№ 254
гр. Пловдив, 06.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Николай Ст. Божилов
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20235000600162 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподателката - подсъдимата Д. А. В., се явява лично и с адв. М. Ф.,
назначена за неин служебен защитник от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки да се даде ход на делото.
АДВ. Ф.: Също смятам, че няма пречки за даване ход на делото.
ПОДСЪДИМАТА Д. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл.275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към съдебния състав и съдебния
секретар. Нямам доказателствени искания.
АДВ. Ф.: Поддържам жалбата. Също нямам отводи към съдебния
състав, към секретаря и към прокурора. Нямам и доказателствени искания.
ПОДСЪДИМАТА Д. В.: Поддържам жалбата на защитника ми. Нямам
отводи. Нямам доказателствени искания.
С оглед становището на страните, че нямат искания за събиране на нови
1
доказателства и тъй като съдът намира делото за изяснено от фактическа
страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да потвърдите
първоинстанционния съдебен акт като обоснован и законосъобразен.
Основните доводи, както пред първата инстанция, така и във възраженията,
наведени пред вас, са по отношение авторството на деянието. Алтернативно
се сочи и текст, по-леко наказуем, от материалния закон.
Намирам, че първата инстанция е била изключително подробна при
анализа на събраните по делото доказателства. На първо място, изключително
добре са обсъдени обясненията на подсъдимата и тяхната градация от фазата
на досъдебното производство, докато мине към съдебното следствие. В този
на всички въпроси, които са били наведени от защитата, първата инстанция е
дала отговор. За да не зачитам подробно мотивите, още в самото начало.
По-интересен е анализът на показанията на единствения свидетел-
очевидец на случилото се събитие в конкретния ден, а именно това е сестрата
на подсъдимата. Тук са употребени много сили и средства на вещи лица, за да
се стигне до извода, който е направен от съда, на първо място, каква е като
личност и като характер сестрата на подсъдимата, за да може съдът да
кредитира съответно част от едните показания и част от другите показания.
Безспорно е, че във фазата на досъдебното производство свидетелката ясно и
категорично е описала действията на подсъдимата, като действията на
подсъдимата обединяват в себе си и механизмът, по който са настъпили
травматичните увреждания, а оттам и леталният изход за пострадалата.
В съдебната фаза имаме промяна на нейните показания - промяна в
такава степен, че се стига до там, че едва ли не, ударите са, както тя лично се
изразява, с „пръчица за шекер“, ако правилно я цитирам - захарна пръчица.
Но първоинстанционният съд е подходил изключително акуратно, като е
обсъдил всичко, което е бил събрал до този момент и е дал вяра именно на
показанията от досъдебното производство. На първо място, те са били най-
близко до времето на извършване на деянието и на следващо място, същите са
в пълен унисон с изводите, които са направили съдебните медици.
Интересен е подходът на първоинстанционния съд, като преплита
заключението на съдебните медици с анализа на свидетелката и това е
неслучайно, тъй като сигурно ви е направило впечатление, че на съдебния
медик са отделени няколко часа за защита на заключението и не заради друго,
а за да може наистина в пълнота да се стигне до механизма на извършване на
деянието. Всяко едно от действията, сочени от свидетелката първоначално, е
било пренесено и като въпрос към съдебния медик. И наистина при тази
колаборация се е стигнало до неминуемия извод, че именно подсъдимата е
автор на вменените й престъпления и то, по трите точки от материалния
2
закон.
Защитата е подходила изключително професионално, като е оборвала
авторството на деянието, алтернативно е искала и по-леко наказуемия текст
от материалния закон. Отговори и на този въпрос са дадени в мотивите на
първоинстанционния съд, като това, че е имало размяна на реплики пред
входа на блока със съседите, като това, че е имало размяна на реплики и с
пострадалата, в никакъв случай не могат да доведат до това раздразнение,
което изисква законодателят, за да може да се покрие конкретната норма от
материалния закон. Експертите са категорични –да, раздразнение е имало, но
нормално и съответстващо на характера на подсъдимата.
За размера на наказанието - безспорно, то е сравнително ниско, но са
отчетени и всички смекчаващи отговорността обстоятелства за извършителя
на деянието. В този смисъл още веднъж намирам, че постановената
първоинстанционна присъда е обоснована и законосъобразна и като такава,
следва да бъде потвърдена.
АДВ. Ф.: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми господин прокурор.
Аз съм днес тук, за да защитя подадената въззивна жалба срещу
първоинстанционната присъда, с която моята доверителка – Д. В., която днес
е пред Вас, беше призната за виновна за престъпление, което е един от най-
тежките състави на престъпление по Наказателния кодекс, за което деяние на
същата беше наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
години.
Още тази присъда, както се вижда, постановена от 5-членния състав на
Окръжен съд – Х., беше подписана с „особено мнение“ от двама от членовете
на състава, като в мотивите към присъдата са изложили и своето мнение по
отношение на присъдата и дали същата е обоснована и правилна и в каква
част считат, че повдигнатото обвинение не е било доказано. В този ред на
мисли, подавайки своята жалба срещу така постановената присъда, аз съм
посочила, че тази присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна,
защото същата по никакъв начин не е съобразена с фактите, които бяха
установени по делото на база всички, събрани по делото доказателства.
