№ 48853
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110159367 по описа за 2024 година
като разгледа докладваното на 29.11.2024 г. от съдията гр. д. № 59367 по описа за 2024
година, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 140 ГПК и гл. 25 ГПК „Бързо
производство”.
Подадена е искова молба от Н. П. П. срещу „ЕСТЕЙН СЪРВИСИЗ
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕООД.
Ответникът – „ЕСТЕЙН СЪРВИСИЗ /БЪЛГАРИЯ/“ ЕООД, е подал писмен
отговор на исковата молба.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира, че исковата молба отговоря на изискванията за редовност.
На ответника следва да бъдат дадени указания в срок до насроченото с
настоящото определение съдебно заседание да представи доказателство за подаване на
отговора на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
По доказателствата:
Представените към исковата молба и отговора писмени доказателства са
допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Следва да бъдат уважени исканията на ответника за допускане събирането на
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответника при
режим на довеждане за установяване на сочените в отговора различни обстоятелства –
за извършване на процесното нарушение на трудовата дисциплина и за процедурата по
налагане на дисциплинарно наказание.
Следва да бъде допуснато служебно и изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на формулирани от съда въпроси.
Искането по чл. 190, ал. 1 ГПК, направено с исковата молба за задължаване на
ответника да представи цялото трудово досие на ищеца следва да бъде оставено без
уважение, доколкото същото не е необходимо за изясняване предмета на спора.
1
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото с настоящото определение
съдебно заседание да представи доказателство за подаване на отговора на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане на страната на ответника за
установяване на сочените обстоятелства – за извършване на процесното нарушение на
трудовата дисциплина и за процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно - счетоводна експертиза, която, след
запознаване с документите по делото и счетоводството на ответника, да отговори на
следните задачи: Какъв е бил размерът на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за последния пълен отработен месец преди уволнението?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице С.Ф.В..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 300 лв.,
платим от бюджета на съда.
Да се призове вещото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване
на ответника да представи трудово досие в цялост.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ и чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 242 КТ, както и насрещен иск с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ.
Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудово правоотношение, по
силата на Трудов договор от 01.01.2024 г. и допълнително споразумение към трудов
договор от 01.01.2024 г. на длъжност „организатор работа с клиенти“, впоследствие
преименувана на „специалист, контрол на документи“ с брутно месечно
възнаграждение в размер на 3040,48 лв. Посочва, че същото било прекратено, като със
Заповед № 30-115/24.09.2024 г. на управителя на дружеството, като му е наложено
дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като
заповедта била връчена при отказ на същия ден. В заповедта били описано, че
наказанието е наложено за виновно неизпълнение на трудовите задължения /чл. 186
КТ/ и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
2
нормативни актове /чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ/, в чл. 5.2, т. 3, последно предложение и чл.
7.2.1., т. 4, последно предложение от Правилника за вътрешния трудов ред на
работодателя. Твърди, че винаги е изпълнявал съвестно и стриктно трудовите си
задължения. Въпреки това на 11.09.2024 г. бил повикан в стаята на екип „Човешки
ресурси“, където го уведомили и му връчили съобщение за нарушения в периода
01.06.2024 г. – 15.08.2024 г. с твърдения за използване на неприемлив език в
служебния канал на дружеството, с покана за даване на обяснение в срок до 2 дни. В
същия ден му било връчено и искане за предоставяне на информация за липса на
болести и липса на закрила по чл. 333 КТ и декларация за това, в който той твърди,че
посочил да има психично заболяване – нарушение на активността и вниманието.
Поискал срокът за обяснения да бъде до 16.09.2024 г., след което на 17.09.2024 г.
изпратил обяснения по електронна поща. Отрича да е извършил нарушения на
трудовата дисциплина. Сочи още, че към 11.09.2024 г. не бил уведомен от
работодателя за възможността за контрол над кореспонденцията. Поддържа, че никъде
във вътрешния трудов ред не се съдържала забрана за водене на лични разговори в
служебния комуникационен канал, за споделяне на снимки, изразяване на лично
мнение, използване на алегории.
Позовава се на формални нарушение при издаване на процесната заповед, като
твърди в нея да липсва описание на нарушението и счита същата за немотивирана, не
ставало ясно и кога са извършени вменените нарушения. Счита още, че Microsoft
Teams не представлява вътрешно фирмен комуникационен канал, а следеното му от
работодателя представлява нарушение на личната неприкосновеност и намеса в
личния живот, което било нарушение на чл. 8 от Конвенцията за правата на човека.
Твърди още, че заповедта е издадена при нарушение на чл. 194, ал. 1 КТ като
наказанието не е наложено в предвидения двумесечен срок от откриване на
нарушението, а и в заповедта липсвало посочване кога е открито то. По изложените
съображения счита уволнението за незаконосъобразно, поради което иска уволнението
да бъде признато за незаконно и отменено и да бъде възстановен на заеманата
длъжност, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер от
18 242,88 лв., претендирана като обезщетение за оставане без работа в резултат на
незаконното уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за период от 6
месеца – от 24.09.2024 г. до 24.03.2025 г., ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор
оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че уволнението е законосъобразно,
като отговаря на всички формални и материални изисквания за това, както и че
наказанието е съответно на извършеното нарушение. Счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени.
На основание чл. 155 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят следните обстоятелства: между страните по делото е
съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор от 01.01.2024 г. и
допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2024 г. на длъжност
„организатор работа с клиенти“; че същото било прекратено със Заповед № 30-
115/24.09.2024 г. на управителя на дружеството, с която му е наложено дисциплинарно
наказание уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с
чл. 188, т. 2 КТ в тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание на
ищеца е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните
3
изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото
му дисциплинарно нарушение /че преди налагане на дисциплинарното наказание е
искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; че заповедта е
мотивирана и съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; че ищецът е извършил
виновно твърдените нарушения на трудовата дисциплина, че наказанието е наложено
в рамките на два месеца от установяване на нарушенията и не по-късно от една година
от извършването, както и че наложеното му наказание е съответно на
нарушението/.
По иска с право основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличие на
трудовото правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищецът
следва да докаже, че в резултат от уволнението е останал без работа за процесния
период, поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства
за оставане без работа за целия релевиран период на обезщетение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.01.2025
г. от 14.30 ч., за когато се призовават страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
4
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца
- и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по
доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5