Определение по дело №438/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ: Производството е образувано по молба на осъдената П.Д.Л., в която
твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора С. и към момента на
депозиране на молбата били налице материалните предпоставки за прилагане на института
на предсрочно условно освобождаване по следните съображения: Изтърпяла повече от
половината наказание лишаване от свобода. От работа при изчисляване на остатъка на
наказанието към настоящия момент следвало да е „спечелила“ по смисъла на чл.41, ал.3 от
НК, вр. чл.178, ал.1 от ЗИНЗС допълнителен период от време, който също следвало да бъде
отчетен. Моли съдът да приеме, че е налице и втората материално-правна предпоставка, тъй
като по време на престоя си в пенитенциарното заведение дала достатъчно убедителни
доказателства за своето поправяне. Счита, че към момента наказанието лишаване от свобода
изпълнило своите цели, като оказало необходимото въздействие както в мирогледа й, така и
в ценностната й система. Счита, че в личността й настъпили онези промени, към които било
насочено наказанието. С поведението си в затвора доказала, че се поправила и че спазва
законите и добрите нрави. Моли съда да приеме също, че не представлявала обществена
опасност, нямало основание да се счита, че би извършила друго престъпление, предвид
добрите характеристични данни и примерното й поведение през време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Съжалявала за извършеното в миналото и се разкайвала
дълбоко, поради което счита, че спрямо нея били налице всички предпоставки за прилагане
на института предсрочно условно освобождаване от местата за лишаване от свобода.
Искането е съдът да постанови определение, с което да бъде освободена условно предсрочно
от затвора С..
В допълнение към молбата, подадено от упълномощените от осъдената защитници,
отново се твърди, че тя е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание
лишаване от свобода и са посочени подробни съображения относно материалноправната
предпоставка, свързана с поправянето на осъдената. Твърди се, че Л. не била осъждана на
наказание лишаване от свобода. По време на изтърпяване на наказанието в Затвора – С.
работила и с това показала съзнателна и активна позиция към труда, чувствала го за свое
морално задължение, тъй като й било гласувано доверие да работи на обект с особен статут
и отговорност, а именно медицинския център на Затвора - С.. По време на престоя си в
пенитенциарното заведение имала примерно поведение и положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплината, видно от характеристичните данни,
представени в личното досие на същата. Л. не била наказвана, награждавана била
многократно, общо 30 пъти и то в прогресивна насока, като последните няколко награди
били домашен отпуск, а основанието на наградите било както за подчертана
дисциплинираност, така и за постигнати успехи в работата. Рискът от рецидив бил
определен като нисък – 30 точки. Рискът от вреди към обществото бил определен от среден
към нисък. Рискът за персонала бил нисък. Рискът за лишените от свобода бил нисък.
Рискът за самата нея също бил нисък. Осъдената се била поправила в достатъчна степен,
като изпълнила заложените законови критерии за смяна на режима по изтърпяване на
наложеното наказание от „строг" на „общ", както и на промяна на типа затворническо
заведение от „закрит" в „открит". Липсвали данни за проблемни зони, поправянето на
лицето било пълно, като същото дало достатъчно устойчиви доказателства за предвидимо
поведение и необратима личностна промяна. Тествана била в условията на живот на
свобода, предвид множеството награди свързани с „домашен отпуск“. Изтърпяното към
момента наказание „Лишаване от свобода“ изпълнило заложените цели, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК, доказателства за което били представени в докладите на
инспекторите по социална дейност и възпитателна работа. Осъдената била показала и
доказала с поведението си, че била в състояние да се внедри в обществото, доказателства за
което били безпроблемно прекараните домашни отпуски, както и отсъствието на проблеми
по време на прекъсване на наложеното й наказание по реда на чл.447, т.3 НПК, от което
следвал изводът, че тя не представлява обществена опасност и нямало основание да се
счита, че същата би извършила друго престъпление. От посочените добри характеристични
данни, както и данните, съдържащи се в личното досие на лицето, свързани с устойчивото и
примерно поведение по време на изтърпяване на наказанието, ведно с постигнатия напредък
1

в посока на положителен корекционен процес, можело да се направи аргументирано
предположение, че били налице доказателства в посока поправяне и постигане на
ресоциализация на осъденото лице в условията на местата за лишаване от свобода в
необходимата степен. При проведените разговори с осъдената Л., същата заявявала, че
съжалява за стореното и се разкайва дълбоко. На основание Постановление № 7 от
27.06.1975 г. на Пленума на ВС, съобразно остатъка от наложеното наказание било съвсем
резонно и законосъобразно да бъде приложен институтът на „Предсрочното условно
освобождаване“ спрямо осъдената. Не следвало да се игнорира фактът, че тя търпяла
наказание „Лишаване от свобода“ за първи път в живота си и своевременното прилагане на
института на „Предсрочното условно освобождаване“ би дало положителен ефект спрямо
Л., както и спрямо реформацията на нейната личност. От множеството посещения на
близките й в затвора по време на свиждане било видно, че Л. не била загубила връзката със
своите близки. Същите я подкрепяли и въпреки стореното били в постоянна близост, и
непрестанен контакт. Синът на Л. бил на единадесет години, отличен ученик в V ОУ в гр.
С.З. и се нуждаел от нейната помощ и майчина закрила. Осъдената била със завършено
висше образование и много добри характеристични данни. Недопускането на предсрочно
условно освобождаване от страна на съда би било в разрез, както с целите на наказанието,
заложени в чл.36, ал.1 от НК, вр. чл.2 от ЗИНЗС, така и с регламентите, визирани в
Комитета против изтезанията на ООН и ЕКЗПЧ. Искането е съдът да постанови
определение, с което осъдената Л. да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване
на останалата част от наложеното й наказание „лишаване от свобода“ в размер на 11 месеца,
за който размер да й бъде наложен пробационен надзор, както и да й бъде даден шанс да се
реализира повторно в обществото, да се грижи за сина си и да бъде полезна за своите
близки.
Молбата е внесена за разглеждане в съда с приложени към нея Становище на
началника на Затвора – С.; план на присъдата, оценка на осъден правонарушител, както и
затворническото досие (3 тома) на осъдената П.Д.Л..
В съдено заседание осъдената лично и чрез упълномощения от нея защитник молят за
уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване по съображенията, подробно
изложени в нея и описани по - горе. Осъдената изказва и съжаление за извършеното.
Процесуалният представител на Началника на Затвора – С. поддържа изготвеното от
него становище. Твърди, че осъдената Л. е изтърпяла повече от половината от наказанието.
В условията на затвора не била дисциплинарно проявена. Поощрявана за конкретни поводи,
което във времето било стимулирано с промяна на режима в следващия по-лек. В условията
на затвора била устроена на работа и не допускала нарушения на трудовата дисциплина. Не
била включвана в образователния процес и в квалификационни дейности, предвид
завършено висше образование. Вземала участие в организираните от затвора мероприятия
по осмисляне на свободното време. Била осъждана общо 9 пъти за еднотипни престъпления -
присвояване и измами, в следствие на които имала наложени запори за суми в особено
големи размери - около 190 000 лв. Първоначалната оценка на риска от рецидив бил в
границите на среден риск, а актуалната оценка в границите на ниския риск от рецидив.
Динамика била отчетена в раздел управление на финансите и доходите, предвид
финансовите тежести. Налице било задържане на стойностите в раздел „Нагласи“, предвид
частична осъзнатост на факторите допринесли за правонарушението. Предоставя на съда
преценката дали са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдената Л. и дали
следва да бъде уважена молбата за условно предсрочното й освобождаване.
Прокурорът счита молбата на осъдена П.Д.Л. за допускане на условно предсрочно
освобождаване за неоснователна, предлага съдът да я оставите без уважение и излага
подробни съображения за това. Твърди, че Л. била осъждана общо 9 пъти за извършени
престъпления против собствеността - присвояване на имущество в особено големи размери,
като случая е квалифициран като особено тежък; измами и документни измами, в това
число и документни измами, при които полученото имущество било в особено големи
размери. Осъдената Л. изтърпяла една от присъдите с наложено наказание 3 години
2

лишаване от свобода и в момента търпяла общо наказание 4 години лишаване от свобода по
осем други присъди за престъпления против собствеността. Придобила формално право на
условно предсрочно освобождаване на 23.04.2022г., като с това изпълнила първата и
задължителна материално-правна предпоставка за допускане на предсрочно освобождаване.
От доказателствата по делото и данните, съдържащи се в затворническото й досие обаче, не
можело да бъде направен категоричен извод за нейното поправяне, а оттам и извод за
наличието на втората кумулативно изискуема предпоставка на закона за допускане на
условно предсрочно освобождаване. От становището на началника на затвора се
установявало, че в условията на затвора Л. проявявала добронамереност във
взаимоотношенията си както с лишените от свобода, така и с персонала; имала добро
поведение и не била наказвана. Награждавана била няколкократно по различни поводи;
проявявала инициативност на работното си място и сътрудничила на персонала при
изпълнение на задълженията съобразно изискванията на заеманата позиция. При последната
оценката на правонарушител бил отчетен нисък риск от рецидив, като затворническата
администрация акцентирала на обстоятелството, че били регистрирани промени в разделите
образование, обучение и трудова заетост, начин на живот и обкръжение, мисловни умения и
поведение, управление на финансите, като било отчетено задържане в стойностите на
раздел „Нагласи“, аргументирано от обстоятелството, че при работа върху мотивацията,
свързана с престъпното поведение на лишената от свобода Л. била налице частична
осъзнатост по отношение на факторите свързани и допринесли за правонарушението. На
това основание затворническата администрация формирала краен извод, че лишената от
свобода предоставила в по-голяма степен необходимите доказателства за настъпила
положителна промяна у личността, но в раздел „Нагласи“ се наблюдавало задържане на
промяната, предвид еднотипните й правонарушения. Прокурорът счита, че затворническата
администрация има непосредствен и пряк контакт с лишената от свобода и следва да
формира категоричен извод, относно резултатите от пенитенциарното третиране и
настъпването на положителни нагласи в осъдените лица, а оттам и на всички обстоятелства,
въз основа на които би могло да се формира извод за наличие на доказателства за поправяне.
В конкретния случай, затворническата администрация не се ангажирала с извод дали са
налице категорични доказателства за поправянето на осъденото лице, а прехвърлила тази
отговорност на решаващия орган - съда, поради нежелание да се поема отговорност и
поради неизпълнение в пълен обем на критериите въз основа, на които може да се обоснове
категоричен извод за наличието на доказателства за поправянето на осъденото лице.
Разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и на чл.439а от НПК изисквали цялостно изследване на
поведението на осъденото лице по време на престоя в пенитенциарното заведение. Доброто
поведение трябвало да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за предсрочно освобождаване. Счита, че в
конкретния случай не били налице безпротиворечиви доказателства за поправянето на
осъдената Л. - абсолютна предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Ставало въпрос за упорита престъпна дейност (осъдена за множество престъпления против
собствеността, една част, от които свързани с присвояване на имущество в особено големи
размери или с получаване на имущество в резултат на документно престъпление също в
особено големи размери, като част от случаите, са квалифицирани като особени тежки),
осъществявана през определен период от време и в конкретния случай с оглед множеството
осъждания и личността на осъденото лице критериите, въз основа на които се правел извод,
относно наличие на доказателства за поправяне, следвало да бъдат изключително завишени
и изпълнени в пълен обем, за да може решаващият орган да стигне до единствения и
непровиторечив извод за наличието на категорични доказателства за поправянето на
осъденото лице, каквито доказателства в конкретния случай не били налице. Отчетеното от
затворническата администрация задържане в стойностите на раздел „Нагласи“, по-скоро
сочело за наличието на извод, че осъденото лице не било осъзнало смисъла и обществената
опасност на извършените деяния и съответно не биха могли да бъдат постигнати целите на
наказанието по чл.36 от НК. Счита, че в настоящия случай не били постигнати в пълен обем
целите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна промяна на
3

мисленето и поведеното на осъденото лице. Целените с множеството осъдителни актове
поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект не били постигнати по отношение на Л. в
необходимия обем, което налагало необходимостта от продължаване на корекционно
възпитателната работа с нея, съобразно индивидуалните й потребности. С оглед постигане
на съществена и необратима промяна в поведението и в нагласите на осъдената Л. за
законосъобразен начин на живот и за затвърждаване на мотивацията й за недопускане на
бъдещи правонарушения, били необходими по-продължителни и интензивни корекционни
дейности от страна на затворническата администрация, които действия биха постигнали
целения ефект и биха довели до нагласи в осъденото лице за въздържане от
противообществени прояви в условията извън местата за лишаване от свобода.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Осъдената П.Д.Л. е на 38 години, с българско гражданство, родена в гр. С.З., с
регистрирани в същия град постоянен и настоящ адреси. С висше образование, разведена,
има едно дете, родено през 2011г., ученик в V клас. Постъпва в Затвора – С. за първи път на
04.07.2018г. и до 14.10.2020г. изтърпява наложеното й по НОХД № 42 / 2015г. на Окръжен
съд – С.З. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години за престъпление по чл.
203 от НК.
От 15.10.2020г. търпи наложеното й с влязло в сила на 02.10.2020г. определение №
260075/16.09.2020 г. по ЧНД № 1811/2020 г. на РС – С.З. наказание лишаване от свобода за
срок от четири години при първоначален строг режим – общо наказание по НОХД №
1328/2016 г. на РС - С.З.; НОХД № 455/2016 г. на РС - С.З.; НОХД № 1803/2017 г. на РС -
С.; НОХД № 3384/2017 г. на РС - С.З.; НОХД № 283/2018 г. на ОС -С.З.; НОХД № 518/2019
г. на РС - С.З. и НОХД № 3669/2017 г. на РС - С.З..
Към датата на съдебното наказание - 03.10.2022г. осъдената Л. е изтърпяла
фактически 1 година 11 месеца и 19 дни, от които прекъсване 2 месеца 1 ден; арест - 7
месеца и 22 дни; от работа – 8 месеца 17 дни, т.е. всичко 3 години 1 месец и 27 дни.
Остатъкът за изтърпяване е в размер на 10 месеца и 3 дни.
Придобива формална правна възможност за условно предсрочно освобождаване на
23.04.2022 г.
Със заповед на началника на затвора № 31/13.09.2021г. режима на изтърпяване на
наказанието е заменен от „строг” в „общ”. Със заповед № 5/15.03.2022г. на началника на
затвора е преместена в ЗООТ С.. Със заповед № 25/12.09.2022г. на началника на затвора е
заменен режима от „общ“ в „лек“.
Поради утежнената съдимост първоначалния режим на изтърпяване по отделните
съдебни актове неколкократно е променян. На 11.07.2018г. разпределена от комисията по
чл.35, ал.1 от ППЗИЗНС за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от
„открит“ тип С.. На 21.11.2018г. преместена в IV затворническа група от „закрит“ тип. На
02.10.2019г. отново преместена в ЗООТ С.. На 30.09.2020г. преместена в IV затворническа
група от „закрит“ тип. На 30.03.2022 г. отново е преместена в ЗООТ С. след решение на
работната група за промяна на правния статус.
След постъпването си в затвора Л. проявява добронамереност във
взаимоотношенията си с останалите лишени от свобода и с персонала. Съдействала за
постигане договорените цели в индивидуалния план на въздействие. С добро повлияване от
пенитенциарните въздействия. В поведението си е организирана, планомерна, предпазлива
при вземането на решения. Дистанцира се от негативно проявени осъдени и от конфликтни
ситуации и същевременно сигнализира за негативни индикации в микроклимата на
затворническата група. Не е наказвана. За проявена активност в рехабилитиращите дейности
многократно награждавана по конкретни поводи и изяви, а също така и за положително
отношение към трудовата дейност. Позитивните стимули са прилагани поетапно,
4

мотивирано и градивно, съобразно индивидуалните постижения и регистрирания личностов
напредък.
В живота на свобода осъдената е с натрупани трудови умения в счетоводството.
Притежава квалификация по българска и руска филология и счетоводство и контрол. С
компютърна грамотност. В социалното интервю при постъпване в затвора осъдената Л. е
споделила за следния трудов опит: - в периода 2003г. - 2006г. в сферата на хранително-
вкусовата промишленост като технически сътрудник в „Агрофрукт” АД, гр. С.З., с предмет
на дейност производство на замразени храни за износ; - в периода 2007г. - 2008г. оперативен
счетоводител в „Джела ЕААД“ гр.С.З.; - в периода 2008г. - 2013г. управител на верига
бензиностанции „Петрол АД“ гр. С.З.; - през същия период учредява „Кредит Н“ ЕООД с
предмет на дейност търговия и кредитни услуги; - паралелно с тази работа и посредством
нея финансира създаването на козметичен салон в периода 2014г. - 2016г.. Някои от
деянията, за които е осъдена са извършени на работните й места в „Петрол АД“ и като
кредитен консултант.
В условията на затвора от 30.08.2018г. е назначена на длъжност „санитар“ детска
ясла, а от 02.10.2019г. е назначена на длъжност „санитар медицински център“. На работното
си място проявява инициативност, активно сътрудничи на персонала и изпълнява
задълженията си съобразно изискванията за заеманата позиция. Част от поощренията
съгласно чл.98, ал.1 от ЗИНЗС са по повод висока мотивация, отговорно и съвестно
изпълнение на задълженията на работното място.
При постъпване в затвора, Л. съобщава за завършено средно образование в езикова
гимназия с профил руски и английски език. Продължава образованието си през 2008г. в ПУ
„Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив по специалност „българска и руска филология“
бакалавърска степен в задочна форма на обучение. В същия период завършва бакалавърска
степен по специалността „счетоводство и контрол“ в ВСУ „Черноризец Храбър“ гр. ВV,
също в задочна форма. Предвид гореописаното образователно ниво, по време на
изтърпяване на наказанието осъдената не подлежи на включване в образователен процес на
училището при затвора и не се включва в други структурирани образователни, обучителни и
квалификационни дейности. Участва в дейности за осмисляне на свободното време
провеждани на ниво група, общежитие и общозатворно ниво чрез участие в сценични изяви,
арт проекти, културно[1]информационни и спортни дейности, за което е поощрявана
съгласно разпоредбите по чл.98, ал.1 от ЗИНЗС. При Л. не е отчетена нужда от повишаване
на квалификация и усвояване на нови компетентности и знания.
В хода на поправително въздействие по Системата за оценка на правонарушителя са
изготвени седем оценки на риска от последващо осъждане (първоначална и шест
последващи). Първоначалната оценка, изготвена 10.07.2018 г., регистрира 44 т. среден риск.
Идентифицирана проблемна зона в раздел 7 „Начин на живот и обкръжение“ с параметри
във високите стойности. В средните стойности е раздел 11 „Мисловни умения и поведение“.
Риск от вреди - нисък. Актуалната оценка, изготвена 24.08.2022г. отчита риск от 29 т. -
нисък риск. Последващите оценки отчитат положителна промяна в поведението в условията
в затвора, дала отражение в снижаване на стойностите на риска от последващо осъждане.
Промени са регистрирани в разделите: - „Образование, обучение и трудова заетост“ -
отчетено е снижение поради отговорно отношение към трудовата дейност; - „Начин на
живот и обкръжение“ - отчетено е снижение поради добро ниво на поддържаните
взаимоотношения. - „Мисловни умения и поведение“ - настъпило понижение в този раздел
поради добрия контрол над емоционално-волевата сфера и показаните умения да обмисля
последствията от постъпките си. С подобрени умения за целеполагане. Приема нови идеи и
схващания и се адаптира към променящите се обстоятелства, които я заобикалят; -
„Управление на финансите и доходи“ - в този раздел е отчетена динамика поради следните
обстоятелства: все по-рядко разчита на финансова помощ от близките си, тъй като разполага
5

със средства от полаганата трудова дейности, с които посреща ежедневни житейски
потребности. От друга страна има сериозни тежести върху финансовото си състояние. С
наложени осем запорни съобщения, по четири на личната партида и на трудовото
възнаграждение за сума в особено големи размери около 190 000 лв..
Данните от всички изготвени оценки на риска показват задържане в стойностите на
раздел „Нагласи“. Задържането се аргументира от обстоятелството, че при работа върху
мотивацията, свързана с престъпното й поведение, е налице частична осъзнатост по
отношение на факторите, свързани и допринесли за правонарушенията.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са заложени цели, съобразени с
продължаване на позитивните тенденции в поведението, които са текущи и дейностите за
постигането им продължават: - съхраняване на положителното отношение към трудовата
ангажираност; - стимулиране връзката със семейството; - запазване на уменията за
поддържане на добро поведение и разрешаване на проблеми чрез намиране на алтернативни
решения.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Л. от
изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание „Лишаване от свобода", а именно
към настоящия момент осъдената е изтърпяла фактически повече от половината от
наказанието четири години „Лишаване от свобода при първоначален строг режим – общо
наказание, наложено с влязло в сила определение № 260075/16.09.2020 г. по ЧНД №
1811/2020 г. на РС – С.З. за осъжданията й по НОХД № 1328/2016 г. на РС - С.З.; НОХД №
455/2016 г. на РС - С.З.; НОХД № 1803/2017 г. на РС - С.; НОХД № 3384/2017 г. на РС -
С.З.; НОХД № 283/2018 г. на ОС -С.З.; НОХД № 518/2019 г. на РС - С.З. и НОХД №
3669/2017 г. на РС - С.З..
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл. 70, ал. 1 от НК, а именно
със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. С
разпоредбата на чл. 439а от НПК законодателят е определил като доказателства за
поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се
установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план
за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази
разпоредба налага цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода", тъй като промяната е специфичен и
силно индивидуален процес, в чиято основа стои изграждане на разбиране у личността, че
тази промяна, към които се стреми е в резултат на собствената активност и инициатива,
подкрепени от наличния вътрешен потенциал. Затворническата администрация е тази, която
има непосредствен и пряк контакт с лишените от свобода и следва да формира извод,
относно резултатите от пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи
в осъдените лица. В конкретния случай, затворническата администрация не се е ангажирала
с извод дали са налице категорични доказателства за поправянето на осъдената Л., поради
неизпълнение в пълен обем на критериите въз основа, на които може да се обоснове такъв
категоричен извод. Заложените в индивидуалния план за изпълнение на присъдата й цели
са текущи и дейностите за постигането им продължават. От изготвеното становище на
началника на Затвора – С. е видно, че в хода на всички форми на въздействие „може да се
6

каже“ (липсва убедителност), че е настъпила положителна рехабилитация на личността на
Л., която би подкрепила ефективната социална реинтеграция. Индивидуалното развитие на
осъдената Л. било на база наличния вътрешен потенциал и осъзнато сътрудничество и било
в градивна посока през целия период на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“.
Осъдената Л. предоставила „в по-голяма степен“ (но не напълно) необходимите
доказателства за настъпила положителна промяна у личността й, отчетени с диагностичния
инструментариум в пенитенциарната система и посредством анализ и наблюдение над
поведението й. В един единствен от изследваните параметри – раздел „Нагласи“ се
наблюдавазадържане на промяната предвид еднотипните й правонарушения и това
задържане е аргументирано от обстоятелството, че „при работа върху мотивацията, свързана
с престъпното й поведение е налице частична осъзнатост по отношение на факторите,
свързани и допринесли за правонарушенията“. Наличието на положителна промяна в
следствие на пълна осъзнатост (а не частична, каквато е констатираната) на факторите в този
раздел е от изключително значение предвид установената упорита престъпна дейност на Л. -
осъдена за множество престъпления все против собствеността – по чл. 203, 205, 209, 212 от
НК. В приложените документи е отразено, че тя е постъпила за първи път в Затвора, но не
може да не бъде взето в предвид обстоятелството, че преди наказанието, което търпи в
момента, е изтърпяла друго ефективно наказание лишаване от свобода за срок от три години
за престъпление по чл. 203 от НК.
Установената към настоящия момент положителна промяна, изразяваща се в добро
поведение, спазване на правила и ограничения, избягване на конфликтни ситуации, липсата
на наложени наказания, полагането на труд, участието в дейности за осмисляне на
свободното време, снижаването на риска от рецидив и регистрирания при последната
оценка от 24.08.2022г. нисък риск – 29 точки, формира извода на съда, че при осъдената Л.
е започнало поправянето й, но то не е трайно и необратимо предвид посочените по – горе
констатации за задържането на стойностите на раздел „Нагласи“ при всички изготвени
оценки на риска.
Предвид събраните по делото доказателства и с оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че целеният с наложеното наказание поправителен, превъзпитателен и възпиращ
ефект, към настоящия момент все още не е постигнат в пълен обем по отношение на
осъдената Л. и това налага продължаване на корекционно възпитателната работа с нея,
съобразно заложените дейности в индивидуалния план за изпълнение на присъдата.
Наличните към настоящия момент доказателства по смисъла на чл. 439а от НПК не са
достатъчни, за да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл. 70 от НК за
допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената Л. от неизтърпяната част на
наложеното й наказание „Лишаване от свобода".
С оглед на изложените съображения, съдът не споделя доводите в молбата, на
основата на които се претендира, че П.Д.Л. следва да бъде предсрочно освободена от
изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание „Лишаване от свобода" и остави
същата молба без уважение.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - С.:
7

Номер на акта:	384
Дата:	3 октомври 2022 г.
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20222200200438
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	15 септември 2022 г.

Определение по дело №438/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите