1
Явяват се вещите лица д-р П. М. и инж. В. М. – редовно призовани.
Явяват се допуснатите свидетели на ищеца Т. Б., И. Я., Й. Г..
Явява се призованият свидетелят на ответника В. К. Х..
Явява се свидетелят на третото лице помагач АПИ – И. Д. К..
Не се явява св. П. Д. П., нередовно призован. Няма върнат отрязък от
призовката, изпратена до същия.
Свидетелите напуснаха залата.
Адв. Д. : Да се даде ход на делото.
Юрк. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
затова при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На страните е изпратен проект на доклад, съдържащ се в Определение
№ 74 от 21.02.2023 г.
С това определение съдът е посочил правната квалификация.
Разпределил е доказателствената тежест. Произнесъл се е по
доказателствените искания на страните. Пропуснал е да се произнесе по
направеното искане от третото лице-помагач АПИ, чрез ОПУ - град Пловдив,
с което са поискали да бъде разпитан един свидетел при режим на довеждане.
С оглед обстоятелството, че свидетелят се явява днес, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водения свидетел на третото лице-помагач АПИ
относно направеното възражение.
Адв. Д.: Не възразявам по проекта на доклад.
Юрк. А.: Нямам възражение по проекта на доклад. Да се обяви за
окончателен.
С оглед обстоятелството, че никоя от страните няма възражения по
предварително изготвения проект на доклад, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН изпратения на страните проект на
доклад, съдържащ се в Определение №74 от 21.02.2023г. съобразно който
съдът е приел, че е сезиран с искове по реда на чл. 432, ал.1 от КЗ, за
имуществени и неимуществени вреди, като в тежест на ищеца е да установи
наличието на законови предпоставки: причинна връзка от виновно
протИ.правно деяние на лице, чиято „Гражданска отговорност“ на МПС към
датата на деянието е застраховано при ответника, както и че е претърпял
неимуществени и имуществени вреди, респ. техния размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да
установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които
са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, както и
останалите им възражения.
Съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като е
допуснал СМЕ и САвтЕ, както и разпит свидетели и на двете страни.
Адв. Д.: Моля да ми бъде издадено съдебно удостоверение, което да ми
послужи пред Национална система 112, за да ми бъде предоставена
информация, дали в деня на ПТП-то – 24.10.2020 г., има обаждане и
сигнализиране от страна на П. Д. П. или от страна на водач на лек автомобил
„Мерцедес“, който се е движил по пътя в отсечката между А. и село Н. за
увреждане на неговия автомобил и за изпращане на екипи, които да отстранят
и нередности по пътното платно, причинени от неговия автомобил.
Юрк. А.: Не възразявам по направеното доказателствено искане на ищеца.
Моля да приемете като писмено доказателство по делото извадка от Проекта
за организация на движение за процесния участък във връзка с изложеното в
нашето становище обстоятелство за наличие на сигнализация за опасност от
падащи камъни. Представям извадката с препис за ищеца и за ответника.
Съдът връчва препис от извадката, представена от пълномощника на
третото лице-помагач.
Съдът ДОКЛАДВА на страните, че от адв. Х., като пълномощник на
ответника е постъпила молба вх. № 2748/20.03.2023 г., с която съобразно
издаденото съдебно удостоверение за пред РП Пловдив - ТО А., се е снабдила
с документи от преписката. С тази молба са поискани съдът да допусне до
разпит свидетелите В. К. Х., който се явява в дн.с.з. и И. А. И., който не се
3
явява. Документите, които са представени са Протокол от ПТП, Протокол за
оглед на местопроизшествие, Фотоалбум, Протокол за разпит на свидетели и
Постановление за прекратяване на НП от 28.09.2021 година.
Страните по отделно: Не възразяваме да се приемат.
Съдът счита представените писмени доказателства от РП Пловдив - ТО
А., а именно: Протокол от ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие,
Фотоалбум, Протокол за разпит на свидетели и Постановление за
прекратяване на НП от 28.09.2021 година за допустими и относими към
правния спор, /представени от ответника във връзка с издаденото му съдебно
удостоверение/, поради което следва да бъдат приети.
Следва да бъде издадено поисканото съдебно удостоверение от ищцовата
страна, тъй като същото е относимо към изложените обстоятелства. Следва да
бъде приета и скицата, представена от третото лице-помагач - АПИ, касаеща
процесния участък на пътя и сигнализацията по него. Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА постъпилите по делото писмени доказателства – Протокол от
ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, Фотоалбум, Протокол за
разпит на свидетели и Постановление за прекратяване на НП от 28.09.2021 г.
и извадка – скица от Проект за организация на движение за процесния
участък.
Да се издаде съдебно удостоверение на пълномощника на ищеца – адв.
Д., което да й послужи пред Национална система - тел. 112, за снабдяване с
информация, дали в деня на ПТП-то – 24.10.2020 г., около 13:00 часа, има
обаждане и сигнализиране от страна на П. Д. П. или от страна на водач на лек
автомобил „Мерцедес“, който се е движил по пътя в отсечката между гр.А. и
с.Н., за увреждане на неговия автомобил и за изпращане на екипи, които да
отстранят и нередности по пътното платно, причинени от неговия автомобил.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпитат на допуснатите на страните
свидетели.
Сне се самоличността на свидетеля Я., както следва:
СВ. И. И. Я.: 53 г., бълг., бълг. гр., неженен, неос., без родствени и
служебни отношения със страните по делото.
4
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Я.:
СВ. И. Я.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
Служител съм на РУП Пазарджик.
С А. Б. сме колеги и работим заедно.
Спомням си датата на ПТП-то много добре, защото много често се
връщаме към тази дата. Конкретно за датата и за произшествието си спомням,
че няколко наши смени на работа преди тази случка, коментирахме, че в
определено време аз тръгвам и се разхождам из природата и му казах, когато
иска да тръгнем и да се разходим из природата. Бяхме минали седмица или
няколко дена, когато А. Б. ми се обади и ми каза, дали още смятам да ходя да
се разходя в посока Смоля. Аз му казвах, че ще се разхождам и че тъкмо
тръгвам с автомобила. Някъде около 10 часа каза, че ще ми се обади по
телефона. Но понеже ми беше казал, че ще ми се обади, ако дойде с мен, но
не ми се обади, и аз не му се обадих, дали ще идва. След като ми се обади
каза, че с негови приятелчета, други мотористи, са решили да ходят в същата
посока, да се видим някъде там, да хапнем и да се разходим. Аз му казах, че
вече съм се облякъл и се приготвям да тръгвам, и се разбрахме отново да се
чуем по пътя, кой накъде е, за да се разберем да се видим. Може би някъде
около един часа - един без нещо ще е било, ми се обади и ми каза, че зареждат
на някаква бензиностанция, мисля, че преди А. по спомени и след това ще се
чуем вече. Аз му казах, че около Н. ще ги изчакам на някоя отбивка и там ще
се разберем, какво мислим да правим. Това бяха буквално няколко минути
след като говорих с него, плюс минус един часа, минах по пътя по който
впоследствие разбрах, че там е станал инцидента. Направи ми впечатление,
пред мен имаше няколко коли и намалиха рязко скоростта. Съответно аз също
я намалих. Направи ми впечатление, а и това ми привлече вниманието, че на
пътя има едно огромно петно, изглеждаше като петно или от масло, или от
двигател. Буквално на метри от петното беше спрял лек автомобил. По
спомени мисля че беше „А-класа“ на „Мерцедес“, зеленикав на цвят. Беше
спрял в посока Н. на отбивката. Шофьорът пред мен му свирна и му направи
жест с ръце. Поне аз така го приемам, че колата е там, това масло беше от
автомобила, имаше следи, но човекът беше там и не правеше нищо, по
5
някакъв начин да обезопаси и предупреди участниците в движението, че има
нещо разлято и че може да се случи някаква беля.
Моята посока беше Пазарджик - Н..
Той беше спрял в отбивка, която беше от другата страна.
Разположението на колата беше в посока същата. В. беше в насрещната
посока.
Това беше точно на един от завоите, имаше и наклон.
Аз отначало не разбрах много, но след като видях петното, след като
водачите свирнаха, направиха движение с ръце, ръкомахаха, видях че от
колата течеше, имаше някакъв теч.
Съдът зачита въпросите на ответника, формулирани в молба с вх. №
2998 от 28.03.2023 г.
СВ. Я.: Не съм бил пряк очевидец на самото събитие. Пристигнах след
това.
Поради обстоятелството, че свидетелят не е бил пряк очевидец не се
задават останалите въпроси.
СВ. Я.: Опитах се да заобиколя петното на пътя. То нямаше как да се
избегне. По-голямата част от петното беше на пътя в дясната лента на
движение и аз се опитах да го избегна.
Когато аз преминах, видях, че се стичаше от автомобила някакъв теч.
Когато аз преминах, нямаше други водачи, претърпели ПТП на това
местопроизшествие.
Аз се движех с лек автомобил.
Нямаше никаква сигнализация на пътното платно, но, както казах по-
горе, заради бавното движение на предните автомобили, разбрах, че нещо се е
случило.
Страните по отделно: Нямаме въпроси към свидетеля.
6
Сне се самоличността на свидетеля Г., както следва:
СВ. Й. СТЕФАНОВ Г. : 27 г., бълг., бълг.гр., неженен, неос., без
родствени и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля:
СВ. Й. Г.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
На тази дата на ПТП-то, ние се бяхме организирали групичка да си
направим разходка, да хапнем някъде в С., някъде към Ч.. Последната ни
точка за уговаряне беше на една бензиностанция между Пловдив и А., където
да заредим. Аз бях с мотоциклет. Заредихме горИ.. Изчакахме се групичката
да се съберем, защото идвахме от различни населени места. Събрахме се на
бензиностанция, мисля че ЕКО беше преди А.. Тръгнахме към Ч., към С..
Когато минахме А., ние се разтеглихме, защото имаше коли, движение, не
можеше да караме в групичка, аз с най-малко опит бях най-отзад. Карах
сравнително в задните позиции, защото отскоро имах книжка. Може би имах
книжка около една година стаж. Наближихме въпросното място. Там видях
преди един завой спрели коли, като преди това насрещното движение ми
пресветкаше с фаровете и аз предположих, че има нещо и аз намалих.
Започнах да шофирам още повече с повишено внимание. Видях спрелите
коли една зад друга, намалих и спрях. Изчаках една минута и видях, че не се
движат, и реших да ги заобиколя, за да видя, какво става отпред. Когато
отидох видях Н. да лежи до мантинелата и моторът му малко по-напред.
Моторът се е плъзнал по-напред. Имаше групичка около него. Той беше в
съзнание. Болеше го много. Не искаше никой. Само му бях оставил
ръкавиците под главата, за да му е по-високо. Отстраних се от него, защото
съм емоционален човек и много кофти ми въздейства това. Тогава започнах
да помагам за движението, за да предотвратим евентуално друго ПТП.
Обадих се на тел. 112 за линейка и полиция. Обадихме се на брат му, защото
той е медицинско лице. Когато дойдоха полицията, те започнаха да си
регулират движението. Като се поуспокоих и се разчистиха колите, видях
въпросното петно, доста голямо разлято, от някаква хлъзгава течност – мисля,
че нафта беше, и една лента, която водеше до един зелен автомобил, спрял в
7
другото платно за движение в отбивката. Под него имаше огромно петно със
същата течност нафта.
Аз когато пристигнах и се отърсих от цялата ситуация, човекът беше
или в колата, около колата, стоеше си около колата, защото имаше и други
хора, които сякаш по-остро реагираха към него, че не е предприел никакви
мерки, дали да сигнализира.
Петното заемаше по-голяма част от нашето платно за движение.
Не смятам, че имаше възможност да се заобиколи петното, защото
завоят е десен, няма видимост и при прибирането на колата в отбивката също
имаше една напречна линия от петното.
От нашата групичка смятам, че А. е бил първи, защото аз когато
пристигнах моторите, които бяха спрели от нашата групичка, мисля че имаше
и друга групичка, бяха дори зад коли. Тоест колите са били спрели първи.
След инцидента с ищеца А. са спрели коли, мои приятели от групата с мотори
и друга група мотористи.
Водачът на автомобила се беше обадил на пътна помощ и когато дойде
пътната помощ искаха да я вдигнат колата, но тогава полицаите о спряха и не
му позволиха, докато не направят снимки и огледат местопроизшествието.
Той държеше да си тръгне, защото каза че е от София, от далече.
Аз когато бях, водачът на автомобила си беше до колата.
Въпросното петно покрай него стоеше и се хлъзгаше, особено с ботуши.
С нашите обувки как стъпиш и се хлъзгаше. Имаше хора, които
сигнализираха, че е опасно и пешеходно, и за автомобили.
Екипировката му беше на един месец с пълен комплект протектори –
ботуши, каска и ръкавици.
Съдът зачита въпросите на ответника, формулирани в молба с вх. №
2998 от 28.03.2023 г.
СВ. Г.: Не съм видял падането на ищеца на асфалта, тъй като
пристигнах минута-две по-късно.
Не съм спирал пред образуваното петно от горИ. на пътя, тъй като
8
спрях преди него.
Когато пристигнах под въпросния зелен Мерцедес имаше голямо петно
от нафта и имаше една диря, която водеше към петното на пътя. Към
момента, към който пристигнах под Мерцедеса вече имаше голямо петно под
него. Имаше горИ. и по платното.
Тъй като сигнализирахме преди завоя да намалят и повишат
вниманието си, всички намалявахме и бяхме с повишено внимание. Нямаше
друг водач, претърпял ПТП.
Преди да ми дадат сигнализация, тъй като споменах, че съм нов
шофьор, аз си карах по знаците със съобразена скорост, тъй като сме
организирали такива мероприятия, в които сме говорили многократно, че
трябва много да внимаваме, че трябва да си стоим в пътното платно и да сме
съобразителни на пътя, защото не сме сами.
Не мога да посоча скоростта, но съм карал със съобразената за този
участък скорост. Аз не съм гледал километража, гледал съм пътя.
Страните по отделно: Нямаме въпроси към свидетеля.
Сне се самоличността на свидетеля Б., както следва:
СВ. Т. Д. Б.: 54 г., бълг., бълг. гр., женен, неос., баща на ищеца, без
служебни отношения с ответника и с третото лице-помагач. Предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля:
СВ. Т. Б.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
Служител съм на РУ Пазарджик.
Спомням си много добре за ПТП-то. На 24.10., не мога да кажа по обяд
някъде беше, бяхме поканени на семейно тържество в гр. Пазарджик със
съпругата ми. Когато отидохме на тържеството, може би към два без нещо,
получих обаждане от телефона на сина ми – А. Б.. Тъй като сме много близки,
живеем заедно в едно домакинство, при вдигането на телефона се отнесох с
шега: „Какво става, как е моето момче?, но ми се обади друг глас. Не си
спомням името на другото момче, което ми се обади. Зададе ми въпроса: „Вие
ли сте бащата на А. Б.“ Казах: „Да“. „Ами трябва да Ви съобщя нещо
9
неприятно. Н. падна от мотора и състоянието му никак не е добро“. Зададох
му въпрос: „Как е, какво се случило?“ Момчето ми отговори: „Паднал с
мотора, много е зле човек, много е зле, краката са му много зле“. При
разговора, който водехме с него, явно момчето е било до сина ми, защото чух
гласа на сина ми, който каза“ „Баща ми ли е? Дай да му кажа нещо“. Момчето
му подаде телефона явно при което той каза: „Тате хлъзнах се на нещо мазно
и паднах. Не съм виновен, имаше нещо на асфалта и паднах“. Зададох му
въпроса: „Как си, добре ли си?“ Каза: „Краката са ми много счупени“.
Звучеше ми много уплашен и го попитах“ „Откъде знаеш, че са ти счупени
краката?“ Каза ми: „Не ме питай повече, нали ги виждам, че са счупени,
много лошо паднах. Чакаме Бърза помощ, не съм в състояние да говоря
повече“. Със съпругата ми веднага тръгнахме от заведението, тъй като
другото момчето ми каза, че са се обадили на тел. 112 и най- вероятно ще
бъде откаран в болница „Св. Георги“ в Пловдив. Тръгнахме за болницата
веднага с моята съпруга, като по пътя опитвахме да се свържем с неговия
телефон, но телефонът вече не се вдигаше. Отидохме в болницата „Св.
Георги“ и попитахме, дали има случай, при който е докарано момче след
ПТП с мотор в тежко състояние. Казаха ни, че в момента се движи по
маршрута и чакат всеки момент да го докарат. След около половин час или
20 минути, не мога да определя времето, на входа на болницата долу чухме,
че спря линейка. Помислихме си, че е въпросната линейка с него. Ние
пристигнахме преди него и го чакахме пред отделението в болницата. Чухме
линейката на входа. Предположихме, че е въпросната линейка. Асансьорът,
който е от долните етажи, който качва спешните случаи нагоре се задейства,
след малко се отвори и лекарката и двама бутаха носилката. Видяхме го.
Синът ми беше в нея. Беше адекватен. Спуснахме се върху него. Съпругата
ми започна да го пита: „Какво стана бе моето момче, какво направи? Той
отговори: „Много лошо паднах, хлъзнах се, счупих си краката много лошо“.
Когато го погледнах левият му крак беше обърнат обратно. Десният крак
беше засукан. Избутаха ни хората от носилката, защото е много спешен.
Съпругата ми изпадна в истерия.
В болницата, когато влезнаха той беше поет от спешните лекари и до
момента, в който не го изкараха от Карит, ние нямахме допир до него.
Три дни, понеже състоянието му беше много тежко, брат му е доктор в
Спешна помощ в МБАЛ Пазарджик, само ми каза: „Тате, много е зле. Не се
10
отпускайте, много е зле.“ Каза, че е говорил с колегите му, които са казали, че
хемоглобинът му е 60 на 90, изгубил страшно много кръв, 16 сака кръв са му
прелели, операцията протече 7 часа и половина през което време беше
непрекъснато в критично състояние. Оттам го настаниха в Карит. Три дни
беше в изкуствена кома. Лекарите искаха да го запазят, защото се страхуваха
да го събудят, защото беше изгубил много кръв и спешна операция, защото
имаше редица счупвания на двата крака, в бедрото и долу.
След отделението беше около пет и половина на третия или на
четвъртия ден, когато го изкараха от Карит, тогава го видяхме за първи път,
имахме допир до него след катастрофата. Същият беше в тежко състояние,
занесен може би от упойката. Краката му бяха страшни, отекли, огромни,
като диреци. Оказа се, че в болницата няма кой да се грижи за него. Бях се
облякъл вечерта за работа, смених си смяната и останах веднага при него още
първата нощ, защото трябваше някой да се грижи за него. Той беше
абсолютно безпомощен. Направихме с моята съпруга организация - тя го
гледаше през деня, аз го гледах през нощта. Спях на един стол до него.
След около 14 тежки дни в болницата го прибрахме вкъщи с транспорт,
в безпомощно състояние, не можеше да движи краката си. Краката бяха с
поставени на левия крак планка, горе с шишове. Не може изобщо да се движи
сам. С частна линейка на носилка го взехме оттам.
След изписването му от болницата, около година след това
непрекъснато трябваше да има някой с него, да се грижи за него, беше в
безпомощно състояние. Всичко беше под него. Храненето също беше в
самото легло. Той беше на легло. Беше с памперси, след това с подлоги.
Направихме приспособление, за да може да се изправя, тъй като имаше
страхотни болки в кръста. До шестия месец не можеше изобщо да стъпи на
краката си. След третия месец мисля, че го поизправяхме по малко, така
казаха докторите да раздвижваме краката, което му причиняваше много
силни болки. След четвъртия месец започнахме да го вдигаме, след шестия да
го слагаме на тоалетен стол, да го вкарваме в тоалетната. Първоначално не
можеше да се изправя, защото вестибуларния апарат буквално отказваше в
началото, поради обстоятелството, че доста време беше лежал. Започна с
помощта на патерици.
Както се казва в една приказка: Откакто се е пръкнал, той е в
11
непрекъснато движение, динамичен, скачаше препятствия, започна с народни
танци и не че ми е син, но е страхотен, занимаваше се и с брейк. Специално
беше образувал група за брейк, даваха я по България търси талант. Избраха ги
тогава. Той е не семеен.
След инцидента в момента се опитва с народните танци, тъй като с
приятелката, с която живее учи хореография и се опитва. Ние сме музикално
семейство. Опитва се, но не е това, което е и се изморява. С брейк не се
занимава.
Може да е минало повече от година след като сам се изправи и направи
стъпки. Травмите му бяха много тежки, много тежки счупвания. До годината
се движеше с патерици и помощни средства. С патерици се движеше самичък,
но така да ги хвърли и да тръгне - не.
Има белези. Левият крак с планката с откритата фактура, който беше
обърнат нагоре, буквално си е отекъл. Има болки в него. Има ограничения на
ставата долу в движенията. Не може да се възстанови на 100%. Мисля, че
някъде около 70% е възстановена като движение на ставата. В началото се
опасявахме, че ще се наложи допълнителна операция да не са засегнати
сухожилия, но сполай на господ, нещата се разминаха.
Има тежки белези по краката, те са видими като се съблече. През
повечето време слага ластичен чорап, който да пристяга самия крак долу
планките. Открито да ходи с тях – не, прикрива ги с панталон отгоре.
И сега сме в едно домакинство заедно.
Колкото и нескромно да звучи, децата са ми страхотни.
При нас живее, в едно домакинство сме.
Съдът зачита въпросите в т. 5-та от молбата на ответника вх. №
2998 от 28.03.2023 г., като счита, че свидетелят отговори на всички
поставени въпроси.
Страните по отделно: Нямаме въпроси към свидетеля.
Сне се самоличността на свидетеля Х., както следва:
СВ. В. К. Х.: 37 г., бълг., бълг.гр., разведен, неос., без родствени и
служебни отношения със страните по делото. Предупреден за отговорността
12
по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Х.:
СВ. В. Х.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
Работя в Пловдивска метрополия.
Не бях пряк очевидец на ПТП, станало на 24.10.2020 г. около 13:00 ч. на
пътя А. – С.. Пристигнах по-късно. Това, което си спомням е, че след като ме
изпревари моториста, след два завоя го видях на земята. Не съм видял, как
става самото падане. Нямаше светлинна сигнализация, че се е случило нещо.
Движех се с лек автомобил. Моториста ме изпревари. Аз пристигнах първи –
първа кола. Преди него ме изпревариха два или три мотора. Когато аз
пристигнах на инцидента, те вече се бяха върнали, явно в огледало или в
нещо са видели. Отсреща автомобилите също бяха спрели, понеже той си
беше в нашата лента, но моторът беше запушил другата лента за движение.
Нямаше, какво да се помага. Всичко беше в неестествена форма – тазът му
обърнат, краката му, кръв. Просто го питахме, добре ли е, да не го пипаме.
Аз подадох сигнала на тел. 112.
Не съм видял, как се случва. Не бях пряк очевидец.
Не съм видял петно от някаква течност на асфалта.
Мотоциклетистът се намираше в дясното собствено платно, а моторът
беше запушил насрещното платно.
Моят автомобил не премина през някакво петно.
Спрях преди да сгазя човека. Той лежеше напътя. Просто не можах да
изчакам, пътувах за Златоград на служба, трябва да е било петък или някакъв
празник.
Всички коли бяха спряли и от двете страни.
Питах го как е, за имената, говори ли, боли ли го. Явно от адреналина,
не е усещал болката.
Тръгнах някъде след десет минути.
Помня само, че мотоциклетът беше искрящо зелено. Дали е „Кавазаки“
с този цвят, нямам представа.
Беше в светлата част на денонощието.
13
Мотоциклетистът беше добре оборудван и облечен.
Времето беше добро. Нямаше мъгла, нито мокър път и влажност.
Този път винаги е натоварен. И тировете минават оттам и е страшно. Аз
по принцип не пътувам оттам, сега по изключение пътувах.
Съдът зачита формулираните въпроси от ответника.
Аз управлявах мой личен автомобил - лизингов автомобил „Дачия
Логан“.
След като потеглих, моят автомобил не получих някаква неизправност.
Там на место не разбрах за някакъв теч. Разбрах, когато ме разпитваха в
полицията. Не съм видял друг автомобил, не съм видял теча. Може би
съзнанието ми беше погълнато повече с момчето. Изцяло се занимавах с него,
дали разбира, дали го боли, как е.
Аз по принцип карам бързо. Не вярвам да е имало ограничения. Доста
сериозна ме подмина мотористът и преди него още двама. Има завои там, но
то идеята е коляното да опре на завоя, това е пистов мотор, само че има друго
движение, това се прави на писта.
Св. Х.: Няма да претендирам разноски за идването ми като свидетел в
дн.с.з.
Страните по отделно: Нямаме въпроси към свидетеля.
Сне се самоличността на св. К., както следва:
СВ. И. Д. К.: 34 г., бълг., бълг. гр., неженен, неос., без родствени
отношения с ищеца, без родствени отношения с ответника, работи като главен
специалист в РПС А. към Областно пътно управление.
Пристъпи се към разпит на св. К.:
СВ. И. К.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината.
От 2013 година работя в РПС А. към Областно пътно управление.
Работата ми се състои в това да изготвяме планови заявки за наличните
пътно ремонтни работи, които съществуват.
Път II - 86 влиза в моя участък.
14
По целият път е затворен с пътни знаци А17, Опасност от падащи
камъни и наличие на такива на пътното платно.
2016 година, когато приключи рехабилитацията на пътя, бяха поставени
тези знаци за предупреждение. И в момента тези знаци са налични и се
поддържат. Ако е имало сигнали за повредени или премахнати знаци, ако е
имало такива, те са подменяни незабавно.
На 24.10.2020 г. около обяд нямам спомен, дали съм бил на работа.
Когато падат камъни на пътната настилка, обичайно получаваме сигнал
от тел. 112 и се изпраща или фирмата или ние, който е по-близо да отреагира
и зависи, какво е, дали са единични. Обходи се извършват редовно.
Постъпват сигнали от тел. 112 или от дежурния от Областно пътно
управление.
Конкретно на този път обходи и проверки редовно се извършват,
защото е един от най-натоварените и е в нашия участък.
Редовно правим обходи, не е всеки ден, все пак работата ни не включва
само това да правим обходи, а и сме в ограничен състав, но през ден пътя се
проверява.
В момента, в който тел. 112 ни сигнализират за нередност, веднага се
обаждам на фирмата и тя изпраща хора. Тя е наблизо, точно на този път й е
базата и веднага се отреагира. В рамките на минути се отреагира.
Не мога да си спомня за този ден. Имало е случай, когато тел. 112
директно звънят при такива случай на пожарната, която веднага отреагира и
го мие.
Можем да изпратим фирмата да го опесъчи или пък, ако съм аз, съм се
набавил на работата дървени стърготини, тъй като е по-добре от пясък.
Лично аз не си спомням да съм получил такъв сигнал, когато съм бил на
смяна на 24.10.2020 г.
За изслушване на допуснатите експертизи и разпит на допуснатия
свидетел И. А. И., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 23.05.2023 г. от 09:30 часа , за
15
която дата и час ищецът и третото лице-помагач уведомени чрез
пълномощници им, вещите лица уведомени лично.
Да се призове св. И. А. И..
Ответникът „ЛЕВ ИНС“ АД уведомен по реда на чл.56, ал. 2 от ГПК.
С оглед обстоятелството, че съдът е бил задължил двете страни да
внесат по 200 лева депозит само за СМЕ, следва да им бъде указано в
двуседмичен срок да внесат депозит, всяка една от тях, по 250 лева за
допуснатата САвтЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на ищеца А. Б. и на ответника „ЛЕВ ИНС“ АД да внесат по
250 лева депозит за допуснатата САвтЕ.
На ответника „ЛЕВ ИНС“ АД след изготвяне на съдебния протокол,
същият да се изпрати на ел.поща, посочен в молбата.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:40
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16