Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
05,03,20г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 2007/19 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.П.П., ЕГН:**********,***, чрез адв.Л.Ш., п р о т и в Наказателно постановление №НП-ПБЗН-ПЗ1-5-5/16.09.2019г. на началник на РСПБЗН-Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание чл. 265, ал.2 от ЗМВРе наложена глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя представител, поддържа жалбата и искането в нея.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се изпраща законов или процесуален представител.
Като взе предвид
изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, Съдът установи:
Св. Г. Иванови
жалбоподателят живеят в съседни имоти в с. Братаница. Забелязвайки, че
жалбоподателят складира в двора си на открито много бали ( около 3000) слама в
близост до неговия имот и този на другия
съсед - С. С., св. И. се изплашил , че при един пожар може да се засегне и
неговата къща и подал жалба 27,08,19г. ( л. 17) .
На 03,09,19г. за проверка в имота на
жалбоподателя пристигнали св. М. и колегата ме А.А. - инспектори от РС „ПАБ“ -
Пазарджик. установили действително наличие на бали от слама, наредени една
върху друга в дворното място на ул. „ Трета“ 42 , където били допуснати от
самия жалбоподател. Той признал, че този имот го обитава той, балите на открито
ги е складирал по този начин самият той и признал, че така „си ги реди всяка
година“ .
Тъй като забелязали, че в близост до болите се
намират жилищна сграда (с барбекю и гараж) - на И. , жилищна сграда в самия
дворна жалбоподателя , инспекторите извършили с рулетка измервания на
разстоянията между тези обекти и балите слама.
Така установили, че най-близкото разстояние( през оградата по права
линия) до жилищната сграда на И. и това
до намиращото се до нея барбекю - 11,80м. , разстоянието до животновъдната
сграда било 6,60м. , а до пътя - 1 метър ( тъй като балите били наредени до
самата ограда на двора).
Поради това и тъй като не били спазени
конкретни изисквания за минимално отстояние на складираните на открито бали
слама св. М. съставил процесния акт за нарушение на чл. 56, ал.1 от Наредба 8121з-647 за Правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредба 8121з-647) вр. чл. 650 НАРЕДБА № Iз-1971 от 29.10.2009 г.
за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при
пожар
Актът бил съставен
на място , в присъствието на нарушителя и предявен нему. След като отразил , че
няма възражения , жалбоподателят го подписал и получил срещу разписка екземпляр
от него.
Въз основа на акта
е издадено атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 56, ал.1 от Наредба 8121з-647
и на основание чл. 265, ал.2 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 100 лева. на жалбоподателя.
Направени са конкретни възражения
за процесуална неизправност на НП, основани на твърдения, че не ясно какво точно е нарушил жалбоподателя по
посочената норма. И акта, и НП, имат
едно и също съдържание в своята описателна част и тя отразява „ складирането на
бали слама на открито около 1300 на брой в собствената дворна площ на имота, на
разстояние 11,80м. от съседна жилищна сграда и на 6,60м. от съседна
животновъдна сграда и на 1м. от път.“ Тоест описанието на нарушението е съвсем
ясно и то се изразява в складиране на бали слама ( силно запалим и лесно
разгорим материал) на посочените разстояния от посочените обекти. Въпросът е в
посочената норма на чл. 56 от Наредба 8121з-647, която, по отношение на
изискванията за съхранение на материалите в складове от подклас на функционална
пожарна опасност Ф5.2, препраща към НАРЕДБА
№ Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за
осигуряване на безопасност при пожар (Наредба Із-1971). Вярно е, че като е
посочил виновно нарушените норми, наказващият орган не е отразил чл. 650 на Наредба
Із-1971, както това е сторил авторът на АУАН. Този пропуск в НП обаче не води
до претендираното нарушаване на правата на жалбоподателя, тъй като правото на
защита се гради и реализира основно по фактите, а те, както се посочи, са ясно
и в достатъчен обем представени - съхранени на открито бали на конкретни
разстояния от три конкретни обекта. Става съвсем ясно, че именно в тези
разстояния се състои неизпълнението на нормативното изискване.
Освен това актът, съдържащ конкретната
нормативна препратка предхождащ НП е бил надлежно предявен на нарушителя и му е
връчен препис, а той съдържа нормата в привръзка - чл. 650 Наредба Із-1971,
която и установява конкретните изисквания за отстояния. Тази норма е посочена и в издаденото на датата на проверка ( която е и дата на
съставяне и предявяване на акта) и на основание чл. 125, ал.1 т.4 от ЗМВР разпореждане ( л. 14), също връчено лично на нарушителя.
Поради това и в процесния случай
не може да се приеме, че липсата на последната норма в дадената в цифров израз
правна квалификация на нарушението засяга правото на защита на нарушителя.
Извън това възражение и в рамките
на осъществявания цялостен контрол за процесуална законосъобразност, не се
установила нарушения в процесуален аспект, които да обосновават отмяната на НП.
Фактите на нарушението се
оспорват що се отнася до собствеността на
имота, в който са били складирани балите слама. Не са представени и не са
събрани доказателства, че този имот е собственост на жалбоподателя. Но от
показанията на св. М. и тези на И. се установи, че именно той от години го
обитава и именно той складира там години наред бали слама. От справката на л.
50 стана ясно, че на процесния адрес ( посочен и в акта и НП) са регистрирани
жалбоподателя и друго , посочено, лице, което било негов брат и което е
записано като собственик Н. Т.. Като
ползвател на имота, за какъвто и сам се представил на М. ( виж показанията му)
и по силата на чл. 3 от Наредба 8121з-647 жалбоподателят „е длъжен да спазва
изискванията на тази наредба“.
Относно фактите, че балите слама са били складирани по начина, описан в
акта и в НП, респ. на посочените в тях разстояния до посочените сгради, не се
спори. Те се и установяват от показанията на свидетелите М. и И.. Ситуацията, установена на проверката, е ясно онагледена
от представените от И. фотоси, който и
уточнява, че видимият ъгъл на покрива и стената на сграда са на намиращия се до
къщата барбекю. Като факт, установените
разстояния до трите обекта по НП не са спорни, но неизменно следва уточнението,
че с оглед твърденията на св. М.
разстоянието от 11,80м. всъщност е измерено от балите слама до „барбекюто“,
което било разположено до жилищната сграда, но само по себе си няма статут на
такава по смисъла на относимия подзаконов нормативен източник - Наредба Із-
1971, според която е спомагателна сграда. Административно-наказателното обвинение обаче
се отнася до жилищна сграда, животновъдна
сграда и път, като от тези три обекта само вторият - животновъдната сграда попада в обсега на
чл. 650 от Наредба Із- 1971. С чл. 650
са установени в таблична форма минималните разстояния от открити и закрити складове за груб фураж
( вкл. сено) до животновъдни и
спомагателни сгради и складове от различни категории по пожарна опасност ( А,
В,Г И Д) с посочена степен на огнеустойчивост (разстоянията от
работилници за основен ремонт и сгради от посочените подкласове на функционална
пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4 не се отнасят до процесния случай, за който е
относима т.1 ). Става ясно от съдържанието на нормата, че за процесния случай
тя е относима само към животновъдната сграда.
В таблицата обаче разстоянията са предвидени в зависимост от степента на
огнеустойчивост, а за процесната животновъдна сграда липсва такава
категоризация от административните ( контролен и наказващ ) органи и тази липса
предопределя невъзможността за проверка на категоризацията. В процесния случай обаче това не е води
до пълна невъзможност на елементите от състава на процесното нарушение, тъй
като по т.1 на табл.70 към чл. 650 разстоянията от открития склад за сено до
животновъдни обекти ( със степен на огнеустойчивост от І до V) са 15м, 20м и
30м., при измерено разстояние на място - 6.60
м. Тоест при всяко от нормативно
установените минимални разстояния ( обусловени от степента на огнеустойчивост)
нарушението е факт , поради което липсата на формална категоризация на тази
степен, не засяга нито правото на защита, нито възможността за съдебен
контрол. Тази липса обаче предполага да
се приеме най-благоприятния за жалбоподателя вариант и това, разбира се, е
най-малкото разстояние 15 м. , при което нарушението е налице това
разстояние скъсено с 8,40м.
Наредба
№ 8121з-647, съгласно §2 от ПР от нея, е издадена на основание чл.
125, ал. 2 ЗМВР. В тази връзка правилно административно-наказващият орган се е
насочил към санкционната норма на чл. 265 от ЗМВР, като е възприел случаят за
маловажен предвид възприетото основание за санкцията па ал.2 , за което, следва
да се отбележи, е изложил и мотиви - „
нарушението е за първи път“ и „въпреки близостта на балите слама не е възникнал
пожар“. Наложената глоба по чл. 265, ал.2 от ЗМВР е в максимален размер 100
лева, за което мотиви не са изложени, но дори скъсяването на минималното
разстояние повече от два пъти и броя на балите , за които се добива представа
от фотосите и показанията на М. и И. , са достатъчни като фактори, обуславящи
размера на максималната глоба, предвид сериозни риск ( за хора и имоти),
създаден с нарушението.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №НП-ПБЗН-ПЗ1-5-5/16.09.2019г. на началник на РСПБЗН-Пазарджик, с
което на М.П.П., ЕГН:**********,***, на основание чл. 265, ал.2 от ЗМВР е
наложена глоба в размер на 100 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: