№ 19312
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110123629 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба вх. № 133404 от 22.04.2024 г.,
подадена от К. Р. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „Проф. Д Л“ № 2А, ет. 1,
ап. 3, и П. Г. Г., ЕГН **********, гр. П, ул. „България“ № 125, вх.А, ет.З, ап.5,
действащи чрез пълномощника си адв. С. А. Д. от САК, личен №......, със
съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. София, бул. „П” №1, ет.1 -
надпартерен, ап. 6, срещу Ю. А. К., ЕГН **********, гр. София, район В,
"Бояна", ул. "Р" № 19, със съдебен адрес: гр. София, ул. Б К №14, ет. 3, чрез
адвокат М. Т., с която са предявени искове по чл. 109 от ЗС и чл. 32, ал. 2 от
ЗС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на
следните имоти, както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № ...............................1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София
(столица), одобрени със Заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес: град София, район “В”, улица
“Р” № 15, етаж 1, находящ се в сграда с идентификатор ...............................1,
предназначение: Жилищна сграда, разположена в поземлен имот с
1
идентификатор .............................., с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор:
68134.1937.750.1.2, при съседи по кадастралната схема: на същия етаж: няма,
под обекта: ...............................1.1, ...............................1.4, над обекта:
...............................1.3, представляващ по документ за собственост: първи етаж
от жилищна сграда, построена върху долуописаното дворно място, находящо
се в град София, улица “Р” № 15, състоящо се от една стая, кухня, хол и южна
тераса, с площ по декларирани данни по документ за собственост от 98,00
кв.м., при съседи по документ за собственост: от четири страни - двор,
отгоре - втори етаж, отдолу - приземния етаж, заедно с 50/100 идеални части
от правото на собственост върху мястото, в което е построена сградата,
съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1937.1501 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община
Столична, област София (столица), одобрени със Заповед № РД-18-
68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот по кадастрална скица: град София, район “В”, улица “Р” № 15, с площ по
кадастралната скица от 1561 кв.м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 метра, стар
идентификатор: 68134.1937.750, номер по предходен план: имот с пл. № 750,
квартал: 223, парцел: IV, при съседи по кадастрална скица поземлени имоти с
идентификатори: 68134.1937.1362,68134.1937.1527,
68134.1937.1528,68134.1937.150, 68134.1937.751, 68134.1937.1317,
68134.1937.1364, който съгласно действащ регулационен план съставлява
УПИ IV- 750 от квартал 223 по плана на град София, местност “Гърдова
глава”, одобрен със Заповед № РД-09-50-264 от 1997 г., с площ от 1573 кв.м.,
при съседи: улица “Р”, УПИ V-751, УПИ VI-752, УПИ VII-753, УПИ XI-754,
755, УПИ XV- 746 и тупик и при съседи по предходен документ за
собственост: улица “Р”, А Б, С Х /Н К/ и от двете страни Софжилфонд.
Твърдят, че ищецът П. Г. Г., е собственик на следните имоти, както
следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
...............................1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед №
РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: град София, район “В”, улица “Р” № 15, етаж 2,
находящ се в сграда с идентификатор ...............................1, предназначение:
2
Жилищна сграда-еднофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор .............................., с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, стар идентификатор:
68134.1937.750.1.3, при съседи по кадастралната схема: на същия етаж: няма,
под обекта: ...............................1.2, над обекта: няма, заедно с 30/100 идеални
части от правото на собственост върху мястото, в което е построена
сградата, съставляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
.............................. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед №
РД-18- 68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот по кадастрална скица: град София, район “В”, улица “Р” №
15, с площ по кадастралната скица от 1561 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до
10 метра, стар идентификатор: 68134.1937.750, номер по предходен план: имот
с планоснимачен № 750, квартал: 223, парцел: IV, при съседи по кадастрална
скица поземлени имоти с идентификатори: 68134.1937.1362,68134.1937.1527,
68134.1937.1528, 68134.1937.1500, 68134.1937.751, 68134.1937.1317,
68134.1937.1364.
По отношение на поземлен имот с идентификатор ..............................,
ищците сочат, че са съсобственици с ответницата Ю. А. К., при следните
квоти: 50/100 ид.ч. са собственост на К. Р. Д.; 30/100 ид. ч. са собственост на
П. Г. Г.; 20/100 ид.ч. са собственост на Ю. А. К..
Твърдят, че от Скица № 15-............./29.03.2022г., изд. от СГКК - гр.
София, гореописаният поземлен имот с идентификатор № ..............................
- собственост на ищците било видно, че имотът се намира в съседство с
притежаван от ответницата поземлен имот с идентификатор №
68134.1937.751. Между двата имота на Ю. К. имало издигната ограда, която
не отговаряла на реалните граници, съобразно документите за собственост на
имотите и заснемането в кадастралната карта. Оградата била поставена по
такъв начин, че заемала около 300 кв.м. от притежавания от К. Д. и П. Г.
поземлен имот и физически ограничава тяхната възможност да упражняват
правото си на собственост в пълна степен. Сочат, че чрез поставената от
ответницата ограда, тя ползвала заградената част от двора като нейна
изключителна собственост, което видно от представите документи
(Нотариални актове и скица) не отговаряло на действителното положение. По
3
този начин и чрез тези неправомерни действия, ответницата значително
увеличавала площта на собствения си двор в Поземлен имот с идентификатор
№ 68134.1937.751 за сметка на собствения имот на ищците.
Ищците сочат, че на 07.02.2024 г. ищцата К. Д. отправила покана по см.
на чл. 18, ал.5 ЗЧСИ чрез Частен съдебен изпълнител Ренета Милчева
Василева, с peг. № 790, район на действие СГС, до ответницата Ю. К. относно
премахване на оградата и осигуряване на достъп до заградената част от имота.
С поканата ищцата настоявала да бъде премахната изградената по този начин
ограда в едномесечен срок от получаването на поканата, като при желание от
страна на ответницата се отправя и предложението същата да я измести за
собствена сметка на границата с имот с идентификатор № 68134.1937.751,
така че да отговаря на действителното положение и реалните граници на
собствеността. В поканата е отправено изявление ответницата да прекрати
всички действия, с които същата пречи на упражняването на законните права
на К. Д. като собственик на поземлен имот с идентификатор №
.............................. и самостоятелни обекти в него. В допълнение било
изложено, че на оградата е поставена и врата, която Ю. К. използвала, за да
влиза необезпокоявано в имота на доверителите ми, като по този начин
същевременно последните били възпирани като съсобственици да ползват
заградената част от съсобствения двор, въпреки нееднократните опити от
страна на К. Д. да уреди гореописаните отношения извънсъдебно.
Поканата била надлежно връчена на адресата Ю. К. на 19.02.2024 г., за
удостоверяване на което бил издаден Констативен протокол от ЧСИ Ренета
Милчева с изх. № 14264/20.02.2024 г. Със Съпроводително писмо за връчване
по чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ с изх. № 17061/01.03.2024 г. бил получен отговор от Ю.
Константинов и Христо Константинов, чрез адв. М. Т., в който исканията на
ищцата били определени като неоснователни. Доводите на адвокат Т. били, че
описаният поземлен имот бил придобит от ответницата, заедно с учредено
право на ползване върху част от УПИ, а именно - площ от около 290 кв.м.,
заедно с всички посаждения /временни и трайни/, при съседи на частта: ул.
“Р”, пътеката, която дели двете части на цялото място пред сградата към
улицата на общия двор и Н Д. К, като частта от мястото се определя: 10 метра
по дължината на улицата и 29 метра в дълбочина към сградата. Ищцовата
страна счита посоченото твърдение за противоречащо на материалния закон и
4
естеството на правото на ползване. Излага доводи относно основната
характеристика на правото на ползване, което се учредява с оглед личността
на титуляра. Сочи, че носителят на ограниченото право на ползване е
ограничен при упражняване на това вещно право и не може да променя вещта
съществено, не може да я отчуждава нито с универсално, нито с частно
правоприемство (чл. 56, ал. 1 и 2 ЗС). Сочи, че правото на ползване е
непрехвърлимо и се учредява само от собственика. Позовава се и на
константната съдебна практика на Върховен касационен съд, застъпена и в
Решение № 163/15.07.2016 г. по гр. д. № 1451/2016г. по описа на I ГО, ВКС.
Сочат, че адв. М. Т., представител на ответника, била сочела, че
границите и индивидуализацията на описаното право на ползване върху 290
кв.м. от ПИ с идентификатор .............................. били посочени още в
документи за собственост от 1983 г. и всички съсобственици следвало да са
наясно с факта, че отношенията между тях по отношение на ползването на
съсобствения поземлен имот са уредени и всеки един от настоящите
съсобственици вече е бил приел и следва да се съобразява с тази уредба.
Ищцовата страна счита това твърдение също за неоснователно и невярно.
Навежда доводи, че съсобствениците могат да определят начина на ползване
помежду си и тази сделка има само облигационно действие, т.е. няма вещно-
прехвърлително действие и вещта остава съсобствена. Поради тази причина
тази сделка обвързва и е задължителна само за страните по нея, без да
обвързва трети лица, като субсидиарно се прилагат правилата на Закона за
задълженията и договорите в чл. 21, съгласно който “Договорът поражда
действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона
случаи,”. Ако трето лице купи идеална част от този имот на по-късен етап, той
не е обвързан от вече договореното от дотогавашните съсобственици, защото
този договор не подлежи на вписване, няма за предмет вещни права, не е
договор за делба и не е способ за ликвидиране на съсобственост. Считат, че с
тази договорка просто се определя едно ползване. Твърдят, че
разпределението на ползването, на което се уповава адв. Т., е относимо още
към 1983 г., като за изминалия период от над четиридесет години са настъпили
редица съществени промени в обстоятелствата, най-малко изразяващи се в
неколкократно изменение на титулярите на правото на собственост на
посочения поземлен имот, както и в обема на правата на съсобствениците.
Това давало основание на съсобствениците да ревизират така приетото
5
разпределение на ползването. Аналогично в процесния случай, собствеността
върху поземлен имот с идентификатор № .............................. и сградите в него е
прехвърлена на други физически лица и същите не са обвързани по никакъв от
извършеното разпределение.
Ищците оспорват и третия аргумент, изведен от адв. Т., пълномощник на
ответницата, според който издигната ограда не ограничавала и не нарушавала
правата на останалите съсобственици на имота. Считат, че това е
неоснователно и невярно твърдение, тъй като чрез неправомерните си
действия ответницата значително увеличавала площта на собствения си двор в
поземлен имот с идентификатор № 68134.1937.751 за сметка на собствения
имот на ищцата. Това недвусмислено водело, според ищците, до ограничаване
упражняването в пълна степен на тяхното право на собственост, като са
лишени от достъп и право на ползване на неправомерно оградените около 300
кв. м. от площта на гореописания поземлен имот. Позовават се на трайно
установената практика на Върховен касационен съд, според която правото на
собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети
лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на
ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да
било действие, което се извършва без негово съгласие. (Решение №
2/06.07.2018 г. по гр. д. № 1598/2015 г., II ГО, ВКС).
Молят съда да осъди Ю. А. К. да прекрати неоснователните си
действия, с които пречи на К. Р. Д. и П. Г. Г. да упражняват правото си на
собственост, като премахне оградата и да осигури достъп до цялата площ на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ............................... Претендират
направените разноски по делото.
В условията на евентуалност, в случай, че съда отхвърли иска по чл.
109 от ЗС молят съда да постанови извършване на ново разпределение на
правото на ползване върху недвижим имот с идентификатор
№.............................., между страните, по следните съображения. На първо
място, сочат, че разпределеното право на ползване, на което се позовава
ответника, е извършено незаконосъобразно, тъй като не е извършено между
всички съсобственици на имота и е обективирано в нотариални актове, страни
по които са собствениците на едва 1/5 /една пета/ идеална част от
собствеността върху процесния имот. Именно поради това, същото не
6
обвързвало ищците. Считат факта, че ответникът в качеството си на
приобретател се е съгласила спрямо прехвърлителя си по отношение на
ползването на съответната част от имота за ирелевантен за останалите
съсобственици и не представлява договорка за реално разпределение на
ползването, доколкото няма конкретен характер и адресат на волеизявлението
не е другия съсобственик. Считат също така, че дори да се приеме, че
извършеното преди повече от 40 години разпределение на ползването е
извършено правомерно, то впоследствие са настъпили редица нововъзникнали
факти, водещи до съществено изменение на обстоятелствата, като посочват
настъпилите изменения: собствеността върху поземлен имот с идентификатор
№ .............................. и сградите в него е прехвърлена на други физически лица
и същите не са обвързани по никакъв от извършеното разпределение (Решение
№ № 816/10 от 07.07.2011г. по гр.дело № 2028 по описа за 2009 година на
ВКС,1 ГО); съществено се променили квотите в собствеността върху имота:
Праводателите на К. Р. Д. са прехвърлили не само лично придобитите от тях
идеални части чрез разпоредителна сделка, но и части, придобити по
наследство от Емилия Г.а Расолкова и Георги Луков Расолков, което било
видно от пункт 1.2. от Нотариален акт № 44, том II, рег. № 3921, дело № 230 от
30.03.2022 г. на нотариус Росица Рашева с рег. № 203 на НК при СРС. По този
начин съществено се е изменила структурата на собствеността и
пропорционалния размер на квотите на отделните съсобственици, като К. Р. Д.
притежава цели 50 % /петдесет процента/ от собствеността на целия поземлен
имот, докато Ю. А. К. е миноритарен собственик с едва 20 % от собствеността
върху поземлен имот с идентификатор № ............................... Към момента,
собственикът на най-малкия дял в собствеността определял начина на
ползване на имота, въпреки, че законодателят изрично е предвидил в чл. 32,
ал. 1 ЗС, че разпределение на ползването се извършва от собствениците,
притежаващи повече от половината от вещта. Съгласно документа за
собственост на ответника, както и тези на праводателите му до 1983 г., имотът
бил посочен с площ от 1 493 кв.м., а към момента съгласно актуална скица №
15-............./29.03.2022 г., изд. от СГКК - гр. София, имотът бил с площ в
размер на 1 561 кв.м., което било отразено в титулите за собственост на
ищците и съставлявало съществено изменение на обстоятелства, тъй като те
са участници в собствеността при по-големи квоти от тази на ответницата, а
също така с допълнително добавената квадратура, не било ясно къде точно
7
попадат границите на претендирата от ответницата реална част за ползване в
размер на 290 кв.м.
Молят съда да постанови извършване на ново разпределение на
ползването по см. на чл. 32, ал. 2 ЗС, съобразно настъпилото съществено
изменение на обстоятелствата, като предвид обстоятелството, че ищците
притежават повече половината от общата вещ, да бъде извършено
разпределение на ползването на поземления имот и да бъде осъден ответника
да премахне поставената ограда, както и да постановите ползването на целия
имот от всички съсобственици, съобразно притежаваните от тях квоти.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковете
като недопустими, неоснователни и недоказани. По иска с правно
основание чл.32, ал. 2 от ЗС излага доводи за недопустимост. Сочи, че тъй
като към настоящия момент имало влязло в сила решение, съгласно което
между съсобствениците на процесния имот вече е налице разпределено
правото на ползване, съгласно всички документи за собственост, включително
и съгласно титул за собственост на ищеца П. Г.. Твърди, че в Нотариалния акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 200, том III, рег. номер 12183, дело
№ 523/2018 г., който ищецът П. Г. представя, бил цитиран протокол по
гражданско дело, съгласно който протокол му е предоставена за ползване
реална част от процесния УПИ - 390 кв.м., подробно идентифицирани и
описани в документа за собственост. Счита, че дали и как ищецът упражнява
своите правомощия на собственик с разпределено право на ползване за
ирелевантно за настоящото производство, но смята за безспорно, че ищецът
притежава такива, съгласно описаните документи.
Твърди, че съгласно титула й за собственост, представляващ Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.07.2003 г., № 198, том 1, рег.
номер 1255, нот.дело 179 от 2003 г. на Нотариус Л Л, Ю. К. е титуляр на
правото на ползване върху част от УПИ, в който е построена сградата -
около 290 кв.м., заедно с всички посаждения - временни и трайни, при съседи
на частта: ул.„Р“, пътеката, която дели двете части на цялото място пред
сградата към улицата на общия двор и Н Д. К, като частта от мястото се
определяло, както следва: 10 метра по дължината на улицата и 29 метра в
дълбочина към сградата. Счита, че оспорвайки в настоящото производство
разпределеното право на ползване в полза на ответницата, ищците де юре и де
8
факто оспорвали официален документ, какъвто е нотариалният акт за
собственост и оспорват неговата формална доказателствена сила. Сочи, че от
представения от ответницата стар документ за собственост, било видно, че
правото на ползване върху процесните 290 кв.м., винаги е било разпределено
върху тази точно реална част от процесния поземлен имот. Твърди, че ищците
подлагат на оспорване и влязъл в сила съдебен акт, което води до
недопустимост на предявени иск.
Счита, че всеки един съсобственик отнапред е бил наясно с
ограниченията, които има и ще има като съсобственик в процесния
поземлен имот, тъй като по своята същност - разпределеното право на
ползване, независимо дали по силата на договор или от съда, представлява
ползване на реална част от поземления имот, в ясно и точно определени
граници, без да се пречи на останалите съсобственици да ползват своята
реална част от имота. По отношение на разпределеното право на ползване,
ответницата сочи, че са налице нотариални актове, в които е уреден въпроса за
разпределяне на вещното право на ползване и правата на отделните
съсобственици върху реални части от имота, поради което е недопустимо този
въпрос да бъде пререшаван отново. Твърди, че това е разпределено право на
ползване въз основа на всички законови правила и при спазване на всички
процедури. От документа за собственост на ответницата било видно, че тя е
титуляр на това разпределено право на ползване, а ищецът П. Г. е титуляр на
разпределено право на ползване на около 390 кв.м. (ясно и точно
идентифицирани, съгласно приложен от ищеца нотариален акт за покупко-
продажба от 04.09.2018 г.) на стр.3 в горната част на нотариалния акт.
Счита, че учреденото право на ползване върху имот по реда на чл. 56,
ал.1 от ЗС и неговият безспорен характер спрямо личността на ползвателя се
отличава изцяло от хипотеза, при която по волята на собствениците или
съгласно съдебно решение е налице разпределено право на ползване, по реда
на чл. 32, ал.2 от ЗС, като твърди, че и в ЗС, и в трайната практика на ВКС
изрично са уредени условията и хипотезите, при които може да се поиска
преразпределяне на право на ползване, а в процесния случай такива
основания не били посочени. Това било още едно основание за
недопустимост на предявения иск. Счита, че в петитумът на исковата
молба не е посочено каква реална част от поземления имот желаят да
ползват ищците, какъвто е смисълът на разпределението на правото на
9
ползване, а е направено искане съдът да постанови всички да използват
имота заедно.
Във връзка с твърдението на ищцовата страна за променени квоти на
съсобсвениците в процесния имот през годинините, сочи, че идеалната част от
имота на ответницата не се е променила - през 2003 г. тя е придобила
самостоятелсно обособена част от вилна сграда с площ 36 кв.м., заедно с мазе,
заедно с 1/5 идеална част от УПИ IV - 750 и до настоящия момент притежава
точно същия обем от права. В същия документ за собственост било описано,
че праводателят на Ю. К. й прехвърля право на ползване върху част от УПИ, в
който е построена сградата - около 290 кв.м., заедно с всички посаждения -
временни и трайни, при съседи на частта: ул. „Р“, пътеката, която дели двете
части на цялото място пред сградата към улицата на общия двор и Н Д. К, като
частта от мястото се определя: 10 метра по дължината на улицата и 29 метра в
дълбочина към сградата. Счита, че това как са се променили квотите на
останалите съсобственици и как те са се разпоредили със своите идеални
части в полза на трети лица, е въпрос, който не засяга притежавания
обем права от Ю. К.. Тя не се е разпореждала с част или с всички свои
права и нейният обем права не следва да бъде засяган по какъвто и да е
начин.
Изтъкнатият довод от ищците, че площта на имота е променена от 1 493
кв.м. на 1 561 кв.м. и това е основание за ново разпределение на право на
ползване, счита за неоснователен и недоказан. Излага подробни доводи в тази
насока, както и допълнителни доводи за неоснователност на иска по чл. 32, ал.
2 от ЗС.
Оспорва и предявения негаторен иск като недопустим. Сочи, че за да е
налице основание за разглеждане на негаторен иск в настоящото
производство, следва да е ясно с какви точно действия ответницата пречи на
ищците да упражняват в пълнота своето право на собственост, както и правата
на ответницата да са предполагаеми, а не както в процесния случай -
произтичащи от съдебно решение - протокол за разпределение, надлежно
вписан в Служба по вписванията. При наличието на нотариален акт за
собственост, от който ответницата черпи правата си и ги упражнява
точно в същия обем, в който постановява документът й за собственост,
респективно - протоколът, цитириан в документа за собственост на П. Г.,
10
счита, че няма как да са налице законови основания за упражняване на
права по реда на чл. 109 от ЗС. Сочи, че в изложените твърдения на ищците
в исковата молба не се съдържа изложение, че ответницата упражнява права в
по-голяма степен и в по-голям обем, отколкото реално разпределеното й право
на ползване от 290 кв.м., а се излагат твърдения, че тя била разширила другия
си собствен недвижим имот, с процесните 290 кв.м. от УПИ IV - 750 в кв. 223
по плана на гр. София, местността - ж.к. „Гърдова глава“. Счита тези
твърдения за ирелевантни за настоящото производство, доколкото
собствеността върху други имоти на Ю. К. няма никакво отношение към
настоящия правен спор.
Счита, че упражняването на разпределено право на ползване няма
как да бъде действие, което да пречи на другите съсобственици да
упражняват правата си, по смисъла на чл. 109 от ЗС и такава е трайно
установената практика на ВКС в тази насока. Още повече, че
ответницата използвала единствено и само процесните 290 кв.м., където
има насаждения, за които се грижи и не използвала останалата част от
поземления имот - от датата на придобиване на собствената й идеална
част до настоящия момент. Сочи, че извън тези 290 кв.м. ищците могат да
ползват абсолютно необезпокоявано поземления имот и да упражняват
правата си на съсобственици - точно в обема и в степента, съответсващи на
притежаваните от тях идеални части. Твърди, че никога не е извършвала и не
извършва действия, с които да пречи на упражняването на тези права на
ищците. Реалната част, върху която ответницата упражнявала своето право на
ползване, била отделена от останалата част на имота с ограда от метална
мрежа, като има и насаждения, за които тя се грижи. Поставената метална
ограда и насажденията в процесния поземлен имот по никакъв начин не
пречели на останалите съсобственици да упражняват своите права върху
имота. Излага подробни доводи за неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС
като се позовава и на практиката на ВКС. Твърди, че ищците в настоящото
производство разполагат с правната и фактическа възможност да използват,
както намерят за добре останалата част от процесния недвижим имот и
ответницата по никакъв начин, с правни или фактически действия, не
препятствала тази тяхна възможност. Поради това счита, че предявеният иск е
недопустим, неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли исковите
претенции.
11
С протоколно определение от 12.11.2024 г. съдът е прекратил
производството по предявения при условията на евентуалност иск по чл.
32, ал. 2 ЗС, поради оттегляне на иска на основание чл. 232 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Между страните по делото не е спорно и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че К. Д. и П.в Г., ищци, и Ю. А. К.,
ответник, са съсобственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
.............................. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед №
РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот по кадастрална скица: град София, район “В”, улица “Р” №
15, с площ по кадастралната скица от 1561 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване до
10 метра, стар идентификатор: 68134.1937.750, номер по предходен план: имот
с планоснимачен № 750, квартал: 223, парцел: IV, при съседи по кадастрална
скица поземлени имоти с идентификатори: 68134.1937.1528,68134.1937.1500,
68134.1937.751, 68134.1937.1362,68134.1937.1527, 68134.1937.1317,
68134.1937.1364, който съгласно действащ регулационен план съставлява
УПИ IV- 750 от квартал 223 по плана на град София, местност “Гърдова
глава”, одобрен със Заповед № РД-09-50-264 от 1997 г., с площ от 1573 кв.м.,
при съседи: улица “Р”, УПИ V-751, УПИ VI-752, УПИ VII-753, УПИ XI-754,
755, УПИ XV- 746 и тупик и при съседи по предходен документ за
собственост: улица “Р”, А Б, С Х /Н К/ и от двете страни Софжилфонд,
наричан по-долу „дворно място“.
Ищцата К. Д. е придобила собствеността върху процесното дворно
място по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот
№ 44, том II, рег. № 3921, дело № 230/2022 г., видно от който праводателите
Лидия Г.а Р-Климентиева и Николай Г. Разсолков, са и прехвърлили
собствеността върху притежавания от тях самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ...............................1.2 (първи етаж от сграда с идентификатор
...............................1), заедно с 2/5 ид. части от правото на собственост върху
мястото, в което е построена сградата, представляващо процесното дворно
12
място, както и още 1/10 ид. част от дворното място.
Ищецът П. Г. се легитимира като собственик на дворното място по
силата на представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 200, том III, рег. № 12183, дело № 523/2018 г., видно от
който Петър Желев Жеков и Стелияна Иванова Жекова са прехвърлили на П.
Г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...............................1.3 (втори
етаж от сграда с идентификатор ...............................1), заедно с 30/100 ид. части
от правото на собственост върху мястото, в което е построена сградата,
представляващо процесното дворно място. От т. 2 на НА № 200/2018 г. се
установява, че ищецът Петър Г. приема да ползва реална част от дворната
място от улица „Р“ на юг, в граници: западна граница на общия парцел до
средната пътека, от лицата до сградата с дълбочина 30 (тридесет) метра и
ширина 13 (тринадесет) метра, или обща площ за ползване от около 390 кв. м.,
което право на ползване е разпределено по силата на Протокол от 21.11.1967 г.
по дело № 3235 по описа за 1967 г. на Кирковски РНС, вписан в АВ с вх. рег.
№ 10417, том 7, акт 58 от 28.10.1967 г. и обективирано в НА за покупко-
продажба на недвижим имот № 34, том IV, дело № 536 от 2012 г.
По делото като писмено доказателство е приет и Протокол от 21.11.1967
г. по дело № 3235 по описа за 1967 г. на Кирковски РНС, видно от който
производството по делба между В С Н и Емилия Г.а Р е приключило със
спогодба между страните. Съгласно спогодбата в дял на В С Н се възлага:
таванския етаж от сградата, находяща се в гр. София, ул. „Р“ № 15; част от
северната тераса на страдата; целият таван, който ще си построи същата
съделителка, върху таванския етаж, след преустройство; мазето под северната
тераса; 35/100 ид. части от общите части на сградата; 30/100 ид. части от
процесното дворно място, цялото с площ от 1508 кв. м., съставляващо парцел
III-4 в кв. 228, при реално ползване на част от парцела /овощна градина/ от
улица „Р“ на юг, в граници: западна граница на общия парцел до средната
пътека, от улицата до сградата с дълбочина 30 (тридесет) метра и ширина 13
(тринадесет) метра, или обща площ за ползване от около 390 кв. м., като делът
на Емилия Г.а Р е уравнен в пари.
Ответницата Ю. А. К. е собственик на идеални части от процесното
дворно място по силата на представения по Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 198, том I, рег. № 1255, нот. дело № 179 от
13
2003 г., видно от който Александър Александров Топалов е прехвърлил на Ю.
К., свой собствен недвижим имот, придобит по силата на Нотариален акт №
27, том III, рег. № 10803, нот. дело № 466 от 04.09.2002 г., представляващ
самостоятелно обособена част от вилна сграда със застроена площ от 36 кв. м.
разположена в северозападната част на приземния етаж на вилната сграда,
заедно с 1/5 ид. част от процесното дворно място, заедно с учреденото по
селата на цитирания по-горе нотариален акт право на ползване върху част от
дворното място, в който е построена вилната сграда, с площ от 290 кв. м.,
заедно с всички посаждения - временни и трайни, при съседи на частта: ул.„Р“,
пътеката, която дели двете части на цялото място пред сградата към улицата
на общия двор и Н Д. К, като частта от мястото се определя: 10 метра по
дължината на улицата и 29 метра в дълбочина към сградата.
По делото като писмено доказателство е приет и Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 27, том III, рег. № 10803, нот. дело №
466 от 04.09.2002 г., видно от който 1/5 идеална част от процесното дворно
място, представляващо урегулиран поземлен имот № IV-750 от кв. 223, е
прехвърлено от Ю. Петрова Ма и Милан Г. М в полза на Александър
Александров Топалов, като в НА страните са посочили, че Александър
Топалов ще полза реално мястото така: около 290 кв. м., заедно с всички
посаждения - временни и трайни, при съседи: ул.„Р“, пътеката, която дели
двете части на цялото място пред сградата към улицата на общия двор и Н Д.
К, като частта от мястото се определя: 10 метра по дължината на улицата и 29
метра в дълбочина към сградата. Видно от НА, при съставянето му са
представени следните документи: 1. Нотариален акт № 141, т. XXIX, н.д. 4649
от 1983 г. на Соф. Нот. при СРС.; 2. Нот. акт № 88, т. VI, н.д. 905 от 1985 г. на
Соф. Нот. при СРС.; 3. Нот. акт № 134, т. ХІІІ, н.д. 2059 от 1987 г. на Соф. Нот.
при СРС.; 4. Скица №СТ-94-М-373 от 19.11.1999г. на СО Р-н "В", презаверена
на 30.08.2002г.; 5. Удостоверения изх. № 17-7233 от 02.09.2002г. на ДП "В" -
гр. София, и № 17-7234 от 03.09.2002г. на ДП "В" - гр. София; 6.
Удостоверение за граждански брак № 1631 от 29.10.1965 г. Благоевски НС.; 7.
Декларации за гражданство, жителство, семейно и имотно състояние и др., от
които по делото като документ е представени и приет като писмено
доказателство единствено Нотариален акт № 141, т. XXIX, н.д. 4649 от 1983г.
на Соф. Нот. при СРС.
От Нотариален акт за замяна на недвижим имот с лека кола № 141, т.
14
XXIX, н.д. 4649 от 1983 г. на нотариус при СРС, се установява, че В С К е
прехвърлила на Милан Г. М, самостоятелно обособена част от вилна сграда
със застроена площ от 36 кв. м., находяща се на адрес гр. София, ул. „Р“ № 15,
разположена в северозападната част на приземния етаж на вилната сграда,
заедно с 9,73/100 ид. части от общите части на сградата, както и заедно с 1/5
ид. част от процесното дворно място, като Милан Г. М ще ползва реално
дворното място така: около 290 кв. м., заедно с всички посаждения - временни
и трайни, при граници: ул. „Р“, пътеката, която дели двете части на цялото
място пред сградата към улицата на общия двор и Н Д. К, като частта от
мястото се определя: 10 метра по дължината на улицата и 29 метра в
дълбочина към сградата.
Между страните по делото не е спорно и от приетото по дело
заключение на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, се
установява, че част от процесното дворно място, представляващо УПИ IV-750,
описана в приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 22.07.2003 г., № 198, том 1, рег. номер 1255, нот.дело 179 от
2003 г. на Нотариус Л Л, а именно: около 290 кв.м., заедно с всички
посаждения - временни и трайни, при съседи на частта: ул.„Р“, пътеката, която
дели двете части на цялото място пред сградата към улицата на общия двор и
Н Д. К, като частта от мястото се определяло, както следва: 10 метра по
дължината на улицата и 29 метра в дълбочина към сградата е действително
оградена с ажурна ограда и то точно в частта, посочена в НА. Оградата е с
височина от 1,60 м до 1,75 м. в отделните части, тип мрежа, изработена от
видимо стара метална здрава и закалена стоманена тел, закрепена е върху
метални тръбни колове, запълнени с бетон. Вещото лице дава заключение, че
след измервания „на терен“ при огледа, заградената площ е изчислена на
274,84 кв. м., а измерена графично – от книжен носител, площта на оградената
част от имота е окол 285 кв. м., което съответства на посочено в НА около 290
кв. м. Вещото лице дава категорично заключение, че достъпът до процесното
дворно място се осъществява откъм ул. „Р“, където е осигурен достъп през
външна дворна врата, водеща на удобна входна алея в посока Север – Юг в
дълбочина на парцела и стигаща на площадка (уширение) пред
съществуващата съсобствена жилищна сграда, като процесната заградена част
не пречи и не възпрепятства по никакъв начин останалите собственици да
ползват останалата част от имота.
15
От приетото заключение по допуснатата допълнителна СТЕ, се
установява, че зад ажурната ограда се намират растения и насаждения, които
около оградната мрежа са оформили жив плет, който към момента на огледа се
нуждае от градинска аранжировка, но същите не създават пречки за
ползването на останалата част от дворното място. Вещото лице е изготвило
скица, в която е посочило коя част от имота е оградена от ответницата Ю. К. –
285 кв. м., посочило е и нанесло къде в имота се намира паркинг, в който към
момента на огледа ищецът е споделил, че е изграден от него – 68 кв. м.,
посочило е частите за общо ползване – 300 кв. м. – входна алея, настилки и
площи около гаража и жилищната сграда, като частите за ползване от ищците
са оставени в бяло – 1018 кв. м.
Относно възражението за наличието на разпределено между страните
право на ползване върху процесното дворно място, съдът намира следното.
Когато съсобствениците на един имот (например дворно място) постигнат
съгласие кой коя част ще ползва, това обикновено не представлява
учредяване на вещно право на ползване по смисъла на чл. 56 ЗС, а е
споразумение за разпределение на ползването между тях. Тоест – това е
облигационно отношение, което урежда вътрешния ред на ползване на
общата вещ. Такова споразумение няма вещноправно действие и не обвързва
трети лица, които по-късно придобият дял от имота, освен ако не се съгласят
изрично с него. Следователно, новият съсобственик не е длъжен да спазва
постигнатото преди него разпределение на ползването, ако не го е приел
доброволно.
Гореизложената фактическа обстановка обуС.я следните правни
изводи:
Искът по чл. 109 от ЗС е предоставен на разположение на собственика
на недвижим имот за защита срещу трети лица, включително и съсобственици,
които чрез конкретни действия или бездействия препятстват или ограничават
възможността му да упражнява правото на собственост в определена степен.
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС в
тежест на ищците по делото е да докажат правото си на собственост върху
посочените имоти, респективно идеални части от имоти, както и че
ответницата нарушава правото им да упражняват в пълнота правото им на
собственост върху процесните идеални части от имоти, чрез изграждане на
16
ограда.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от представените
писмени доказателства се установява принадлежността на правото на
собственост върху идеални части от процесното дворно място в патримониума
на ищците, респективно и в патримониума на ответницата. Не се спори, а и от
изслушаната по делото експертиза се установява, че ответницата е изградила
ограда тип мрежа, която огражда площ от около 290 кв. м. от дворното място,
които действия са довели до възпрепятстване на достъпа на ищците до тази
част от имота, което действие съдът намира за неправомерно.
Възражението на ответника за взето решение на съсобствениците на
дворното място за разпределение на ползването през 1967 г., което
разпределение на ползването на съсобственото дворно място е запазило
действието си и обвързва последващите приобретатели на идеални части от
терена е неоснователно. Несъстоятелността на това твърдение произтича от
характера на това споразумение, което няма вещно, а само облигационно
действие, и обвързва само страните, които са го сключили, но не и техните
частни правоприемници, каквито се явяват ищците след поредицата
прехвърлителни сделки с идеални части от дворното място. По делото не е
установено след прехвърляне на идеални части от терена от страна на лицата,
посочени в протокола от 1967 г., а впоследствие - след прехвърляне на
идеални части от дворното място на ищците по негаторния иск, да е било
взето решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС относно предоставяне
на ползването на общата вещ на някои или на всички съсобственици, поради
което съдът не дължи произнасяне по въпроса дали решението на
мнозинството, с което някой от съсобствениците е лишен от възможността да
ползва общата вещ, е валидно и поражда за него задължение да търпи
наложеното положение, и дали в тази хипотеза преграждането на дворното
място съобразно решението на мнозинството съставлява неоснователно
действие по смисъла на чл. 109 ЗС, доколкото такова решение липсва. На
отделно основание, следва да се посочи и че съгласно разпоредбата на чл. 38
ЗС незастроеното дворно място представлява обща част и следователно по
отношение на ползването на такава част следва да намерят приложение
разпоредбите на ЗУЕС.
В задължителната си съдебна практика ВКС приема, че споразумението
17
за разпределяне на ползването обвързва и последващите приобритатели на
идеални части от дворното място до промяната му по реда на чл. 32 от ЗС (в
този смисъл вж. Решение № 299/15.06.2010 г. по гр. д. № 500/2009 г., ВКС, ГК,
ІІ г.о., докладчик съдията Светлана Калинова). Следва обаче да се посочи, че в
настоящия случай по делото не се установи при условията на пълно и главно
доказване на какво основание и точно в кой акт и между кои страни е
уговорено разпределение на ползване именно на частта от ответницата. С
представения по делото Протокол от 1967 г. се установява частта, възложена
за ползване от праводателите на ищеца П. Г., която реална част, определена за
ползване е посочена и в титула му за собственост.
Предвид изложеното, съдът намира, че Ю.на К. противоправно е
поставила оградата в съсобственото дворно място. Според трайната съдебна
практика обаче факта на противоправно изграждане в съсобствения имот от
единия съсобственик не предполага уважаване на иска по л. 109 ЗС срещу
него, предявен от другия съсобственик. С решение № 33/06.04.2010 г. по гр.
дело № 27/2009 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, постановено по чл.
290 ГПК е прието, че материално-правната легитимация на ответника-
съсобственик в имота по предявен иск с пр. осн. чл. 109 ЗС предполага
установяване на фактическо действие от негова страна, надхвърлящо
ограниченията на собствеността и противоречащо на установения правен
режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на другия
съсобственик. Прието е, че в този случай следва да бъдат установени всички
елементи от фактическия състав на чл. 109 ЗС, а именно, че неоснователните
действия препятстват упражняването на правото на собственост на ищеца. В
същата насока е и разрешението на правния въпрос в Решение №
299/15.06.2010 г. по гр. дело № 500/2009 г. на ВКС II г. о., Решение №
816/07.07.2011 г. по гр. дело № 2028/2009 г. на ВКС I г. о.
Както е разяснено в ТР№ 4/2015 от 06.11.2017 год. по тълк. д. №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС на основание чл. 109 от ЗС собственикът може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете
задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата
18
на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск
във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик
на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). ВКС указва, че
преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
В настоящия случай, съдът намира, че извършеното от ответницата
преграждане не ограничава правото на собственост на ищците. Изграждането
на постройка, респективно ограда в съсобствен имот само по себе си не
представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като
всеки собственик на дворно място разполага с правомощието и да го
застроява. Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да
упражняват правата си в съсобствеността, последните разполагат с
възможността да искат премахване на постройката. Вещото лице, изготвило
приетата по делото експертиза е категорично, че построената ограда не пречи
на ищците да ползват имота и че не препятства достъпа им до целия имот. Ето
защо, съдът счита, че не са установени всички елементи от фактическия
състав на чл. 109 ЗС - не е установено изграденото от ответника да препятства
упражняване на правото на собственост на ищците като съсобственици върху
имота, поради което и искът се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При този изход от спора право на разноски има само ответницата.
Ответницата е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателства за реалното им плащане, поради което следва да й се присъди
сумата в общ размер от 2100 лв.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Р. Д., ЕГН **********, гр. София, ул.
„Проф. Д Л“ № 2А, ет. 1, ап. 3, и П. Г. Г., ЕГН **********, гр. П, ул.
„България“ № 125, вх.А, ет.З, ап.5, действащи чрез пълномощника си адв. С.
19
А. Д. от САК, личен №......, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.
София, бул. „П” №1, ет.1 - надпартерен, ап. 6, срещу Ю. А. К., ЕГН
**********, гр. София, район В, "Бояна", ул. "Р" № 19, със съдебен адрес:
гр. София, ул. Б К №14, ет. 3, чрез адвокат М. Т., искове по чл. 109 от ЗС, за
осъждане на ответницата Ю. А. К. да прекрати неоснователните си действия,
с които пречи на К. Р. Д. и П. Г. Г. да упражняват правото си на собственост,
като премахне оградата, построена от нея в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № .............................., и да осигури достъп до цялата площ на
имота, като неоснователни.
ОСЪЖДА К. Р. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. „Проф. Д Л“ №
2А, ет. 1, ап. 3, и П. Г. Г., ЕГН **********, гр. П, ул. „България“ № 125, вх.А,
ет.З, ап.5, да заплатят на Ю. А. К., ЕГН **********, гр. София, район В,
"Бояна", ул. "Р" № 19, за разноски по делото сумата от 2100 лв. (две хиляди и
сто лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от двете страни в двуседмичен
срок от получаване на препис от същото с въззивна жалба пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20