Решение по дело №2623/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 942
Дата: 31 октомври 2017 г. (в сила от 23 ноември 2017 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20174430202623
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2017 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Плевен, 31.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Венелин Николаев

 

при секретаря Иглика Игнатова и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладвано от съдия Николаев н.а.х.д. №2623 по описа за 2017 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 270323-F234070/02.06.2017г. на Директора на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП Велико Търново, на „О.” АД ***, с БУЛСТАТ: *********, представлявано от А.Б.С. с ЕГН **********, е наложена на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за това, че след проверка в информационната система на НАП на 09.06.2016г. е установено, че не е подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ чл.92 от ЗКПО за период 2015 година в законоустановения срок до 31.03.2016г.; Към датата на съставяне на АУАН в офис Плевен годишна данъчна декларация не е подадена; АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН – нарушение на разпоредбите на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят „О.” АД ***, който го обжалва и моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата – редовно призован – се представлява в съдебното заседание от юрк. Ж.и изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение № F234070 е съставен на 18.08.2016г. от Д.Ц.Л. на длъжност старши инспектор по приходите в Т.н.Н.В.Т.О. срещу „О.” АД ***, с БУЛСТАТ: *********, представлявано от А.Б.С. с ЕГН **********, за това, че след проверка в информационната система на НАП на 09.06.2016г. е установено, че не е подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ чл.92 от ЗКПО за период 2015 година в законоустановения срок до 31.03.2016г.; Към датата на съставяне на АУАН в офис Плевен годишна данъчна декларация не е подадена; АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН – нарушение на разпоредбите на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

 Съдът кредитира показанията на свидетелката В.Т.Ц., която заявява, че работи в Т.н.Н.В.Т.о.П. Твърди, че АУАН е съставен за това, че юридическото лице не е подало Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2015 година, която е следвало да подаде до 31.03.2016г. Посочва, че нарушението е установено след направена справка в информационната система на НАП, след което на лицето е изпратена покана, но не се е явило лично и АУАН е съставен на 18.08.2016г. в негово отсъствие. 

В съответствие с показанията на св. Ц. са и показанията на св. П.К.К.Таня Борисова Боева и Дарина Цветанова Любенова, която твърди, че заема длъжността „Инспектор по приходите“ в ТД на НАП –Велико Търново, офис Плевен, Отдел „Услуги за клиента“. Твърди, че АУАН е съставен за това, че като задължено лице по ЗКПО „О.“ АД не е подало годишната си данъчна декларация по ЗКПО в законоустановения срок до 31.03.2016г. за календарната 2015 година.

НП е издадено от компетентен орган – директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр. Велико Търново, съгласно приложената Заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2016г. на изпълнителния директор на НАП.

АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 от   ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  наименование на дружеството, номер, седалище и адрес, БУЛСТАТ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗКПО  определя срока и мястото на подаване  на ГДД за данъчния финансов резултат на дружеството и дължимия годишен корпоративен данък, а именно в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. За нарушение на тези императивни разпоредби е предвидена административна отговорност  на данъчно задълженото лице /дружеството/, съгласно чл.261 от ЗКПО, а така също и на  управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261 от ЗКПО.

Тъй като субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо лице не следва да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН.Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна /”безвиновна”/ отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира – на дружеството или на виновно длъжностно лице.

 Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие, че е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.92, ал.2  от ЗКПО. Жалбоподателят действително е извършил констатираното в акта нарушение, тъй като от страна на дружеството като данъчно задължено по ЗКПО лице не е била подадена в срок до 31.03.2016г. годишна данъчна декларация по образец за финансовата 2015г.

Това нарушение откъм елементи от състава му не се оспорва и от жалбоподателя. Нарушението е формално, с изтичането на законоустановения срок, същото е осъществено.

 При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил  разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН и при наличието единствено на смекчаващи вината и отговорността обстоятелства е наложил наказание на дружеството в минималния размер, предвиден в закона, а именно 500 лв.

В процесния случай, като извърши своя преценка относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът установи, че наказващият орган правилно е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.  Фактическите обстоятелства, свързани с процесния случай, обаче, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като по делото не са установени данни за обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност.   Обстоятелството, дали са настъпили конкретни вреди от неизпълнението на задължението, установено в чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, е ирелевантно при преценката дали е налице маловажност на административното нарушение, защото самото нарушение е формално. Съставът на административното нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО не включва настъпване на вредоносни последици от неспазване на задължението за подаване на годишна данъчна декларация в законоустановения срок. Достатъчно е да е осъществено изпълнителното деяние под формата на бездействие, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на задълженото по ЗКПО лице. Самият законодател е придал обществена опасност като административно нарушение на неподаването на декларацията по чл.92, ал.2 от ЗКПО в предвидения за това срок, като е приел достатъчна правна значимост на този конкретен факт. В случая именно сме изправени пред едно при това значително забавяне за осъществяването на това действие, което по никакъв начин не може да се разглежда като минимален времеви период.

Предвид горното, съдът

Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 270323-F234070/02.06.2017г. на Директора на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП Велико Търново, с което на „О.” АД ***, с БУЛСТАТ: *********, представлявано от А.Б.С. с ЕГН **********, е наложена на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за това, че след проверка в информационната система на НАП на 09.06.2016г. е установено, че не е подадена Годишна данъчна декларация /ГДД/ чл.92 от ЗКПО за период 2015 година в законоустановения срок до 31.03.2016г.; Към датата на съставяне на АУАН в офис Плевен годишна данъчна декларация не е подадена; АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН – нарушение на разпоредбите на чл.92, ал.2 от ЗКПО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: