Р Е Ш Е Н И Е
№
03.06.2019 година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 192 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, въз основа на жалба с вх.№
ДА-01-1114 от 05.04.2019год. по описа на ШАдмС, депозирана от адв.С.Е,
процесуален представител на М.И.М. *** и И.И.Н.*** против Решение №63 от
19.03.2019г. на Директор на ТД на НАП-гр.Варна, с което е оставена без уважение
тяхна жалба, като наследници на И.Н.И., починал длъжник по
и.д.№**********/2005г. по описа на ТД на НАП- Варна срещу Разпореждане на
публичен изпълнител №С 190027-137-0001405/15.02.2019г., с което е отказано да
бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземания, представляващи
глоби. В
жалбата се твърди, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, понеже
същият е постановен в нарушение на закона, като не се отчита фактът на
изтеклите давностни срокове. Отправено е искане за отмяна на процесното решение
и за уважаване на възражението за изтекла погасителна давност, както и за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание, за оспорващият се
явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
За ответната страна не се явява
процесуален представител. В писмено становище от 10.05.2019г., се излагат
аргументи по неоснователност на жалбата. Представените доказателства
потвърждавали изводът на административния орган. Моли се присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните, прие за установено следното:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Решение №63 от 19.03.2019г.
на Директор на ТД на НАП-гр.Варна, с което е оставена без уважение жалба на
наследници на И.Н.И., починал длъжник по и.д.№**********/2005г. по описа на ТД
на НАП- Варна срещу Разпореждане на публичен изпълнител №
С190027-137-0001405/15.02.2019г., с което е отказано да бъде прекратено поради
изтекла погасителна давност събирането на вземания, представляващи
административни наказания наложени с Наказателни постановления, издадено по
повод на възражение на жалбоподателките от 29.01.2019г. за отписване на задълженията.
Жалбата е
процесуално допустима, като
подадена срещу акт подлежащ на съдебен
контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
С възражение вх. № С1190027-000-0051746/
31.01.2019г. жалбоподателките М.И.М. и И.И.Н.,
като наследници на починалия И.Н.И., длъжник по изп. дело № 27050003607/2005г.
поискали от публичния изпълнител при ТД на НАП– Варна, офис Шумен, да бъдат
отписани, поради погасяването им по давност публичните задължения по посочените
във възражението три изпълнителни основания, като се позовали на ТР
№2/12.04.2017г. на ВАС. С разпореждане №С
190027-137-0001405/15.02.2019г., публичният изпълнител отказал да
прекрати поради изтекла погасителна давност производството по събиране на
посочените във възражението публични вземания, като се позовал на спиране на
давността на основание чл.172 ДОПК, поради наложен с Постановление № 100033/2003/018403
от 28.09.2009г. запор на МПС– лек автомобил „Форд ескорт“ с рег. № Н 3162АМ по
друго изпълнително дело с № 1033/2004 по описа на АДВ водено срещу ЕТ“ И.К-И.“
с ЕИК:*********, което действие спирало давностните срокове на всички публични
задължения по делото и присъединените такива до изтичането на абсолютния
давностен срок, съгласно разпоредбата на чл.173 от ДОПК. С постановено, на
основание чл.267 ал.2 ДОПК, Решение №63
от 19.03.2019г., Директорът на ТД на НАП– Варна оставил без уважение депозираната
своевременно жалба на наследниците срещу разпореждането, като приел за правилно
становището на публичния изпълнител за неизтекла за процесните публични
вземания погасителна давност предвид наложеният запор на МПС, който се явил
основание за спиране на давностния срок по отношение на целия предмет на
обезпечение.
От данните по преписката се установява,
че през 2005г. срещу длъжника е образувано изп. дело № 3607/2005 г. по описа на
РД – Варна към АДВ при МФ, за събирането на множество публични вземания, сред
които и по НП № 30 от 05.03.2010г., издадено от РЗИ-Шумен, с което се налага
административно наказание „глоба“ в размер на 500лв.; НП № 256 от 08.11.2010г.,
издадено от РЗИ-Шумен, с което се налага административно наказание „глоба“ в
размер на 500лв. и НП № КХ-22 от 28.02.2012г., издадено от Българска агенция по
безопасност на храните-ОД Шумен, с което се налага административно наказание
„глоба“ в размер на 1000лв./справка за общите задължения на стр.13 по делото/. По
делото няма приложени заверени за вярност копия от самите НП, както и данни на
коя дата същите са влезли в сила.
С Постановление №10033/2003/018403 от
28.09.2009г./преди датата на възникване на процесните три задължения/ по друго
изпълнително дело с № 10033 от 2003г. по описа на АДВ, образувано срещу ЕТ“ И.К-И.“
с ЕИК: *********, представлявано от лице с различни имена- И.Н.К., е наложен
запор върху имущество на длъжника- лек автомобил „Форд ескорт“ с рег. № Н3162 АМ
/л. 32 от делото/ на основание чл. 200 и чл.201 ал.3, във връзка с чл.195
ал.1-3 от ДОПК. До „Пътна полиция-КАТ“ Шумен е изпратено запорно съобщение №10033/2003/018404
от 28.09.2009г. По преписката няма данни Постановлението за налагане на запора
да е изпратено на длъжника по изпълнението, както и, че обезпечителната мярка е
била действително наложена.
По
преписката не са приложени издадени в изпълнителното производство разпореждания
за присъединяване на публичен взискател за вземания по горепосочените изпълнителни
титули, както и Разпореждане за присъединяването им към другото изпълнително
дело № 10033 от 2003г. по описа на АДВ. По делото са представени Протоколи за
посещение на адрес, Покана за доброволно изпълнение, НП и др. документи, които
са ирелевантни по настоящото производство.
На л.20 от делото е приложено
Разпореждане № 3607/2005/000007 от 02.08.2013г. за частично прекратяване на
основание чл.225 ДОПК на производството по принудително изпълнение на
задълженията по изпълнителни титули по няколко НП с наложени глоби по молба от
длъжника И.И.от 01.02013г.
При така установените факти въз основа
на представените доказателства съдът намира следното от правна страна:
По делото не се спори, а от
представените писмени доказателства се установява, че оспорените Решение №63 от 19.03.2019г. на Директор на ТД
на НАП-гр.Варна и Разпореждане на публичен изпълнител № С
190027-137-0001405/15.02.2019г.на публичен изпълнител при ТД на НАП–
Варна, офис Шумен, са издадени от оправомощени за това административни органи,
в пределите на тяхната материална и териториална компетентност и след редовно
сезиране от правоимащо лице. Поради това, както разпореждането, така и
потвърждаващото го решение представляват валидни административни актове. Същите
са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни
основания за постановяването им. Извършената от съда проверка установи, че при
постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения,
засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е съобразена с приложимите за
случая норми на ДОПК.
По отношение на материалната
законосъобразност: Съгласно чл.168 т.3 ДОПК изтичането на погасителната давност
е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им съгласно
чл.173 ал.1 ДОПК, което на основание чл.173 ал.2 ДОПК се извършва служебно само
в случаите на чл.171 ал.2 ДОПК на абсолютна давност, а по аргумент от
противното– във всички останали случаи, при изтичане на обикновената
погасителна давност по възражение на заинтересуваното лице. Чл.171 ал.1 ДОПК
регламентира обикновена 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания,
срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази,
през която е трябвало да се плати публичното задължение. Чл.171 ал.2 ДОПК
регламентира абсолютна 10-годишна погасителна давност, считано от първи януари
на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното
задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо
от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в които
изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено или изпълнението е
спряно по искане на длъжника. Съдържащата се в чл. 171 ал. 1 ДОПК уредба на
обикновената погасителна давност е неприложима по отношение на глобите по
влезли в сила наказателни постановления, които съгласно чл.162 ал. 2 т.7 ДОПК
също са вид публични държавни вземания, за събиране на които съгласно
препращащата разпоредба на чл.79 ЗАНН отново е приложим процесуалният ред по
ДОПК за събиране на държавните вземания. В ЗАНН се съдържа специална
разпоредба, уреждаща давността относно вземанията за глоби по влезли в сила
наказателни постановления, която следва да се прилага при преценката за
изтичане на обикновената погасителна изпълнителска давност. Съгласно чл.82 ал.1
б.„а“ ЗАНН административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли
две години от влизането в сила на наказателното постановление за налагането му
/началният момент на срока се извежда от разпоредбата на чл. 82 ал.2/, като
съгласно чл.82 ал.2 ЗАНН с всяко предприето действие на надлежните органи за
изпълнение на наказанието давността се прекъсва и започва да тече нова давност,
за която отново е приложим двегодишният срок по чл.82 ал. 1 б. „а“ ЗАНН. В този
смисъл е приетото от Общото събрание на съдиите във ВАС РБ, Първа и Втора
колегия, Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по т.д. № 3/2016г. Относно
абсолютната погасителна давност за вземанията за глоби по влезли в сила
наказателни постановления, предвид установеното с чл.82 ал.4 ЗАНН изключение от
правилото на чл.82 ал.3 ЗАНН е приложима общата уредба на чл.171 ал.2 ДОПК,
установяваща 10-годишен срок за изтичането й, но предвид, периода на възникване
на процесните задължения- 2010г.-2012г. за погасяването по давност на
установените с тях публични вземания, е неприложима абсолютната 10-годишна
погасителна давност.
За да се произнесе относно прилагането
на обикновената погасителна давност административният орган е следвало да прецени,
че публичните вземания, посочени в разпореждането и потвърждаващото го решение,
са такива по чл.162 ал.2 т.7 ДОПК, в който случай е приложима специалната
уредба на давността по чл.82 ал.1 и 2 ЗАНН, като същата започва да тече от
датата от влизане в сила на актовете. Нито в разпореждането на публичния
изпълнител, нито в потвърждаващото го решение по чл. 267 ал. 2 ДОПК е направено
подобно разграничение и не са посочени датите на влизане в сила на НП. Не е
посочено кой е моментът на присъединяване в изпълнителното производство на
всяко от вземанията за глоби по влезлите в сила наказателни постановления и
съответно дали към този момент е изтекъл 2-годишният срок по чл.82 ал.1 ЗАНН. Следвало
е да бъдат съпоставени датата на влизане в сила на всяко от наказателните
постановления и тази на издаване на разпореждането за присъединяване в
изпълнителното производство на вземанията по всяко от тях. От гледна точка на
приложението на чл.82 ал. 2 ЗАНН не е направено разграничение по отношение на
всяко от присъединените вземания за глоби кое е последното извършено
изпълнително действие по събирането им.
Относно позоваването в разпореждането
на публичния изпълнител на спирането на погасителната давност, на основание по
чл.172 ал.1 т.5 ДОПК, поради наложената в изпълнително производство
обезпечителна мярка с постановление, следва да се има предвид, че по силата на
чл.217 ал.4 ДОПК тази обезпечителна мярка действително би ползвала и всички
присъединени с разпорежданията по чл.217 ал. 2 ДОПК публични вземания и
съответно обусловила спиране на давността за тях на основание чл.172 ал.1 т.5 ДОПК. Присъединяването на вземанията съответства на правилото на чл.221 ал.3 ДОПК, според което когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за
различни публични задължения, образува се едно изпълнително дело като се
осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията. Но в настоящия
казус, публичният изпълнител се е позовал на действие, извършено години преди
издаване на процесните Наказателни постановления и същото е било наложено по
друго изпълнително дело, с длъжник трето лице без да се мотивира с
присъединяване на вземанията към това дело. За да потвърди този извод,
контролният административен орган по чл. 266 ал. 1 ДОПК също се е позовал на
този аргумент, като е допуснал грешка, посочвайки изпълнително дело №
3607/2005г. с длъжник наследодателя на жалбоподателките, по което дело не е
налагана обезпечителна мярка.
Тъй като по смисъла на чл.173 ДОПК
отписването на публичните вземания при наличието на основание за погасяването
им по давност е изцяло в правомощията на публичния изпълнител, след като с
разпореждането му и с потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП–
Варна не са засегнати и изследвани съществени въпроси, свързани с прилагането в
случая на чл.168 т.3 ДОПК, се налага извод, че обжалваното решение по чл.267
ал.2 ДОПК следва да бъде отменено ведно с потвърденото с него разпореждане на
публичния изпълнител, като преписката следва да бъде върната на последния за
ново произнасяне по направеното възражение за изтекла погасителна давност след събиране на нужните доказателства и при
спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт,
направените от жалбоподателя разноски по делото следва да се възстановят
от бюджета на органа, издал отменения акт. В случая жалбоподателките претендират
присъждане на направените от него разноски по делото възлизащи на 320.00лв. и
представляващи заплатената държавна такса в размер на 20лв. и възнаграждението
на процесуалния си представител в размер на 300лв., които следва да им бъдат
присъдени.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 63 от 19.03.2019г. на
Директор на ТД на НАП-гр.Варна, с което на основание чл. 267 ал. 2 ДОПК е
оставена без уважение жалба на М.И.М. с ЕГН: ********** и И.И.Н. с ЕГН:**********
***, наследници на И.Н.И. с ЕГН:**********, починал длъжник по
и.д.№**********/2005г. по описа на ТД на НАП- Варна срещу Разпореждане на
публичен изпълнител № С 190027-137-0001405/15.02.2019г., с което е отказано да
бъде прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземания.
ОТМЕНЯ Разпореждане на публичен изпълнител № С
190027-137-0001405/15.02.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Варна, офис Шумен.
ВРЪЩА
ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на публичен изпълнител при ТД на НАП– Варна, офис
Шумен, преписката по предявеното по изп. дело и.д.№**********/2005г. възражение на М.И.М. и И.И. ***-000-0051746/ 31.01.2019г. при спазване на
дадените в решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТД
на НАП-гр.Варна да заплати на
М.И.М. с ЕГН: ********** *** и И.И.Н. с
ЕГН:********** *** направените по делото разноски в размер на 320.00лв. /триста и двадесет лева/.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: