Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Велислава Трифонова
като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 836 по описа за 2019
г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение №1155 от 19.06.2019 г. по гр.д.
№993/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД А.Н.П., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н., с ЕГН: **********,
от гр.София, сумата общо в размер на 1 705.58 лв. по договор за наем от
21.08.2016 г., от която 1 700лв. - неплатен
наем за периода м. май-юни 2018 г. и 5.58
лв. - неплатен консуматив за вода за юни
2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
ИМ-18.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните разходите за ел.енергия за май и юни 2018 г. – 66.64 лв. и вноски към етажната собственост за май и юни
2018 – 27.17 лв., е ОТХВЪРЛИЛ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪДИЛ А.Н.П., с ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н.,
с ЕГН: **********, от гр. София, на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сумата 85.83 лв. – лихва за забава за периода 26.08.2018 г.-18.02.2019
г. – датата на поканата до датата на ИМ- върху
главницата 1 705.58 лв. – неплатени наем и консумативи, като е ОТХВЪРЛИЛ предявеният иск за разликата до
претендираните 110.14 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на осн. чл.231, ал.1 от ЗЗД А.Н.П., с
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н.,
с ЕГН: **********, от гр.София сумата 250 лв., представляваща
направени разходи за повреди, свързани с обикновеното потребление на вещта по
договор от 21.08.2016 г. – за труд за боядисване на стените, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ-18.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до претендираните 440.73 лв. е ОТХВЪРЛИЛ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ
на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД А.Н.П., с ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н., с ЕГН: **********,
от гр.София сумата 850 лв., представляваща дължима неустойка по договор за наем
от 21.08.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 18.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Н.П., с ЕГН:
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.-Н.,
с ЕГН: **********, от гр.София, сумата 273.82 лв.,
представляваща направени деловодни разноски /по настоящето дело и допуснато
обезпечение/, по компенсация.
Недоволна
от решението в осъдителните му части е останала А.Н.П.
и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено съответно
като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени предявените от Е.В.-Н. искове.
А.Н.П.
претендира направените в двете инстанции разноски.
Препис
от въззивната жалба е връчен на 18.09.2019 г. на Е.В.-Н.
и на 01.10.2019 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено решението
в обжалваните му части.
Е.В.-Н.
претендира разноските, направени във въззивното производство.
С
определение №1500 от 24.10.2019 г. въззивната жалба е приета за допустима и
редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането и.
В
о.с.з. на 28.11.2019 г. не са се явили представители и на двете страни.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от чл.2, ал.1 от договора за
наем от 21.08.2016 г., плащането на наема като парично задължение на наемателя
е установено с писмен акт – договора. При това положение и съгласно чл.164,
ал.2 във вр. с ал.1, т.4 от ГПК, погасяването на паричното задължение на
наемателя по чл.2, ал.1 може да бъде доказано със свидетелски показания само
при изрично съгласие на страните. Обичайният способ за погасяване на подобно
парично задължение е плащането. В случая начинът, по който следва да бъде
извършено плащането на наема, е конкретизиран в чл.2, ал.2 от договора, а
именно – в брой или по банков път. В същата договорна клауза се съдържа и
регламент за доказване погасяването на паричното задължение на наемателя по
чл.2, ал.1: при плащане в брой – срещу разписка от наемодателя, а по банков път
– срещу съответния банков документ, т.е. и в двата случая се изисква писмен
документ. Ако страните са искали да променят съдържанието на чл.2, ал.2 от
договора /като например договорят способ за погасяване на задължението,
различен от плащането или се разберат, че доказването на плащането може да
стане по начин, различен от този с писмен документ/, е следвало да го направят
отново писмено.
В случая А.Н.П. твърди, че на
28.06.2018 г. е платила в брой на Е.В.-Н. дължимия за май 2018 г. наем в размер
на 850 лв. без да получи съответната разписка. Така сама се е лишила от
писмения документ, чрез който да докаже плащането в брой. А.Н.П. твърди още, че
на 28.06.2018 г. е постигната устна
/а не писмена/ договорка с Е.В.-Н. задължението за наем за юни 2018 г. да се
погаси не чрез плащане, а чрез прихващане.
Така отново сама се е поставила в неизгодната позиция да не разполага нито с
писмен акт, установяващ промяната в способа за погасяване на задължението, нито
с писмен документ, доказваш извършването на прихващането.
