№ 17733
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110169967 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на М. Л. М. и Р. А. К., чрез адв. Т., с която се иска допълване
на Определение № 14393 от 26.03.2025г., с което съдът е прекратил на основание чл. 232
ГПК производството по гр.д. № 69967/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в частта, в
която „Т ЕАД, чрез юрк. И., е предявил срещу М. Л. М. и Р. А. К. осъдителни искове с
правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност – всеки по ½ от
следните суми: 611,30 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.5.2021 г. до м.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Л, бл. ******* ведно със законна лихва от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането; 117,96 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 06.11.2024 г.; 24,96 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.11.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
25.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и 7,69 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2022 г. до 06.11.2024г.
Към молбата са приложени договори за правна защита и съдействие, като
процесуалният представител на посочените ответници претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В указания от съда срок е постъпил отговор на молбата от ищеца „Т ЕАД, чрез юрк.
Антов, в който са изложени доводи за неоснователност на искането по чл. 248 ГПК, а в
условията на евентуалност е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 с-в, след като обсъди
възраженията, доводите и исканията на молителя, както и след преценка на доказателствата
по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска допълване на определението в частта за разноските, поради което се явява
1
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т ЕАД, чрез
юрк. И., срещу М. Л. М. и Р. А. К., с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност – всеки по ½ от
следните суми: 611,30 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.5.2021 г. до м.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Л, бл. ******* ведно със законна лихва от 25.11.2024 г. до изплащане на
вземането; 117,96 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 06.11.2024 г.; 24,96 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.11.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
25.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и 7,69 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2022 г. до 06.11.2024г.
На 21.03.2025 г. ответниците М. Л. М. и Р. А. К., чрез адв. Т., са подали „отговор на
искова молба“, в който е посочено единствено, че в законоустановения срок подават отговор
и е помолено „да ни бъде даден подходящ срок за отговор, тъй като към настоящия
момент очакваме официален отговор от Столична община – район „Л, респ. препис от
Договор за покупко – продажба от 06.12.1991 г., издаден въз основа на Заповед № ДИ-03-
1817/06.12.1991 г.“.
С молба от 24.03.2025 г. ищецът, чрез процесуалния му представител, е заявил, че
насочва исковете си срещу Т. С. М. и оттегля предявените искове срещу М. Л. М. и Р. А. К..
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на
заинтересованата страна. В разглеждания случай процесуалният представител на посочените
ответници е релевирал своевременно искане за присъждане на разноски, по което съдът
дължи произнасяне.
По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона
е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В
този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Следователно, ако поради оттегляне на иска производството по делото бъде
прекратено изцяло или частично (както е в настоящия случай), след като ответниците са
уведомени за същото и е депозиран отговор по чл. 131 ГПК, се предполага, че ищецът
неоснователно е заставил ответниците да направят разноски по делото. В този случай те
имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ако своевременно са поискали
присъждането им.
В частност искането за присъждане на разноски е релевирано своевременно, като се
2
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. В разглеждания случай по
делото са представени договори за правна защита и съдействие, в който страните по
упълномощителната сделка - ответниците, от една страна и адвоката, от друга страна, са
направили съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК,
страната следва да бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора за един
адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в
хипотезата на чл. 38 ЗА възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не
на страната, в чиято полза е разрешен спора.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
В Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т.о.,
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като е прието, че Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и като взе предвид липсата на фактическа и правна
сложност на спора; вида и обема на осъществената правна защита, както и обстоятелството,
че производството по делото спрямо посочените ответници е прекратено без да е проведено
3
открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния
представител на ответниците следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ
размер на 300 лв.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 14393 от 26.03.2025г., постановено по гр.д. № 69967/2024
г. по описа на СРС, I ГО, 167 състав, в частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на адв. Н. С. Т., ЕГН **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Генерал Паренсов“ № 28, ет. 1, сумата от
300,00 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в
производството пред СРС, дължимо при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК за допълване на Определение
№ 14393 от 26.03.2025г., постановено по гр.д. № 69967/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 167
състав, в останалата част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4