Определение по дело №2747/2017 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2023 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията    

гражданско дело № 2747 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 265637/16.11.2023 г. от И.И.В. и П.Г.В., чрез адв. Б.Ж., с искане за допълване в частта за разноските на протоколно определение от 08.11.2023 г., с което е прекратено производството по гр. дело № 2747/2017 г. по описа на ВОС в частта относно предявените от КОНПИ срещу ответниците искове за сумите, посочени в протоколното определение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата за допълване на протоколното определение в частта за разноските е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество против И.И.В., П.Г.В. и „Чифлика 111“ ЕООД, ЕИК ***, с правно основание чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ и цена на иска 635 342,62 лв.

В открито съдебно заседание на 08.11.2023 г. съдът частично е прекратил производството по гр. д. № 2747/2017 г. по описа на ВОС, на основание чл. 233 от ГПК, за посочените в протоколното определение суми по отношение на всеки един от ответниците.

При постановяване на определението си, ВОС не се е произнесъл по искането за разноските.

Съдът, като съобрази постъпилата молба за допълване на протоколното определение в частта за разноските, намира същата за основателна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Поради липса на специални правила в ЗПКОНПИ относно разпределението на отговорността за разноски при прекратяване на делото, приложима по силата на чл. 159 от ЗОНПИ се явява нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за прекратяване на производството - недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска. При уреждане на отговорността за разноски, законът не прави разлика и от гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална или настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК без оглед поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата правна норма, направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца.

В отговор на възраженията на ищеца следва да се посочи, че е налице несъответстващо на действителния смисъл на закона тълкуване, извършено от КПКОНПИ, при което се е стигнало до предявяване на иска. Поради това е без значение за задължението за понасяне от ищеца на извършени от ответника разноски, че в по-късен момент съдебната практика по приложението на закона е била уеднаквена чрез постановяването на задължителен за съдилищата тълкувателен съдебен акт, което е мотивирало ищеца да десезира съда. Изясняването на точния смисъл на закона и даването на указания относно начина на неговото прилагане чрез тълкувателен акт на ВКС, не е изменение на самия закон, за да бъде приравнено на наличието на обстоятелства, които са новонастъпили и освобождаващи ищеца от задължението за заплащане на разноски на ответника.

В настоящия случай искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответниците с подаване на отговора на исковата молба. Страните са претендирали присъждане на разноски съответно в размер на:

-       сумата от 9250 лв. за П.Г.В., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила договор за правна защита и съдействие от 14.10.2023 г., съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 9250 лв.;

-       сумата от 9260 лв. за И.И.В., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото в размер на 9250 лв. и 10 лв. за издаване на 2 бр. съдебни удостоверения, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила договор за правна защита и съдействие от 14.10.2023 г., съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 9250 лв.;

-       сумата от 2000 лв. за И.И.В. и П.Г.В., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по в. ч. гр. д. № 204/2018 г. по описа на ВАпС, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. За доказване реалното извършване на разноските, страната е представила договор за правна защита и съдействие от 20.04.2018 г., съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Доколкото в договора не е посочен обема на осъществяваната защита по отношение на всяка една от страните, съдът приема, че разноските за процесуално представителство следва да бъдат разделени по равно между тях.

Съобразно направения частичен отказ от иска, съставът на ВОС приема, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответниците имат право на разноски за разглеждането на делото, съразмерно на частта от иска, по отношение на която производството е прекратено, съпоставена с целия материален интерес по делото (съответната стойност на имуществото, което се претендира за отнемане от всеки един от тях), поради което на И.И.В. се дължат разноски в размер на 7440,47 лв., а на П.Г.В. - 10250 лв.

По изложените съображения, молбата на ответниците за допълване на постановеното по настоящото дело протоколно определение в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК,  протоколно определение от 08.11.2023 г., с което е прекратено производството по гр. дело № 2747/2017 г. по описа на ВОС в частта относно предявените от КОНПИ срещу И.И.В., П.Г.В. и „Чифлика 111“ ЕООД, ЕИК ***, искове за сумите изчерпателно посочени в протоколното определение, КАТО:

 ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ:

-       в полза на И.И.В., ЕГН **********, сумата в размер на 7440,47 лв. (седем хиляди четиристотин и четиридесет лева и четиридесет и седем ст.), представляваща сторените пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК;

-       в полза на П.Г.В., ЕГН **********, сумата в размер на 10250 лв. (десет хиляди двеста и петдесет лева), представляваща сторените пред ВОС разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: