Р Е Ш Е Н И Е
№ 486
гр. Горна Оряховица, 22.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 687 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че
ответникът Г.Ц.Р. сключил с „У.К.Ф.“ ЕАД договор за потребителски кредит № *****/08.10.2015
г. По силата на договора дружеството предоставило на ответника кредит в размер
3 000 лв. Ответникът се задължил да заплати и такса за разглеждане на кредита
от 114 лв. и застрахователна премия от 262,32 лв., включени в размера на
дължимата главница от общо 3 376,32 лв. За ползването на кредита
ответникът дължал договорна лихва от 15,61 % годишно или общо 878,52 лв. за
целия срок на договора. Така общата сума, която ответникът следвало да върне
била 4 254,84 лв., платима на 36 анюитетни месечни погасителни вноски,
всяка по 118,19 лв. за периода от 21.10.2015 г. до 21.09.2018 г. Твърди, че
ответникът е в забава в плащането на дължимите суми от 21.11.2016 г. и счита,
че дължи и обезщетение в размер на законната лихва от тази дата до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер от 371,61
лв. Ищецът твърди, че по силата на индивидуален договор за продажба на вземания
от 20.07.2017 г. към рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016
г., е придобил вземането от „У.К.Ф.“ ЕАД и по силата на упълномощаване от
цедента е уведомил ответника на 04.08.2018 г. за извършената цесия и за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Моли се за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено съществуването на вземанията на
ищеца по договор за потребителски кредит № *****/08.10.2015 г., сключен между
ответника и „У.К.Ф.“ ЕАД, а именно 1 993,76 лв. - главница; 72,91 лв. -
такса за разглеждане на кредита; 167,67 лв. - застрахователна премия; 197,91
лв. - договорна лихва за периода от 21.11.2016 г. до 21.09.2018 г.; 371,61 лв.
- обезщетение за забава за периода 21.11.2016 г. до 01.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 174/2019 г.
по описа на Районен съд - Горна Оряховица. Претендира се присъждане на
сторените в заповедното и исковото производство разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар, в случай, че същият
е над минималните размери.
Ответникът Г.Ц.Р. не е подал отговор на исковата молба
и не заявява становище по иска. Той не е подал мотивирано възражение срещу
заповедта за изпълнение, което да бъде взето предвид в настоящото производство,
доколкото то е инициирано от ищеца в изпълнение на дадените му по гр.д. №
174/2019 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица указания по чл.415, ал.1,
т.2 ГПК.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По договор за потребителски паричен кредит № *****/08.10.2015
г. „У.К.Ф.“ ЕАД се задължило да предостави на ответника сума в размер на 3 000
лв. Съгласно договора ответникът дължал
заплащане и на такса за разглеждане на кредита от 114 лв. и застрахователна
премия за еднократна застраховка от 262,32 лв. В чл.6 от Общите условия към
договора било уговорено заплащането на договорна лихва - променлив годишен
лихвен процент - 15,99 % (видно от договора), формиран от пазарен лихвен
индекс, съставляващ референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК - тримесечен SOFIBOR със стойност към момента на подписването на договора
0,52 % и фиксирана надбавка от 15,47 %. Съгласно приложения към договора
погасителен план, ответникът дължал на кредитора връщане на общо 4 254,71
лв., включващи главница, такса, застрахователна премия и договорна лихва,
платими на 36 анюитетни месечни погасителни вноски с падеж 21-во число на
месеца, всяка по 118,19 лв. за периода от 21.10.2015 г. до 21.09.2018 г.
Съгласно чл.5 от Общите условия, кредитът се усвоявал и погасявал по банков път
по банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД, посочена в договора - IBAN: ***.
Съгласно
чл.12, ал.1 от Общите условия към договора, в случай на забава в плащанията, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, кредитополучателят
дължал и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни
за всеки ден забава, изчислено върху просрочената главница. В ал.2 на същия
член било предвидено правото на кредитора да прекрати едностранно
правоотношението и да обяви всички вземания за предсрочно изискуеми при
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита (главница и лихва), ако не бъдат погасени в двуседмичен срок от падежа
на погасителната вноска. Ал.3 на същия член предвиждала, че в срок от 15 дни от
получаване на известие за предсрочна изискуемост, кредитополучателят следвало
да заплати на кредитора дължимите суми и всички допълнителни разходи, а при
неизпълнение в този срок - дължал обезщетение в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислено върху цялата дължима
главница.
Съгласно
сертификат за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ Пакет „Б“ № *****,
ответникът бил застрахован при „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и
„Кардиф Общо застраховане, Клон България“ за застрахователни събития смърт,
трайно намалена или загубена работоспособност, временна неработоспособност,
нежелана безработица в резултата на уволнение срещу застрахователна премия от
0,234 % от първоначалната сума по кредита (сумата на разрешения потребителски
кредит, независимо дали е усвоен или не, съгласно дефиницията на чл.2 от Общите
условия), умножена по срока на кредита в месеци, или в случая 252,72 лв.
На
08.10.2015 г. ответникът е подал искане до „У.К.Ф.“ ЕАД с част от отпуснатия му
кредит - 1 000 лв., да бъде предсрочно погасено друго негово кредитно
задължение към „Райфайзенбанк България“ АД като е посочил сметка, по която да
бъде извършен превода. На същата дата ответникът дал и съгласие за директен
дебит на негова банкова сметка ***: ***,
разкрита при „УниКредит Булбанк“ АД за погасяване на дължими суми по кредита.
Съгласно
заключението по задача № 3 от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на
08.10.2015 г. „У.К.Ф.“ ЕАД превело по посочената в договора сметка на ответника
сумата от 2 000 лв., а с 1 000 лв. е погасило задължението на
ответника към „Райфайзенбанк България“ АД.
Видно от заключението по задача № 1 на експертизата,
ответникът е извършил плащания в общ размер 1 664,51 лв., от които
1 141,98 лв. били отнесени за погасяване на главница, 511,44 лв. - за
погасяване на договорна лихва и 11,09 лв. - на наказателни лихви. С последното
плащане от 05.04.2017 г. ответникът погасил изцяло вноска № 14 с падеж на
21.11.2016 г. и частично - до 2,61 лв. (договорна лихва), вноска № 15 с падеж
21.12.2016 г.
От
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.,
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.07.2017 г. и извлечение от Приложение № 1 към последния се установява, че на
20.07.2017 г. „У.К.Ф.“ ЕАД прехвърлило на ищеца вземанията си по договора за
кредит, сключен с ответника. Съгласно заключението по задача № 1 на
експертизата към датата на цесията са падежирали и неплатени вноска № 15
(частично) и вноски №№ от 16 до 21, като
е начислена и лихва за просрочие върху главницата по всяка месечна погасителна
вноска от датата на падежа й до 20.07.2017 г. Експертизата дава заключение, че
към датата на цесията, размерът на задължението на ответника било общо
2 450,75 лв., както е посочено и в приложението към индивидуалния договор
за цесия. Тази сума съставлявала сбор от просрочена главница (по вноски от № 15
до № 21) - 642,98 лв., просрочена договорна лихва (по вноски от № 15 /остатък/
до № 21) - 177,89 лв.; начислени лихви за просрочие - 18,50 лв., както и
главница и лихва по вноските с ненастъпил падеж (от № 21 до № 36) -
1 591,36 лв. /главница/ и 20,02 г. /договорна лихва/.
На
27.07.2017 г. ищецът, действащ като пълномощник на „У.К.Ф.“ ЕАД, изпратил на
ответника писмо изх.№ УПЦ-П-УКФ/*****, с което го уведомил за извършената цесия
и размера на задължението му към 27.12.2017 г. - 2 450,75 лв. Писмото
съдържало уведомление, изходящо от ищеца, че поради просрочие и неплащане на
погасителните вноски по договора, всички вземания по него са изискуеми изцяло и
в пълен размер от 20.07.2012 г. Писмото било получено на 04.08.2012 г. от
майката на ответника.
Съгласно
заключението по задача № 1 от експертизата, след придобиване на вземането
ищецът е спрял начисляването на договорна лихва и е започнал начисляване на
законна лихва върху сумата 2 432,25 лв. Съгласно изясненото от вещото лице
при изслушване на експертизата, тази сума представлява целия размер на дълга -
неплатените на падежа месечни вноски и тези с ненастъпил падеж, без начислените
от „У.К.Ф.“ ЕАД лихви за забава от 18,50 лв. Вещото лице обобщава, изхождайки
от начина на начисляване на лихвите, че с датата на цесията е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: наличие
на действително правоотношение по сключен договор за потребителски кредит между
ответника и „У.К.Ф.“ ЕАД с твърдяното от
ищеца съдържание; предоставяне от „У.К.Ф.“ ЕАД на ответника заемната сума; прехвърляне на вземането
на „У.К.Ф.“ ЕАД по договора за кредит на ищеца и уведомяване на ответника за цесията.
В
случая се установи сключването на договор за кредит № *****/08.10.2015 г. между
„У.К.Ф.“ ЕАД и ответника със соченото от ищеца съдържание и
изпълнение на задължението на дружеството да предостави заемната сума чрез
погасяване на друг кредит на ответника и банков превод на остатъка по негова
банкова сметка. ***оговор за цесия и приложението, индивидуализиращо
задължението на ответника, се установи, че ищецът е придобил процесните
вземания и цедентът „У.К.Ф.“ ЕАД чрез
пълномощника си - ищецът, е уведомил ответника за цесията с нарочно писмо,
получено от неговата майка. С това цесията съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД е породила
действие спрямо него. Не се установи, обаче, вземането да е станало изискуемо с
настъпването на крайния срок за плащане съгласно договора - основание за
изискуемостта, на което ищецът се позовава както в заповедното, така и в
настоящото исково производство.
Предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, предвидени в чл.12, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора - просрочие
или неплащане на две последователни месечни вноски и изтичане на двуседмичен
срок от падежа на последната, без да е постъпило плащане, са били осъществени към
датата на цесията - 20.07.2017 г. С последното си плащане на 05.04.2017 г.,
ответникът е погасил изцяло вноска № 14 (с падеж 21.11.2016 г.) и частично
вноска № 15 (с падеж 21.12.2016 г.). Плащането и по двете вноски е просрочено и
няма данни в двуседмичен срок от 05.04.2017 г. ответникът да е погасил
останалите неплатени на падежа задължения. Освен това е налице и втората
предвидена в договора алтернатива, даваща право на кредитора да изиска плащане
предсрочно - след 05.04.2017 г. не са извършвани никакви плащания, поради което
повече от две вноски (тези от № 16 до № 21) са останали непогасени. С това за „У.К.Ф.“
ЕАД е възникнало потестативното право едностранно да взесе промяна в
правоотношението като изиска плащане на целия дълг преди уговорения срок.
С прехвърляне на вземането съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД
върху ищеца са
преминали всички права, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника
във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесията вземане, в
това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на
предвидените в договора предпоставки за това, дори и при липса на изрично
делегирано/прехвърлено от цедента такова право (така Решение № 204/25.01.2018 г. по
т.д.№2230/2016 г. на I Т.О. на ВКС). Така за ищеца
след придобиване на вземането и съобщаване за цесията на длъжника, е възникнала
материалноправна легитимация да иска изпълнение на вземането, както на падежа,
така и да лиши длъжника от преимуществото на срока, обявявайки му предсрочната
изискуемост. Ищецът е избрал именно втория вариант. Със съобщаване на цесията,
той е обявил на ответника, че поради допуснатото просрочие, упражнява правото си
да превърне кредита в предсрочно изискуем и от 04.08.2017 г. (датата на получаване на съобщението), ответникът дължи
изпълнение не на 21.09.2018 г., а веднага. Така изискуемостта на вземането не е
и не може да е настъпила с изтичане на крайния срок за плащане (защото след
04.08.2017 г. такъв няма), а преди този уговорен между страните срок - с
получаване от ответника на уведомлението за предсрочна изискуемост. Вярно, че предсрочната
изискуемост е право на кредитора, но веднъж упражнено, то е породило преобразуващия
си ефект и правната промяна е настъпила - отнето е преимуществото на срока и
ответникът е дължал плащане на цялото задължение на 04.08.2017 г.
Макар
и изискуемо на различно от заявеното основание, вземането на ищеца по договора
за кредит съществува, поради което не може да бъде отречено в производството по
чл.422 ГПК (в същия смисъл Решение № 15/09.05.2017 г. по търг.д. № 60034/2016
г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр.д. № 60053/2016 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 184/04.07.2017 г. по гр.д. №
60361/2016 г. на IV Г.О. на ВКС, в които е разгледана
обратната хипотеза - позоваване на предсрочна изискуемост от ищеца, която в
производството по чл.422 ГПК се установява, че не е настъпила). Посоченото е
така, защото предметът на исковото производство по чл.422 ГПК се определя от
правното твърдение на ищеца (кредитор) в исковата молба за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
(приетото в т.17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС).
По
отношение на таксата за разглеждане на кредита, вземането следва да бъде
отречено. Тя се претендира да е дължима по силата на договорна уговорка,
съгласно която кредитополучателят се е съгласил да я заплати. В договора и в
общите условия не е уточнено съдържанието на насрещната по уговорката престация.
Дори да се приеме, че таксата е дължима срещу задължението на кредитора да
разгледа искането за предоставяне на кредит (предположение, изводимо само от
наименованието на таксата), то тази дейност по съществото си представлява
вземане на решение дали да се сключи договор въз основа на отправено
предложение. Това решение е обусловено от оценка на платежоспособността на
кредитополучателя – нормативно установено преддоговорно задължение на
кредитора, предоставящ по занятие потребителски кредити (арг. от чл.16 и сл. ЗПК). Доколкото това е именно задължение, съответно дружеството, предоставящо
потребителския кредит е длъжник по него, такса (цена или възнаграждение) за изпълнението
му, не се следва. Освен това разглеждането на кредита не съставлява
допълнителна услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК и съдържанието й не може да бъде определено в договора както изисква
чл.10а, ал.4 ЗПК. Това е така, защото е явно, че дейността, за която се
претендира таксата, се извършва преди сключване на договора и се дължи дори и
ако такъв не се сключи. Посочените норми на ЗПК позволяват начисляването на
допълнителни услуги само в случай, че са свързани договора за кредит, т.е. с
изпълнение на основните задължения на страните по него. По посочените
съображения ответникът не дължи заплащането на такава такса и искът в тази
част, следва да бъде отхвърлен.
Тъй като исковете в останалата част са
доказани по основание, на разглеждане подлежи въпроса за техния размер.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза общият размер на непогасената главница
е 2 234,34 лв. Ищецът уточнил, че част от сумата - 1 993,76 лв.
съставлява остатък от заемната сума, 72,91 лв. - остатък от такса за
разглеждане на кредита и 167,67 лв. - остатък от застрахователна премия.
Неплатеният остатък от заемната сума е дължим за плащане от ответника на
датата, на която му е обявена предсрочната изискуемост - 04.08.2017 г., макар и
да включва главница с ненастъпил към тази дата падеж, поради което искът за
заплащането й следва да бъде уважен изцяло.
Таксата
за разглеждане на кредита, както по-горе бе посочено, не се дължи от ответника.
Това вземане следва да бъде отречено чрез отхвърляне на иска, а платените на
това основание суми (41.09 лв.) са били недължими и следва да бъдат отнесени за
погасяване на законната лихва съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД и приетото по т.1 от Тълкувателно
решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По
отношение на неплатения остатък от застрахователна премия, следва да се има
предвид, че съгласно сертификата за застраховка, премията се равнява на 0,234 % от първоначалната сума
по кредита (сумата на разрешения потребителски кредит, независимо дали е усвоен
или не, съгласно дефиницията на чл.2 от Общите условия), умножена по срока на
кредита в месеци, или в случая 252,72 лв., а не както е посочено в договора и
погасителния план 262,32 лв. (изчислението е извършено върху сбора между
заемната сума и таксата). Иначе казано, в договора е посочена сума с 9,60 лв.
повече от дължимата от ответника, която следва да бъде приспадната от
неплатения остатък от 167,67 лв. Така дължимата от ответника сума на това
основание е 158,07 лв. и в тази част искът следва да бъде уважен, а за
разликата от 9,60 лв. - отхвърлен.
По
отношение на договорната лихва следва да бъде отбелязано, че съдът е обвързан с
предявения иск, както по отношение на размера му, така и по отношение на
периода на претенцията. Така в случая се претендира да е дължима договорна
лихва от 197,91 лв. за периода от 21.11.2016 г. до 21.09.2018 г., макар за
посочения период, съгласно погасителния план, да се дължи лихва от 367,08 лв.
Съдът следва да разгледа заявената претенция до размера, претендиран от ищеца,
но в рамките на посочения от него период.
Съгласно
приетото в т.2 на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС, длъжникът не дължи възнаграждение за ползването на заетата
сума след датата на настъпване на предсрочната изискуемост, защото кредиторът
вече е поискал връщането й преди срока. По тази причина договорна лихва се
дължи само за периода от 21.11.2016 г. до 03.08.2019 г. На основание чл.162 ГПК
съдът определи размера на дължимото вземане от представения погасителен план и
заключението по приетата експертиза, като взе предвид, че договорната лихва по
вноска № 15 е частично платена до 2,61 лв. (остават дължими 27,20 лв.), по
вноски от № 16 до № 22, договорната лихва следва да бъдат платена изцяло (в общ
размер 172,57 лв.), а по вноска № 23 - частично, пропорционално на броя дни
преди настъпване на предсрочната изискуемост (8,93 лв.) и определи размера на
дължимата за периода от 21.11.2016 г. до 03.08.2019 г. договорна лихва на 208,70
лв. Макар, това което длъжникът претендира да е по-малко, претенцията му е за
целия срок на договора, поради което пропорционално му се дължи присъждане на 112,51
лв. За остатъка от 85,40 лв. и за периода 04.08.2017 г. - 21.09.2018 г., искът
следва да бъде отхвърлен.
Претендира
се присъждане на лихва за забава от 21.11.2016 г. (падежа на последната пълно
платена вноска) до 01.02.2019 г. (датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение). Доколкото вземането е станало предсрочно
изискуемо на 04.08.2012 г., за периода от 21.11.2016 г. до 03.08.2017 г.
ответникът дължи обезщетението по чл.12, ал.1 от Общите условия към договора -
в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислено върху просрочената главница,
а за периода от 04.08.2017 г. до 01.02.2019 г. - обезщетението по чл.12, ал.3
от Общите условия - в размер на годишната законна лихва, разделена на
360 дни за всеки ден забава, изчислено върху цялата дължима главница. На
основание чл.162 ГПК, при съобразяване на погасителния план, уговорения в
договора начин за изчисляване на обезщетението и Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, съдът изчисли размера на доказаното по основание вземане както
следва: за периода на забава преди обявяване на предсрочната изискуемост от
21.11.2016 г. до 03.08.2017 г., просрочената главница е в размер 781,42 лв. (по
вноски № 15 до № 22 и частично по вноска № 23), а обезщетението - в размер
55,57 лв. За периода след настъпване на предсрочната изискуемост до предявяване
на вземането в заповедното производство, обезщетението се изчислява върху
цялата неплатена главница (1 993,76 лв.) и е в размер 302,93 лв. Така
обезщетението за забава в плащането за периода, претендиран от ищеца - от 21.11.2016 г. до 01.02.2019 г., е в размер 358,50
лв. От тази сума следва да бъдат приспадната платената за погасяване на таксата
за разглеждане на кредитното досие сума от 41.09 лв. Така искът следва да бъде
уважен до 317,41 лв., а в останалата част - над тази сума до претендираните 371,61
лв., или за 54,20 лв. - да бъде отхвърлен.
По изложените до тук съображения, предявеният иск се
явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумите 1 993,76 лв. -
главница; 158,07 лв. - застрахователна премия; 112,51 лв. - договорна лихва за
периода от 21.11.2016 г. до 03.07.2017 г.; 317,41 лв. - обезщетение за забава
за периода 21.11.2016 г. до 01.02.2019 г., а в останалата част - да бъде
отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът
има право да му се присъдят направените
разноски в заповедното и в исковото производство, съразмерно на уважената част
от иска. От негова страна е направено такова искане и са представени
доказателства да е сторил разноски в заповедното производство в общ размер
106,08 лв. (56,08 лв. за държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение), от които съразмерно на уважената част от исковете му се следват
97,67 лв. В исковото производство са представени доказателства за направени
разноски от 256,07 лв. (56,07 лв. за държавна такса и 200 лв. - възнаграждение
за вещо лице). Доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт, дължи се
съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената норма, следва да бъде
определен от съда, но не повече от максималния размер съгласно чл.37 ЗПП вр.
Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразявайки правната
сложност на спора и цената на иска, както и осъществената защита – изготвяне на
искова молба, поддържане на иска и изразяване на становище чрез молби, без
явяване в отрито съдебно заседание, съдът определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 100 лв. Така общият размер на разноските, направени от ищеца
в исковото производство пред настоящата инстанция е 356,07 лв., от които
пропорционално на уважената част от исковете, му се следват 327,86 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Г.Ц.Р., ЕГН **********,*** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ************************фис
4, телефон: *****, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б.по договор за
потребителски кредит № *****/08.10.2015 г., сключен между Г.Ц.Р. и „У.К.Ф.“ ЕАД
следните суми: 1 993,76 лв. /хиляда
деветстотин деветдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница; 158,07 лв. /сто петдесет и осем лева и
седем стотинки/ - застрахователна премия; 112,51
лв. /сто и дванадесет лева и петдесет и една стотинки/ - договорна лихва за
периода от 21.11.2016 г. до 03.07.2017 г. и 317,41 лв. /триста и седемнадесет лева и четиридесет и една
стотинки/ - обезщетение за забава за периода 21.11.2016 г. до 01.02.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата
от 01.02.2019 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 174/2019 г. по описа на Районен съд - Горна
Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: ************************фис 4, телефон: *****, представлявано от
Изпълнителния директор Д.Б.Б.срещу Г.Ц.Р., ЕГН **********,*** да се приеме за
установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземания по договор потребителски
кредит № *****/08.10.2015 г., сключен между Г.Ц.Р. и „У.К.Ф.“ ЕАД, както следва:
72,91 лв. /седемдесет и два лева и
деветдесет и една стотинки/ - такса
за разглеждане на кредита; сумата над присъдените 158,07 лв. /сто петдесет и осем лева и седем
стотинки/ до претендираните 167,67
лв. /сто шестдесет и
седем лева и шестдесет и седем стотинки/, или за 9,60 лв. /девет лева и шестдесет стотинки/ - застрахователна премия;
сумата над присъдените 112,51 лв. /сто и дванадесет лева и петдесет и една
стотинки/ до претендираните 197,91
лв. /сто деветдесет
и седем лева и деветдесет и една стотинки/, или за 85,40 лв.
/осемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, както и за периода 04.08.2017 г. - 21.09.2018 г. - договорна лихва; сумата над
присъдените 317,41 лв. /триста и седемнадесет лева и четиридесет и една
стотинки/ до претендираните 371,61 лв. /триста седемдесет и един лева и
шестдесет и една стотинки/, или за 54,20
лв. /петдесет и четири лева и двадесет стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 21.11.2016 г. до 01.02.2019 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 174/2019 г. по описа на Районен съд - Горна
Оряховица.
ОСЪЖДА Г.Ц.Р.,
ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ************************фис
4, телефон: *****, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б.сумата от 97,67 лв. /деветдесет и седем лева и шестдесет
и седем стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 327,86 лв. /триста двадесет и седем лева и осемдесет
и шест стотинки/, представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: