Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.02.2022 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 15.12. 2021 г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Антонина
Николова
изслуша докладваното от съдията
ТАНЕВА
т.дело № 292 по
описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
В исковата молба се посочва, че ищецът е
баща на починалата, вследствие на ПТП Д.В.М., на 36 години.
Сочи се, че
на 30.06.2018 г., около 16:40 часа, по път ***, общ.М. се движил лек автомобил
„***“ с peг. № ***, управляван от водача Р.К.Р., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал
движещият се по пътната си лента л.а. „***“, управляван от водача Г.Н.А.. Вследствие
на настъпилото ПТП е починала возещата се в л.а. „***“ Д.В.М., на която са
причинени телесни повреди, довели до настъпването на смъртта й.
Посочва се,
че по случая е образувано ДП №ЗМ-840/2018г. по описа на РУП- К., прокурорска
преписка по описа на ОП-Стара Загора, което към настоящия момент е висящо и не
е приключило с окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на ПТП са
допуснатите от водача Р.К.Р. нарушения на правилата за движение по пътищата,
който при движението си загубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което се блъснал челно в насрещно движещият се по
пътната си лента л.а “***“. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на водача Р.К.Р. и настъпилите общественоопасни
последици - смъртта на Д.В.М..
В исковата
молба се сочи, че за увреждащия автомобил „***“, с peг. № ***, управляван от
водача Р.К.Р. има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/22/117002664816/05.10.2017г., със срок на валидност една година, считано от
05.10.2017 г. до 05.10.2018 г. със ЗК “Лев Инс“ АД, гр. София. По силата на
този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000
000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени
вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
за 2017 г.
Посочва се,
че в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ ищецът е
предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК “Лев Инс“ АД, като
е представил всички документи, с които разполага. В законоустановеният срок
застрахователят не се е произнесъл по заявената претенция. С оглед на
изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК
“Лев Инс“ АД за причинените неимуществени вреди на ищеца.
Ищецът В.М.Т.
е баща на починалата Д. Митева, помежду им е съществувала силна връзка с
чувство на обич и взаимна привързаност. Смъртта на Д. е причинила неописуема
мъка, душевни болки и страдания на баща й. Към датата на ПТП Д. е била на 36
години, в разцвета на силите си, млада, здрава и активна жена, грижила се е за
всичките си задължения в семейството си. Между бащата и дъщерята е съществувало
особено силно чувство на обич, уважение, взаимно подкрепа и всеотдайност.
Ищецът не може да приеме и преодолее случилото се, мъката му е огромна. Покосен
е един човешки живот, който едва е започнал, прекършени са всички мечти и
надежди на родителите, свързани с детето им, изчезнал е смисъла на живота им.
Моралните страдания на ищецът, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са
огромни и неописуеми и ще го съпътстват през целия му живот. Травмата от
преживяното, болките и страданията от загубата на най-скъпото - детето, ще
останат за цял живот и с времето ще се увеличават, защото е безспорно, че
загубата на дете е най- тежката загуба и е най-голямата трагедия, която може да
се случи на един родител. Всеки родител знае, че няма по-тежка и непреодолима
загуба от загубата на дете.
Несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна загуба на дете е особено трагично обстоятелство,
което завинаги променя живота на семейството, това е възможно най- голямата
трагедия, която преобръща живота на преживелия родител, лишава го завинаги от
радости, ценности, смисъл и амбиции в живота, изпразва живота му от съдържание,
прави оставащото съществуване особено трагично, отдадено на постоянна скръб и
страдание. Тази болка не може да бъде компенсирана с нищо.
С оглед на
изложеното, ищецът счита, че следва да бъде компенсиран. Паричното обезщетение
не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и
емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното
деяние. Вредите на ищецът са в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил Р.К.Р., а за причинените от него вреди отговаря ответникът
по делото ЗК “Лев Инс“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк
иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, поради което за ищецът е налице правен интерес да
иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Претендиралата сума е съобразена от една страна с принципа
на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от
причинената смърт на неговата дъщеря, а от друга страна с лимита на отговорност
на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
Моли съда
да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е
основателен и доказан по размер, и да осъди ответника ЗК “Лев Инс“ АД да
заплати на ищецът В.М.Т. сумата от 50 000 лв., частичен иск от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на
дъщеря му Д.В.М..
Претендира
се законна лихва върху сумата, считано от 08.07.2018г. - датата на която изтича
срока по чл. 429, ал. 3от КЗ, вр. с чл.430, ал. 1 от КЗ до окончателното
изплащане.
Претендират
се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС.
В съдебно
заседание от 07.04.2021 г. съдът е допуснал направеното от процесуалния
представител на ищеца увеличение на иска, като същия от 50 000 лв.,
предявен като частичен от 200 000 лв. да се счита предявен в пълния размер от 200 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря му Д.В.М..
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно е
установено, че на 30.06.2018 г., около 16:40 часа, по път 1-6, км 331+500, общ.
М. се движил лек автомобил „***“, с peг. №***, управляван от водача Р.К.Р.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за
насрещно движение и блъснал движещият се по пътната си лента л.а. „***“,
управляван от водача Г.Н.А.. Вследствие на настъпилото ПТП е починала возещата
се в л.а. „***“ Д.В.М., на която са причинени телесни повреди, довели до
настъпването на смъртта й.
За лек
автомобил марка „***“ с peг. № ***, управляван от водача Р.К.Р. е налице
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/22/117002664816/05.10.2017 г., със срок на валидност една година, считано от
05.10.2017 г. до 05.10.2018 г. със ЗК “Лев Инс“ АД гр. София.
В
изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК “Лев Инс“ АД гр. София,
получена от застрахователя на 27.08.2018 г., видно от известие за доставяне №
ИД PS 6100 00EU6D F, по която е образувана
щета № 0000-1000-01-18-7552.
От писмо № 9630/31.08.2018
г. се установява, че ЗК “Лев Инс“ АД гр. София е отказало изплащане на
застрахователно обезщетение.
От
заключението на съдебно – психиатрична експертиза се установява следното:
Данните от
проведеното психологическо изследване на освидетелствания В.Т. показват висока
степен личностова тревожност, оформена като качество на характера. Това
състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено
нарушаващи социалното функциониране, възникват в периода на адаптация към
значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие.
Стресът е засегнал целостта на социалното обкръжение на индивида. Всичко това
играе важна роля като рисков фактор за появата и оформянето на симптомите на
разстройството в адаптацията: напрежение, тревожност, подтиснато настроение,
разсеяност, затвореност, самоизолация, проблеми със съня, апетита и теглото,
отчаяние и песимизъм. Повишената тревожност, чувството за безпокойство и
напрежение, го правят често напрегнат и раздразнителен. Загубата на интерес към
дейности, които преди това са му носели удоволствие, съчетано с чувството на
безнадеждност, го карат да се чувства подтиснат и емоционално изчерпан.
Високите
резултати по скала невротизъм сочат повишена емоционална лабилност и нисък праг
на фрустрационен натиск, със значителни психосоматични нарушения.
Към
настоящият момент при осв. Т. са налице изразени проблеми, породени от
преживяна остра стресова реакция, вследствие за загубата на дъщеря си при
инцидент с ПТП. Съществува потенциален риск тези проблеми да бъдат задълбочени,
тъй като травмата не е преработена. Осв. Т. се е опитвал да се справи сам,
ползвайки предписаните на съпругата му успокоителни и лекарства за сън.
Инцидента,
свързан със загубата на дъщеря му при ПТП през 2018 г. е довел до негативни
емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с повишено
чувство на отчаяние, тревожност, гняв и раздразнителност. Промяната е в
значителна степен, довела е до кумулативен стрес вследствие на преживения
инцидент, поради което е наложителна психотерапевтична работа за преработване
на травмата и подпомагане на личността за развиване на адаптивно поведение и
отношение към стресогенното събитие. Колкото по-рано се предприемат мерки срещу
посттравматичния стрес, толкова по-големи са шансовете за преодоляване на
състоянието и предотвратяване на усложнения в психически аспект.
Изследването
установява невротизация на личността, повишена тревожност и емоционална
лабилност - повишените нива по тези показатели съответстват за наличието на
тези признаци в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе
си и към социалната среда.
Препоръчително
е провеждане на консултация с психиатър.
