№ 198
гр. Видин, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320102088 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 143 от СК във връзка с чл. 149 от СК.
П. М. В. от гр. ******, като законен представител на малолетното дете М. М. Ч., чрез адв.
П. П. е предявила против М. Р. Ч. от гр. ****** искове за издръжка.
Твърди се от ищеца, чрез законния му представител, че ответникът е баща на малолетното
дете М.. Посочва се, че родителите са разделени от 10.09.2023г. и от тогава единствено
майката на ищеца полага грижи за него, а бащата се е дезинтересирал.
Поддържа се, че от 07.08.2023г. майката на ищеца е в неплатен отпуск за отглеждане на
дете до 8 годишна възраст и при отглеждането на детето е подпомагана от нейните
родители. Ответникът не осигурява никаква издръжка за детето. Освен това, майката
изплаща и кредити.
Иска се да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника да заплаща
издръжка на малолетното дете М. месечна издръжка в размер на 500.00 лева, считано от
подаване на исковата молба в съда до отпадане на основанието за даването й, ведно със
законната лихва за забава.
Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на малолетното дете издръжка в
размер на 500.00 лева за минало време, считано от една година преди завеждане на делото.
Ответникът, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба в указания
едномесечен срок и не е взел становище по исковата претенция.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети са социални
доклади от Д”СП”, отдел „Закрила на детето” – Видин и София, район Лозенец.
1
След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна :
От представения препис на удостоверение за раждане , изд. от ****** община, район
******, е видно, че родители на малолетното дете М. М. Ч. с ЕГН ********** са страните
по делото и същите са процесуално легитимирани.
Социалният работник от Д”СП” – Видин е посочил в социалния доклад, че по данни на
майката на малолетното дете същата заедно с бащата са живели на семейни начала в гр.
******, от което съжителство се родило детето. Разделяли се няколко пъти като
окончателната раздяла е през м. септември 2023г. , когато майката с детето се преместили в
гр. ******. Условията, в които се отглежда детето са много добри. Детето е записано на
детска градина. Има изградена силна емоционална връзка между детето и майката, както и с
бабата и дядото по майчина линия, които активно участват в живота на детето. Данни за
доходите на родителите липсват.
От извършеното социално проучване от Д“СП“ – Лозенец, ******, се установява, че
бащата на малолетното дете живее в гр. ****** на квартира в затворен комплекс като плаща
месечен наем от 3000 лева. Същият е съсобственик и управител на фирма и доходът му е
около 15 000 лева.
От показанията на разпитаните свидетели И. Д. и Д. Д., се установява, че родителите на
малолетното дете не живеят заедно от м. септември 2023г. като майката заедно с детето са
се преместили в гр. ******, а бащата живее в гр. ******. Свидетелите посочват, че бащата
на детето не полага грижи за него, не идва да го вижда, а само веднъж е изпратил 800.00
лева за детето.
При тази фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Установи се, че малолетното дете М. е родено от фактическото съжителство на неговите
родители. От свидетелските показания, се установи, че страните са разделени от м.
септември 2023г. като основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са поети
от майката. Ответникът като баща на малолетното дете следва да дава средства, с които да
се подпомага неговото отглеждане. Това задължение произтича от императивния характер
на чл. 143, ал. 2 от СК, съгласно който родителите са длъжни да дават издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. От извършеното социално проучване от Д“СП“ – Лозенец,
София се установява, че ответникът съзнава необходимостта от издръжка на своето дете, но
дава такава спорадично, а не периодично както следва да бъде.
Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на
детето и възможностите на родителя. Родителят е длъжен да издържа своите деца до
навършване на пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с
възможностите му да дава издръжка. Издръжката на всяко дете се разпределя между двамата
родители съобразно възможностите им, като в тези случаи се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Към неговия доход обаче следва да се включат
2
месечните добавки, които получава за детето (Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум
на ВС; Решение № 280 С., 28.09. 2011 г. ВКС по гр. д. 1654/2010г).
В настоящия случай се установи, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от майката, поради което при определяне размера на дължимата издръжка,
Съдът намира, че бащата ще следва да поеме по-голяма част от издръжката. Установи се, че
майката е била в отпуск за гледане на малко дете като в процеса на делото се е върнала на
работа. Данни за доходите й не са събрани. От извършеното социално проучване от Д“СП“ –
Лозенец, се установява, че бащата на детето е с доход от 15000 лева.
Съобразявайки данните по делото, обществено – икономическите условия в страната и
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, съдът приема, че за цялостната издръжка на детето М.,
което е на 2г. и 10 м. ще са необходими месечно около 600.0 лева, от които ответникът ще
следва да заплаща по 400.00 лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от майката на
детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка следва да бъде така,
както е поискано в исковата молба – от предявяване на иска в съда 24.10.2023г. ведно със
законната лихва при забава.
При определяне размера на дължимата издръжка, Съдът взе предвид възрастта на детето,
а именно същото расте и има нужда от нови дрехи, обувки, а също така и от пълноценна
храна. Съдът взе предвид и възможностите на родителя да дава издръжка в този размер като
съобрази добрите му доходи и отчете, че за този родител определяния размер на издръжката
няма да го затрудни.
По отношение претенцията за издръжка на детето за минало време, съдът намира
следното:
Установи се, че страните са разделени от м. септември 2023г. По делото се събраха
данни, че ответникът е подпомогнал малолетното дете с парична сума от 800.00 лева едва
през 2024г., не се установи по категоричен начин обаче същият да е давал издръжка
ежемесечно. Поради това, съдът намира, че ответникът ще следва да заплати издръжка за
минало време на малолетното си дете в размер на 400.00 лева месечно, като до пълния
претендиран такъв от 500.00 лева – ще следва да се отхвърли като неоснователен.
Началният момент, от който се дължи тази издръжка следва да бъде момента на
фактическата раздяла на родителите – 11.09.2023г., тъй като по делото не се ангажираха
безспорни доказателства по време на съжителството на страните ответникът да не е
участвал в издръжката на детето. Крайният момента е до подаване на исковата молба в съда
– 24.10.2023г.
Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка на детето си М., чрез неговата майка и законен представител в размер на 400.00
лева., считано от 24.10.2023г., ведно със законната лихва при просрочие, а за периода от
11.09.2023г. до 24.10.2023г. ще следва да заплаща издръжка в размер на по 400.00 лева
месечно, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане. В останалата част до пълния претендиран размер исковете ще
3
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да заплати държавна такса върху така
определените издръжки общо в размер на 592.00 лева.
Ответникът ще следва да заплати на ищцовата страна разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 375.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. ****** да
заплаща на малолетното си дете М. М. Ч. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител П. М. В. с ЕГН **********, и двамата от гр. ******, ж.к. ****** издръжка в
размер на 400.00 лева месечно, считано от предявяване на иска в съда – 24.10.2023г. до
отпадане, изменение или прекратяване на основанието за плащането й, ведно със законната
лихва при просрочие, като иска до пълния претендиран размер до 500.00 лева месечна
издръжка– ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Р. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. ****** да
заплати на малолетното си дете М. М. Ч. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител П. М. В. с ЕГН **********, и двамата от гр. ******, ж.к. ****** дължима
издръжка за периода от 11.09.2023г. до 24.10.2023г. в размер на по 400.00 лева месечно,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда- 24.10.2023г. , като иска
до пълния претендиран размер до 500.00 лева месечна издръжка и за периода от 24.10.2022г.
до 11.09.2023г.– ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Р. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. ****** да
заплати по сметка на ВРС държавна такса върху присъдената издръжка в общ размер на
592.00 лева.
ОСЪЖДА М. Р. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. ****** да
заплати на П. М. В. с ЕГН **********, и двамата от гр. ******, ж.к. ****** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 375.00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението относно издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видинския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от обявяването му – 08.04.2024г.
4
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5