РЕШЕНИЕ
№ 1656
Варна, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна - III тричленен състав, в съдебно
заседание на втори
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
ЯНКА
ГАНЧЕВА |
Членове: |
ДАРИНА РАЧЕВА |
При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА кнахд № 20237050702028 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано
е по касационна жалба от В.Ч.Й., подадена чрез адв. С.И. срещу решение № 1095
от 15.07.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110201104/2023 г., по описа
на ВРС, в частта с която е изменено Наказателно
постановление № 23-0436-000030/30.01.2023г. на Началник Сектор в ОД на МВР –
Варна, Второ РУ-Варна като е намален размера
на наложеното на касатора, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ от 300.00 лева на 100.00 лева и В.Й. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 25,81
лева /двадесет и пет лева и осемдесет и една ст./, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправя
искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се отмени НП в оспорената част.
В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител
адв.И. поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли решението в обжалваната част да
бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което се отмени НП в
оспорената част. В условията на евентуалност отправя искане решението на ВРС да
бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
Ответната в касационното производство страна, редовно призована,
не се представлява в съдебно заседание. С писмени
бележки вх. № 15278/27.10.2023г., чрез гл. юрисконсулт К Л А заявява, че
оспорва изцяло касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението на
ВРС в оспорената част е правилно и законосъобразно, поради което отправя искане
за оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски и прави възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира от
касатора такова над минималния размер.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че така
измененото НП е правилно и законосъобразно, поради което решението на ВРС
следва да бъде оставено в сила.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на касационната жалба, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от процесуално
легитимирано лице, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
решение № 1095 от 15.07.2023 г., постановено по АНД № 20233110201104/2023 г., в
частта, с която ВРС е изменил Наказателно
постановление № 23-0436-000030/30.01.2023г. на Началник Сектор в ОД на МВР –
Варна, Второ РУ-Варна като е намалил размера
на наложеното на касатора, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ от 300.00 лева на 100.00 лева и В.Й. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 25,81
лева /двадесет и пет лева и осемдесет и една ст./, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане №2004 от 15.03.2023г. по АНД №1104/2023г.
ВРС е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.05.2023г. от 14.00 часа, като е разпоредено да се призоват жалбоподателя,
АНО и е допуснал събирането на гласни доказателства - актосъставителя Л М и свидетеля А И .
Призовката до В.Й. се е върнала в цялост с отбелязване,
че на адрес ул.”***”
№***не е открито лице, на което да се
връчи призовката. На оставените съобщения призовката непотърсена. В тази връзка
е било разпоредено да се изготви справка от НБД за постоянен и настоящ адрес на
лицето и справка за трудови договори. От изготвената справка се установява, че Й.
заема длъжността главен механик КВТ, в „Портови флот 99”АД, гр.С.. С
разпореждане на съда от 04.05.2023г. е разпоредено призовката да се връчи, чрез
работодателя. На 11.05.2023г. било проведено открито съдебно заседание, на
което е констатирано нередовното призоваване на жалбоподателя, но доколкото не
е открит на посочения в жалбата адрес и не е върнат отрязък от призовката, нито
такава в цялост изпратена до работодателя, съдът е дал ход на делото и са били
разпитани призованите свидетели като са приобщени писмени доказателства. След
съдебно заседание е върната призовка с отбелязване за изпратена на 11.05.2023г.
призовка по факс до работодател. С уведомление от „Портови флот 99”АД, гр.С. е
върната връчена на В.Й. на 18.05.2023г. призовка за явяването му като
жалбоподател на 11.05.2023г. срещу Началник сектор към ОДМВР Варна Второ РУ.
Извършеното при посочените обстоятелства призоваване на Й.
не дава основанието по чл.61, ал.4 от ЗАНН за разглеждане на делото в негово
отсъствие, именно поради което е налице допуснато от въззивния съд съществено
нарушение на процесуалните правила. Нормата изисква жалбоподателят да не е бил
намерен на посоченият от него адрес, което обстоятелство предполага да е бил
търсен на същият адрес, а не да е отсъствал от него при извършеното от
връчителя в случая посещение, т.е. търсеното и не намирането предполагат
констатация за обективна невъзможност лицето да бъде открито на посоченият
адрес, каквато според касационния съд липсва. Относно правилата за призоваване
в административно-наказателния процес, нормата на чл.84 ЗАНН препраща към
уредените такива в НПК, съответно разпоредбата на чл.180 ал.2 НПК регламентира
понятието „отсъствие на лицето за което е предназначена призовката“ , което по
съществото си е различно от понятието по чл.61 ал.4 ЗАНН „когато жалбоподателят
не е бил намерен на посочения от него адрес“. Няма данни задълженията по
връчването да са изпълнени така, както се изисква от нормата на чл.180 ал.2 от НПК – при констатираната липса на пълнолетен член на семейството, не е търсен
домоуправител, портиер, съквартирант или съсед. От друга страна, предприетите
от връчителя действия по оставяне на съобщения не са допустими според
приложимата разпоредба на чл.180 ал.2 от НПК, т.е. след като законовите
задължения по връчването на призовката не са били надлежно изпълнени, то
изводът че жалбоподателят не е бил намерен на посоченият от него адрес по
смисъла на чл.61 ал.4 ЗАНН, се явява неправилен. При нередовното по тези
съображения призоваване на Й. и липсата на основанието по чл.61, ал.4 от ЗАНН
за даване ход на делото, въззивният е следвало да отложи съдебното заседание и
да предприеме необходимите процесуални действия за извършване на ново
призоваване на жалбоподателя. Отделно от това в противоречие с разпореждането
си за призоваване на жалбоподателя, чрез работодател, ВРС е дал ход на делото.
От приложените по делото доказателства се установява, че дружеството
работодател „Портови флот 99”АД, гр. С. е връчил призовката на Й. на
18.05.2023г.
Предвид изложеното настоящият състав на съда приема, че
ВРС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което съгласно
разпоредбата на чл.222 ал.2 т.1 от АПК налага отмяна на обжалваното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.
При новото разглеждане на делото и с цел отстраняване на
допуснатото съществено процесуално нарушение, районният съд следва да
предприеме съответните процесуални действия за осигуряване участието на
жалбоподателя във въззивния процес, в който същият да упражни правото си на
защита.
При този изход на делото, въпросът за разноските следва
да бъде решен по реда на чл.226 ал.3 от АПК.
Водим от гореизложеното, Административен съд-Варна,
Трети тричленен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1095 от 15.07.2023 г. на ВРС, постановено по АНД №
20233110201104/2023 г., по описа на ВРС, в частта с която е изменено
Наказателно постановление № 23-0436-000030/30.01.2023г. на Началник Сектор в ОД
на МВР – Варна, Второ РУ-Варна и В.Й. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна
сумата от 25,81 лева /двадесет и пет лева и осемдесет и една ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение като
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при
спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно.
Председател: |
|
Членове: |