Правилно
Плевенски Районен съд е отказал да събере гласни доказателства за установяване
погасяването на задълженията за наем за май и юни 2018 г,; приел е за
недоказано това погасяване и е уважил иска за сумата от 1 700 лв. Следва
да се отбележи, че в чл.164, ал.1, т.4 от ГПК ст.д. за „погасяване“, а не за
плащане, прихващане и др. конкретни способи за погасяване на парични
задължения.
Тук е
мястото да се отбележи, че щом депозитът не е прихванат с вземане на
наемодателя за покриване на щети или консумативни разходи, наемателят може да поиска
връщане на депозита при изпълнение на всички негови задължения, установени с
настоящото решение.
Задължението
за вода, консумирана в процесния имот, установено с фактура №***/26.06.2018 г.
в размер на 5.58 лв., е платено от Е.В.-Н. вместо А.Н.П., видно от
разписка от 21.08.2018 г. А.Н.П. не е ангажирала доказателства да е
възстановила тази сума на наемодателката, поради което правилно иска е уважен и
за нея.
Основателността на главния иск по
чл.232, ал.2 от ЗЗД предпоставя основателността и на акцесорния иск по чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора,
наемодателят предава имота на наемателя след изготвяне на двустранен протокол –
опис. В случая е изготвен и подписан двустранно такъв протокол – опис и в него
е посочено, че стените и таваните са новобоядисани, без забележки.
Съгласно чл.12 от договора, при
прекратяване на действието му и при напускане наемателят е длъжен да предаде
имота в състоянието му по предавателния протокол. Не е уговорено реципрочно и
предаването на имота от наемателя на наемодателя да става с двустранен протокол
– опис.
В исковата молба се твърди, че наемателят
не е изпълнил задължението си по чл.12 от договора, защото след напускането му „стените
във всяка стая и в коридора са били изцапани“. Към исковата молба не са били
приложени никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.
За да
обори твърденията на наемодателката, А.Н.П. е представила с отговора двустранно
подписан констативен протокол от 30.06.2018 г. В него не са отбелязани никакви
констатации относно състоянието на ползваното имущество и в частност – че „стените във всяка стая и в
коридора са изцапани“.
Едва след като А.Н.П. представя
констативния протокол от 30.06.2018 г., Е.В.-Н. също представя двустранно
подписан констативен протокол от 30.06.2018 г. Образецът е същият, но
съдържанието е различно: в екземпляра на Е.В.-Н. е посочено, че на 30.06.2018
г. при предаването на имота стените във всяка стая и в коридора са били
„зацапани“ и са за боядисване. Правилно Плевенски Районен съд е обосновал
изводите си за съществуващо задължение на наемателя по чл.231, ал.1 от ЗЗД на
този екземпляр от констативния протокол, защото неговото съдържание не е било оспорено
от подписалата го Е.В.-Н..
Е.В.-Н. не сочи каква е площта на
замърсените стени. Твърди, че за боядисването им е платила 250 лв. и представя
разписка от Р.И.П.. В нея също не е посочена конкретна площ, но пък са изброени
всички помещения в процесния имот: две спални, всекидневна с кухня и коридор.
Разписката не е оспорена от А.Н.П.. Правилно първоинстанционният съд е приел,
че удостоверява направата на разход в размер на 250 лв. от наемодателя вместо
наемателя за отстраняване на дребни повреди по смисъла на чл.231, ал.1 от ЗЗД –
замърсяване на стени в помещенията.
Съгласно чл.10, ал.6 от договора,
при нарушаване условията по договора, наемателят дължи неустойка в размер на
едномесечния наем, т.е. 850 лв. Е.В.-Н. твърди, че А.Н.П. редовно не е плащала
в срок наема и консумативните разходи, т.е. не е изпълнявала точно задълженията
си по чл.4 от договора. При прекратяване на договора не е изпълнила и
задължението си по чл.12.
Няма спор, че в края на юни 2018 г.
не е бил платен наема за май 2018 г., дължим между 20-то и 30-то на предходния
месец, т.е. до 30.04.2018 г. Не е бил платен в срок и наема за юни 2018 г.,
дължим до 31.05.2018 г. Едва на 31.08.2018 г. са платени консумираната през май
и юни 2018 г. ел. енергия и вноските към етажната собственост за същите месеци.
С двустранно подписан протокол е констатирано и състоянието на стените в
процесния апартамент към 30.06.2018 г., което е несъответно на посоченото в
приемо-предавателния протокол от 21.08.2016 г.
Правилно с оглед горните
обстоятелства, Плевенски Районен съд е приел, че дължи неустойката по чл.10,
ал.6 от договора.
В заключение – решението в
обжалваните му части се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №1155 от 19.06.2019 г. по гр.д. №993/2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: