р е ш
е н и е
№
гр. П., 02.07.2018 г.
в
името на народа
П.СКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Жанета Д.
при секретаря велислава трифонова
при прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Д. гражданско дело № 162 по описа на
съда за 2018 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Искове
с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
Постъпила е
искова молба от А.Л.С. чрез пълномощника й адвокат Е.Й., поправена в срок с молба от
08.03.2018 г. по делото против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния
прокурор, с която са предявени два обективно съединени иска за вреди, както
следва:
- иск за сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконно обвинение, за което ищцата е оправдана с влязла в законна сила на
20.07.2017 г. присъда по НОХД № 285/2015 г. по описа на П.ския окръжен съд,
ведно със законната лихва върху сумата от 80 000 лв., считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 20.07.2017 г. до окончателното й
заплащане и
- иск за сумата от 2 900 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
незаконно обвинение, за което ищцата е оправдана с влязла в законна сила на
20.07.2017 г. присъда по НОХД № 285/2015 г. по описа на П.ския окръжен съд,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 20.07.2017 г. до окончателното й
заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е лекар по
професия със специалност „Акушерство и гинекология“ и над 35 години стаж по
специалността.
Твърди се, че срещу ищцата е било
образувано досъдебно производство № 94/2009 г. по описа на ОП-П., по което с постановление
от 25.07.2012 г. прокурор в ОП – П.е внесъл в съда искане за освобождаване от
накателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК
за извършено престъпление по чл. 123 от НК за това, че на 06.02.2009 г. в
независимо съизвършителство с други две лица д-р Б.и д-р Д., всички работещи в
Клиника по рискова бременност при УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. П.е причинила смъртта на
плода на пациентката М.П. с преносена бременност. Твърди се, че пред ПОС е
образувано НАХД № 573/2012 г., по което с решение № 4/09.01.2013 г. на съда
ищцата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 123
ал. 1 от НК. Твърди се, че след протест на прокурор от ОП – П.е образувано ВНАХД
№ 53/2013 г. пред ВтАС, по което с решение № 76/28.03.2013 г. на ВтАС е
отменено решение № 4/09.01.2013 г. по
НАХД № 573/2012 г. на ПОС и делото е върнато за ново разглеждане. Твърди се, че
образуваното отново пред ПОС НАХД № 230/2013 г. е прекратено от ПОС и внесеното
предложение на ОП – П.е върнато на Прокуратурата за съобразяване на
констатираните от ВтАС нарушения. Твърди се, че от страна на ОП – П.на
17.04.2015 г. е внесен обвинителен акт срещу ищцата за престъпление по чл. 123
ал. 1 от НК, въз основа на който е образувано НОХД № 285/2015 г. по описа на
ПОС и с присъда № 52/28.10.2016 г. по същото ПОС е признал ищцата за невиновна
и е оправдал същата по повдигнатото обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК. Твърди
се, че оправдателната присъда отново е протестирана от прокурор в ОП – П.и въз
основа на протеста е образувано ВНОХД № 381/2017 г. по описа на ВтАС. Твърди
се, че с решение № 67/20.03.2017 г. по ВНОХД № 381/2017 г. ВтАС е потвърдил оправдателната присъда №
52/28.10.2016 г. по НОХД № 285/2015 г. на ПОС. Твърди се, че решението на ВтАС
е протестирано от прокур в АП – Велико Търново и въз основа на протеста е
образувано КНОХД №504/2017 г. по описа на ВКС. Твърди се, че с решение №
124/20.07.2017 г. по КНОХД № 504/2017 г. ВКС е потвърдил решение №
67/20.03.2017 г. по ВНОХД № 381/2017 г. на ВтАС.
Ищцата твърди, че в резултат на
незаконното обвинение срещу нея, в това число с повдигане на обвинение чрез
внасяне на предложение по чл. 78а от НК и чрез внасяне на обвинителен акт,
внасяне на протести и поддържане на предложението чл. 78а от НК и на
обвинителния акт през периода на образувано наказателно производство, който е
продължил над осем години е претърпяла значителни неимуществени вреди, които
оценява на 80 000 лв., като вредите се изразяват в силно притеснение и
унижение, убеденост в невинността си и обида от третирането й като престъпник,
негативното отражение на обвинението върху личния, социалния и професионалния й
живот, тъй като както в университетската болница, така и в медицинските среди
като цяло и в целия град се разчуло за повдигнатите й обвинения, притеснения и
стрес по време на провежданите съдебни заседания, загуба на съня, придобиване
на чувство, че й предстои нещо ужасно, засягане на авторитета, достойнството и
репутацията й от повдигнатите обвинения, обида и огорчение, загуба на вяра в
правосъдието като цяло, накърняване на доброто й име като почтен гражданин на
града и висококвалифициран професионалист, влошаване на здравословното й
състояние в началото на 2013 г. чрез придобиване на заболяванията хипертония,
сърдечни проблеми, вестибулит, нервно-психично разстройство.
Ищцата твърди също, че в резултат на
незаконното обвинение срещу нея е претърпяла имуществени вреди в размер на
сумата от 2 900 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство в различните му фази.
Ищцата претендира и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата
на РБ, представлявана от Главния прокурор, депозиран от прокурор в ОП – П.Й.А., в който се оспорва основателността
на предявените искове.
Ответникът възразява за недоказаност
на претенцията за заплащане на неимуществени вреди, като пряка последица от
незаконното обвинение, както и за недоказаност на твърденията, че ищцата се е
ползвала с добро име в обществото преди обвинението, което е било накърнено,
предвид обстоятелството, че Прокуратурата не е разпространявала информация за
воденото разследване като се прави извод, че Прокуратурата не носи отговорност
за отзвука на обвинението в обществото. Възразява се за наличие на връзка между
здравословните и нервно-психически проблеми на ищцата и незаконното обвинение.
Възразява се за наличието на доказателства за негативно отражение на обвинението
върху личността на ищцата като цяло. Твърди се, че по отношение на ищцата е
взета най - леката мярка за процесуална принуда „подписка“ и ищцата не е била
ограничена да обитава домашната си и социална среда, да осъществява контакти с
членовене на семейство си и с обществото като цяло. Твърди се, че след отмяната
й с постановление на ВтАП от 08.01.2014 г. по отношение на ищцата липсва
каквато и да е мярка на процесуална принуда. Твърди се, че през целият период
на воденото наказателно производство ищцата не е била ограничена да работи и да
изпълнява служебните си задължения като лекар –ординатор в Клиника по рискова
бременност при УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. П.. Алтернативно се възразява, че размерът
на претендираните неимуществени вреди е завишен и не съответства на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно справедлив размер на обезщетението, като
се излагат подробни доводи в тази насока. Според ответника по делото липсват
доказателства и за твърдените от ищцата като претърпени имуществени вреди,
което обосновава недоказаност и поради това неоснователност и на тази претенция
на ищцата.
В
с.з. ищцата лично и чрез пълномощника си адвокат Е.Й. от ПАК поддържа предявените
искове. В депозираните писмени бележки от адвокат Й. се поддържат предявените
искове и се обсъждат подробно събраните по делото доказателства. Поддържа се,
че здравословните проблеми на ищцата датират от м. І. 2013 г., което се
установява и от показанията на свидетелите д-р А. и д-р Т. и са свързани със започване
на наказателното производство срещу ищцата, като от показанията на свидетеля
д-р А. се установяват личните му наблюдения относно промяната в поведението и
характера на ищцата и конкретните й оплаквания, изразяващи се в безсъние,
депресия, комплекс за малоценност, социална изолация. Според ищцата от
показанията на свидетелите се доказват твърденията й за претърпени вреди поради
засягане на професионалното й достойнство, изразяващи се в нежелание да поема
проследяване на бременност и раждане на бъдещи родилки и значителни претеснения
и стрес при изпълнение на професионалните й задължения, както и поради отзвука
на повдигнатите обвинения в професионалните й среди. Поддържа се, че от
събраните по делото гласни доказателства се установява и обстоятелството, че
наказателното производство е продължило 8 години и се е отразило трайно на
семейния, социалния и професионалния живот на ищцата, като относно степента на
това отражение може да се направи извод от показанията на свидетеля Т., който
установява, че ищцата не е желаела синът й да следва медицина, въпреки голямото
му желание за това. В писмените бележки се обсъжда и заключението на вещото
лице д-р Д. по изготвената медицинска експертиза, което според ищцата доказва
твърденията й за връзка между заболяванията й и незаконното обвинение. По
отношение на иска за имуществени вреди се поддържа, че същите се основават на
представени по делото договори за правна помощ, възнаграждението по които е
заплатено и според ищцата искът е доказан както по основание, така и по размер.
Ответната
прокуратура чрез прокурор Й.А. изразява становище за частичната основателност
на предявения иск за неимуществени вреди поради това, че не всички твърдени
вреди са последица от незаконното обвинение и поради завишения размер на
претенцията, както и становище за недоказаност на претенцията за имуществени
вреди. Според ответника по делото не са събрани доказателства Прокуратурата да
е разгласявала чрез медиите повдигнатите обвинения срещу ищцата, с което да е
злепоставяла доброто й име. Според ответника въз основа на заключението на
медицинската експертиза, приета по делото и останалите събрани доказателства
може да се направи извод за наличие на причинна връзка между заболяването на
ищцата „тревожно разстростройство“, „персистиращ тревожно дистимен синдром“ и
незаконното обвинение, но липсват доказателства за причинна връзка между
останалите заболявания на ищцата и незаконното обвинение. Позовава се на разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД и иска от съда да определи справедлив размер на претърпените
от ищцата неимуществени вреди, като в останалата част исковете да бъдат
отхвърлени като недоказани.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
С исковата молба ищцата А.Л.С. е
предявила против ответника Прокуратурата на РБ следните обективно съединени
искове:
- иск с правно основание чл. 2 ал. 1
т. 3 пр. 3 от ЗОДОВ за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба в резултат на
незаконно обвинение за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, за което ищцата е
оправдана с влязла в законна сила на 20.07.2017 г. присъда по НОХД № 285/2015
г. по описа на ОС - П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.07.2017 г. до окончателното й заплащане, намира правното си основание в чл.
2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ и
- иск с правно основание чл. 2 ал. 1
т. 3 пр. 3 от ЗОДОВ за сумата от 2 900 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. 123 ал.
1 от НК, за което ищцата е оправдана с влязла в законна сила на 20.07.2017 г.
присъда по НОХД № 285/2015 г. по описа на ОС - П., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В тежест на ищцата в производството е да установи, че:
срещу нея е водено наказателно производство, приключило със съдебен акт, с
който е оправдана по повдигнатото
обвинение, реалното претърпяване на описаните в исковата молба неимуществени и
имуществени вреди през периода на воденото срещу нея наказателно производство и
наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените
имуществени и неимуществени вреди.
Установява се от приложеното по делото ДП № 94/2009 г. по описа ва ОП – П., че с постановление от 28.04.2009 г. на прокурор в ОП – П.по преписка № 690/2009 г. е
образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК за това, че през периода от 05.02.2009 г. – 08.02.2009 г. в гр. П.причинил
другиму смърт – рожба на М.В.П. от гр. П.поради незнание или немърливо
изпълнение на занятие или на друга правнорегламентирана дейност, представляващи
източник на повишена опасност.
Установява се, че с надлежни постановления на
прокурор в ОП - П.през голяма част от периода м. ІV 2009 г. – м. ІV 2012 г., а
именно периодите от 28.10.2009 г. до 16.11.2009 г., 01.04.2010 г. до 23.04.2010
г., 20.07.2010 г. до 06.01.2011 г., 06.01.2012 г. до 19.04.2012 г., ДП е било
сприрано поради неразкриване на извършителя, след което възобновявано.
Установява се, че на 02.12.2009 г. и 08.05.2012
г. ищцата е разпитвана като свидетел от разследващ полицай при Второ РУ МВР.
Установява се, че с постановление от 18.06.2012 г. по ДП на разследващ полицай при
Второ РУ МВР ищцата А.Л.С. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 123
ал. 1 от НК, като е посочено, че за същото се предвижда наказание пет години
лишаване от свобода, както и че по отношение на същата е взета мярка за
неотклонение „подписка. Установява се от находящия се по ДП протокол от същата
дата, че след привличането й като обвиняема на същата дата ищцата е разпитана в
това качество, но е заявила, че не желае да дава обяснения. Установява се, че с
мнение от 19.06.2012 г. на разследващия полицай при Второ РУ МВР, ДП е
изпратено на РП – П.с мнение за предаване на съд на обвиняемите С.И., Д.Д. и А.Л.
за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание пет
години лишаване от свобода.
Установява се приложеното
НАХД, че въз основа на депозирано постановление
от 25.07.2012 г. на прокурор в ОП – П.за внасяне в съда на предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК пред ПОС е образувано НАХД № 537/2012 г.
по описа на ПОС. Установява се от постановлението, че със същото е предложено
обвиняемите, една от които ищцата да бъдат освободени от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Установява се, че по делото
са проведени четири открити съдебни заседания, съответно на 20.09.2012 г., 08.11.2012 г., 07.12.2012
г., 09.01.2013 г., на всяко от които ищцата се е явявала лично и със
защитник адвокат С., както и че делото е отлагано за разпит на свидетели и вещи
лица. Установява се, че с решение № 4/09.01.2012
г. на съда по делото ищцата А.Л.С.
е призната за невинна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 123
ал. 1 от НК.
Установява се от приложеното ВНАХД № 53/2013 г. по описа на ВтАС, че същото е образувано по
протест на прокурор от ОП – П., както и че с решение № 76/28.03.2013 г. по делото Великотърновският
апелативен съд е отменил решение № 4/09.01.2012 г. по НАХД №
537/2012 г. на ПОС и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд. Установява се, че пред ВтАС е проведено едно открито съдебно заседание на 25.03.2013 г., на което ищцата се е
явила лично и със защитник адвокат С..
Установява се от приложеното НАХД № 230/2013 г.
по описа на ПОС, че с разпореждане от
08.04.2013 г. на съда по делото
съдебното производство е прекратено и делото е върнато на ОП – П.за
съобразяване на указанията на ВтАС и нова преценка по реда на чл. 242 ал. 1 и
сл. от НПК.
Установява се от ДП №
94/2009 г. по описа на ОП - П., че с постановление от 17.04.2013 г. на прокурор
в ОП – П.е разпоредено на разследващия полицай да извърши нови действия по
разследването, свързани с установяване на фактическата обстановка. Установява
се от ДП, че с постановление от 08.01.2014
г. на прокурор в АП – Велико Търново е удължен срока за разследване по ДП и
са отменени мерките за неотклонение по отношение на обвиняемите, в това число
ищцата, както и по ДП като цяло многократно е удължаван срока за разследване по
искане на разследващия полицай с оглед изготвяне на медицински експертизи.
Установява се, че след разпит на свидетели и изготвяне на заключение на петорна
съдебно-медицинска експертиза с протокол от 09.04.2015 г. от прокурор в ОП – П.разследването е предявено на
ищцата и нейния защитник адвокат С..
Не се спори,
а се установява от представения с
приложеното НОХД № 285/2015 г. по описа на ПОС обвинителен акт, внесен от
прокурор в ОП - П., че въз основа на същия на 17.04.2015 г. е образувано НОХД № 285/2015 г. по описа на ОС – П.и са повдигнати обвинения срещу трима
обвиняеми, като конкретно срещу ищцата А.Л.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК,
извършено в независимо съизвършителство със С.И. Б.и Д.П. Д., всички действащи
в качеството на акушер – гинеколози в УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. П.. Съгласно
обвинителния акт ищцата и колегите й обвиняеми по непредпазливост причинили
смъртта на детето на М.В.П., настъпила на 7/8.02.2009 г., поради немарливо
изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност, като нарушили чл. 81 от ЗЗ, Наредба № 32/30.12.2008 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ - т. 6, т. 1.2
от глава ХІ, т.2.2.5.8., 2.2.5.8.15. и 3.3.1.1. от глава ХІІ, т. 2 и т. 12 от
Правилник за устойство, дейността и вътрешния ред в Клиника по „Рискова
бременност“ при УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. П.и в обвинителния акт са посочени конкретни
действията, които ищцата е следвало да извърши в изпълнение на задълженията си
според прокуратурата. Установява се от обвинителния акт, че по отношение на
всеки от обвиняемите към този момент е била взета мярка за неотклонение
„подписка“. Установява се, че с разпореждане на ПОС от 04.05.2015 г. мярката за неотклоние по отношение на ищцата и
останалите подсъдими е потвърдена, както и че по делото са проведени осем
открити съдебни заседания, съответно на 09.07.2015
г., 15.10.2015 г., 05.11.2015 г., 09.12.2015 г., 25.02.2016 г., 08.09.2016 г., 12.10.2016
г., 28.10.2016 г., на всяко от които ищцата се е явявала лично и заедно със
защитниците си адвокат С., а в последствие адвокат Г.А.. Установява се, че
делото е отлагано за разпит на свидетели
и вещи лица, за изготвяне на медицински експертизи, поради неявяване на поверенника на частния
обвинител, както и че, еднократно е отложено от съда в закрито съдебно
заседание от 18.09.2015 г. за 15.10.2015 г. по молба на защитника на ищцата
адвокат С.. Установява се, че с присъда
№ 52/28.10.2016 г. на съда по делото ищцата А.Л.С. е призната за невиновна
по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, както и че
с определение от същата дата взетата по отношение на нея мярка за неотклонение
„подписка“ е била отменена от съда.
Установява се от приложеното ВНОХД № 381/2016 г. по описа на ВтАС, че същото е образувано по
протест на прокурор от ОП – П., както и че с решение № 67/20.03.2017 г. по делото Великотърновският
апелативен съд е потвърдил оправдателната присъда на ПлОС,
постановена по отношение на ищцата и останалите обвиняеми по НОХД № 285/2015 г.
по описа на ПОС. Установява се по делото, че пред ВтАС е проведено едно открито
съдебно заседание на 13.02.2017 г. ,
на което ищцата се е явила лично и със защитника си адвокат П. Е..
Установява се от приложеното КНД № 504/2017 г. по описа на ВКС, че същото е образувано по
протест на прокурор от АП – Велико Търново, както и че с решение № 124/20.07.2017 г. по делото на
ВКС е оставено в сила решение № 67/20.03.2017 г. по ВНОХД № 381/2016 г. на
ВтАС. Установява се по делото, че пред ВтАС е проведено едно открито съдебно
заседание на 09.06.2017 г., на което
ищцата се е явила лично и със защитника си адвокат П. Е..
Относно обема на претърпените от ищцата
неимуществени вреди и връзката им с незаконното обвинение по делото са представени
писмени доказателства /л. 13-44/, разпитани са като свидетели П.А. Г., Д.И. Т.–
Т. и Д.П.Т. /л. 86-88/ и е изслушано заключение на съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от вещото лице д-р Д. /л. 71-77/.
Установява
се от представените по делото амбулаторни листове, изготвени от личния лекар на
ищцата д-р Д.Т., че същите отразяват оплаквания на ищцата, първото от които на
14.01.2013 г., а последното на 26.01.2018 г., поставените диагнози, както и
предприетото лечение. Установява се, че на 14.01.2013 г. ищцата се е оплаквала
от тревожност, напрегнатост, невъзможност да спи и да се храни нормално, служебни
притеснения, свръхвъзбуда по отношение на пациентите и близките, като при
снетата анамнеза е поставена диагноза „тревожно разстройство“ и ищцата е
насочена към психиатър. Установява се, че на 13.02.2017 г. и 26.01.2018 г.
ищцата се е оплаквала от главоболие, сърцебиене, виене на свят, пристъпи от
стягане и болка в сърдечната област, придружени със задух и изпотяване,
повръщане. Установява се, че на ищцата е поставена диагноза „хипертонично сърце
без /застойна/ сърдечна недостатъчност, като и в двата случая са и поставени
инжекционно медикаменти.
Установява
се от представените по делото амбулаторни листове, изготвени от психиатъра д-р П.А.,
че същите отразяват оплаквания на ищцата на 14 и 30.01.2013 г., поставените
диагнози, както и предприетото лечение. Установява се, че при първия преглед
ищцата се оплаквала от психични преживявания от професионален характер, чувство
за несправедливо обвинение за професионална грешка, от няколко месеца чувство
на огорчение, подтиснатост, загуба на настроение, загуба на апетит, загуба на
желание за социални дейности, разпокъсан сън, безрадостни изживявания,
проведено лечение с деанксит без резултат, а при втория преглед две седмици
по-късно не е отбелязано подобрение. Установява се, че на ищцата е поставена
диагноза „други смесени тревожни разстройства“ и е назначено медикаментозно
лечение.
Установява
се от представеното по делото медицинско направление от д-р П.Б., че на 16.10.2016
г. ищцата е поставена диагноза „вестибулопатия“.
Установява
се от представените по делото електроенцефалография от 16.12.2016 г., че на
ищцата е поставена диагноза и предписано лечение.
Свидетелят
П.А. установява, че е лекар, психиатър и познава ищцата като колега и приятел
от около 20 години. Установява, че преди около пет години – през 2013 г. ищцата
се обърнала към него в качеството му на лекар и потърсила медицинска помощ във
връзка с оплаквания за тежко депресивно състояние, желание за изолация,
нежелание да общува, нежелание за социални и професионални дейности, нарушение
на съня, изразяващо се в безсъние и разпокъсан сън, като тежкото й състояние
продължило няколко месеца въпреки предприетото лечение с антидепресанти и
сънотворни. Установява, че депресивното състояние се е изразявало в ниска
самооценка, ниско самочувствие, комплекс за малоценност, комплекс, че не може
да се справя професионално, загубила е социалните си интереси, нежелание да
говори, включително с него като лекар и приятел, както и допълнителни
притеснения, че колегите й могат да разберат за състоянието й и диагнозата й,
поради които не искала да ползва болничен или да се лекува в клиника и желаела
лечението й да се запази в тайна. Установява, че при проведените разговори,
вкл. по повод лечениеето й ищцата е споделила тревогите си от воденото срещу
нея наказателно дело с обвинения за лекарска грешка по отношение на родилка.
Установява, че за известен период е настъпила ремисия и е бил овладян
депресивния синдром, но след това отново е имало влошаване на състоянието й,
което продължило много дълго време независимо от предприетото лечение.
Свидетелят установява, че и към момента ищцата се нуждае от лечение и приема
антидепресанти, но е в ремисия относно заболяването. Свидетелят установява, че
има високо мнение за ищцата като специалист, спазващ правилата на добрата
медицинска практика. Установява, че през годините е чувал слухове в града, в
това число след колеги по повод обвинението към нея, чувал е мнения, според
които е виновна, но като цяло в професионалните среди не е чувал негативни
коментари за ищцата и тя се е ползвала с голяма подкрепа от медицинската гилдия
в града. Установява, че през последните пет години наблюдава голяма промяна в
личността и външния вид – физиономията и пантомимиката на ищцата, като преди
това е живеела нормално, имала е социални контакти и културни интереси, била е
лъчезарен човек, но през тези пет години се сринало изцяло качеството й на
живот. Свидетелката Т. установява, че е личен лекар на ищцата от 2000 г., но я
познава над 30 години, тъй като са били състудентки. Установява, че от 2000 г.
до преди няколко години, когато ищцата я е посетила с оплакване за хипертонична
криза, при което била много разстроена и нервна, ищцата не е търсила помощ от
нея като личен лекар. Установява, че след овладяване на тази криза ищцата
отново потърсила медицинска помощ от нея, при което споделила, че срещу нея се
води наказателно производство във връзка с мъртвородено дете по повод на
оплаквания на родителите на детето за нисък професионализъм от ищцата и нейни
колежки. Установява, че към този момент ищцата била напрегната, тревожна,
изнервена, оплаквала се, че не може да спи, поради което я насочила към
психолог или психиатър за да излезе от това състояние. Установява, че
състоянието на ищцата останало тревожно, чувствала се обезверена, извервена,
непълноценна и неспособна да извършва качествено работа си и една в по-късен
етап, който продължава към момента ищцата има подобрение и е станала
по-спокойна. Свидетелката установява, че работата на ищцата е била много тежка
през последните години, свързана с 12 и 24 часови дежурства, но въпреки
състоянието си ищцата никога не е искала от нея отпуск по болест. Установява,
че от пациентка знае, че ищцата е отказала да се ангажира с раждането на детето
на пациетката. Свидетелят Т. установява, че познава ищцата над 25 години,
семействата им са семейни приятели, а децата им са били съученици в миналото. Установява,
че до преди 7-8-9 години, свидетелят не си спомня точно, ищцата е била весела,
жизнена жена, но след това рязко се променила. Установява, че ищцата отказвала
общи семейни празненства, като обяснявала, че няма настоение и е притеснена,
като най-напрегната ставала по времето, в което са насрочени съдебни заседания
по делото срещу нея. Установява, че притесненията на ищцата продължили дълги
години и едва след като разбрала за решението на ВКС ищцата се успокоила.
Свидетелят установява, че промяната при ищцата е голяма, включително външна,
тъй като ищцата рязко е напълняла в резултат на безпокойството, като казвала,
че храненето я успокоява, като същата не се възстановила и към момента, въпреки
приключването на наказателното производство. Свидетелят установява, че преди
6-7 години, по време на воденото наказателно производство, синът на ищцата бил
абитуриент и искал да кандидатства хуманна медицина, но ищцата не му разрешила
за да няма проблеми като нея и момчето записало ветеринарна медицина. Установява,
че една година по-късно въпреки желанието на ищцата синът й кандидатствал
хуманна медицина, тъй като не се интересувал в действителност от ветеринарната
медицина. Установява, че пред него по време на празненство ищцата е отказала по
телефона да поеме наблюдението на бременност на дете на приятелка, като казала,
че има притеснения в личен план и не иска да поема нови ангажименти.
Установява
се от заключението на вещото лице д-р Д.Д., Д.М. доцент в катедрата по съдебна
медицина и деонтология при МУ – П., че същото е изготвено на базата на
представените по делото писмени доказателства, които са идентични с намиращите
се документи при личния лекар на ищцата д-р Т.. Вещото лице установява на
базата на документацията, че през периода от І.2013 г. до І.2018 г. ищцата е
преглеждана 13 пъти от лекар, при което са и поставяни следните диагнози:
„нервно-психично разстройство“/3 пъти/, „вестибуларен синдром“ /1 път/,
„хипертонична болест“ /9 пъти/. Според вещото лице оплакванията на ищцата от
главоболие, безсъние, страх и безпокойство, вътрешно напрежение, свръх нервност
и възбуда, липса на настроение, поради които е лекувана от личния лекар и
психиатъра могат да имат причинна връзка с водените срещу нея съдебни дела,
като потвърждение за това са поставената диагноза „тревожно разстройство“,
обективния статус „постравматичен синдром с протрахирана реакция на стрес и
разстройство в адаптацията, персисистиращ тревожно дестимен синдром“, описани в
амбулаторните листове. Според вещото лице макар и причинната връзка да не е
абсолютно директна, тъй като освен за възникване на заболяването освен
психичния стрес от значение е и типа нервна система, то преживяната психична
травма е водещата, макар и не единствената причина за това страдание.
Психичното заболяване на ищцата според вещото лице представлява временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Вещото лице установява, че по
повод оплакванията на ищцата за нестабилност в походката, виене на свят,
координационни смущения същата е прегледана и лекувана от УНГ лекар на
16.10.2016 г., който е поставил диагноза „вестибуларен синдром“. Според вещото
лице тези симптоми в някаква степен могат да бъдат провокирани и засилени от
преживения психо-стрес и напрежедение, свързани с водените срещу нея съдебни
дела, поради което приема и по отношение на това заболяване, че преживяната
психична травма е водещата, макар и не единствената причина за това страдание.
Вещото лице обсъжда двете групи рисковите фактори, увеличаващи риска от
възникване на заболяването на ищцата „артериална хипертония“, които условно
разделя на управляеми и неуправляеми и заключава, че преживения психо-стрес е
възможно да се е отразил негативно върху това нейно заболяване, задълбочавайки
симптомите и оплакванията, но това влияние не е определящо /главно и водещо/ и
не е възможно да се прецизира, тъй като медицината не е точна наука. Вещото
лице посочва, че възникването и развитието на заболяването се определя от
действието на комплекс от фактори, както и че усложнението при ищцата е
лекостепенно. Вещото лице посочва, че есенциалната хипертония е хронично
заболяване, което изисква непрекъснато лечение с медикаменти, наблюдение от
лекар и контрол на артериалното налягане.
Относно обема на претърпените от ищцата имуществени
вреди и връзката им с незаконното обвинение по делото са представени писмени
доказателства /л. 4-12/, както и са приложени цитираните по-горе досъдебно
производство и наказателни дела по описа
на ПОС, ВтАС и ВКС.
Установява се от представените по делото в
заверен препис договор за правна помощ и пълномощно към него от 24.08.2012 г. /оригинали
на л. 17 от НАХД № 537/2012 г. на ПОС/, че ищцата е заплатила на адвокат С.
адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 573/2012 г. по описа на ПОС в
размер на 300 лв..
Установява се от представения по делото в
заверен препис договор за правна помощ от 05.03.2013 г. /оригинал на л. 26 от
ВНАХД № 53/2013 г. на ПОС/, че ищцата е заплатила на адвокат С. адвокатско
възнаграждение за защита по протест пред ВтАС в размер на 300 лв..
Установява се от представените по делото в
заверен препис договори за правна помощ и пълномощно към него от 26.05.2015 г. /оригинали
на л. 147 от НОХД № 285/2015 г. на ПОС/, че ищцата е заплатил на адвокат С.
адвокатско възнаграждение за защита по НОХД № 285/2015 г. по описа на ПОС в
размер на 300 лв..
Установява се от представените по делото в
заверен препис договор за правна помощ и пълномощно към него от 09.02.2017 г. /оригинали
на л. 35 от ВНОХД № 381/2017 г. на ВтАС/, че ищцата е заплатил на адвокат Е.
адвокатско възнаграждение за защита по ВНОХД № 381/2017 г. по описа на ВтАС в
размер на 1000 лв..
Установява се от представените по делото в
заверен препис договор за правна помощ и пълномощно към него от 07.06.2017 г.
/оригинали на л. 39 от КНОХД № 504/2017 г. на ВСК/, че ищцата е заплатил на
адвокат Е. адвокатско възнаграждение за защита по КНОХД № 504/2017 г. по описа
на ВСК в размер на 1000 лв..
По основателността на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е
обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по Наказателния кодекс, а впоследствие е оправдано. Това дава
основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно, независимо
че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствия
със закона и правомощията на разследващия орган. Обезщетение се дължи за всички
преки и непосредствени вреди, произхождащи от увреждането. Под преки вреди
следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Безспорно се установи по делото, че ищцата д-р А.Л.С. е лекар със специалност „акушер – гинеколог“, с дълъг трудов стаж, през който вкл. през периода от 2009 г. до 2017 г. е работила като лекар – ординатор в Клиника по рискова бременност при УМБАЛ „***“ ЕАД, гр. П.. Въз основа на представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че от страна на ищцата се доказа наличието на образувано наказателно производство, по което на 18.06.2012 г. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода до пет години“. Безспорно се установи по делото, че с оглед обвинението, за което е привлечена на ищцата на същата дата е определена мярка за неотклонение „подписка“. По отношение на периода от 30.04.2009 г. до 18.06.2012 г. по делото безспорно се установи, че досъдебното наказателно производство за престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК е водено срещу неизвестен извършител, както и че през този период през м. ХІІ 2009 г. и м. VІ 2012 г. ищцата е разпитвана като свидетел. По делото липсват доказателства, тежестта за което е върху ищцата за това, че в периода преди 18.06.2012 г. срещу нея е водено наказателно производство. Безспорно се установи по делото, че на 25.07.2012 г. срещу ищцата е внесено предложение по чл. 78а от НК от прокурор в ОП – П., с което е поискано от съда да бъде призната за виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена и освобождаване от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба“. Съдебното производство пред ПОС е продължило около пет месеца, като са проведени четири открити съдебни заседания, на които ищцата се е явявала лично и с упълномощения защитник адвокат С. и е приключило с решение на 09.01.2013 г., с което ищцата е оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 123 ал. 1 от НК. Безспорно се установи, че въззивното административно наказателно производство е образувано по протест на ОП – П., продължило е около два месеца и е приключило на 28.03.2013 г. с окончателно решение, с което оправдателното решение на ПОС е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от ПОС, като в мотивите на решението ВтАС е приел, че по отношение на престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК не е приложима разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. „а“ от НК. Пред ВтАС е проведено едно открито съдебно заседание на 25.03.2013 г., на което ищцата се е явявила лично и с упълномощения защитник адвокат С.. Безспорно се установи, че с разпореждане на ПАС от 08.04.2013 г. в закрито заседание новообразуваното НАХД е прекратено и делото е върнато на ОП – П.за изпълнение на указанията на ВтАС. Безспорно се установи, че след връщане на делото в досъдебната фаза, ДП е продължило още около две години, като срокът многократно е бил удължаван от горестоящ прокурор за извършване на разпит на свидетели и изготвяне на нови експертизи. Безспорно се установи, че срещу ищцата на 17.04.2015 г. е внесен обвинителен акт от прокурор в ОП - П., с който й е повдигнато обвинение за извършване на престъплението по чл. 123 ал. 1 от НК, за което е привлечена през 2012 г. и е образувано съдебно производство, както и е потвърдена мярка за неотклонение „подписка“. Първоинстанционното наказателно съдебно производство е продължило около година и половина и е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото обвинение на 28.10.2016 г., като по същото са проведени осем открити съдебни заседания, на които ищцата се е явявала лично и с упълномощените защитници адвокат С. и адвокат А. Безспорно се установи, че въззивното наказателно съдебно производство е образувано по протест на ОП – П.и е приключило на 20.03.2017 г. с решение, с което оправдателната присъда на ищцата е потвърдена изцяло. Производството пред ВтАС е продължило около четири месеца и по същото е проведено едно открито съдебно заседание на 13.02.2017 г., на което ищцата се е явявила лично и с упълномощения защитник адвокат Е.. Безспорно се установи, че по протест на прокурор от АП – Велико Търново е образувано касационно наказателно дело, което е приключило на 20.07.2017 г. с решение, с което е оставено в сила решението на ВтАС, с което оправдателната присъда на ищцата е потвърдена изцяло. Производството пред ВКС е продължило около четири месеца и по същото е проведено едно открито съдебно заседание на 09.06.2017 г., на което ищцата се е явявила лично и с упълномощения защитник адвокат Е.. Въз основа на гореизложеното съдът приема за доказани по делото обстоятелствата, че досъдебното производство във връзка с обвинението срещу ищцата е продължило общо около 2 г. и 1 м. през периода м. VІ 2012 г. – м. VІІ 2012 г. и през периода м. ІV 2013 г. – м. ІV 2015 г., а съдебното производство срещу нея първоначално на две инстанции, а след това на три инстанции е продължило общо около 3 г. и 1 м. през периода от м. VІІ 2012 г. до м. ІV 2013 г. и през периода от м. ІV 2015 г. до м. VІІ 2017 г. или общо наказателното производство срещу ищцата е продължило около 5 години и 2 месеца. Безспорно се установява по делото, че по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка” за периода от м. VІ. 2012 г. до месец І 2014 г. в досъдебна и съдебна фаза, както и за периода от м. ІV 2015 г. до Х 2016 г. в съдебната фаза на назателното производство. Мярката за неотклонение „подписка” е най – леката по тежест от предвидените в закона мерки за неотклонение и не е довела до съществени ограничения в ежедневния начин на живот на ищцата, но от друга страна не е задължително да бъде взета, а е по преценка на съответния орган, като обвиняемият поема задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и спазването й се контролира от МВР, а при нарушения се уведомяват прокурорът и съдът.
Въз
основа на показанията на разпитаните свидетели А., Т. и Т., които кредитира като безпристрастно дадени и
кореспондиращи помежду си и с представените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице, съдът приема, че ищцата се е ползвала и се ползва и към момента с добро име и уважение като човек и лекар,
спазващ правилата на добрата медицинска практика след близките и колегите си, но
след започване на наказателното производство и привличането й като обвиняема обстоятелствата
свързани със същото станали известни на близките и колегите й, както и на
обществеността в гр. П.и повод за коментари относно виновността й. По делото не
се събраха доказателства прокуратурата да е разгласявала в медиите воденото
наказателно производство срещу ищцата и колегите й, но следва да се съобрази,
че голямата част от свидетелите, както и вещите лица в същото са лекари или
медицински работници и по този повод са запознати с воденото му срещу ищцата. Установи
се също, че въпреки сериозността на обвинението, което засяга професионалните
качества и способности на ищцата и поради това е засегнало в голяма степен
професионалното й достойнство, същата е продължила да се ползва с уважението на
своята професионална гилдия, която познава работа й. Съдът приема за доказано по
делото твърдението, че ищцата е преживяла значителни емоционални страдания, стрес
и притеснения от повдигнатите й обвинения през периода от м. VІ 2012 г. до м.
VІІ 2017 г. вкл. както поради характера на обвиненията, засягащи
професионалните й качества, така и поради това, че е трябвало да организира
защитата си чрез наемане на адвокат, да се явява след призоваване пред органите
на досъдебното производство или пред съдилищата в гр. П., гр. Велико Търново и в
гр. София над 15 пъти, от съдбата на наказателното производство като цяло, от
необходимостта да се защитава по обвиненията срещу нея за престъпление, за
което макар и неумишлено се предвижда сериозно наказание – „лишаване от свобода
до шест години“. Безспорно се установи се по делото въз основа на показанията
на тримата свидетели, че постепенно ищцата е променила поведението и
отношението си към околните, като станала видимо стресирана, нервна, самоизолирала
се, била депресирана и променила начина си на живот, отказвайки се от
социалните, културни и професионални интереси, които е имала до този момент,
което се отразило трайно на качеството й на живот като цяло и наложило същата в
последствие да потърси медицинска помощ. Безспорно се установи се по делото, че
в началото на 2013 г., по време на воденото срещу ищцата производство по чл.
78а от НК, здравословното състояние на ищцата се сринало внезапно, като с оглед
симптомите на ищцата, изразяващи се в тревожност, напрегнатост, невъзможност да
спи и да се храни нормално, притеснения, свръхвъзбуда и др. е поставена
диагноза „тревожно разстройство“ и същата е предприела лечение при психиатър. Безспорно
се установи се, че в последствие здравословното състояние на ищцата се влошило
повече, като на същата са поставени през 2016 г. диагнози „вестибуларен
синдром“ и „хипертонична болест“. Съобразявайки заключението на вещото лице по
назначената съдебно -медицинска експретиза, съдът приема, че заболяванията
„тревожно разстройство“ и „вестибуларен синдром“ се намират в пряка причинна връзка със стреса, изживян от ищцата
от воденото срещу нея наказателно производство, тъй като преживяната психотравма
според вещото лице макар и не единствена е водеща причина за отключване и
развитие на тези заболявания. Съобразявайки заключението на вещото лице съдът
приема, че по отношение на третото заболяване на ищцата, което е с хроничен
характер - „хипертонична болест“ и се е отключило в хода на наказателното
производство не може да се направи извод, че същото се намира в причинна връзка
с воденото срещу ищцата наказателно производство, но приема, че емоционалните
притеснения на ищцата са допринесли за по – тежко изживяване на симптомите на
същото. Едно от посещенията на ищцата при личния й лекар през м. ІІ 2017 г. със
сериозни оплаквания съвпада като дата с датата на насроченото по делото о.с.з.
пред ВтАС и доказва, че в този момент ищцата вместо да се грижи в най-голяма
степен за здравето си като почива и се лекува е била принудена да се явява и
защитава по незаконното обвинение срещу нея. Съдът приема за доказано по делото
въз основа на събраните по
делото гласни доказателства, че ищцата е преживяла тежко повдигнатите срещу нея обвинения, чувствала се е невинна и
несправедливо преследвана, което в съчетание със заболяването „тревожно разстройство“,
което развила в резултат на преживения стрес е довело до чувство за малоценност
до степен, в която се е притеснявала да изпълнява служебните си задължения и да
поема нови такива, както и като цяло от отговорностите на медицинската професия
и се е опитала да разубеди сина си от желанието му да се посвети на тази
професия. При така събраните доказателства съдът приема за доказано по делото, че през периода 18.06.2012 г. – 20.07.2017 г. са налице значителни преживени емоционални страдания от страна
на ищцата в причинна връзка с воденото срещу нея наказателно
производство, изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на
наказателното производство, от начина, по който обвинението е рефлектирало
върху доброто й име, авторитетът, работата й, кариерата й, неспокойство,
подтиснатост и затвореност, чувство за несправедливост, задължение да се
съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената й мярка за неотклонение „подписка
” и от необходимостта винаги да е на разположение на органите на досъдебното и
съдебното производство, влошаването на здравословното й състояние поради
отключване на заболяванията „тревожно разстройство“ и „вестибуларен синдром“,
които се намират в причинна връзка със стреса, изживян от ищцата от воденото
срещу нея наказателно производство, както и невъзможност поради необходимостта
да организира защитата си да се концентрира върху лечението на хроничното й
заболяване „хипертонична болест“ и др.. Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение, а именно: налице са претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на честта и достойнството, името и авторитетът на
ищцата в обществото като уважаван лекар и човек, създаден й е дискомфорт,
задължение да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената й мярка
за неотклонение „подписка” за период от около три години и половина, преживяни
са от страна на ищцата емоционални страдания и е влошено здравословното й
състояние, подробно описани по – горе, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение на ищцата за престъпление по чл. 123 ал. 1
от НК в наказателно производство,
проведено на досъдебната фаза като ДП № 94/2009
г. по описа на ОП І П., а във съдебната фаза като НАХД № 537/2012 г. на ПОС и ВНАХД № 53/2013 г. на ВтАС, а в последствие като НОХД № 285/2015 г. на ПОС,
ВНАХД № 381/2016 г. на ВтАС и КНД № 504/2017 г. на ВКС, приключило с
влязла в законна сила оправдателна присъда на 20.07.2017 г..
За да
определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички факти и
обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността
на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него
авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот,
работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на
живот като цяло, върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата,
честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството
на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство
и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а
именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение
№ 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013
г. по гр.д. N 1107 /2012 г.,
ІV г.о., решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др.. Налице и трайна практика на
ВКС, съгласно която от значение за
определяне на размера на обезщетението е факта на незаконно обвинение за
престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия. В решение
№ 267/26.06.2014 г. по гр.д. № 820/ 2012 г., ІV г.о., ВКС приема, че ако обвинението е за
престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия
(подсъдимия) се преценява как се е отразило то върху възможностите му за
професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и служебната му
репутация. При определени професии, очакванията и изискванията на обществото
към тях за отговорно изпълнение на служебните задължения са изключително
завишени и неоснователното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии,
има по - силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Според ВКС това
важи в още по - голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване
на престъпление от сферата на професионалната реализация на неоснователно
обвиненото лице. В тези случаи според ВКС е справедливо да се присъди
обезщетение в по-голям размер.
При съобразяване на продължителността на
наказателното производство срещу ищцата – 5 години и 2 месеца, съдът приема, че същото
е продължило извън разумните процесуални срокове, предвидени в НПК. Налице е
действително фактическата и правна сложност на спора предвид обстоятелството,
че за доказване на обвинението е било необходимо да се изготвят заключения на
множество медицински експертизи от специалисти, които не се намират пряко в
колегиални отношения с обвинените, съответно подсъдими лица, но е безспорно, че
за периода от м. VІІ 2012 г. до м. ІІІ 2014 г. вкл. / 1 г. и 8 м./ воденото
срещу ищцата производство по чл. 78а от НК е било проведено в противоречие с разпоредбите на
НПК и този период без каквото и да е законово основание е удължил значително /с
около 1/3/ воденото срещу ищцата наказателно производство. Престъплението, за
което на ищцата е повдигнато незаконното обвинение не е тежко умишлено
престъпление, но съдът отчина, че за него се предвижда сериозно наказание – до
пет години лишаване от свобода, което само по себе си е основание за сериозен стрес
у всеки човек,
особено с чисто съдебно минало, какъвто е ищцата. Обвинението към ищцата е било
за убийство по непредпазливост, което от една страна поставя под съмнение
професионалните качества на ищцата като лекар за дълъг период от време, а от
друга страна причиняването на смърт е морално укоримо и за ищцата, като
допълнителни негативни емоции за нея е създало обстоятелството, че както
свидетелите, така и вещите лица в наказателното производство са нейни колеги. Като
съобрази в съвкупност емоционалните преживявания на ищцата и влошаването на здравословното
й състояние по
време на воденото
срещу нея наказателно производство, подробно обсъдени по – горе, както и
обстоятелството, че обвинението е за извършване на престъпление от сферата на професионалната реализация на
ищцата, съдът приема, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за претърпените
значителни неимуществени вреди,
които са над обичайния размер в размер на
сумата от 30 000 лв.. При
определяне на размера на обезщетението съдът съобрази и практиката на ВКС при присъждане на обезщетения за
незаконно обвинение срещу други лица, упражняващи лекарства професия, при които
обвиненията са свързани с професионалната им сфера, а именно: решение №
15/27.01.2014 г. по гр.д. № 3246/2013 г., ІV г.о. на ВКС, решение №
187/03.12.2015 г. по гр.д. № 829/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС, определение №
311/29.03.2016 г. по гр.д. № 342/2016 г., ІV г.о. на ВКС, определение №
743/25.10.2016 г. по гр.д. № 2806/2016 г., ІV г.о. на ВКС, определение № 666/07.08.2017 г. по гр.д. №
1756/2017 г., ІІІ г.о. на ВКС,
В
хода на производството според съда не са събрани доказателства, въз основа на
които да се направи извод, че ищцата с поведението си е дал повод за повдигане
и поддържане на незаконното обвинение. При липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата съдът приема, че определеното по - горе обезщетение не следва
да бъде намалявано.
Искът
за неимуществени вреди за разликата до 80 000 лв. следва да бъде отхвърлен
като недоказан и поради това неоснователен.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди:
Установява
се от представените по делото в заверен препис договори за правна помощ и
пълномощни към тях, че ищцата е заплатил на адвокат С., а в последствие на
адвокат Е. адвокатско възнаграждение за защита в съдебната фаза на наказателното
производство на различните инстацнии в размер общо на 2 900 лв.. Направените
разноски от ищцата за адвокатско възнаграждение за защита по наказателното
производство в съдебната му фаза съставляват имуществени вреди за същата и са в
пряка причинна връзка с незаконното обвинение, поради което следва да бъдат
присъдени изцяло.
При
тези изводи съдът приема, че искът за имуществени вреди следва да бъде уважен
изцяло за сумата от 2 900 лв..
Налице са основанията на чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 3
ЗОДВ, поради което следва да се постанови решение, с което да се осъди Прокуратура на РБ да заплати на ищцата
сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2 900 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
които вреди са претърпени през периода от 18.06.2012 г. до 20.07.2017 г. в резултат на незаконното обвинение в престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК, за
което ищцата е оправдана с влязла в законна сила присъда по НОХД № 285/2015 г.
по описа на ПлОС, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите 30
000 лв. и 2 900 лв., считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане. Искът
за неимуществени вреди за разликата до предявения размер от 30 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 10
ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати: на ищцата направените по делото разноски за държавната такса, в
полза на осъществилия безплатна правна помощ адвокат на ищцата разноски
съобразно уважената част от исковете, а по сметка на съда направените разноски
за възнаграждение на вещо лице. Ищцата е направила разноски за държавна такса и
внасянето й в размер на 21,08 лв., които следва да й бъдат присъдени. В полза
на адвокат Й. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 517 лв.. По сметка на съда следва
да бъде присъдена сумата от 246,33 лв. за направени по делото разноски за вещо
лице, платени от бюджета на съда.
Водим
от горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор да заплати
на А.Л.С., егн ********** *** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.
1 ЗОДОВ сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение, за което ищцата е оправдана с влязла в законна сила присъда по НОХД
№ 285/2015 г. по описа на П.ския окръжен съд, ведно със законната лихва върху
сумата от 30 000 лв., считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 20.07.2017 г. до
окончателното й заплащане.
Отхвърля иска на А.Л.С. против Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор относно
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част за
разликата над 30 000 лв. до 80 000 лв. като неоснователен и недоказан.
осъжда Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор да заплати
на А.Л.С., егн ********** *** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.
1 ЗОДОВ сумата от 2 900 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за което ищцата е оправдана с
влязла в законна сила присъда по НОХД № 285/2015 г. по описа на П.ския окръжен
съд, ведно със законната лихва върху сумата от 2 900 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане.
осъжда чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор да заплати
на А.Л.С., егн ********** *** сумата от 21,08 лв. за направени по делото разноски за държавни такси.
осъжда чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 38 ал. 2 от ЗА Прокуратурата
на РБ, представлявана от Главния прокурор да заплати на адвокат Е.И.Й.
***, офис № 3 сумата от 1 517 лв.
за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете, по които е
оказана безплатна правна помощ.
осъжда чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор да заплати
по сметка на П.ския окръжен съд сумата от 246,33
лв. за направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: