№ 116
гр. Варна , 11.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя И. Петрова
Мария К. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500194 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на КПКОНПИ, гр. София,
представлявана от надлежно упълномощен от председателя държавен инспектор в ТД, гр.
Варна, срещу решение № 260025/24.02.21г. по гр.д. № 56/20г. на ОС-Търговище, с което са
отхвърлени исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата от ответниците М. Д.
Т. и П. Н. Т. и двамата от гр. Търговище, на суми, представляващи равностойността на
имотна облага от извършено престъпление, вноски по банкови сметки /разплащателни,
кредитни карти, погасителни вноски по банкови кредити/ и получен заем от физическо
лице, които са подробно описани по размери и индивидуализирани по №, основание и
банкова институция, възлизащи на общата сума от 93 690.70 лв., на осн. чл. 153, ал. 1 от
ЗПКОНПИ. Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата
отмяна и уважаване на предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество.
Поддържа се, че материалният закон е бил приложен неправилно като са изложени
подробни съображения за това. Претендира се отмяна на решението и уважаване на
предявените срещу ответниците искове.
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните
страни М. Д. Т. и П. Н. Т..
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна
представителна власт, поради което е допустима.
Предявените искове са основани на твърденията на КПКОНПИ, че през проверявания
период от 17.10.2008г. до 17.10.2018г., ответникът М. Д. Т. е бил привлечен като обвиняем
за извършени престъпления по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 209, ал. 1 от
1
НК, попадащи в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ и освен това са налице
предпоставките за ангажирането на неговата и на съпругата му гражданска отговорност чрез
отнемане на имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито поради липсата на
установени законни източници на средства за неговото придобиване, независимо от
резултатите от наказателните производства. В тази връзка се твърди, че е налице обосновано
предположение, че имуществото е незаконно придобито, тъй като е налице значително
несъответствие в имуществото на ответниците по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ,
надвишаващо сума от 150 000 лв.
На настоящият състав е служебно известно, че с определение № 8181/02.04.2019г. по
гр. д. № 704/2017г. Софийски градски съд е отправил преюдициално запитване по следните
въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна
дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно
придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната
превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и
разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията, съществуването
на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (І) цялото имущество на
проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически),
придобити възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за
незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без
предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица
(проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години
назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на
проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента
на придобиването на конкретното имуществено право?
2. Следва ли установените в чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС минимални стандарти на
гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват м смисъл, че допускат
национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на
предвидените в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Директивата предпоставки за конфискация, когато
наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на
престъпление (потвърдено от съда) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че
2
гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество
подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство,
което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1,
изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на
основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба като тази по главното производство, която:
създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан
произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно
придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и
средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите
лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на
праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство
за наличие на незаконно придобито имущество;
размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото
лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз
основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното
имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за
решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху
съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният
закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени
от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с
предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която
се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в
националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на
Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския
съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното
производство, която:
въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно
придобитото имущество (чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);.
3
7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл. 6, параграф 2 и на чл. 8, параграф 1-10
от Директивата в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите
от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е
висящо. Нормата на чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от
значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на
запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след
произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е
задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за
всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че
когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и
пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият
съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631,
ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване,
защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.
Изложеното важи и за настоящото производство. Предметът на въззивното
производство предполага тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от
престъпна дейност в Европейския съюз от настоящия състав според цитираните по-горе
въпроси, които са поставени пред СЕС с определение № 8181/02.04.2019 г. по гр. д. №
704/2017 г. на Софийски градски съд.
Поради горното и на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по в. гр. дело № 194/21г. по описа на Апелативен съд-Варна,
на осн. на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, до приключване на дело С-319/19 на
Съда на Европейския съюз
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 631, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5