Решение по дело №5202/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 264
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20193110205202
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2020г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 ХХХVI – ти състав

На дванадесети декември                                                           две хиляди и двадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

 

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 5202 по описа за 2019 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

   Образувано е по жалба на „С.1.” ЕООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес *** против Наказателно постановление № 441465-F483714/10.06.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В жалбата се посочва, че в случая били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неясно и неточно посочване на нарушените законови разпоредби. Моли се за цялостна отмяна на издаденото постановление, в условията на евентуалност за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна главен юрисконсулт Николова моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На 20.04.2019 г. при извършена проверка на търговски обект по смисъла на Параграф 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „Нефертити за продажба на часовници и бижута, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Б. I № 26, стопанисван от „С.1. ЕООД св. А.-*** установил, че преди легитимация на органите по приходите в 14:10 часа на 20.04.2019 г. била направена контролна покупка на един брой камък Сваровски - сърце на обща стойност 17.00 лв.

Сумата за покупката била заплатена в брой с една банкнота от 20 лв., като плащането било прието от Тодор Василев Георгиев, представляващ дружеството. Върнато било ресто в размер на 3лв. (3бр. монети от по 1лв.).

 За горепосочената сума не бил издаден фискален касов бон от монтираното, регистрирано, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство - TREMOL ZS-KL-V2 с ИН на ФУ ZK053965 и ФП № 50131881.

За продажбата не била издадена ръчна касова бележка от кочан, поради което било прието, че дружеството е нарушило разпоредбите на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

При проверката бил разпечатан КЛЕН от фискалното устройство за 20.04.2019 г. от който се установило, че за извършената продажба на един брой камък Сваровски -сърце на обща стойност 17.00 лв. няма издаден фискален касов бон.

Видно от изведен Междинен финансов отчет от ФУ TREMOL ZS-KL-V2 с ИН на ФУ ZK053965 и ФП № 50131881 оборотът е бил в размер на 0.00лв.

С оглед установеното при проверката, бил издаден АУАН, а впоследствие административнонаказващият орган приел от правна страна, че са били нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, като нарушението било извършено за първи път.

Гореизложената фактическа обстановка се установи по ясен и недвусмислен начин от показанията на св. Б.В.А. – актосъставител, както и от всички налични по преписката писмени доказателства между които не съществуват никакви противоречия.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от процесуално легитимирано лице (наказаното юридическо лице) и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

 Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

 В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 279, ал.1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице какъвто в случая се явява Началника на отдел. Съобразно чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите". Актът, въз основа на който е издадено обжалваното НП е съставен от свидетеля Б.В.А., заемащ длъжност „инспектор по приходите“, с оглед на което съдът намира, че същият е бил компетентен да състави процесния АУАН.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Фактическото описание на вмененото на жалбоподателя на нарушение е описано точно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като посочената от АНО правна квалификация съответства на фактическото описание.

 В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като за пълнота съдът следва да отбележи, че на жалбоподателя са били предоставени всички предвидени в закона процесуални възможности да изрази възраженията си, свързани със съставените АУАН и НП.

 По отношение вмененото нарушение, съдът намира следното:

           Съгласно чл.118,ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, като получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

В ал.4 на чл. 118 от ЗДДС е предвидено, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

Именно в тази връзка е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: по чл.3,ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3,ал.1. Съгласно чл.25,ал.3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

От анализа на цитираните разпоредби следва извод, че в момента на извършване на плащането /независимо дали то е частично или авансово, като в случая е платена цялата сума по договора за покупко-продажба на 1 бр. камък Сваровски - сърце/, продавачът следва да издаде фискален касов бон.

Неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон или касова бележка при извършване на плащането подлежи на санкция, която е разписана в чл.185 от ЗДДС - имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 лв. до 3 000 лв.

В настоящия случай е безспорно установено по делото, че търговецът на 20.04.2019г. е продал един брой 1 бр. камък Сваровски - сърце, без да издаде касова бележка, с което е осъществил фактическия състав на вмененото му нарушение.

По делото не се твърди и не се установява наличието на обстоятелства, които да изключват задължението на търговеца да издаде касова бележка, поради което санкцията му е била наложена законосъобразно.

Съдът намира, че в настоящия случай не са налице условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН въпреки твърденията в посочения смисъл от представителя на дружеството-жалбоподател.

 За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл.25,ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат оборота на пари и документи съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.

Правилно е била издирена и приложена и действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.185,ал.1 от ЗДДС.

Съдът счита обаче, че наложената санкция на търговеца не е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като същата се явява несправедлива по размер, поради несъответствие с тежестта на извършеното нарушение. По преписката липсват каквито и да било мотиви от страна на АНО, които да обусловят определяне на размер на имуществената санкция различен от минималния.

 Съдът като съобрази, че не са констатирани други нарушения в търговския обект и като отчете липсата на доказателства за други осъществени нарушения от жалбоподателя преди настоящата проверка, счита че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложената санкция от 800 лева на 500 лева, който се явява съответен на целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл. 

 Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

   ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 441465-F483714/10.06.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „С.1.” ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: