РЕШЕНИЕ
№ 947
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. ЕВТ. П.Р.
при участието на секретаря В.КР. К. Ч.
като разгледа докладваното от Д. ЕВТ. П.Р. Гражданско дело №
20211110149509 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Предявен е иск от ИВ. К. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК,
срещу Г. К. Д., ЕГН **********, с която се иска да бъде заместено съгласието на ответника
за пътуване на детето Г. Г. Д., ЕГН **********, извън пределите на страната, за неограничен
брой пътувания, до държавите-членки на Европейския съюз, както и до Великобритания,
Турция, Сърбия и Северна Македония, за срок до навършване на пълнолетие на детето,
както и за издаване на паспорт на същото.
В исковата молба се твърди, че е в интерес на детето на пътува извън България предвид,
че неговата баба по майчина линия живее в Италия, а неговия вуйчо – в Дания, и е добре за
детето да поддържа отношения със своите роднини. Наред с това се сочи, че пътувайки,
детето би придобило впечатление и от другите държави и така би се разширил мирогледът
му. Твърди се липса на съгласие на ответника за пътуване на детето в чужбина.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, в който се прави
възражение за нередовност на исковата молба, както и се оспорва претенцията при
твърдения, че по този начин ще бъдат ограничени контактите между ответника и детето.
Навежда се довод, че бабата на детето по майчина линия ежегодно престоява в летните
периоди в България, поради което липсва необходимост детето да пътува в чужбина с
посочената цел. Освен това, се сочи, че действителното желание на майката е да отведе
1
детето в Италия и по този начин окончателно да отчужди детето от бащата.
Съгласно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото са представени актуални социални
доклади на ДСП – Красно село и ДСП-Люлин /л. 36-39 от делото/, в които е посочено, че
основните грижи за детето се полагат от майката, като детето поддържа контакти с бащата в
определения му режим.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводи, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. първо от Конституцията на Република България всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предели. В тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г.
на ВКС, ОСГК, е посочено, че изискването за съществуването на конкретно защитен
интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде
дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е
определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също
до определени държави. Възможните ограничения, при които съдът следва да разреши
пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите
опазването на най-добрия интерес на детето, предвид което пътуването следва да бъде
предвидимо във времето и пространството, като изначално бъде изключена възможността
детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени
последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е
препоръчително пътуване, или в държави, с които България няма сключени договори за
правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г.
за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, както и в държави,
които прилагат законодателство, различно от светското. При пътуване на детето в чужбина
на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви,
състезания, лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на
данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на
разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да
възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес,
то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си. Когато
разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно – с издаването на
необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване
да води до промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е
съпроводено и с искане за промяна в местоживеенето на детето.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение искането на разрешение за
пътуване на детето извън пределите на страната следва винаги да е конкретизирано така, че
да позволява събиране на необходимите доказателства за преценката за наличието на
конкретно защитения интерес на детето при излизането му в чужбина. В случая изрично е
посочена целта на пътуване – посещение на близки и туризъм, посочен е и срок на искането,
2
както и конкретни държави, до които се иска заместване на липсващо съгласие на единия
родител, предвид което съдът намира възражението на ответника за нередовност на
исковата молба за неоснователно.
Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане се
установява, че същите са родители на детето Георги Георгиев Д., ЕГН ********** /л. 7 от
делото/. С решение №19096/22.11.2016 г., постановено по гр.д. № 25628/2016 г. по описа на
СРС, 91-ви състав, влязло в сила на 24.12.2016 г., упражняването на родителските права
спрямо детето е представено на майката, при която е определено местоживеенето му, а на
бащата е определен режим на лични отношения /л. 8-9 от делото/. От показанията на св.
Христина Георгиева Пидошева, братовчедка на ищцата, които съдът кредитира като
обективни и последователни, се установява, че ищцата многократно е молила ответника да
даде съгласието си детето да пътува извън Република България, за да види баба си по
майчина линия, която живее в Италия и вуйчо си, който живее в Дания, но същият винаги
отказвал. Свидетелката споделя, че детето е споделяло, че има желание да види баба си и
вуйчо си в чужбина, които често ги канели да ги посетят, а ищцата - да отиде на екскурзия
със сина си. От показанията на св. Крумов, които съдът също кредитира като обективни и
последователни, се установява, че страните имали проблеми по повод изпълнение на режима
на лични отношения, тъй като майката няколко пъти отказвала да даде детето на бащата.
Свидетелят сочи също, че детето не му е споделяло да има желание да пътува в чужбина.
Установява се от показанията му и че бабата по майчина линия работи в Италия, както и че
периодично пребивава и в България.
Предвид изложеното съдът намира да е в интерес на детето да пътува до посочените
дестинации с туристическа цел, както и с цел посещение на роднини. По делото не се
установява намерение на ищцата за трайното извеждане на детето извън граница, промяна
на местоживеенето му и възпрепятстване възможността на другия родител да осъществява
контакт с детето. Видно е, че заявеното искане е за временно пътуване, а не за промяна на
местоживеенето на детето.
От своя страна, опасността от вероятно нарушаване на режима на лични отношения
между детето и бащата, доколкото съставлява бъдещо несигурно събитие, не може да бъде
аргумент за постановяване на отказ да се даде съгласие за пътуване в чужбина. Освен това
родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права е длъжен да
осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режимът на лични
отношения с другия родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване
винаги се тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна при проявена
активност да намери способи за защита на интереса си /така - решение № 295/04.12.2015 г.,
постановено по гр. д. № 3212/2015 г., ВКС, III г.о./.
На следващо място, пътуването на детето се иска до държавите-членки на ЕС, както и
Република Турция, Обединено кралство Великобритания, Република Сърбия и Република
Северна Македония. Посочените държави са страни по Хагска конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г., поради което, в случай че
3
детето бъде задържано в чужбина извън времевите рамки на настоящото съдебно решение,
за ответника съществуват надлежни правни средства за осъществяване на контрол на
изпълнението на постановеното решение.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за липса на необходимост
детето да посещава баба си по майчина линия, пребиваваща трайно извън страната,
доколкото същата престоявала ежегодно в Република България. От показанията на св.
Пидошева се установява, че детето има изградена емоционална връзка с баба си по майчина
линия, както и че има желанието да поддържа контакт и да посещава роднините си по
майчина линия, пребиваващи извън страна, които често отправяли и покани за това.
Обстоятелството, че бабата на детето по майчина линия пребивава трайно в Италия, но
престоява в Република България за определен период през годината, не обосновава извод, че
контактите с детето могат и следва да бъдат осъществявани единствено по време на този
престой. Съдът счита, че по този начин се препятства правото на лични отношения между
бабата и внука й, поради което детето следва да разполага с възможността да поддържа
контакт с нея и посещавайки я в Република Италия.
Ето защо съдът като съобрази, че по делото се установява да е налице отказ на бащата да
даде съгласие за пътуване на детето в чужбина /което самият той заявява, а и се установява
от показанията на св. Пидошева/ и изрично заявеното от ответника/ и се установява наличие
на желание у детето за пътуване в чужбина /св. Пидошева/, намира, че е в интерес на същото
да излиза извън границите на страната с оглед поддържане на контакт с роднините си по
майчина линия, личностното, социалното и интелектуалното му развитие. По делото не се
конкретен и реален риск за детето от пътуване до посочените дестинации с посочените цели
на пътуване, поради което съдът намира, че е защитен интересът на същото.
По отношение на претендирания срок за заместване липсващото съгласие на ответника
предвид възрастта на детето /7 години към момента на устните състезания/ съдът намира, че
заместване съгласието на родителя за толкова дълъг период от време не е в интерес на
детето, доколкото е възможна промяна в обстоятелства, при които е заместено съгласието на
бащата, както и не би имало достатъчна предвидимост на условията, при които биха се
осъществявали пътуванията. Поради това следва да бъде определен срок на заместващото
съгласие от 5 години, считано от постановяване на решението. Освен това, предвид
посочените цели на пътуване, следва да бъде определена продължителност на заместващото
съгласие за всяко пътуване, като съдът намира за подходяща продължителност от не повече
от десет последователни дни за всяко пътуване, в рамките на които би се осъществила
посочената цел на всяко пътуване.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че следва да бъде заместено липсващото
съгласие на ответника за пътуване на детето за период от пет години, считано от
постановяване на решението, с туристическа цел или с цел посещение на роднини, до
държавите-членки на ЕС, както и Република Турция, Обединено кралство Великобритания,
Република Сърбия и Република Северна Македония, като бъде задължена майката да
осигурява възможност за осъществяване на определения по силата на решение
4
№19096/22.11.2016 г., постановено по гр.д. № 25628/2016 г. по описа на СРС, 91-ви състав,
влязло в сила на 24.12.2016 г., режим на лични отношения между бащата и детето Георги,
респективно последващ влязъл в сила съдебен акт, с който се изменя така определеният
режим, за да не се нарушава правото им на личен контакт, особено при установено желание
за общуване и емоционална близост между тях. Следва да бъде уважена и претенцията за
заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето.
Относно искането за допускане на предварително изпълнение на решението.
Съгласно чл. 127а, ал. 4 СК съдът може да постанови предварително изпълнение на
решението, а съгласно чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът може да постанови предварително
изпълнение на решението по искане на ищеца, когато от закъснението на изпълнението
може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би
станало невъзможно, или значително би се затруднило. Настоящият съдебен състав, счита,
че не са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение на решението,
поради което искането, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено.
Относно разноските по делото.
И двете страни претендират присъждане на разноски, но предвид характера на
производството на спорна съдебна администрация съдът намира, че разноски не следва да
бъдат присъждани – същите остават в тежест на страните така, както са направени (в този
смисъл и определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на Г. К. Д., ЕГН **********, за пътувания на детето Г. Г.
Д., ЕГН **********, придружено от майката ИВ. К. К., ЕГН **********, за срок от пет
години, считано от постановяване на решението, до държавите-членки на ЕС, Република
Турция, Обединено кралство Великобритания, Република Сърбия и Република Северна
Македония, с туристическа цел или с цел посещение на роднини, с продължителност на
всяко пътуване за не повече от десет последователни календарни дни, като пътуванията се
осъществяват извън времето, определено за осъществяване на режим на лични отношения
между бащата Г. К. Д., ЕГН **********, и детето Г. Г. Д., ЕГН **********, съгласно влязло
в сила решение № 19096/22.11.2016 г., постановено по гр.д. № 25628/2016 г. по описа на
СРС, ІІІ г.о., 91-ви състав, респективно последващ влязъл в сила съдебен акт, с който се
изменя така определеният режим, като ЗАДЪЛЖАВА ИВ. К. К., ЕГН **********, да
осигурява възможност за осъществяване на определения с влязъл в сила съдебен акт режим
на лични отношения между бащата Г. К. Д., ЕГН **********, и детето Г.Г.Д., ЕГН
**********.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 127а, ал. 4 СК за допускане на
5
предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6