Р Е
Ш Е Н
И Е №290
31.05.2011г.,
гр.Х.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Хасковският
административен съд, пети състав, в открито
съдебно заседание на десети май през две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря А.Л.........…..……...............................................и
в присъствието на прокурора………………………..............................................
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д.
№792 по описа на съда за 2010г.
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.1 от Закон
за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от Д.Б.Ч. ***, чрез адв.П.-ХАК, срещу Заповед №ДК-09-Х-79/22.11.2010г. на
Началник Сектор Х. при РДНСК Ю. Ц. Р..
Жалбоподателят оспорва заповедта, като твърди,
че същата била издадена от некомпетентен орган, противоречала на материалния
закон, издадена била при нарушения на процесуалните правила, при неспазване на
установената форма и не съответствала на целта на закона – основания за
оспорване по чл.146, т.1-5 АПК. Административният орган приел, че жалбоподателя
нарушил разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ и че описания обект не бил въведен
в експлоатация от компетентен орган. Този извод бил незаконосъобразен.
Жалбоподателят оспорва твърдението, че се касаело за строеж по смисъла на §5,
т.38 от ДР на ЗУТ. От друга страна, не било уточнено от административния орган
коя категория бил обекта, съобразявайки разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗУТ,
поради което според жалбоподателя не били събрани всички релевантни за спора
доказателства. В законоустановения срок оспорващия не подал писмено възражение
против така издадения акт, но това не освобождавало администрацията да събира и
служебно доказателства. Това било наложително и поради разпоредбата на чл.178,
ал.2 от ЗУТ. Моли за отмяна на оспорения акт.
Ответникът, редовно призован, се представлява
от мл. юрисконсулт Узунов, който моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди заповедта като законосъобразно издадена.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност намира за
безспорно установено от фактическа страна следното :
Със Заповед №ДК-14-Х-67/28.10.2010г.
Началникът на Сектор Х. при РДНСК Ю. Ц. Р. наредил извършване на проверка в
периода 08.11.2010г.-11.11.2010г. на място и по документи на строежи, намиращи
се в Община И., местности /„М.Н.”, „Г.Н.”, „С.П.”, „Ц.”, „П.Б.”, „Б.Д.” и др./
около язовир „И.”, като определил състава на назначената комисия.
На 11.11.2010г. служители на Сектор Х. при РДНСК
Ю. Ц. Р. и на Община И. извършили проверка на строеж "Сграда за отдих",
намиращ се над чашката на язовир „И.”, землище на с.К.Д., Община И., местност ”С.М.”,
отдел 381 ДГФ, резултатите от която били отразени в Констативен акт №Х-152/11.11.2010г.
Установено било, че строежът е собственост на Д.Б.Ч. *** и се ползвал от него,
като към момента на проверката строежът представлявал сглобяема конструкция с
размери 5,00м./8,00м. и височина 4,00м. и дървен навес с размери 3,00м./8,00м.
и височина 2,20м. върху бетонова площадка с размери 8,00м./8,00м. Строежът не
бил захранен с ел. енергия и вода. Установено било също, че строежът е от пета
категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи и се ползвал по предназначение – сграда за
отдих, без да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ,
в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт бил съставен в
отсъствието на Д.Б.Ч. и бил съобщен по реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез
залепване на Съобщение № Х-152/11.11.2010г. на строежа и на информационното
табло в Община И.. Видно от Констативен протокол №669 от 19.11.2010г., съставен
от служители на Сектор Х. при РДНСК Ю. Ц. Р., против съставения констативен акт
не постъпило писмено възражение.
Със заповед №ДК-09-Х-79 от 22.11.2010г.
Началник Сектор Х. при РДНСК Ю. Ц. Р. забранил на Д.Б.Ч. ползването на строеж
"Сграда за отдих", намиращ се над чашката на язовир „И.”, землище на
с.К.Д., Община И., местност ”С.М.”, отдел 381 ДГФ. Заповедта била съобщена по
реда на §4, ал.1, изр.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на Съобщение № ДК-09-Х-79/30.11.2010г.
на строежа, на адреса на ползвателя и на информационното табло в Община И.,
удостоверено в служебна бележка с подписите на две длъжностни лица, като копия
от съобщението и служебната бележка били приложени по делото. Жалбата била депозирана
пред Административен съд – Х. на 13.12.2010г.
Въз основа на фактически установеното от
правна страна съдът намира следното:
По допустимостта на оспорването: същото следва
да се счита за валидно и допустимо направено, като изходящо от лице с правен
интерес, срещу годен за оспорване административен акт, в срока по чл.215, ал.4
от ЗУТ и пред местно компетентния административен съд. Не са налице други
обстоятелства по см. на чл.159 от АПК.
По същество на спора: Съдът е длъжен служебно
да извърши проверка на законосъобразността и правилността на процесния
административен акт, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, като се ръководи от
критериите на чл.146 от АПК.
Данните по делото сочат, че процесната
заповед, издадена по реда на чл.178, ал.5 от ЗУТ, е постановена от надлежно
упълномощен административен орган. По делото е представено доказателство /л.7-9/
- Заповед №РД-13-447/01.11.2010г. на Началник ДНСК, съгласно което материално
компетентния административен орган, предоставя като компетенция правото на
началниците на сектори към РДНСК да издават заповед по този правен ред /т.5 и
т.6/. Процесният акт е именно за забрана ползването на строеж, определен като
такъв от V-та категория и е издаден от Началник Сектор Х. при РДНСК Ю. Ц. Р..
С оглед на това и предвид представената по
делото Заповед №РД-15-0094/27.01.2010г. на Началник ДНСК, съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
При издаване на обжалваната заповед не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Постановяването й се
предхожда от констативен акт, който е задължителен етап в административната
процедура, съгласно чл.178 ал.5 от ЗУТ. Констативният акт е съставен от
служители на Сектор Х. при РДНСК Ю. Ц. Р., видно от приложените Допълнително
споразумение РД-15-0419/29.01.2010г. за преназначаване на Д.Б.Х.и Заповед
№РД-15-0415/29.01.2010г. за изменяне на служебното правоотношение на Д.Б.Б.. Данните
по делото сочат еднопосочно, че констативен акт има издаден на 11.11.2010г. от
посочените служители на ДНСК в отсъствието на жалбоподателя. При провеждане на
производството по издаване на акт за забрана ползване на невъведен в
експлоатация строеж, законодателят, за разлика от производството по реда на
чл.225 ЗУТ, не въвежда императивно изискване за съобщаване на констативния акт
на засегнатото лице, нито урежда право на възражение на това лице по констативния
акт. Единствено е налице изискването да има съставен такъв констативен акт и
той да е преди крайния административен акт, заповедта по чл.178, ал.5 от ЗУТ.
Нещо, което се установява да е извършено. При това положение и по арг. от тази
норма съдът намира, че няма извършено съществено нарушение на особеното
административно производство. Даденото право на възражение по КА, вероятно е
извършено по аналогия с изискването на чл.225, ал.3 от ЗУТ, което в случая не е
необходимо, тъй като не е нарочно предвидено от закона. Безспорно констативният
акт има своята доказателствена сила за визираните в него обстоятелства, когато
е съставен редовно. Няма данни процесният да е съставен нередовно. Дори и да се
приеме, че в конкретния случай е допусната нередовност при връчване на акта,
поради липса на предпоставките на §4, т.1 от ДР на ЗУТ, то това може да
обоснове само извод, че същия няма да се ползва с определената доказателствена
сила за визираните в него обстоятелства, но същите подлежат на доказване на общо основание от носещата
доказателствената сила страна. Засегнатата страна има право в пълен обем да
осъществява своето право на защита и при провеждане на
съдебно-административното производство, като докаже обстоятелствата, които
оборват констатациите на органа.
Административният акт е издаден в писмен вид,
съдържа конкретни фактически и правни основания в себе си, с което е изпълнено
и изискването на чл.59, т.4 от АПК и няма нарушение по см. на чл.146, т.2 и т.3
от АПК.
По делото няма спор, че процесната постройка
се ползва от настоящия жалбоподател, съотв. правилно същия е бил страна в
проведеното особено административно производство, приключило с издаване на
обжалваната заповед.
По делото спорният момент, който е въведен в
жалбата е, че постройката не е строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
В КА №Х-152/11.11.2010г. даденото описание на
постройката е като такава, съставляваща сглобяема конструкция с посочени
строителни параметри на същата и дървен навес върху бетонова площадка. Тези
констатации не се оборват по делото. При това положение съдът ги намира за
безспорно установени.
За правилното разрешаване на този спор водещо
за съда е какво фактически съставлява построеното и дали то е съответно на
издаденото разрешително за неговото изграждане и за целта, за която е
реализирано. По делото по несъмнен начин съдът установява, че за тази постройка
няма представени никакви документи за нейното изграждане.Още повече при
безспорност на констатациите, дадени в констативния акт, съдът намира, че
наличието на бетонова площадка под постройката определя и извода, че тя
несъмнено е строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като е налице
съществена промяна на субстанцията на земята и е невъзможно да се извърши
преместване на конструкцията, без тя да не се разрушава. По делото не се
доказва, нито се претендира, че постройката е от VІ-та категория строеж или
попада в хипотезата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ
Ето защо съдът счита фактическата констатация
на ответника, че проверения от него строеж е такъв от V-та категория и съставлява
„сграда за отдих”, ползвана с това предназначение, за необорена и поради това
за несъмнено установена по делото. Предвид на което, правилно по отношение на
същата има проведена процедура по чл.178 от ЗУТ от компетентния административен
орган, съответно издадената заповед на осн. ал.5 от същия, се явява
законосъобразна, вкл. и като постановена в съответствие с материално-правната
норма, тъй като за така реализирания и ползван от жалбоподателя строеж, не се
представят никакви доказателства, от които съдът да направи без противоречивия
извод, че той се ползва, след като е надлежно въведен в експлоатация по
законоустановения за това ред в чл.177 от ЗУТ.
Процесният административен акт е постановен при законосъобразно
проведена административна процедура и без да са налице основания за неговата
отмяна по см. на чл.146, т.1-3 от АПК. Визираните фактически основания правилно
са подведени под нормата на чл.178, ал.5 от ЗУТ, поради което заповедта се
явява и съответна на материалния закон и неговите цели.
Оспорването е изцяло неоснователно и следва да
се отхвърли като такова. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователно оспорването на Д.Б.Ч. *** против Заповед №ДК-09-Х-79/22.11.2010г.
на Началник сектор Х. при РДНСК Централен южен район.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :