Решение по дело №1285/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, *, ЕИК: *********, представлявано от М. Г. - изпълнителен директор, депозирана чрез процесуален представител, против Решение № 255/13.10.2023 г., постановено по АНД № 697/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно оценени фактическа и правна обстановка и доказателства по делото. В потвърденото НП се твърдяло, че НЕК нарушило утвърдения от МОСВ график за водоползване за м. април 2022 г., с което не спазило изискванията относно начина на използване на водата на яз. „Ивайловград“, тъй като режимът на работа на ВЕЦ не бил съобразен с постъпващия в язовира приток. Съдът не отчел обстоятелството, че с утвърдения от МОСВ график за използване на водите на комплексните и значими язовири за м. април 2022 г., за яз. „Ивайловград“ било определено разрешените обеми за производство на електроенергия да се ползват при обем в язовира под 125,40 млн. куб. м. вода, като режимът на работа на ВЕЦ „Ивайловград“ трябвало да е съобразен с постъпващия в язовира приход. С графика за м. април 2022 г. за електропроизводство били разрешени 300 млн. куб. м. вода. Проверката била извършена на 26.04.2022 г. и при нея било установено, че на 22.04.2022 г. има несъответствие на постъпващия в язовира приток с режима на работа на ВЕЦ Ивайловград, което било неизпълнение на утвърдения от Министъра на ОСВ график за м. април 2022 г. Констатирано било, че разходът на водни маси на съоръжението за 22.04.2022 г. е 8,56 млн. куб. м., приток на 21.04.2022 г. - 2,202 млн. куб. м. вода. Разликата между притока и изразходваното количество вода била 6,358 млн. куб. м., което довело до разлика в завирения обем от 6,408 млн. куб. м. и разлика в котите на водното ниво от - 0,57 м.

Графикът за използване на водите на комплексните и значими язовири, който се одобрявал от МОСВ, бил месечен. По отношение яз. „Ивайловград“ в графика за м. април 2022 г. било прието, че за производство на електроенергия са одобрени „300,000 млн. куб.м. вода при условие обемът в язовира да не надвишава 125,40 млн. куб.м. Режимът на работа на ВЕЦ „Ивайловград“ да е съобразен с постъпващия в язовира приток“. В одобрения график не било поставено изискване за ежедневно, седмично, декадно или друго разпределение на разрешените количества вода за електропроизводство. Язовир „Ивайловград“ бил с комплексно предназначение, което включвало акумулирането на водни обеми и използването им според нуждите на електроенергийната система.

Основен аргумент за незаконосъобразност на наказателното постановление, който съдът не отчел, било обстоятелството, че „НЕК“ ЕАД не е допуснало надвишаване на общия обем на язовира към деня на проверката - 26.04.2022 г. (125,40 млн. куб. м. вода). Актосъставителят Таня Калекова също заявила, че към момента на проверката - 26.04.2022 г. не било установено надвишаване на общия обем на язовир „Ивайловград“, нито пък било установено надвишаване на общото разрешено по график количество от 300,00 млн. куб. м. вода за електропроизводство за м. април 2022 г.

Така от събраните писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания, категорично се установило, че дружеството не било нарушило санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ. На „НЕК“ ЕАД била наложена имуществена санкция на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, която предвиждала наказание, за който „надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1“. Твърдяното от наказващия орган нарушение обаче било за това, че „...не е спазило изискванията относно начина на използване на водите на язовир „Ивайловград“ за месец април 2022 г.“. Тоест „НЕК“ ЕАД било подведено под санкционна норма (чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ), предвиждаща конкретни деяния, а в АУАН № 218 и в НП № 144/08.11.2022 г. било посочено съвсем различно деяние, наказание за което чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ не предвиждал.

Жалбоподателят изтъква още, че разпорежданията на Електроенергийния системен оператор (ECO) били задължителни за оперативния персонал на „НЕК“ ЕАД и в този смисъл действията на жалбоподателя през м. април 2022 г., касаещи преработване на води от язовир „Ивайловград" за производство на електроенергия от ВЕЦ, собственост на „НЕК“, били подчинени единствено и само на спазване на закона и редица подзаконови нормативни актове.

На трето място се изтъква, че констатациите на наказващия орган касаели маловажен случай и в тази връзка следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В случая липсвали вредни последици от приписаното на „НЕК“ ЕАД неизпълнение на задължение.

Посочва се още, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно неговото издаване и неспазване на приложимите материално правни разпоредби. Наказващият орган не изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да прецени възраженията и събраните доказателства. В обжалвания акт формално било посочено, че такава преценка е извършена, но реално липсвало както изложение и разглеждане на направените от жалбоподателя възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с писмено Възражение с изх. № 24-67-14/13.05.2022 г., така и мотиви, които да обосноват отхвърлянето им.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено Решение № 255/13.10.2023 г., постановено по АНД № 697/2023 г. по описа на Pайонен съд - Хасково, и да бъде постановено такова по същество, с което да бъде отменено издаденото от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ Наказателно постановление № 144/08.11.2022 г. Алтернативно се моли делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Касационният жалбоподател поддържа касационната жалба по подробно изложените в нея съображения чрез процесуалните си представители в съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – ДИРЕКТОР НА БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ИЗТОЧНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли за отхвърляне на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 144/08.11.2022 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което за нарушение на чл. 53, ал. 1, във вр. ал. 4, т. 3 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, предл. второ от Закона за водите, на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от М. И. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., съответно дружеството е осъдено да заплати на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ сумата в размер на 80 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.04.2022 г. служители в Дирекция "Контрол" към Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ извършили проверка на място на яз. Ивайловград, който се стопанисвал от дружеството-жалбоподател по силата на издадено му разрешително за водовземане. Проверката била извършена по повод изпратено писмо на МОСВ, във връзка с репортажи за измряла риба в яз. Ивайловград. На място, в землището на *, в „опашката“ на язовира, проверяващите констатирали наличието на натрупан нанос от инертен материал, вследствие на което били образувани лагуни, сочещо на спад на нивото на язовира. Свидетелите извършили проверка и на ВЕЦ на язовирната стена, при жалбоподателя, където от дневниците за функциониране на съоръжението установили, че за времето от 8:00 ч. на 21.04.2022 г. до 08:00 ч. на 22.04.2022 г. имало несъответствие на постъпващия в язовира общ приток на вода с режима на работа на „ВЕЦ“ Ивайловград, вследствие на което нивото на язовира било спаднало. С утвърдения от МОСВ график за използване на водите на комплексните и значими язовири за м. април 2022 г., за яз. Ивайловград било определено обемът вода в язовира да не надвишава 125,40 млн. м³ вода, режимът на ВЕЦ да е съобразен с постъпващия в язовира приток, а за електропроизводство били разрешени 300,00 млн. м³ вода. След проверка на дневния баланс на язовира за 22.04.2022 г., проверяващите констатирали, че в 8:00 часа на 21.04.2022 г. завиреният обем в язовирното езеро бил 111,340 млн. м³ вода, а в 8:00 часа на 22.04.2022 г. завиреният обем в язовирното езеро - 104,932 млн. м³ вода. Разходът на водни маси на съоръжението за периода от 8:00 часа на 21.04.2022 г. до 8:00 часа на 22.04.2022 г. за електропроизводство бил 8,560 млн. м³ вода, а притокът за 22.04.2022 г. - 2,2020 млн. м³ вода. Така било установено, че на 21 и 22.04.2022 г. притокът на вода бил по-малък, а било изпуснато по-голямо количество вода, което не било съобразено с утвърдения за м.април 2022 г. график за използване на водите на яз.Ивайловград, отпуснат и одобрен от МОСВ. Несъобразяването със същия довело до рязък спад на нивото на язовира и до образуването на лагуни в опашката на язовира, което имало екологични последици. Тези констатации били отразени в Констативен протокол № КЖ-043/2022 г. от 26.04.2022 г., като за установеното деяние на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН и издадено обжалваното НП.

За да обоснове правните си изводи за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Закона за водите, според която начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, както и ал. 4, т. 3 от текста, съгласно която с месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни. Посочил е, че по силата на чл. 200, ал. 1, т. 27 от Закона за водите, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1. В тази връзка съдът е посочил, че в утвърдения от МОСВ график за използване на водите на комплексните и значими язовири за м. април 2022 г., в т. 17, за яз.Ивайловград било определено режимът на работа на ВЕЦ да е съобразен с постъпващия в язовира приток. По делото било установено, че съгласно дневния баланс на яз.Ивайловград за 21 и 22.04.2022 г. за водното ниво, завирен обем, приход, разход, загуби на съоръжението, било налице несъответствие на постъпващия в язовира приток с режима на работа на ВЕЦ - притокът на вода бил по-малък, а било изпуснато по-голямо количество вода. Това представлявало неизпълнение на утвърдения от Министъра на околната среда и водите график за м. април 2022 г. за яз.Ивайловград и в този смисъл дружеството-жалбоподател, като титуляр на разрешително за водовземане, допуснало неизпълнение на задължението си да спазва утвърдения от Министъра на околната среда и водите график за м. април 2022 г. за стопанисвания от него яз. Ивайловград. В тази връзка съдът е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение на чл. 53, ал. 1, във вр. ал. 4, т. 3 от Закона за водите. Посочил е, че се касае за формално административно нарушение, за чиято съставомерност нямало значение обстоятелството, че дружеството-жалбоподател няма вина за източване на по-голямо количество вода от страна на друго дружество за нуждите на енергийната система, тъй като именно дружеството-жалбоподател било титуляр на разрешението за водоползване и то носело отговорност за неспазване на условията за водовземане. За неоснователни са приети твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на НП. Санкционната норма е приета за правилно приложена, а административното наказание за правилно определено. Предвид така изложените доводи, районният съд е приел, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова го е потвърдил.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, тоест не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство.

Фактическата обстановка, установена от въззивния съд, се споделя и от настоящата касационна инстанция, но изводите на Районен съд – Хасково, изведени от установените по делото факти, не съответстват на приложимия материален закон.

С обжалваното наказателно постановление на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за нарушение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, вр. ал. 4, т. 3 от ЗВ. Според нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗВ, начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, а според нормата на чл. 53, ал. 4, т. 3 от ЗВ - с месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни. Видно от съдържанието на тези норми, първата от тях регламентира начина на ползване на водите на посочените в нея язовири, а втората посочва един от показателите, които се определят с тези месечни графици. Тези норми сами по себе не създават задължения за дружеството – водоползвател и не предписват извършването на никакви действия или въздържане от определени действия от страна на дружеството. Същите не визират правила на поведение и не изискват спазването на определено поведение от страна на наказаното дружество, поради което не могат да бъдат нарушени самостоятелно. Настоящият съдебен състав счита, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и НП, е следвало да се квалифицира като такова по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, според която разпоредба "водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да… изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда". Безспорно дружеството - жалбоподател е водоползвател, като именно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ предписва определени правила на поведение за водоползвателите и ги задължава да изпълняват условията в издадените им разрешителни. Неизпълнението на това тяхно задължение, респективно извършването на действия, които водят до неизпълнение на условията в издаденото разрешително и на показателите в месечните графици, следва да се квалифицират като нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, във връзка със съответната хипотеза на чл. 53, ал. 4 от ЗВ. Нито в АУАН обаче, нито в процесното НП е посочена нарушената разпоредба на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. Ето защо настоящата инстанция приема, че извършеното нарушение не е правилно квалифицирано.

Изискването за описание на нарушението и точното посочване на нарушената законова норма е императивно и неспазването му представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект, ограничавайки правото му да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и въз основа на какви факти, за да организира адекватно защитата си.

Освен неправилна квалификация, настоящият касационен състав счита, че не е приложена правилно и санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ, която гласи, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири (предложение първо) или не спази определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 (предложение второ). Тоест този текст предвижда отговорност само за надвишаване на разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или неспазване на определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 от закона. Процесното неизпълнено задължение, изразяващо се в несъответствие на постъпващия в язовира приток с режима на работа на ВЕЦ, обаче не е основание да се ангажира имуществена отговорност по реда на чл. 200, ал. 1, т. 27 от ЗВ, тъй като посочената разпоредба не предвижда административнонаказателна отговорност за такова нарушение/ неизпълнение на задължение. В случая липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, дружеството да е преработило по-голям обем воден обем от разрешения или да е надвишило посочения в графика максимален обем, поради което наложената имуществена санкция се явява незаконосъобразна.

В този смисъл, като е потвърдил обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Хасково е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, съответно Наредбата за заплащането на правната помощ – чл. 27е, според който възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на "НЕК“ ЕАД в размер на 80 лв., дължимо за настоящата съдебна инстанция, както и по 80 лева за представителство пред РС – Ивайловград (по АНД № 54/2022 г.), Административен съд – Хасково (КАНД № 512/2023 г.) и Районен съд – Хасково или общо в размер на 320 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 255/13.10.2023 г., постановено по АНД № 697/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 144/08.11.2022 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което за нарушение на чл. 53, ал. 1, във вр. ал. 4, т. 3 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 27, предл. второ от Закона за водите, на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. И. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към Министерство на околната среда и водите - Пловдив да заплати на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ” ЕАД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор М. Г., сумата от 320 (триста и двадесет) лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: