РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

                                                                                                          

 

РЕШЕНИЕ

 

№  1801

 

гр. Пловдив,  19.10. год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                 

при секретаря Петя Добрева, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1934 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност  /ЗДДС/.

2. Образувано е по жалба, предявена от “Експрес-Д“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***, представлявано от управителя – А. И. Т. , срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-132-0451432/16.05.2022 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при Централно управление  на Националната агенция за приходите.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че фактическите констатации на контролните органи не обосновават предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. Твърди се, че тежестта на приложената принудителната административна мярка не е съобразена с принципа за съразмерност. Сочи се, че допуснатото нарушение е с ниска обществена опасност, поради което срокът на приложената мярка се явява несъразмерен и засяга в прекомерна степен правната сфера на нарушителя. Възразява се, че като не е издал наказателно постановление органът е лишил от възможност оспорващият да пресече прилагането на мярката като заплати съответна глоба.

3. Ответникът - началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител  юрисконсулт К. , поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

4. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. Фактите по делото:

5. На 10.05.2022 г. в 11:10 часа органи по приходите извършили проверка на търговски обект по смисъла на пар. 1 т, 41 от ДР на ЗДДС - ученически стол-диетична храна, находящ се на приземен етаж в сградата на училище СУ „Паисий Хилендарски” в гр. Пловдив, ул.” Родопи” № 48, стопанисван от „ЕКСПРЕС Д” ООД с ЕИК ***, при която е констатирано, че в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба.

При проверката в 11:05 ч. е извършена контролна покупка, преди легитимацията на контролните органи, на 1 бр. купон за храна за дата 11.05.2022г. с № 011937, включващ заявени таратор и мусака на обща стойност 1,50 лв., платен в брой от Г. С. Г. - проверяващ на В. Ж. Н. - продавач в обекта, за което не е издаден фискален касов бон от въведено в експлоатация за обекта ФУ с ИН DY465723 и ФП № 36623759, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г.

След легитимация, от проверяващия екип е изведен дневен финансов „х” отчет от ФУ с отразен оборот в размер на 0 лв.

Констатацията за извършено нарушение се подкрепя и от установената положителна касова разлика в размер на 80,30 лв. между: Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ - 0 лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен опис - 80,30 лв., сума на паричните средства в началото на работния ден - 0,00 лв., въведени пари в касата - 0,00 лв., изведени пари от касата 0,00 лв. По дадените от В. Н. , на длъжност продавач-консултант, обяснения в приложен опис към протокол от проверката, сумата от 20,00лв, представлява оборотни средства в началото на работния ден, за която не е използвана функцията на ФУ „служебно въведени” суми.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА №  0451432/10.05.2022 г. Според данните в протокола работното време на обекта е всеки учебен ден от 07:30 до 16:30 часа, а в неучебни работни дни от 10:00 до 13:00 часа.

При тази фактическа обстановка е констатирано, че търговецът е осъществил състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18П006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДЦС, което се явява основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А” от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка.

6. Издадена е заповед № ФК-132-0451432/16.05.2022 г., с която началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП е разпоредил запечатване на търговски обект – ученически стол-диетична храна, находящ се на приземен етаж в сградата на училище СУ „Паисий Хилендарски” в гр. Пловдив, ул.” Родопи” № 48,  и забрана достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.

Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството, че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти. За да обоснове продължителността и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви относно вида, големината, предлагания асортимент, разположението на търговския обект, възможността на свободен достъп на външни лица, интензивен поток от хора, постоянното търсене, бързата консумация и достъпните цени на предлаганите храни.

Относно тежестта на нарушението е съобразена установената положителна касова разлика в размер на 80,30 лв., от които след приспадане на заявените 20 лв. -оборотни средства в началото на работния ден, се установява сумата от 60,30 лв. - нерегистрирана на ФУ, даваща индикация и за други нарушения, свързани с неиздаване на фискални бележки.

Отчетено е също обстоятелството, че на търговеца са налагани предходни санкции за идентични нарушения на фискалната дисциплина (неиздаване на фискален касов бон) в същия обект, отразени в актов за установяване на административно нарушение № 0077158/30.03.2017г., № F371085/30.01.2018 г. и наказателни постановления № 272605/0077158/15.06.2017г., № 333982-F371085/19.04.2018г., за последното от които му е наложена и принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС със заповед № 315683-F371085/30.01.2018г. – запечатване и забрана за достъп до обекта за срок от 5 дни.

По така установените обстоятелства органът е формирал извод, че с това свое поведение проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци. Последното налага защита на обществения интерес, предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, а индиректният – недопускане на вреда за фиска.

7. За удостоверяване на компетентността си да наложи процесната мярка ответникът представя заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10,ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.

IV. От правна страна:

8. Между страните не се формира спор по установената от административния орган фактическа обстановка. Спорът се концентрира относно правилното прилагане на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7, т. 1 и т. 4 от ЗНАП органи по приходите са изпълнителният директор на агенцията и директорите на дирекции в териториалните й поделения.

Принудителната административна мярка – запечатване на търговски обект, без съмнение ограничава конституционно гарантираното право на свободно стопанска инициатива.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59 и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и възможност за проследяване на реализираните обороти.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В случая, безспорно се доказва, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., респ. за това деяние му е наложена процесната мярка. След като са проявени обективните признаци на административно нарушение, налице са и фактическите основания, обосноваващи правното основание за налагане на принудителната административна мярка. Последната е приложена от материално и териториално компетентен орган в предвидените от закона форма и ред.

Административното наказване и административната принуда преследват различни цели, поради което кумулативното им реализиране, макар и изхождащо от един и същ правопораждащ факт, не е предпоставка за процесуалната и материалната им законосъобразност. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – спазване на фискалната дисциплина и предотвратяване на вреди за фиска. В този смисъла извън предмета на съдебния контрол остават възраженията на оспорващия, че органът го е лишил от възможността по реда на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС да понесе съответна санкция, с което да пресече изпълнението на принудителната мярка.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя относно несъразмерността на административната принуда. Оспореният административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите на регулираните фискални отношения. Противно на твърденията на оспорващия, административният акт съдържа конкретни мотиви относно размера на дължимата административна принуда. Контролният орган е съобразил особеностите на търговския обект, формата на деянието и наличието на данни за извършени предходни административни нарушения от същия вид. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип, същата ще съответства и на целта на закона. Въпросът колко следва да е продължителна принудата, освен по законосъобразност - мярката да е в предвидените от закона рамки, е също въпрос по целесъобразност, така че да бъде обезпечен възстановяващият й ефект.

В случая процесното нарушение, под формата на бездействие - назидаване на фискален касов бон, е съпроводено от хронология – работещото в обекта лице е потвърдило, че констатираната положителна касова разлика над сумата от 20 лева се дължи именно на неиздаването на фискални касови бонове. Макара укритата сума от 1,50 лв. да е малозначителна, същата представлява една четиридесета от установената положителна касова разлика в размер на 63,50 лева, засечена към половината от работното време на обекта. Тези именно обстоятелства сочи на актуални системни фискални нарушения при отчитане на извършените продажби. При недобросъвестно поведение на търговеца, довело до неправомерно развитие на фискалните отношения, пред органите по приходите остава единствено възможността да формират изводи за оборота в обекта чрез метода на интерполацията. Именно за този анализ се явяват от значение обективните факти като: големина на обекта, предлаган асортимент, цени, локация, работно време и др. Последните са ценени правилно от контролния орган. Основателни са доводите, че при бързо ликвидна стока – храна, готова за консумация, в обекта е съществувала реална възможност за укриване на значителни приходи във вреда на фиска. Съвкупно с наличието на данни за модела на поведение при търговеца и предходно извършени нарушения от същия вид, тези обстоятелства обосновават необходимостта от налагане на мярката над минималния размер, за да бъде постигната промяна в поведението му. Още повече преходно приложената принуда в размер на пет дни без съмнение не е породила предвидения в закона превантивен ефект. При това положение дали мярката ще постигне целта си, ако бъде в размер на 14 дни, така както е приложена, е въпрос по целесъобразност и свободна преценка на контролния орган, чиито желани резултати са предмет на бъдещи несигурни събития. По тази причина съдът не дължи контрол за това дали мярката ще постигне поставената от закона цел, а дали са налице предпоставките за неблагоприятната намеса в правната сфера на търговец и то така, че същата да не бъде прекомерно засегната. Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат на организирана неправомерна дейност в обекта, а не на спорадична проява. В случая не иде реч за пропуск да бъде издаден фискален касов бон, а за трайно поведение във вреда на фиска. Дейността в търговския обект се явява в ясен разрез с установения ред на държавно управление. Укриването на подлежащи на облагане приходи се характеризира с висока степен на обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели, това деяние изисква налагането на интензивна административна принуда. В случая съдът намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на стопанска инициатива се извежда от нормите на чл. 19, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Не може да има съмнение, че тази възможност е приложима, когато следва да бъдат защитени особено важни държавни интереси - какъвто е интегритетът на фиска. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществените интерес спрямо личния не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус преустнояването на дейността на търговеца за срок от 14 - дни не се явява прекомерно спрямо установения модел в търговския обект и не ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. При наличието на правните основание за прилагане на административна принуда, размерът на мярката е въпрос по фактите, които в случая не търпят промяна в съдебната фаза. Мярката в приложения размер не се явява прекомерна за търговеца, с оглед установената по делото фактическа обстановка.

Мотивиран от горното, настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, в съответствие с приложимите процесуални правила и материалноправни разпоредби, поради което жалбата се явява неоснователна.

V. По съдебните разноските.

9. Предвид изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “Експрес-Д“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Средец” № 93, представлявано от управителя – А. И. Т. , срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-132-0451432/16.05.2022 г., издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.

ОСЪЖДА “Експрес-Д“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ***,  представлявано от управителя – А. И. Т. , да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 лева /сто/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния  административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

                       

Административен съдия: