Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 18.12.2018 Град К.В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 448 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като производството се разглежда
по реда на чл.422 от ГПК, предявени от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление:***, п. к. 1527 бул. „В.Л.” ***, със законен
представител Р.Г.А. – управител против А.Д.Я., ЕГН: ********** с постоянен
адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че в полза на ищцовото дружество била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1352/2017 г. по
описа на РС К.за заплащане от ответницата на следните суми:
- сумата от 491.05 лв. (четиристотин деветдесет и един
лева и пет стотинки) –
главница;
-
сумата 118.68 лв. (сто и осемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) –
договорна лихва за периода от 06.01.2015 г. до 06.11.2016 г.;
-
сумата от 65.06 лв. (шестдесет и пет лева и шест стотинки) – неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 06.01.2015 г. до 06.11.2016 г.;
-
сумата 120.00 лв. (сто и двадесет лева) – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 06.01.2015 г. до 06.11.2016 г.;
-
сумата 32.01 лв. (тридесет и два лева и една стотинка) – лихва за забава за
периода от 06.11.2016 г. до 31.08.2017 г.;
-
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 05.09.2017 г. по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане.
Твърди
се, че заповедта за изпълнение била издадена по повод на подписан Договор за
кредит „***“ с № 425736 от 30.12.2014 г. между „А.“ ООД като Кредитор и А.Д.Я.
като Кредитополучател. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуалния договор и Общите условия приложими към него, както и че е получил
от Кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за
потребителския кредит със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита.
С
подписването на процесния договор, „А.“ ООД се задължило да предостави на А.Д.Я.
револвиращ кредит в максимален размер на 500.00 (петстотин) лева, под формата
на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта ***а
Кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. С разпоредбата на чл. 3 (1) от договора била предоставена
субективната възможност на Кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до
максималния размер на кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа,
съобразно чл. 3 (2) от договора зависел изцяло от поведението на
Кредитополучателя – би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит.
Заедно
с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставил на
Кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „И.Ф.“ АД
/Картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на
картата, като Кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на
кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за
кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на Кредитодателя да
предостави заемната сума. Страните подписали и Приложение № 1 към договора за
кредит - Условия за ползване на международна платежна карта ***които съдържали
и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта ***
А.Д.Я.
усвоила сума в общ размер на 500.00 лв. от предоставения кредитен лимит, като
дължимата към настоящия момент главница била в размер на 491.05 лв.
Върху
усвоения размер на кредита, Кредитополучателят дължал дневен лихвен процент,
инкорпориран в сключения договор, представляващ договорна лихва, като в
настоящия случай същата била в размер на 85.75 лв., за периода от 6 януари 2015
г. – датата на първата транзакция по кредитната карта, до 6 ноември 2016 г. –
датата на настъпване на предсрочна изискуемост.
Извършените
до момента частични плащания на ответницата погасили изцяло задълженията
ѝ по договора за неустойка, разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането и лихва за забава за периода от 06.11.2016
г. до 31.08.2017 г..
Поради
трайната забава и виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на
ответницата, цялото ѝ задължение станало предсрочно изискуемо, като
предсрочната изискуемост била обявена на 06.11.2016 г.
По
силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г., „А.“
ООД, ЕИК ***прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, изцяло и с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности вземането по горепосочения договор за
кредит.
С оглед изложеното за ищеца
възниквал правният интерес от предявяване на искова молба за признаване на
установено, че ответницата дължи сумите, за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1352/2017 г. по описа на РС К..
Преди
насрочване на първото по делото заседание от юрк. С. – пълномощник на ищцовото
дружество, е постъпила молба, с която оттегля исковете за:
-
сумата от 65.06 лв. (шестдесет и пет лева и шест стотинки) – неустойка за
неизпълнение на задължение за периода от 06.01.2015 г. до 06.11.2016 г.;
-
сумата 120.00 лв. (сто и двадесет лева) – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането за периода от 06.01.2015 г. до 06.11.2016 г.;
-
сумата 32.01 лв. (тридесет и два лева и една стотинка) – лихва за забава за
периода от 06.11.2016 г. до 31.08.2017 г.;
С
молбата частично се оттегля и иска за договорна лихва до размера на погасената
част – 32.93 лева, като поддържа иска в останалата част, а именно – за сумата
от 85.75 лева. Поддържа и иска за главница в размер на 491.05 лева.
С
Определение от 08.05.2018 г. съдът е уважил молбата и е прекратил частично
производството по делото, като исковата претенция остава предявена за сумата от
491.05 лв. – главница; за сумата от 85.75 лева
– договорна лихва за периода от
06.01.2015 г. до 06.11.2016 г.; законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 05.09.2017 г. по чл.410 ГПК, до
окончателното изплащане; разноските по делото, включително и тези в заповедното
производство.
Препис от постъпилата искова
молба и доказателства са изпратени на ответницата, като в рамките на
едномесечния срок от не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 ГПК. В
проведеното на 19.11.2918 г. открито съдебно заседание А.Д.Я. се явява лично и
признава исковете.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 1352/2017 г. на
РС К.е видно, че по заявление на ищцовото дружество е била издадена Заповед №
881/11.09.2017 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми: 491.05 лв. (четиристотин деветдесет
и един лева и пет стотинки) – главница;
118.68 лв. (сто и осемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки) – договорна
лихва за периода от 06.01.2015 г. до 06.11.2016 г.; 65.06 лв. (шестдесет и пет
лева и шест стотинки) – неустойка за неизпълнение на задължение за периода от
06.01.2015 г. до 06.11.2016 г.; 120.00 лв. (сто и двадесет лева) – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 06.01.2015 г. до
06.11.2016 г.; 32.01 лв. (тридесет и два лева и една стотинка) – лихва за
забава за периода от 06.11.2016 г. до 31.08.2017 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.09.2017 г. по
чл.410 ГПК, до окончателното изплащане.; сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет
лева) – разноски по делото за внесена държавна такса и сумата 50.00 лв.
(петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение
по договор за кредит „***“ №425736, сключен на 30.12.2014 г. между „А.“ ООД
(кредитор) и А.Д. Я.(кредитополучател).
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение
от длъжника, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал указания
на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен
в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по
чл.415, ал.1 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото договор
за кредит „***“ №425736, сключен на 30.12.2014 г. и Приложение №1 към него се
установява, че между „А.“ ООД в качеството му на кредитодател, от една страна и
ответника А.Д. Я.в качеството ѝ на кредитополучател, от друга, е
възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя револвиращ
кредит в максимален размер на 500 лева. Не е спорно между страните, че с подписване на
договора за кредит, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен
инструмент – кредитна карта, издадена от „И.Ф.“ АД /Картоиздател/, чрез който е
усвоена заемната сума.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ с дата от 11.11.2016 г., се установява, че „А.“ ООД, ЕИК ***е
прехвърлило н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД, ЕИК ***, изцяло и с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности вземането по горепосочения договор за кредит.
Представено е по делото препис-извлечение от
Приложение № 1 от 13.07.2017 г. към цитираният договор за цесия, от което се
установява, че под номер 97 в него е вписано задължение на А.Д.Я. по договор от
30.12.2014 г. с отпусната главница 500 лева; остатък от главницата към
13.07.2017 г. – 491.05 лева; лихва за
забава към 13.07.2017 г. – 28.84 лева; остатък договорна лихва към 13.07.2017
г. – 118.68 лева; остатък такси/неустойки към 13.07.2017 г. – 184.06 лева; остатък
дължима сума към 13.07.2017 г. – 823.63 лева.
По делото е приложено копие на нотариално заверено
пълномощно от 29.12.2016 г., от което е видно, че Ц.К.– управител на „А.“ ООД, е
упълномощил цесионера „А.з.к.н.п.з.“ ООД да извърши от името на „А.“ ООД, в
качеството му на цедент, уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет
на сключения помежду им рамков договор за цесия от 11.11.2016 г.
Представено е и уведомително писмо изходящо от „А.з.к.н.п.з.“
ООД, адресирано до А.Д.Я., с което ответницата се уведомява за извършеното
прехвърляне на вземания. Уведомлението не е с отбелязана дата на съставянето
му, нито са ангажирани доказателства, че същото е получено от адресата. По
никакъв начин от това писмено доказателство не може да се направи извод, че А.Д.Я.
е била уведомена за извършената цесия.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че поради
забава в плащанията, задължението на ответника е станало предсрочно изискуемо,
като предсрочната изискуемост е обявена на 06.11.2016 г.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е
субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от
страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата
на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното
изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т. е.изявлението
на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в
хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл е постановеното решение
№123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о., което разглежда въпроса
относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост и по отношение на небанкови институции. С подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че
е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се
връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се
приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като
т.18 от ТР №4/2014 г. изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на
чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила
преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е
уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание.
В конкретния случай, в чл.21, ал.2 от договора е
предвидено, че при неплащане на минимум 15% от одобрения кредитен лимит в
рамките на два последователни месеца, цялото задължение става автоматично
предсрочно изискуемо. Независимо от така постигнатата договореност между
страните, съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото
кредитната институция не е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника-кредитополучател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Доказателства в тази насока не са представени.
Ето защо, поради неангажиране на доказателства, че
кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на
претендираното вземане по договора за кредит.
Предвид гореизложеното, предявеният от „А.з.к.н.п.з.“
ООД, в качеството му на частен правоприемник /цесионер/ на „А.” ООД,
против А.Д. Я.иск с правно основание
чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответника
съществуването на вземания на ищцовото дружество в общ размер на 444,40 лв., за
които е издадена Заповед №
881/11.09.2017 г. по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № 1352/2017 г. по описа на PC К., произтичащи от Договор за кредит „***“ с
№ 425736 от 30.12.2014 г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Ответницата не е претендирала разноски по делото,
поради което такива не следва да се присъждат с оглед изхода на процеса.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
п. к. 1527 бул. „В.Л.” ***, със законен представител Р.Г.А. – управител, за
признаване на установено, по отношение на А.Д.Я., ЕГН: ********** ***, че същата дължи н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД сумата от 491.05 лв. – главница; сумата от 85.75 лева – договорна лихва за
периода от 06.01.2015 г. до 06.11.2016 г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 05.09.2017 г. по чл.410 ГПК, до
окончателното изплащане, за което по
ч. гр. д. №1352/2017 по описа на РС К.е издадена Заповед № 881/11.09.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч. гр. д. №1352/2017 г. по описа на РС К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.М.