РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Пловдив, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300502891 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение №3612/07.08.2023г. на Пловдивския районен
-ри
съд, ХХІІ гр. с. постановено по гр. д. № 262/23г., с което се осъжда П. Г. Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В. И. К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в общ размер на 1000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди и 50 лева – имуществени вреди, разходи за Съдебно-
медицинско удостоверение, в резултат от виновно и противоправно
поведение на ответника, осъществено на 08.10.2022 г., изразяващо се в
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето, в резултат на който ищецът
паднал на земята и си ударил главата в асфалта, ведно със законната лихва
върху главницата от 1000 лева от 08.10.2022 г., а за главницата от 50 лева от
10.10.2022 г. до окончателното плащане на двете, както и сумата в размер на
100 лева – разноски в производството.
Жалбоподателят П. Г. Г., ЕГН моли съда да отмени решението на
районния съд и постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените
искове.
1
Въззиваемата страна В. И. К., ЕГН ********** счита решението на
районния съд за правилно и законосъобразно и моли съда да отхвърли
въззивната жалба и потвърди изцяло първоинстанционния съдебен акт.
Претенедира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че страните са били съотборници във футболен клуб
„Стряма 2001“ с. Стряма до септември 2022г. След като напуснал отбора В. И.
К. разбрал, че П. Г. Г. говорел за него пред други футболисти от отбора, че
бил наркоман, че поС.но се дрогирал, че е неадекватен и пропаднал. П. Г. Г.
продължавал да говори зад гърба на В. И. К., а също така говорел лоши неща
за семейството му и конкретно за брат му. Дори след напускането на отбора
от страна на К., П. Г. продължавал да говори по адрес на В. К..
На 08.10.2022г. отборът на ФК „Стряма 2001“ като домакин на
футболна среща бил победен. След двубоя Г. отново е правил негативни
коментари спрямо К. в съблекалнята. След като разбрал това от негови
съотборници, въззиваемият отишъл в центъра на село Стряма, където
жалбоподателят заедно с други футболисти обичайно се събирал в кафето на
„Наркооп“. К. отишъл при Г., за да го попита защо разпространява
опозоряващи и неверни твърдения срещу него. В този момент, без
предупреждение П. Г. му нанесъл силен удар с юмрук в областта на главата, в
резултат на който В. К. паднал на земята и си ударил главата в асфалта. С
намесата на присъстващите около кафенето инцидентът приключил.
Спори се дали В. К. е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредите, както и за техния размер.
За установяване на тези обстоятелства са изслушани показанията на
четирима свидетели и е прието съдебно медицинско удостоверение №
1194/2022г., издадено на 10.10.22г. от д-р Д. – лекар в отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив, от което се установява, че
при прегледа на В. К. е установено слабо изразено петнисто червеникаво
кръвонасядане с размери 1/1 см. в горната трета на шията в ляво.
От показанията на свидетеля В.К. се установява, че на 08.10.2022г.,
след футболен мач на ФК „Стряма 2001“ пред магазин в центъра на селото
възникнал конфликт между страните. Причина за конфликта било казаното от
П. Г. в съблекалнята, в присъствието на няколко футболисти, в това число и
2
самия свидетел, че В. И. К. е наркоман, че нищо не ставало от него, че бил
некадърник. Свидетелят се обадил на жалбоподателя, за да му каже какво
говори П. Г. Г. за него. Уведомил го, че отиват на центъра, да пият бира и ако
иска да отиде и той. В. отишъл в кафенето и започнал да задава въпроси на Г.
как може да говори такива работи за него, че това са глупости, че не му отива
на годините и това поведение не подхожда на мъж. П., както си седял, станал
и без да казва нищо ударил В. с юмрук в областта на лицето от лявата страна
и той паднал на ръба на тротоара. Свидетелят и другите присъстващи го
хванали, за да не падне на платното за движение, защото минавали коли.
Отместили го настрани и му дали вода, защото изглеждал замаян, бил леко
пребледнял. Този свидетел сочи, че В. К. дошъл на центъра спокоен и
спокойно говорел на П., без да ръкомаха и да се приближава до него и без да
му посяга. От показанията на свидетеля Д.К., който е брат на ищеца, тук
въззиваем, се установява, че е разбрал за инцидент от брат си, когато се
прибрал вкъщи. В. вече бил в двора, бил унил, с наведена глава, с главоболие,
което траело три – четири дни, бил зачервен по лявата буза и по нея имало
синкав цвят. Не му се говорело и се качил в стаята си. На следващия ден
свидетелят отишъл да види брат си, като майка му казала, че ищецът
повръщал два пъти през нощта. През целия следващ ден ищецът не излязъл от
стаята си, не слязъл при майка, нито за обяд, нито за вечеря. Цяла седмица не
общувал нито с брат си, нито с майка си. Изглеждал доста потиснат, спрял да
ходи на тренировки по бойни изкуства и фитнес, които преди инцидента
посещавал редовно. Спрял да контактува с приятелите си и да излиза. Спрял
да излиза с брат си на работа и да му помага. Оплаквал се е, че има кошмари.
Съдът кредитира неговите показани, тъй като са непосредствени, логични и
не противоречат на останалия доказателствен материал.
Свидетелят П. Н. също установява, че В. К. е дошъл на центъра на село
Стряма и поискал обяснение от П. Г. Г. защо е говорил против него, че това
не е мъжка постъпка. Според свидетеля поведението на К. било неадекватно,
след което ответникът станал и го ударил в областта на челюстта, а после В.
залитнал и паднал на земята. След падането му на земята В. К. започнал да
обижда П., майка му и баща му. Не е виждал въззиваемия по заведения и по
фитнес зали след инцидента.
От показанията свидетеля Д.А. се установява по същество същата
3
фактическа обстановка, като уточнява, че П. и ударил В. в областта на бузата
с шамар, който паднал, защото се е спънал.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите и посоченото по
– горе съдебномедицинско удостоверение се установява, че Г. е нанесъл удар
с юмрук в областта на дясната част на лицето на К. в присъствието на голяма
група от хора, като след удара последният е паднал на ръба на тротоара, в
резултат на което е претърпял болки и страдания. Следователно искът е
доказан по основание.
Относно размера му съдът съобрази обстоятелството, че ударът е бил
изненадващ, в присъствието на множество хора, силата на удара, от който К.
залита и да пада на земята, преживяното унижението и срам; обстоятелството,
че след инцидента, макар и за кратко въззиваемият е избягвал да общува с
хора. Ето защо определеният от районния съд размер на обезщетението от
1 000лв. е напълно справедлив, за да обезщети преживените от К.
неимуществени вреди.
Относно възражението за съпричиняване: От събраните по делото
доказателства не се установи пострадалият с поведение или думи да е
провокирал въззивника да му нанесе удар с ръка в лицето му. Вярно е, че
свидетелят Н. установява, че К. е отправил обиди спрямо П., майка му и баща
му, но това е станало след като е бил ударен и повален на земята, а това са
действия, които са извършени след понесения удар и не го предхождат, за да
се твърди агресивно или предизвикателно поведение от страна на
пострадалия. Ето защо, не е налице съпричиняване, поради което
обезщетението следва да се присъди в пълния му размер.
По отношение на имуществените вреди: От представените по делото
квитанция, фактура и фискален бон се установява, че К. е заплатил за
издаването на Съдебномедицинското удостоверение такса в размер на 50
лева, а това е имуществена вреда в пряка причинно следствена връзка с
поведението на делинквента.
На основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД сумите по обезщетенията следва да се
присъдят със законна лихва съответно от 08.10.22г. на неимуществените
вреди и от 10.10.22г. за имуществените.
Като е достигнал до същия краен правен извод и е уважил исковете в
пълните им размери, районният съд е постановил правилно решение и затова
4
ще се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на адв. М.
сумата 800лв. адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38 от ЗАдв. във
въззивното разглеждане на делото.
Воден от горното и на основание съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3612/07.08.2023г. на Пловдивския районен
-ри
съд, ХХІІ гр. с. постановено по гр. д. № 262/23г.
ОСЪЖДА П. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на адвокат
С. Ф. М., личен № ***сумата 800 (осемстотин) представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗАдв..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5