На първо място, съм посочила и поддържам пред Вас, че не е
установено авторството на това деяние, времето на извършването на същото,
както и механизмът, по който са причинени тези увреждания на пострадалата.
По отношение на датата, времето на извършване на престъплението, по
никакъв начин не е безспорно доказано от събраните по делото доказателства
поддържаното обвинение спрямо моята доверителка, че същата на 30-ти юни
2020 г. е умъртвила своята майка, след като й е нанесла увреждания по
посочения в обвинителния акт начин.
Аз също ще се спра на заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, което действително и в устния си доклад
по делото подробно изясни някои факти, които безспорно имат значение
3
както за времето на извършване на деянието, така и за механизма на това
деяние. Вещото си лице при устния доклад по делото в разпита си в съдебно
заседание на дата 01-ви юли 2022 г. посочва, че смъртта на пострадалата е
настъпила в рамките на един-два часа след нанасянето на ударите. Също така,
вещото лице посочва, че смъртта е настъпила между две или три денонощия
от момента на намирането на трупа, което, видно от доказателствата по
делото, е станало на 4-ти юли. Как, при това положение,
първоинстанционният съд е приел за доказано, че именно на посочената в
обвинителния акт дата – 30-ти юни, моята доверителка е извършила
инкриминираното деяние, а именно, че е причинила смъртта на майка си по
посочения в обвинителния акт начин и механизъм. Тоест, посочената в
обвинителния акт дата на извършването на деянието не кореспондира нито
със заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, което
вещото лице поддържаше в съдебно заседание и допълнително уточни с
устния доклад по делото. Но тази дата не е безспорно установена и от разпита
на свидетели по делото, а именно това е свидетелката М. В., която макар да е
била няколко пъти разпитвана, включително и на досъдебното производство,
в нито един от разпитите си не посочва, че майка й е починала на датата 30-ти
юни 2020г., както е прието в обвинителния акт.
На следващо място, по отношение на механизма на причиняване на
увреждането и причиняването на смъртта на пострадалата. Четейки мотивите
на първоинстанционния съд, ми направи впечатление, че съдът в случая не се
е съобразил с изрично направеното изявление от вещото лице – доктор Х. Е. -
медик в съдебномедицинската експертиза, след като на същото беше
предявено в съдебно заседание „веществено доказателство № 5“, а именно 1
брой цилиндричен предмет, тип „бухалка“, от дърво с дължина 65 см. При
предявяването на този предмет вещото лице посочи в устния си доклад по
делото, че всички причинени травми на пострадалата, които са предимно
травми на меките тъкани, могат да бъдат причинени от този предмет. По-
голяма е вероятността ударите да са нанесени с този предмет, в сравнение с
юмрук и шамар. Именно по този предмет от извършената ДНК-експертиза са
открити отпечатъци не от моята доверителка, а са открити отпечатъци от
сестра й – свидетелката М. В.. Това обстоятелство е изключено при
обсъждането на всички, събрани по делото доказателства, от страна на
първоинстанционния съд.
На следващо място, както съм посочила, по никакъв начин не е доказано
и авторството на това престъпление. За да бъде осъдена моята доверителка по
така повдигнатото й обвинение, в случая първоинстанционният съд се е
позовал само и единствено на показанията на свидетелката - М. В. – сестра на
моята доверителка, които бяха прочетени в съдебно заседание на 30-ти юни.
Тези показания бяха дадени от тази свидетелка пред разследващия орган в
хода на самото разследване.
Същевременно, ако се погледне часът на даването на тези показания,
4
при извършения разпит на тази свидетелка, ще се види, че към този момент
моята доверителка все още е нямала повдигнато обвинение. Същата е нямала
качеството на обвиняем по това досъдебно производство. Тоест свидетелката
М. В. потенциално също е имала качеството на заподозряно лице към този
момент, към който спрямо моята доверителка не е имало повдигнато
обвинение. И като е давала тези показания, същата единствено тогава е
изложила някакви факти и обстоятелства, които са уличаващи моята
доверителка.
Същевременно, в съдебно заседание, когато свидетелката М. В. беше
разпитана пред съда, същата категорично отрече това, което посочила тогава,
да е истина, като същевременно изложи обстоятелства, че при даването точно
на тези показания е имало упражнен някакъв натиск върху нея. И много
интересно, при разпита на тази свидетелка е присъствал оперативен работник
- при даването на тези показания, което считам, че е в абсолютно
противоречие с разпоредбите на НПК.
Именно, с оглед на даване на тези показания, които тази свидетелка
категорично изложи как са били дадени и защо са били дадени тези
показания, а именно за да не й бъде отнето детето, именно тези показания,
дадени в присъствието освен на полицая - разследващ, извършил разпита на
оперативен работник, именно само на тези показания първоинстанционният
съд е извел и обосновал своята присъда по отношение на това кой е автор на
така извършеното престъпление. Макар че, към този момент, още веднъж
посочвам, моята доверителка - Д. не е имала повдигнато обвинение. Към този
момент са липсвали данни, че именно тя е извършила това престъпление.
Затова считам, че тези показания, когато тогава са били дадени от нейната
сестра – свидетелката М. В., при даването им е налице оговор, тоест един
потенциален заподозрян, какъвто може би би могъл да бъде сестра й М. В., се
опитва да прехвърли вината за извършеното престъпление на сестра си –
моята доверителка, което обстоятелство смятах, че първоинстанционният съд
ще прецени и ще обърне внимание при постановяване на присъдата, но явно
това обстоятелство не е било в достатъчна степен преценено, не е счетено за
достатъчно тежко, за да се приеме, че моята доверителка е извършила това
престъпление, като действително единственият извод за вината на моята
доверителка по отношение на така повдигнатото й обвинение, са именно
показанията на тази свидетелка, които макар да бяха прочетени по реда на чл.
281, ал. 5 НПК в съдебно заседание, тя категорично се отрече пред съда от
верността на това, което е посочила тогава пред разследващия орган.
Затова в случая искам да се позова именно в тази част точно на едно
решение, което е от 8-ми декември 2022 г. на Европейския съд и в каква
връзка се позовавам. Макар към датата, на която свидетелката М. В. да е дала
тези показания пред разследващия орган в присъствието на оперативен
служител, по отношение на моята доверителка да не е имало все още
повдигнато обвинение, реално тя е била в качеството на заподозряно лице,
5
поради което същата е имала права, а именно имала е право на адвокат, както
и право да присъства при разпита на този свидетел, който е бил извършен.
Тези нейни права са били нарушени, поради което считам, че с това
съществено е нарушено и нейно право, което е гарантирано от Европейската
конвенция по правата на човека и основните свободи, а именно правото на
защитник от момент, в който спрямо това лице вече има някакви
основателни подозрения, че именно той е автор на съответното престъпление.
В случая, както се вижда, моята доверителка не е присъствала по време
на този разпит. След като вече спрямо моята доверителка е имало повдигнато
обвинение и тя е имала право да присъства на всички следващи разпити, то
тази свидетелка М. В., дори в разпита си пред съдия, не е изложила такива
обстоятелства, каквито е изложила при разпита си пред разследващия орган, в
присъствието на оперативен служител, поради което считам, че няма как, при
положение, че единственото доказателство, а именно разпитът на тази
свидетелка В., е извършен в нарушение на съществени права на моята
доверителка и в противоречие с изразеното становище от Европейския съд в
тази връзка, считам, че няма как въз основа само и единствено на това
доказателство да се основава осъдителната присъда, постановена спрямо
моята доверителка. Поради това Ви моля, като прецените всички събрани по
делото доказателства, вземете предвид изложените и в днешното съдебно
заседание доводи, да уважите жалбата и да отмените първоинстанционната
присъда, като оправдаете изцяло моята доверителка.
Поддържам и алтернативно направеното искане за изменение на
първоинстанционната присъда, след преквалифициране на престъплението.
Също така правя искане по реда на чл. 270 от НПК за изменение на
взетата спрямо моята доверителка мярка за неотклонение, която е най-
тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Именно въз основа
на тези доводи, на които се позовах и по същество в пледоарията си, Ви моля
мярката за неотклонение на моята доверителка да бъде изменена. Към
момента, като се вземе предвид първоначалното задържане на Д., същата
почти може да се каже, че е лишена от свобода и изтърпява мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в период почти три години, поради
което считам, че в случая са налице основания и ви моля тази мярка за
неотклонение да бъде изменена в по-лека, за да може същата да продължи
пълноценен живот оттук насетне.
Аз дори може да предложа „Подписка“ - това е, което искаме - най-
леката мярка за неотклонение.
ПОДСЪДИМАТА Д. А. В. (за лична защита): Съгласна съм с казано от
адвоката ми. Нямам какво да добавя в допълнение към казаното от нея за
лична защита. Съгласна съм и искам мярката ми за неотклонение „Задържане
под стража“ да бъде изменена в по-лека, в „Подписка“.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, по искането за изменение
6
на мярката за неотклонение считам, че към настоящия момент, с оглед
целите по чл. 57 НПК, най-подходящата мярка за неотклонение по отношение
на подсъдимата е именно „Задържане под стража“. Не е налице забавяне по
делото, което претендира колегата. Както разследването, така и процесът
пред първата инстанция са приключили в разумни срокове. В този смисъл ще
Ви моля и за вашето произнасяне.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА Д. А. В.: Моля да бъда
призната за невинна и да ми бъде изменена мярката за неотклонение в по-
лека.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните, че ще се произнесе със
съдебния си акт в законоустановения срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
Съдът след тайно съвещание по направеното искане по реда на чл.270
от НПК за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимата Д. А. В.,
намира, че същото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение,
като на този етап от наказателното производство, с оглед целите на мерките
за неотклонение, следва спрямо подсъдимата да продължи да действа мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. Останалите доводи, изтъкнати от
защитата, касаят въпроси, които съдът ще обсъди при решаване на делото по
същество.
Предвид на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимата Д. А. В. от „Задържане под стража“ в по-лека.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 12:10 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
Секретар: _______________________
8