Мотиви към присъда по НОХД № 494 по описа
за 2008г. на ШРС
Подсъдимият Е.Х.С. е предаден
на съд по обвинение по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр.
с чл.159а, ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от
за това, че за периода от началото на м.януари 2003г.
до 06.07.2003г. в гр.Шумен и
в гр.Ротердам, Кралство Нидерландия, при условията на
продължавано престъпление, набрал, транспортирал, приел и превел през границата
на страната-ГКПП Русе-Дунав мост лицето Р.В.С. с цел
да бъде използвана за развратни действия в Кралство Нидерландия, независимо от
съгласието й, чрез въвеждането й в заблуждение по отношение естеството и
условията на предлаганата й в чужбина работа; по обвинение за престъпление по
чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от за
това, че през периода от 15.01.2003г. до 06.07.2003г.,
в гр.Ротердам, Кралство Нидерландия, при условията на
продължавано престъпление, склонявал лицето Р.В.С.
към проституция, като деянието е извършено с користна цел; по обвинение по
чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2, т.2, вр. с ал.1 от НК за
това, че за периода от началото на м.септември 2003г.
до края на м.ноември 2003г. в гр.Шумен
и в гр.Ротердам, Кралство Нидерландия, набрал,
транспортирал, приел и превел през границата на страната-ГКПП Русе-Дунав мост
лицето А.А.Е. (М.) с цел да бъде използвана за
развратни действия в Кралство Нидерландия, независимо от съгласието й, чрез
въвеждането й в заблуждение по отношение естеството и условията на предлаганата
й в чужбина работа; по обвинение за престъпление по чл.155, ал.3, вр. с ал.1,
вр. с чл.26, ал.1 от за това, че през периода от 26.09.2003г. до края на м.ноември.2003г.
в гр.Ротердам, Кралство Нидерландия, при условията на
продължавано престъпление, склонявал лицето А.А.Е. (М.)
към проституция, като деянието е извършено с користна цел, както и по обвинение
за престъпление по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от
за това, че през периода от 26.09.2003г. до края на м.ноември 2003г. в гр.Ротердам,
Кралство Нидерландия, при условията на продължавано престъпление, принудил
лицето А.А.Е. (М.) да проституира, противно на волята
й, като употребил за това сила и заплашване.
Пострадалите лица не предявяват граждански иск против
подсъдимия за причинени имуществени или неимуществени вреди.
Преди даване ход на делото подсъдимият
прави искане да се проведе предварително изслушване и на основание
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът прецени, че изявлението на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което
с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия
за деянието, описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда да определи за отделните престъпления наказания ”лишаване
от свобода” над размер, предвиден в закона, с оглед задължителното приложение
на чл.55 от НК, както и глоба в максимален размер за част от деянията.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците
от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: През месец
януари 2003г. подсъдимият се запознал с пострадалата Р.С.
и двамата започнали да излизат заедно. След няколко срещи подсъдимият предложил
на С. да замине с него в чужбина, като я уверил, че ще й намери работа като
барманка, но не й разяснил подробности около условията на труд. Същата се
съгласила, като С. й съдействал при издаването на задграничен паспорт; заплатил
админстративната услуга и осигурил превоз. На 15.01.2003г. двамата напуснали страната с микробус “Фолксваген” с ДК№ Н 6791 АС, през ГКПП Русе Дунав мост, след което се установили
в гр.Ротердам в Кралство Нидерландия. Там подсъдимият осигурил квартира на свидетелката и й заявил, че
ще работи като проститутка. С. се съгласила и двамата се уговорили да поделят
помежду си печалбата. С. осигурявал в различни заведения
клиенти на свидетелката- лица от мъжки пол с неустановена по делото
самоличност, уговарял се с тях и мотивирал пострадалата да извършва сексуални
услуги срещу заплащане. Желаещите такива услуги мъже заплащали на подсъдимия
различни парични суми, които последният задържал почти изцяло за себе си, като
предоставял на свидетелката минимални суми. На 12.04.2003г.
двамата се завърнали в Република България, но на 25.04.2003г. отново напуснали
страната през ГКПП Русе Дунав мост с микробус “Форд” с ДК№
Н 0057 АС и отново се установили в гр.Ротердам. Подсъдимият отново мотивирал
свидетелката да проституира, осигурявал й клиенти и задържал всички суми
за себе си, като често я тормозел и й нанасял побой, за да я държи в
подчинение. На 06.07.2003г. двамата отново се
завърнали в страната, след което С. преустановила контактите си с подсъдимия.
В началото на м. септември 2003г. подсъдимият С. се
запознал с пострадалата А.А.Е. (М.). След около
2-3седмици същият уверил свидетелката, че може да й намери работа в Кралство
Нидерландия като продавачка в магазин, сервитьорка или домашна прислужница.
Последната се съгласила и на 25.09.2003г. двамата
напуснали страната с осигурен от подсъдимия транспорт през ГКПП Русе Дунав
мост. След като пристигнали в гр.Ротердам, подсъдимият настанил свидетелката в квартира, след което я
завел в неустановен бар и й заявил, че трябва да работи като проститутка.
Свидетелката Е. се противопоставила, но подсъдимият чрез сила и заплашване я
принудил да проституира, като често й нанасял побой и й отправял различни
заплахи. Подсъдимият осигурявал клиенти на
свидетелката- лица от мъжки пол с неустановена по делото самоличност, като я
принуждавал и сама да намира такива. Получените от Е. пари подсъдимият прибирал
за себе си. В края на м.ноември 2003г. пострадалата
успяла да избяга и отишла при свидетеля И.Р.И..
Последният й предложил да напуснат страната, тъй като подсъдимият я издирвал и
двамата заминали за Германия.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното
съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че
самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Р.В.С., А.А.Е. (М.), И.Р.И., В.А.М., Р.М.Х. и С.С.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. От заключението на назначената на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза се установява, че пострадалата Е. е получила
болки и страдания в резултат на нанесените й побои. Според заключението на
назначената съдебно-психиатрична експертиза същата към момента на деянията е била
в състояние на остра стресова реакция, последвана от разстройство в
адаптацията. Състоянието й при освидетелстването покрива критериите за посттравматично стресово разстройство, причинено от
преживения стрес по време на деянието.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият е осъждан на лишаване от свобода за престъпления по
чл.152, ал.1, т.2 от и по чл.256, ал.1 от .
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил на първо място състава на
престъпление по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с
чл.159а, ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от
тъй като при условията на продължавано престъпление е набрал, транспортирал и
превел през границата на страната-ГКПП Русе-Дунав мост лицето Р.В.С. с цел да бъде използвана за развратни действия в
Кралство Нидерландия, независимо от съгласието й, чрез въвеждането й в
заблуждение по отношение естеството и условията на предлаганата й в чужбина
работа. Подсъдимият е извършил и второ престъпление по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а,
ал.2, т.2 от НК, тъй като е набрал, транспортирал и
превел през границата на страната-ГКПП Русе-Дунав мост лицето А.А.Е. (М.) с цел да бъде използвана за развратни действия
в Кралство Нидерландия, независимо от съгласието й, чрез въвеждането й в
заблуждение по отношение естеството и условията на предлаганата й в чужбина
работа. Съдът прие, че посочената правна квалификация за двете престъпления е
налице по следните съображения: според Тълкувателно решение №2/2009г. на ОСНК, изпълнителното деяние
“набиране” по смисъла на посочените разпоредби се осъществява чрез активни
действия на дееца за търсене, привличане, вербуване, уговаряне или склоняване
на жертвата за привеждането й в положение създаващо предпоставки за бъдеща
експлоатация. В случая подсъдимият безспорно е положил усилия да въздейства
психически и да мотивира двете пострадали да заминат с него
извън страната, като по този начин е създал предпоставки за бъдещата им
експлоатация, свързана с проституиране от тяхна страна и получаване на облага
за подсъдимия. Според посоченото тълкувателно решение изпълнителното деяние
“транспортиране” се осъществява не само когато фактически се превозва жертвата,
но и когато се извършват действия, необходими за превозването й. В случая
подсъдимият е обезпечил транспортирането на двете пострадали, като е закупил
билети и ги е снабдил
с документи за пътуване. Налице е и превеждане на пострадалите през границата.
Според ТР №2/09г. превеждането през границата представлява такава активна
дейност на дееца, която обективно допринася друго лице да премине държавната
граница с оглед постигане на някоя от целите за експлоатация. В случая
подсъдимият е осигурил задгранични паспорти на пострадалите, а също и транспорт
и лично ги е придружил при преминаването на държавната граница, при което
следва да се приеме, че е налице превеждане по смисъла на чл.159б от НК, поради което деянията на
подсъдимия следва да се квалифицират по този текст. Съдът обаче намира, че не е
налице “приемане”, тъй като при това изпълнително деяние деецът се съгласява да
се възползва от жертвата, за реализиране на посочените в закона цели,
независимо дали я укрива или не, като е съизвършител с този, който набира. Доколкото
съдебната практика приема, че лицето, което приема жертвата е различно от това,
което извършва набирането, съдът намира, че не е налице приемане
на пострадалите по смисъла на тази разпоредба, поради което призна подсъдимия
за невиновен в извършването на тази форма на изпълнително деяние. Комплексът от
действия, насочени към подготовката за експлоатация на пострадалите, е
извършена с цел същите да бъдат използвани за развратни действия. Посочената
цел впоследствие е и осъществена, като двете са извършвали различни сексуални
услуги срещу заплащане. При преценката дали е осъществен състава на посоченото
престъпление съдът отчете също и обстоятелството, че според Тълкувателно
решение №2/09г. поведението на жертвата за въвличането й в трафик на хора е правно
ирелевантно за наказателната отговорност на дееца, т.е. доброволният характер
на поведението на пострадалите, които по своя воля са се присъединили към
подсъдимия, е без значение за възникването на наказателната му отговорност,
защото съгласието на жертвата за поставянето й в положение, което ще създаде
предпоставките за бъдещата й експлоатация, няма юридическо значение за
отговорността на дееца. Отделно от изложеното, набирането на пострадалите е
осъществено чрез въвеждането на пострадалите в заблуждение относно характера на
работа, а именно същите са били убедени, че ще работят
като продавачки, сервитьорки или нещо подобно, но не и като проститутки, поради
което отговорността на подсъдимия е съгласно квалифицирания състав на чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2 от . Съдът също така отчете
обстоятелството, че съгласно съдебната практика престъплението по чл.159б от НК е довършено винаги в
чужбина, с преминаването на прехвърленото лице отвъд пределите на страната, в
случая- при преминаването на двете свидетелки през ГКПП Русе- Дунав мост. При
това положение съдът намира, че престъплението по отношение св.С.
е довършено на 25.04.03г., а по отношение св.Е.- на 25.09.03г., поради което призна подсъдимия за
невиновен, че извършването на престъплението по отношение първата е продължило
и през времето от 25.04.03г. до 06.07.03г., а по отношение втората- през
времето от 25.09.03г. до края на м.ноември 2003г. По
изложените съображения съдът също така прие, че престъпленията са довършени на
ГКПП Русе Дунав мост, а не в гр.Ротердам, както е
първоначалното обвинение. Извършеното по отношение пострадалата С. представлява
продължавано престъпление, тъй като същата е била набрана, транспортирана и
преведена през границата на страната два пъти, като отделните действия от
страна на подсъдимия са извършени в кратък срок едно след друго, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че е
налице хипотезата на чл.26 ал.1 от НК.
Съдът прие
също така че подсъдимият е осъществил състава на
престъпление по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от , тъй като е склонявал
лицето Р.В.С. към проституция и я свождал към
блудствени действия и съвкупление, като деянието е извършено с користна цел.
Подсъдимият е осъществил състава на посоченото престъпление и по отношение
лицето А.А.Е. (М.), тъй като я е склонявал към
проституция и я е свождал към блудствени действия и съвкупление, като деянието
е извършено с користна цел. Според правната теория и съдебната практика
склоняването на лице от женски пол към проституция се изразява в психично
въздействие върху същото с цел да го мотивира да участва в съвкупление или в
блудствени действия срещу получаване на материална облага. Свождането
към блудствени действия или към съвкупление се изразява в създаване на условия
за блудство или съвкупление между две лица чрез съгласуване на волята им в
посока към осъществяване на такова поведение (Решение
№57/71г. на ВС, ІІ н.о.; “Наказателно право –особена
част. Престъпления против правата на човека”-А.С.). В случая безспорно подсъдимият е въздействал психически
върху свидетелките, като ги е мотивирал да участват в съвкупления или в
блудствени действия срещу получаване на материална облага. Същевременно С. многократно
е създавал условия за блудство или съвкупление между двете свидетелки и
различни лица от мъжки пол- т.нар. клиенти, като е съгласувал волята им в
посока към осъществяване на такова поведение. При така установеното и с оглед
обстоятелството, че действията на подсъдимия са били обусловени от желанието за
получаване на материална облага (установено е по делото, че същият е вземал
по-голямата част от парите, получавани от свидетелките), съдът приема, че С. е
извършил две престъпления по чл.155, ал.3, вр. с ал.1 от НК. Подсъдимият е извършил множество отделни действия,
представляващи двете форми на изпълнително деяние на посоченото престъпление,
като отделните
действия са извършени в кратък срок едно след друго, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че са налице
продължавани престъпления по смисъла на чл.26 ал.1 от .
С обвинителния акт е повдигнато обвинение само за това, че подсъдимият е
склонявал пострадалите към проституция с користна цел. От обстоятелствената
част на обвинителния акт обаче се установява, че последният също така е намирал
клиенти и е уговарял с тях заплащането на различните услуги, при което същият е
осъществил и втората форма на изпълнително деяние, а именно- свождане към блудствени действия и съвкупление. Приетата от съда фактическа обстановка не се отличава
от обстоятелствената част на обвинението относно действията на подсъдимия С.,
поради което съдът намери, че е оправомощен да признае същия за виновен и в
извършване на свождане към блудствени действия и съвкупление и без да има юридическо обвинение за това, в
съответствие с постоянната практика на ВКС /Решение №3/2001г. на II н.о.; Решение№526/2003г. на I н.о.;
Решение № 452/2001г. на I н.о; Решение №195/1997г. на
І н.о. и др./. Процесуалните права на подсъдимия не
са накърнени, тъй като същият е бил наясно с фактите на обвинението, а правната
квалификация се определя окончателно от съда. Следва да се отбележи, че е
неоснователно искането от страна на прокурора подсъдимият да бъде признат за
невиновен в извършването на престъпления по чл.155, ал.3 от ,
а вместо това да бъде признат за виновен в извършването на две престъпления по
чл.155, ал.1 от , тъй като
третата алинея на посочената разпоредба не е била приета към момента на
деянието. Новата разпоредба на чл.155, ал.3 от е
въведена с изменения на НК, публикувани в ДВ бр.92 от
2002г., а процесните деяния са извършени през 2003г. –след влизане в сила на
посочените изменения. В сила от 01.01.2004г. е само
ал.7 на посочената разпоредбата, касаеща наказанието пробация.
Отделно от изложеното следва да се има предвид, че
според ТР 2/09г. квалифицираният състав по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, предл.1 от
НК се поглъща
от основния и квалифицираните състави на трафик на хора, когато “набирането” се
извършва посредством склоняването на жертвата към проституция. В настоящите
случаи обаче склоняването към проституция е осъществено едва в чужбина, в
по-късен момент, след довършването на престъпленията по чл.159б от НК и следва да се третира като отделно престъпно
посегателство. За подобни случаи ТР №2/09г. изрично посочва, че свождането към конкретни блудствени действия или
съвкупление може да бъде в реална съвкупност с деянията по чл.159а- чл.159г от НК,
каквито са и настоящите случаи.
Подсъдимият също така е осъществил състава на
престъпление по чл.143, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от ,
тъй като е принуждавал лицето А.А.Е. (М.) да
проституира, противно на волята й, като употребил за това сила и заплашване. Според
правната теория когато деецът използва различни форми на насилствено
въздействие при извършването на престъпление по чл.155 от ,
ще е налице съвкупност с принуда (“Наказателно право
–особена част. Престъпления против правата на човека”-А.С.).
Конкретният случай е точно такъв, поради което съдът приема, че наред с
престъплението по чл.155, ал.3, вр. с ал.1 от НК по
отношение пострадалата Е., подсъдимият е осъществил и състава на престъпление
по чл.143, ал.1 от . Подсъдимият С. е извършил
множество отделни действия, с които е упражнявал принуда върху пострадалата,
като отделните
действия са извършени в кратък срок едно след друго, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че са налице
продължавани престъпления по смисъла на чл.26 ал.1 от .
Неоснователни са доводите от страна на защитата за
недоказаност по несъмнен начин на обвиненията. Според ТР №1/09г. на ОСНК при разглеждането на делото по реда на чл.370 и сл. от НПК направеното самопризнание не може да бъде
оттеглено и не могат да се оспорват фактите на обвинението. Подсъдимият
получава по-леко наказание, но същевременно се съгласява с известни процесуални
ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора
факти и във връзка с това - да участвува непосредствено и лично в събирането и
проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението
пред съда. В тази процесуална ситуация, постигайки по-благоприятно
материално-правно третиране, подсъдимият е длъжен да понесе и съответните
тежести. Той доброволно и съзнателно сам се е лишил от процесуалната възможност
да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото
обвинение и да претендира обезпечаването им чрез доказателствени искания.
Престъпленията са
извършени с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал техния общественоопасен
характер и е искал настъпването на общественоопасните им последици. Същият е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи
постъпките си.
При определяне на наказанията на подсъдимия
съдът съобрази разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК, според
които в производството по чл.372, ал.4 от НПК, при липса на алтернативно
предвидени различни наказания, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл.55 от НК. За процесните престъпления е предвидено само
наказание лишаване от свобода или кумулативно лишаване от свобода и глоба,
поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 от съдът
определи на подс.С. наказания “лишаване от свобода”
под най-ниския предел, предвиден в закона. Като смекчаващи обстоятелства съдът
отчете демонстрираната критичност и разкаяние, а като отегчаващи- наличието на
предходно осъждане за две тежки умишлени престъпления, засягащи половата
неприкосновеност, правата на личността и собствеността, лошото отношение към
пострадалите, извън действията, обуславящи правната квалификация на деянията, както
и проявената престъпна упоритост, предвид значителния брой на отделните
извършени престъпления. По изложените съображения съдът определи наказанията
при превес на отегчаващите обстоятелства, с отчитане на смекчаващите, като също
така счете, че не са налице условията за приложението на чл.55, ал.3 от . Така за престъплението по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а,
ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от с
пострадал-св.С., съдът отчете като отделно отегчаващо
обстоятелство извършването на престъплението при условията на чл.26 от НК-
обстоятелство, обуславящо повишената обществена опасност на деянието и дееца,
поради което определи наказание лишаване от свобода в размер над средния,
допустим от закона, а именно- три години. Редакцията на посочения престъпен
състав, действаща към момента на извършване на деянието, която следва да бъде
приложена с оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от ,
предвижда и наказание глоба до петнадесет хиляди лева. При определянето на
размера на това наказание съдът отчете разпоредбата на чл.47, ал.1 от , според която глобата се съобразява на първо място с
имотното състояние и доходите на дееца. Към момента същият е безработен, поради
което съдът счете за справедливо да определи глоба в размер значително над
минималния, но под средния такъв, а именно- две хиляди лева. По отношение
престъплението по чл.155, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от с пострадал- св.С. съдът
отчете като допълнителни отегчаващи обстоятелства също извършването на
престъплението при условията на чл.26 от , а и
осъществяването и на двете форми на изпълнително деяние, поради което определи
наказания в размер близо до средния, допустим от закона, а именно- лишаване от
свобода за две години и глоба в размер на 700 лева. По отношение престъплението
по чл.159б, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.159а, ал.2, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от с пострадал- св.Е. съдът
отчете изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като взе
предвид и проявената престъпна упоритост от подсъдимия, който не се е отказал
от противоправната си дейност след завръщането на св.С.,
поради което определи наказание лишаване от свобода в размер над средния,
допустим от закона, а именно- три години. Съдът също така наложи и наказание
глоба в размер на 2000 лева, с оглед и на разпоредбата на чл.47, ал.1 от
НК. По отношение престъплението по чл.155, ал.3, вр.
с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от с пострадал- св.Е. съдът отчете като допълнителни отегчаващи
обстоятелства също извършването на престъплението при условията на чл.26 от , липсата на съгласие у пострадалата, а и осъществяването
и на двете форми на изпълнително деяние, поради което определи наказания в
размер близо до средния, допустим от закона, а именно- лишаване от свобода за
две години и глоба в размер на 700 лева. По отношение престъплението по чл.143,
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от , извършено по отношение
пострадалата Е. съдът отчете като допълнителни отегчаващи обстоятелства
извършването на престъплението при условията на чл.26 от ,
значителния период от време, през който са продължавали отделните действия за
оказване на принуда и настъпилите сериозни последици от това за пострадалата
(видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза), поради което
определи наказание лишаване от свобода в размер значително над минималния,
допустим от закона, а именно две години и шест месеца.
На основание чл.23, ал.1 от
съдът определи общо наказание лишаване от свобода на подсъдимия С., с ЕГН:**********, като наложи
най-тежкото наказание от определените за отделните престъпления, а именно три години лишаване
от свобода. На основание чл.61, т.2 от съдът
определи строг режим на изтърпяване на така наложеното общо наказание, като
счете, че на основание чл.60, ал.1 от общото наказание следва да бъде изтърпяно
в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.59 ал.1 от
съдът зачете предварителното задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение
”задържане под стража” по настоящото дело, считано от 10.10.2009г.
На основание чл.23, ал.1 от
съдът определи общо наказание глоба на подсъдимия С., като наложи най-тежкото наказание от определените за отделните
престъпления, а именно глоба в размер на 2000 лв. На основание чл.23, ал.3 от съдът присъедини така определеното общо наказание глоба
в размер на 2000 лв. към определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от
три години.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК възложи на подсъдимия С. направените деловодни разноски в
размер на 222,90 лева и 5 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: