№ 152
гр. П., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100804 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 415, ал. 1,
т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и във
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - „Ю. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п.“
№ 260, ЕИК ***, твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от Договор за потребителски кредит с № FL960382/08.01.2019 г.
Поддържа, че по силата на тази сделка (в качеството си на кредитодател) е
предоставил на ответника и на лицето М. В. П. (като кредитополучатели) паричен
кредит от 8 691,20 лв., който е бил изцяло усвоен. Заявява, че е било предвидено и
заплащането на възнаградителна (договорна) лихва. Изтъква, че кредитният дълг не е
бил обслужван редовно, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост, в
резултат на което понастоящем възлиза на: 7 187,26 лв. – непогасена главница; 569,89
лв. – възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от 08.06.2020 г. до
19.07.2021 г.; 455,19 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от
08.06.2020 г. до 06.10.2021 г., както и 298 лв. – такси и разноски по кредита, начислени
за периода от 08.06.2020 г. до 06.10.2021 г. Пояснява, че за визираните вземания е било
отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което
иска постановяване на неприсъствено съдебно решение, с което те да му бъдат
присъдени. Претендира и съдебни разноски.
1
Ответникът - И. В. П., с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 2, ЕГН **********, не е взел
становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не
е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института
на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответника е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същият е бил и редовно призован за проведеното открито
заседание. Въпреки това, не е представил отговор на исковата молба, не е взел участие
в откритото заседание, не е изразил становище и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил
предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те са вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т.
2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2
2. По съдебните разноски:
Този изход от производството предоставя право на разноски на ищеца, съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Общият размер на съдебно-деловодните разходи, които му се дължат, се равнява
на сумата от 900,71 лв., която е формирана от сбора на заплатената държавна такса и
на платения адвокатски хонорар.
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. П.,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. П., с адрес в гр. П., ул. „К.“ № 2, ЕГН **********, да заплати
на „Ю. Б.” АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О. п.“ № 260, ЕИК
***, следните суми:
- 7 187,26 лв. – неплатена главница по Договор за потребителски кредит с
№ FL960382/08.01.2019 г., сключен между „Ю. Б.“ АД (като кредитодател) и И. В. П. и
М. В. П. (като кредитополучатели);
- 569,89 лв. – възнаградителна (договорна) лихва, дължима за периода от
08.06.2020 г. до 19.07.2021 г.;
- 455,19 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата, за периода от
08.06.2020 г. до 06.10.2021 г.;
- 298 лв. – такси и разноски по кредита, начислени за периода от 08.06.2020
г. до 06.10.2021 г., и
- 900,71 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са
налице основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3