Налице са
последици за психиката на ищеца вследствие на загубата на неговата дъщеря,
изразяващо се в повишена тревожност и емоционална лабилност. Установената при
изследването невротизация на личността на В.Т. се е отразило на неговото
емоционално състояние в емоционален, когнитивен и поведенчески аспект в
отношението към себе си и към социалната среда.
От
заключението на автотехническа експертиза се установява следното:
Вертикалната
сигнализация в двете посоки за движение е следната:
Пътен знак
А40 „Внимание! Участък с концентрация на ПТП”
Пътен знак
А15 „Опасност от хлъзгане”
Пътен знак
В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от означената”. Означена е
скорост 70 км/ч
Пътен знак А39 „Внимание! Други опасности”.
Хоризонталната маркировка на платното за движение е
единична непрекъсната линия тип Ml, която разделя двете пътни ленти.
Мястото на удара между л.а. ***Версо, с peг. № ***, и
л.а. ***, с peг. № СТ 2701 КК върху платното за движение се намира:
-по ширина на пътното платно-на около 2,30 м южно от
ориентира т.О.
-по дължина на пътното платно-на около 32,00 м източно
от ориентира т.О.
Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на
л.а. ***.
Пострадалата Д.М.е била пътник на задна седалка в
лекия автомобил „***”, като няма травматични увреждания по трупа, които да са
характерни за поставен предпазен колан.
При първоначалния удар, тялото на пътничката Д.М.се е
изместило напред и наляво спрямо надлъжната ос на автомобила, към мястото на
удара. Контактувало е със задната част на облегалките на предните седалки в
автомобила и вътрешния интериор на купето. Ако е пътувала с поставен
обезопасителен колан, би се ограничило движението на тялото напред.
Предназначението на предпазния колан е да задържи
човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото
напред от инерцията. Използването на предпазните колани предотвратява
придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно
възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също
така гарантира, че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно
отваряне на въздушната възглавница. Освен това предпазният колан се разтяга
малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия
на пътника.
Другата функция на обезопасителния колан е да предпази
пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не
позволява телата на пътуващите да се ударят във вътрешната част на купето и
също така не позволява изпадане на телата от автомобила, ако се счупят
стъклата, ако отворят се вратите и т.н.
Коланът няма възпиращо действие при движението на тялото
встрани.
Според вещото лице може да се направи извода, че в
конкретния случай пострадалата нямаше да получи същите травми при процесното
ПТП, ако беше с поставен обезопасителен колан, но травмите със сигурност щяха
също да бъдат множествени, тъй като автомобила освен удар е претърпял и
преобръщане непосредствено след първоначалния удар, а дали би настъпил летален
изход, не може да се твърди.
След анализ на данните по-горе и резултатите в
констативно- съобразителната част на заключението, може да се направи извода,
че механизма на ПТП е следният:
На 30.06.2018 год. около 17.00 часа по ПП-1-6 в посока
запад, към гр. К. със скорост около 61 км/час се е движил л.а. *** с peг. № СТ
2701 КК и водач Г.А.. По същото време в обратна посока със скорост около 90
км/час се е движил л.а. ***Bepco с peг. № *** и водач Р.Р.. Пътният участък бил
прав, а видимостта е била неограничена. В зоната на км. 331+50° водача на л.а. *
е навлязъл в северната пътна лента - лентата за насрещно движение и на около 32
м източно и 2.3 м южно от т. О е настъпил удар с насрещно движещия се л.а.
Опел. Ударът и за двата автомобила е бил в предните им леви състави -челен кос,
приплъзващ по левите състави на л.а. Опел. Надлъжната ос на л.а. Опел е била
разположена успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част
насочена в посока запад като десните състави на автомобила са се намирали на
около 1 м южно от северния край на платното за движение. Надлъжната ос на л.а. *
е била разположена на около 4 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на платното
за движение с предна част насочена в посока североизток.
След първоначалния удар л.а. Опел се е отклонил
надясно спрямо посоката си на движение, навлязъл е в северния банкет където са
настъпили контакти в предпазната еластична ограда - мантинелата. В резултат на
този удар, автомобилът е извършил сложни движения, въртейки се наляво около
хоризонталната и вертикалната си ос, обърнал се е по таван и се е установил
така в покой на около 21,70 м източно и на около 3,00 м южно от ориентира т.О.
На това място е фиксирано петното с размери 70/80 см, описано в протокола за
оглед, формирано от счупени автомобилите стъкла и множество дребно и
едрогабаритни отломки от автомобилите. С цел провеждане на спасителни действия
на пътуващите в него, автомобилът е бил обърнат на колела, както е описан в
протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица.
След първоначалния удар л.а. * се е завъртял наляво
около вертикалната си ос и е продължил движението си напред и наляво спрямо
посоката си на движение. Установил се е на около 50 м от мястото на удара, в
северната пътна лента, като предните му състави са били в посока североизток,
така както е нанесен в мащабната скица.
В резултат на ПТП Д.В.М., която е била пътник в л.а.
Опел е получила тежки травматични увреждания, довели до настъпването на смъртта
й.
Техническата причина за настъпване на конкретното ПТП
е навлизането на л.а. * в лентата за насрещно движение в резултат на субективните действия на водача му.
Технически правилно е водачът да контролира
непрекъснато превозното средство, което управлява и да запази разположението на
автомобила в южната пътна лента.
ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. * е
контролирал непрекъснато МПС, което управлява и не е навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която се е движил л.а. Опел.
Свидетелят Д.А.Д., който е съсед на ищеца посочва,
че познава семейството на ищеца от много години. Посочва, че когато разбрал за
смъртта на дъщеря си, В. приел много тежко новината и припаднал. След смъртта
на дъщеря си, ищецът станал друг човек, затворил се в себе си и вече не бил
толкова общителен. Според свидетеля, независимо че Д. била омъжена, всяка
седмица в почивните дни посещавала родителите си.
От показанията на свидетеля Г.Н.А. се установява, че същият е управлявал
л.а. ,,Опел“, като на предна дясна седалка е пътувала съпругата му, а на
задната седалка зад шофьорската седалка е пътувала пострадалата. Посочва, че
ударът с другият лек автомобил е непосредствено след спускането от моста от с. Д.
към гр. К.. Твърди, че ударът е бил в предна лява част на автомобила, който се
е преобърнал и описва щетите по автомобила - деформирана лява страна, цялата
предница, страничната част, цялата задница бяха деформирани. Вратите били
смачкани, стъклата счупени. Цялата предница от лявата страна е била
деформирана. Сочи, че е бил притиснат от
двигателя на автомобила и волана, като седалката му е била изместена назад и е
притиснала пострадалата.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.
432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че
към датата на процесното ПТП – 30.06.2018 г. за лек автомобил марка „***“ с peг. № ***, управляван от
водача Р.К.Р. е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/22/117002664816/05.10.2017 г., със срок на валидност една година, считано от
05.10.2017 г. до 05.10.2018 г. със ЗК “Лев Инс“ АД гр. София.
Съдът намира, че следва
да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на
чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил претенцията, която е получена от
застрахователя с обратна разписка на 27.08.2018 г. за изплащане на обезщетение
пред ЗК “Лев Инс“ АД гр. София.
По случая е заведена
щета с щета № 0000-1000-01-18-7552 без да е изплатено застрахователно
обезщетение, по която застрахователят е изискал документи. Не е осъществено
плащане по същата. Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза
техническите причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача лек
автомобил марка „***“ с peг. № ***, който е навлязъл на в лентата за насрещно
движение. Технически правилно е водачът да контролира непрекъснато превозното
средство, което управлява и да запази разположението на автомобила в южната
пътна лента.
ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. ,,*‘‘ е
контролирал непрекъснато МПС, което управлява и не е навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която се е движил л.а. Опел.
С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение
водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
където е посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във
всеки момент ППС, което управляват. Водачът на лек автомобил марка л.а. „*“ е
нарушил и разпоредбата на чл. 16 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне.
С оглед
изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на лек автомобил
марка „***“ с peг. № *** са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод,
че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В случая, съдът взе предвид, изключително близките
отношенията между бащата и дъщеря, с която са имали изключително
близки отношения, независимо, че не са живеели заедно. Безвъзвратната загуба е налице и към
настоящия момент и тя все още не е преодоляна, което категорично се установява
от заключението на съдебно – психиатрична експертиза, според което при ищеца е констатирана невротизация на
личността, повишена тревожност и емоционална лабилност, като дори се препоръчва
консултация с психиатър. Между бащата и дъщерята, привързаността е била силна и
взаимна, съществували отношения на обич и разбирателство, характерни за
връзката между родител и дете, силна духовна близост и уважение. Чувството на
безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е
непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни страдания, които
неминуемо водят до промяна както в мирогледа на родителя, така и в
поведенческите му реакции. Внезапната смърт на Д., лишила завинаги баща й от неговата обич и морална и
материална опора. При нормално развитие на отношенията дете-родител, така
създадената връзка не само не отслабва, но е логично да се задълбочава, защото
с напредване на възрастта отношенията се обръщат и децата са тези, които
полагат грижи от всякакво естество за своите родители. Внезапното прекъсване на
така изградените отношение на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и
взаимопомощ /морални и икономически/ е логично да създаде рязък дискомфорт във
всяко едно семейство, при който семейните отношения. Внезапната смърт на Д. е лишила завинаги баща й от нейната обич и морална и
материална опора. Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви
обстоятелства е най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което
трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар.
Преминаването през мъката на родителя е много дълго, трудно и болезнено, но
съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението в размер на 150 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от страна на
вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан, което е направено в отговора на исковата молба, който е
подаден извън законоустановения срок. Поради това съдът не следва да се
произнася по направеното възражение за съпричиняване, тъй като същото е
преклудирано /в този смисъл Решение № 24 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60047/2016 г., III г. о., ГК/.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за
забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая ищецът претендира лихва за забава от 08.07.2018 г. От
представените доказателства се установява, че на 27.08.2018 г. ответното дружество е уведомено за настъпване
на застрахователното събитие. Следователно
съдът като съобрази горепосочените разпоредби приема, че 27.08.2018 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява
лихва за забава, като за период от
08.07.2018 г. до 26.08.2018 г. искът за законна лихва следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗК
,,ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на В.М.Т., сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от смъртта на неговата дъщеря Д.В.М., настъпила при ПТП на дата 30.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху обезщетението считано от
27.08.2018
г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 150 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. и искът за законна лихва за период от
08.07.2018 г. до 26.08.2018 г. като неоснователни.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че
процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл.
38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ
безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се
касае за случай по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.
38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и
той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3 530
лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското възнаграждение за
оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 5 530 лв.
Съгласно разпоредбата на §
2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона
за данъка върху добавената стойност. В
настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските
възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер 6 636 лв.
с ДДС.
С оглед изхода на делото ЗК ,,ЛЕВ
ИНС“ АД следва да заплати на адв. П.К. дължимото адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 4 977 лв. с ДДС съразмерно с уважената част от иска.
Ответното дружество е направило следните разноски в настоящото производство:
възнаграждение за автотехническа експертиза в размер на 700 лв.; такса за
съдебно удостоверение в размер на 5 лв. или в общ размер на 705 лв. На
основание чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
С оглед изхода на делото В.М.Т. следва да заплати на
ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД направените в настоящото
производство разноски в размер на 251, 25 лв. съразмерно с отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АДследва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 6 000
лв. за държавна такса, както и сумата от 274, 50 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице по съдебно – психиатрична експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ., р-н ., бул."." № . да заплати на В.М.Т., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. П. ***, адрес ***, офис 10 сумата от 150 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта
на неговата дъщеря Д.В.М., настъпила
при ПТП на дата 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението
считано от 27.08.2018 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 150 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. и искът за законна лихва за период от
08.07.2018 г. до 26.08.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК
,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. .,
р-н ., бул."." № . да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, офис 10
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 4 977 лв. съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.М.Т., ЕГН **********
с адрес: ***, чрез адв. П. ***, адрес ***, офис 10 да заплати на ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ., р-н ., бул."." № .
направените в настоящото производство разноски в размер на 251, 25 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК ,,ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., п.к. ., р-н ., бул."." № . да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 6 000 лв. за
държавна такса, както и сумата от 274, 50 лв., представляваща
възнаграждение за вещо лице по съдебно – психиатрична експертиза,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: