Р Е Ш Е Н И Е №
….
Гр. София, 22.07.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка И.
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Светослав Спасенов
при
участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдия И.
в. гр. дело № 229 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 123 от 03.10.2018 г. на ВКС, І ГО, по гр. д. № 4301/2017 г. е отменено решение № 4982/15.06.2016 г., постановено от СГС, II „В“ въззивен състав по в. гр. д. № 14501/2015 г. в частта, с която е обезсилено решение от 23.07.2015 г. на СРС, 63 с - в, по гр. д. № 41953/2013 г. за допускане до съдебна делба на реална част от имот с идентификатор 44063.6221.1330 по КККР на с. Лозен, район Панчерево, м. Сукарица, отреден за УПИ ІІІ - 1330 в кв.151 по плана на с. Лозен със заповед за ЦЗРКП за нов кв. 151, одобрен с протокол на СОС № 19/11.12.2000 г., повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на скица на лист 117 от преписката пред СРС, с буквено означение А-Г-Д-Е-А, която част навлиза в съседните имоти с идентификатор 44063.6221.4401 и идентификатор 44063.6221.1329 и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и е постановена отмяна на констативен нотариален акт № 30, том І - 1, рег. № 889, дело 23/2013 г. и производството по делото за делба е прекратено в тази част, като с решението на ВКС е отменено и определение от 12.04.2017 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, с което въззивното решение е допълнено в частта за разноските по предявения иск за делба на този имот, и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд.
В решението на ВКС са дадени указания за назначаване на съдебно -техническа
експертиза за установяване дали процесният имот
отговаря на изискванията на ЗУТ за минимално необходимите лице и площ,
достатъчни за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот и за
произнасяне с решение по съществото на спора по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК и
нова преценка за дължимите разноски по спора с оглед произнасянето по същество
по иска за делба на реална част от имот, с идентификатор 44063.622.1330.
С решение от 23.07.2015 г. на СРС, 63 с - в, по гр. д.
№ 41953/2013 г. е допуснато да се извърши съдебна делба на два имота, в това число на поземлен имот
44063.6221.1330, с. Лозен, Район Панчарево, Урбанизирана НТП - ниско застрояване
(до 10 м.), отреден за УПИ ІІІ – 1330 в кв. 151 на с. Лозен със заповед за
одобряване на ЧРП, част от нива, находяща се в землището на село Горни Лозен, община
Панчарево, местността Сукарица, с площ 2, 257 дка,
шеста категория, съставляваща стар имот 004011 по картата на землището, при
граници и съседи по документа за собственост-решение № 1150/07.02.2005г. на ОСЗ
Панчарево : имот 004020 - на наследници на К.Б.А., имот 000383 - полски път на
Община Панчарево - Кметство Лозен, имот 004009 - нива на Й.В.А. и др., имот
004010 - нива на Ц. С.Ч.и др. Имот 004012-на
наследници на Д.Г.К.и имот 004019 - нива на наследниците на С.Б.А., а по скица
№ Ф00940/11.09.2008 г. - имот 4020 - нива на наследниците на К.Б.А., имот
000383 - полски път на Община Панчарево, имот 004009 - нива на Й.В.А. и др.,
имот 004010 - жилищна територия на В.Л.П. и др.; имот 004012 - нива на Л.С.А.и
имот 004019 - нива на наследниците на С.Б.А., която част е повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на
скица на лист 117 от делото, е буквено означение която част А – Г – Д – Е - А и
неразделна част от настоящото решение, при следните квоти :
6/24
ид. ч. в съпружеска имуществена общност на В.Г.А. и В.Н.А.;
6/24
ид. ч. на В.Г.А.;
1/24
ид. ч. на Ц.Я.А.,
1/24
ид. ч. на Н.Н.С.,
1/24
ид. ч. на Г.Н.В.,
1/24
ид. ч. на Т.Б.А.,
1/24
ид. ч. на С.Т.М.,
1/24
ид. ч. на Н.Т.А.;
2/24
ид. ч. на Г. Т.В.(починал в хода на производството на
05.12.2015 г. и заместен от наследниците си по закон на В.Г.И. и Л.Г.);
2/24
ид.ч. на В.Г.И.;
2/24
ид.ч. на Л.Г.;
Със
същото решение, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен нот.
акт № 30, т. І - 1, рег. № 889, н. д. № 23/2013 г., с който по реда на
обстоятелствена проверка Т.Б.А., Н.Т.А., С.Т.М., Ц.Я.А., Н.Н.С.
и Г.Н.В. са признати за собственици на поземлен имот 1330 въз основа давност и
наследство.
В
останалата част, в която с решението на СРС, 63 с - в е допусната делба на поземлен
имот с идентификатор 44063.6221.533
с. Лозен,
Район Панчарево, м. Сукарица, с трайно
предназначение - нива, номер по предходен план 004011, при съседи:
44063.6221.541, 44063.6221.1330, 44063.6221.4401, 44063.6221.4400, 44063.6221.534,
част от нива, находяща се в землището на село Горни Лозен, община
Панчарево, местността Сукарица, с площ 2, 257 дка,
шеста категория, съставляваща стар имот 004011 по картата на землището при
определените в решението квоти, решението
на СРС е влязло в сила – потвърдено с решение № 4982/15.06.2016 г. на СГС, ІІ В
с-в, по гр. д. № 14501/2015 г., което не е оспорвано пред ВКС.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на част от ответниците
- Ц.Я.А., Н.Н.С., Г.Н.В., Т.Б.А., С.Т.М. и Н.Т.А.
срещу решението от 23.07.2015 г. по гр. д. № 41953/2013 г. на СРС, 63 с - в. Излагат се доводи за неправилност на
решението, постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати
процесуални нарушения и необоснованост. В
жалбата се поддържа, че с решението на СРС са допуснати до делба
имоти с неясна квадратура, като относно границите им съдът е препратил към приложена по делото скица, според която до
делба се допуска реална част от УПИ, какъвто имот реално не съществува на място.
Решаващите изводи, че ответниците са участници в административната процедура по
издаване на решението на ПК по заявление по ЗСПЗЗ, противоречат на закона. Неправилно
по отношение на ответниците се прилагана нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК. Излагат
съображения са нищожност и материалната незаконосъобразност на решение № 1150
от 07.02.2005 г. на ОСЗГ - общ Панчарево, които не са уважени от СРС. Молят
решението да бъде отменено и иска за делба да бъде отхвърлен. Не претендират
разноски за въззивното производство. Възразяват по
разноските на ищците.
Ищците В.Г.А. и В.Н.А., чрез представителя си, оспорват жалбата в
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че решението е правилно и
обосновано. В исковата молба ясно е заявено искане за делба да два поземлени
имота с идентификатор 44063.6221.533, с предназначение нива, с площ от 1 185
кв. м., и имот идентификатор 44063.6221.1330, в урбанизирана територия за ниско
застрояване, с площ 1 676 кв. м., като с обжалваното решение съдът се е
произнесъл и е допуснал делба и на двата поземлени имота. Поддържат, че във
всички инстанции до момента пред СРС, СГС и ВКС е разрешен въпроса за
възстановяването и собствеността на процесните имоти и той не може да бъде
пререшаван. Единственият въпрос, за който делото е върната за ново разглеждане
е дали реално обособена част от УПИ отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ и
попада ли сред изключенията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ и може ли да бъде предмет на
делбата. Поддържат още, че реалната част от имота, която попада в обхвата на ПИ
44063.6221.1330, отговоря на изискванията на ЗУТ за
обособяване на самостоятелен парцел и правилно е включен в делбената
маса от страна на СРС при съответните квоти. Моли да се потвърди решението, в
частта, в която имота е допуснат до делба. Претендира разноски за новото
разглеждане на делото, както и тези пред СГС при първото разглеждане на делото
и пред ВКС, съобразно списък.
Въззиваемата страна - ответницата В.Г.И., моли
имотите да бъдат допуснати до делба като съсобствени.
Поддържа, че между страните до 2011 г. не е имало спор за съсобствеността на
имотите. Моли да се допусне делбата.
Въззиваемата страна, ответницата
Л.Г.Г., не е взела становище по жалбата.
Съдът, след
преценка доказателствата по делото и доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено следното :
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 34 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН като решението
е по първа фаза на делбеното производство.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Тъй като решението на първоинстанционния
съд в частта, с която до делба е допуснат ПИ с идентификатор 44063.6221.533 е
влязло в сила (било е потвърдено с първото решение на СГС в тази част, което не
е допуснато до касационно обжалване), настоящият състав намира, че въпросът за
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в полза на наследниците на В.А.А. - ищците в производството, е разрешен с влязло в сила
решение.
Доколкото делото е върнато за ново разглеждане на СГС
с указания от ВКС, следва да се обсъдят само доводите касаещи допускането до
делба на поземлен
имот идентификатор 44063.6221.1330 във връзка с възможността реална част от УПИ
да бъде предмет на делбата.
Решение е валидно и допустимо в оспорената част. Съгласно
указанията на ВКС, когато предмет на делбата
е недвижим имот, искът за делба е винаги допустим, като по съществото на спора
съдът извършва преценка дали имотът представлява годен за поделяне обект. Ако се установи, че имотът, предмет на делбата, не отговаря
на установените в закона изисквания за самостоятелен обект, годен за извършване
на разпоредителни сделки и на делба, искът за делба следва да се отхвърля като
неоснователен.
Според посоченото по - горе решение на ВКС, искът за
делба на реална част от УПИ не е недопустим, а съдът следва да установи, чрез изслушване на СТЕ, дали
тази реална част отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен УПИ, с оглед
на което да допусне делбата, или да отхвърли предявения иск, извършвайки при
това и преценка дали имотът е съсобствен между съделителите и какви са правата им в съсобствеността.
Като съобрази
представените пред СРС и СГС писмени доказателства, настоящият състав намира за
установено следното :
Във връзка с изследване въпроса за съсобствеността
върху поземлен имот с
идентификатор 44063.6221.1330, че с решение № 1150/07.02.2005 г. на ОСЗГ
- Панчерево на
наследниците на В.А.А. е възстановен в съществуващи
(възстановими) стари реални граници имот - нива, с обща площ от 2 257 дка,
съставляваща имот 004011 по картата на землището, м. Сукарица, при граници (съседи)
: имоти: № 004019 - нива наследници на С.В.А.; № 004020 нива на наследници на К.В.А.;
№000383 полски път; № № 004009 - нива наследници на С.А.А.;
№ 004010 – нива, наследници на Спас А.;
№ 004012 - нива наследници на Д.Г. К.. В решението е отбелязано, че е налице
ограничение на ползването поради електропровод в имота.
Не
е било спорно и от удостоверение за наследници от 02.08.2013 г., на с. Лозен,
община Столична, представено пред СРС се установява, че както ищците, така и
ответниците са наследници на общия наследодателя В.А.А.,
съответно ищецът В.Г.А. и наследник на сина му Г.А., а ответниците
Ц.Я.А., Н.Н.С.,
Г.Н.В., Т.Б.А., С.Т.М. и Н.Т.А. са наследници на другия му син Н.А.. Ответниците Л.Г.Г. и В.Г.И. са
наследници на дъщерята на общия наследодател - Д.В.В.,
а първоначалният ответник Г. Т.В., също наследник на Д. А., е починал в хода на
производството – на 05.12.2015 г. и Л.Г.Г. и В.Г.И.
са негови наследници по закон.
Според
удостоверение на ОСЗ, към 17.09.2008 г. няма данни за промяна на решението на
ПК от 2005 г. по чл. 18 ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по отношение имот 004011 не са подавани
реституционни претенции. Имотът не попада в границите на стопански двор и няма
данни за арендни договори.
Установява
се, че част от наследниците на общия наследодателя В.А.А.,
тези на дъщерята му Ц. В.С., а именно - М.С..Ди Н.С. Н., с нот. акт № 112, т. ІІІ, рег. № 9968, дело № 359 от 23.12.2008
г., преди предявяване на иска за делба, са прехвърлили посредством покупки -
продажба на ищеца В.Г.А., по време на брака му с ищцата В. А., собствената си
1/4 ид. ч. от възстановената на всички наследници
нива № 004011 с площ 2 257 дка (индивидуализирана по решението на ПК от 2005 г.)
От своя страна, другата част от
наследниците на общия наследодателя В.А.А., тези на сина му Н.В. А., а именно ответниците : Т.Б.А., Н.Т.А., С.Т.М., Ц.Я.А., Н.Н.С. и Г.Н.В., са се снабдили с нот.
акт № 30, т. І - 1, рег. № 889, н. д. № 23 от 10.04.2013 г. по обстоятелствена
проверка, за придобиване по давност и наследство на ПИ с идентификатор 44063.6221.1330.
Във
връзка с идентичността на възстановения по ЗСПЗЗ имот с процесния,
от заключението на приетата пред СРС СТЕ се установява, че възстановеният с
решението от 2005 г. имот № 004011 по КВС на землището на с. Горни Лозен е с
площ 2, 257 дка. Този имот попада върху два имота по кадастрална карта, с
идентификатори 533 и 1330, чиито площи са съответно 1 185 кв. м. и 1 676 кв. м., а общата площ на
двата имота е 2 861 кв. м.
Със заповед от 2011 г. на
изпълнителния директор на АГКК този имот е нанесен в КККР на поземлените имоти
на с. Лозен като два поземлени имота - ПИ с
идентификатор 44063.6221.533 и ПИ с идентификатор
44063.6221.1330.
С
решение № 16 на СО от 11.12.2000 г. е одобрен ЧЗРКП за нов квартал кв. 151,
включително с отреждане на УПИ, като имот пл. № 1330 е отреден за УПИ ІІІ - 1330
по кадастралните граници на имота. Според експертизата, приета пред СРС, по
графични данни този УПИ е идентичен с ПИ 1330, който е идентичен с имот
44063.6221.1330 по КК. В този УПИ не е реализирано предвиденото застрояване и
той е в регулация.
Според
заключението на СТЕ приета пред СГС и неоспорена от страните, което съдът
намира за обективно изготвено и кредитира, реалната част от имот № 4011 по КВС,
която попада в обхвата на ПИ с идентификатор 44063.6221.1330 е с площ 1 020 кв. м., с червена защриховка
по точки А, Б, В, Г, Д, А по скицата, съставляваща приложение № 1 от СТЕ. Тази
реална част граничи от изток с ул. Кайгана, като
лицето й към тази улица е 16 м. Според вещото лице, имотът с посочения
идентификатор, отговоря изцяло на изискванията на чл. 19 ЗУТ за площ и лице за
образуване на самостоятелен парцел. Освен това, вещото лице е установило,
че терена е стръмен и за него важат изискванията на чл. 19, ал. 5 ЗУТ -
минимално лице 12 м. и площ от 250 кв. м., които парцелът има.
По спорният въпрос за допускане
делба на ПИ с идентификатор 44063.6221.1330 и като взема предвид указанията на ВКС, настоящият въззивен състав намира следното :
Съгласно обсъдените по - горе
доказателства събрани в производството, в това число СТЕ приета пред СГС, се
установява, че процесният имот отговаря на
техническите норми на ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел.
Следва да се посочи още, че в мотивите на ТР №
8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, по т. 2 се прие, че „когато вещта е поземлен
недвижим имот, границите между отделните имоти са изкуствени, прокарани от човека
съобразно правото на собственост. За да бъде
разграничен един такъв поземлен имот от друг
имот, не е нужно границите му да бъдат
нанесени материално, чрез поставяне на ограда или
други гранични знаци или чрез
нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната
карта. Достатъчно е те да могат
да бъдат определени. Следователно, липсата на техническо
отразяване на границите на един
реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави
имота негоден обект на правото
на собственост, респективно негоден предмет на иск
за защита на вещни права,
когато границите на имота могат
да бъдат определени въз основа на посоченото
в акта за собственост“.
На следващо
място, за да се постигне основната цел на делбата - прекратяване на
съсобствеността върху общата вещ, е необходимо на първо място да се установи,
че е налице съсобственост върху имота, на основанията, на които тя се претендира
в исковата молба - възстановяване по ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство.
Ищците
са твърдели, че съсобствеността върху спорния имот, като част от одържавената
нива, собствена на общият им наследодател В.А.А., е
възстановена на основание решение от 2005 г. на ПК.
Ответниците
от коляното на Н.А. - Ц.Я.А., Н.Н.С., Г.Н.В., Т.Б.А., С.Т.М.
и Н.Т.А., са оспорвали идентичността на имот пл. № 1330 с
възстановения. Според тях, дори да е налице частична идентичност, имота не е
бил в селскостопански двор и не е губил реалните си граници, като винаги е бил
стопанисван от общия им наследодател (Н.) и неговите наследници се легитимират
като собственици по наследство и давност, въз основа на нотариален акт от 2013 г.
по обстоятелствена проверка. Ответниците са твърдели освен това, че решението за възстановяване по
ЗСПЗЗ е нищожно защото имот № 1330 през 2005 г. бил в рамките на
урбанизирана територия, поради което е недопустимо възстановяването му по ЗСПЗЗ, а освен това, защото с решението от 2005 г. се отменя предходно решение от 2001 г. на
ПК за същия имот,
без да са налице предпоставките за това.
По
доводите за липса на идентичност, настоящият състав споделя изводите на СРС, че
от доказателствата в съвкупност, включително от заключението на СТЕ приета пред
СГС, е установено, че възстановения на страните имот № 004011 по КВС на
землището на с. Горни Лозен с площ 2, 257 дка попада върху два имота по
кадастрална карта, съответно - с идентификатор 533 и 1330, чиито площи са
съответно - 1 185 кв. м. и 1 676 кв. м., а общата площ на двата имота е 2 861
кв. м.
По
останалите възражения свързани с реституирането на имота, както се посочи и по -
горе, доколкото решението относно допускането до делба на другия имот - с
идентификатор 44063.6221.533
е влязло в сила (било е потвърдено с първото решение на СГС в тази част, което не
е допуснато до касационно обжалване), въпросът за възстановяването на
собствеността на целия имот по ЗСПЗЗ в полза на наследниците на В.А.А. (двете страни в производството), част от който е и процесния имот с идентификатор 44063.6221.1330, е вече разрешен.
Само за пълнота въззивният състав
намира за необходимо да отбележи, че производството по
ЗСПЗЗ е административно и приключва с решение на специализирания орган по чл.
33, ал. 2 ЗСПЗЗ. То представлява стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие по отношение
на субекта - лицата, на които
се възстановява собствеността (при съобразяване и на чл. 14, ал. 1 ППЗСПЗЗ, според която подаденото
заявление от един наследник ползва и останалите наследници), и индивидуализира обекта - земеделската земя, собствеността върху която се
възстановява. Настоящият
състав споделя изводите направени и от СРС, че към момента на постановяване на
решението № 1150/07.02.2005 г. на ОСЗГ - Панчарево за възстановяване по ЗСПСС, ответниците,
като наследници на общия наследодател В. А. по заместване на своя наследодател Н.А.
(починал пред 1980 г., преди подаване на заявлението пред ОСЗ), са били страни
в административното производство.
Практиката
на съдилищата е непротиворечива по въпроса, че ако страната, оспорваща
правата на собственика по реституция, участва в реституционното
производство, тя е обвързана от административния
акт постановен в това производство.
В този случай съдът не може да се произнася
инцидентно по законосъобразността на административния акт - по аргумент от чл.
17, ал. 2 ГПК.
Доколкото
решението на ОСЗГ от 2005 г. касае всички наследници на общият наследодател (и
двете страни в производството) следва, че всички въпроси свързани със законосъобразността
на решението не могат да се преразглеждат в настоящият процес и то легитимира
всички наследници като съсобственици на реституирания имот. Възраженията за
допуснати от СРС нарушения на нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК са неоснователни.
Освен
това, когато става въпрос за реституция на
земеделска земя по ЗСПЗЗ, ответникът, който не заявява
права върху земята към момента на нейното внасяне
в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях
селскостопанска организация,
няма право да противопоставя на ищеца възражение,
че наследодателят на ищеца не
е бил собственик на земята към
момента на нейното обобществяване.
Във
връзка с довода, че решението на ОСЗГ е нищожно, защото не е спазен реда за
изменението му по чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ и за постановяване на ново решение от
2005 г., след първоначалното от 2001 г. за същия имот, въззивният съд намира за
необходимо да отбележи за пълнота следното:
ЗСПЗЗ допуска възможност административният орган да постанови валиден
повторен акт в следните случаи : по чл. 12, ал. 6 ЗСПЗЗ - когато заявената земя надвишава наличната в землището при образуването
на ТКЗС, ДЗС и други селскостопански организации, Министърът на земеделието,
храните и горите може да спре
земеразделянето за уточняване размера на земята на
всеки от заявителите, както и да разпореди на
общинската служба по земеделие да
отмени постановени решения; по чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ - когато в решението на
ПК/ОСЗГ/ОСЗ е допусната явна
фактическа грешка, като постановяването на решение за поправката
може да стане
по почин на органа или
по молба на заявителя, по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ (в актуалната редакция) - при откриване на нарушения на закона и правилника за неговото
прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства
от съществено значение за постановяване
на решението по ал. 1 ОСЗГ по искане на
министъра на земеделието и горите или по искане
на заинтересуваните лица, в срок до 1 година от откриване
на новите обстоятелства или от новите писмени
доказателства, но не по - късно от 2 години от влизане в сила
на плана за земеразделяне или от постановяването
на решението на общинската служба
по земеделие и гори по чл.
14, ал. 1, т. 1.
В случая ОСЗГ е постановила новото
решение в приложение на чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ - при допуснати явни фактически грешки
в решението, относно точната квадратура на възстановения имот. Обосновано СРС е
приел, че решение на ПК, с което се извършва конкретизация на възстановения
имот, при съобразяване на актуалния му статут, не е нищожно. Отделно от
изложеното, при поправяне на решение за
възстановяване на собствеността по реда на чл.
14, ал. 6 ЗСПЗЗ не се променя момента
на настъпване на конститутивния ефект на основното
решение, който, както вече
се отбеляза по – горе, се определя от нормативната уредба, действала към датата на
постановяването му.
По противопоставеното от ответниците, наследници на Н.А., възражение за придобиване по давност на имота, за което последните са се снабдили с констативен нотариален акт № 30, т. І - 1, рег. № 889, н. д. № 23 от 10.04.2013 г. по обстоятелствена проверка, въззивният съд приема следното :
Страната, която се позовава на
последиците на давността следва да установи - пълно и главно, че е упражнявала владение върху
спорния имот, непрекъснато, необезпокоявано и явно, с намерение да го свои в
период повече от 10 години преди завеждане на делото.
Съгласно т. 2
от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 Г.,
ОСГК на ВКС, фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС, включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. Следва да се посочи и че придобивната давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по ЗСПЗЗ започва да тече най - рано от влизането в сила на разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, т. е. от
22.11.1997 г.
Освен това давността не може
да започне да тече преди
момента на възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ, което става едва от влизане в сила на решението на ПК (ОСЗГ), когато имотът е обособен като обект
на вещно право. Предвид изложеното следва, че докато не приключи процедурата по възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановеният имот, лицата
не могат да се позоват на давностно владение. В
случая имотът е възстановен с влязло в сила решение на ОСЗГ на 15.12.2008 г.,
като към момента на предявяване на иска
за делба - 07.10.2013 г. не е изтекъл необходимият по ЗС 10 - годишният давностен срок, като не са налице основания за прилагане на
кратката давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, доколкото владението не е добросъвестно – т. е. не е основано на валидно
правно основание, годно да направи
жалбоподателите
собственици.
Настоящият въззивен състав намира
за необходимо да отбележи, освен изложеното, че и по същество не се доказва
осъществяване на кумулативно изискващите се от закона предпоставки, за да се
приеме, че ответниците са придобили спорния имот по давност, а именно : да са го
владели необезпокоявано, явно и с намерение да го своят, доведено до знанието
на останалите съсобственици ищците и отблъсквайки тяхното владение. При
съсобствеността възникнала от наследяване се приема, че ако един от
наследниците упражнява фактическа власт върху целия имот, той владее своята
идеална част и държи частите на останалите наследници. За да се счете, че
намерението на владеещия имота наследник е променено - преминало е в намерение
да владее целия имот само за себе си, наследникът следва да е противопоставил
това свое намерение да свои имота на останалите наследници - промяната в
намерението на сънаследника да владее имота само за себе трябва да е достигнала
до знанието на останалите наследници. Такава промяна в намерението на
ответниците, която да е достигнала до знанието на ищците, не се установява в
производството.
Следователно обосновано СРС е
направил извод, че по отношение на имот идентификатор 44063.6221.1330 е установена съсобствеността между
страните в производството.
След като според неоспореното
заключение на СТЕ, прието пред СГС, имотът с идентификатор
44063.6221.1330 отговоря
изцяло на изискванията на чл. 19 ЗУТ за площ и лице за образуване на
самостоятелен парцел и се установява, че той е съсобствен
между страните на основание реституция по ЗСПЗЗ и наследство, решението на СРС, с което е допусната
делба на този имот, е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуален закон.
Относно
квотите, при които е допусната делбата :
След смъртта на
общият наследодател на страните, по аргумент от разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 и ЗН, наследниците му по закон са придобили идеални части от
наследството, съответни на наследствения им дял.
При смъртта на общият
наследодател В.А.А. на 10.10.1963
г., четиримата му наследници по закон и починали след него – децата му Н.А., Г.А.,
Ц. С.а и Д. В., за придобили по равно по 1/4 ид. част
от наследството.
След смъртта на Г.А.
неговата 1/4 ид. (6/24) част е придобита по
наследство от единствения му наследник - ищеца В.А..
Частта на наследниците на Ц.
С.а – 1/4 ид. част от имота, е прехвърлена с продажбата
през 2008 г. на ищеца В.А. по време на брака му с другата ищца В.А. – т. е. 1/4
ид. част (6/24) от имота е съсобствена
в условията на СИО между двамата ищци.
Ответниците Ц.Я.А., Н.Н.С., Г.Н.В., Т.Б.А., С.Т.М., Н.Т.А. - по наследство от
техните праводатели, притежават по 1/24 ид. ч. от имота.
Ответниците Г. Т.В., В.Г.И., Л.Г.Г. (наследници на Д. В.) притежават по 1/12 част от имота
(или по 2/24 ид. ч.), както приема и СРС.
Тъй като първоначалният ответник Г. Т.В.е починал
в хода на производството - на 05.12.2015 г., като е заместен от наследниците си
по закон на В.Г.И. и Л.Г.Г. – те получават равни
части от неговия дял от 2/24 ид. ч. и по наследство –
т. е. по 1/24 ид. ч. за всяка от тях от дела на наследодателя
им Г. Василев.
Предвид изложеното, въззивният състав намира за
обоснован и съобразен с материалния и процесуален закон и събраните по делото
доказателства изводът, до който е достигнал и СРС, че ПИ
с идентификатор 44063.6221.1330 следва да бъде допуснат до делба при установените по -
горе квоти.
Относно искането по чл. 537, ал. 2 ГПК - за отмяна на констативен нотариален акт № 30, т. І - 1, рег. № 889, н. д. № 23 от 10.04.2013 г. по обстоятелствена проверка, за придобиване по давност и наследство на ПИ с идентификатор 44063.6221.1330 от Т.Б.А., Н.Т.А., С.Т.М., Ц.Я.А., Н.Н.С. и Г.Н.В., настоящият състав намира следното :
С ТР № 3 от 29.11.2012 г. по т. д. № 3/2012
г., ОСГК на ВКС е възприето становището, че на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) (чл. 537, ал. 2 ГПК нов) подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право
на собственост върху недвижим имот и тези, които са издадени по обстоятелствена
проверка. С оглед обстоятелството, че с констативните нотариални актове се
констатира право на собственост въз основа на факти, които в исковото
производство са оборими, при уважаване на иск за
собственост с предмет установяването на принадлежността на същото това право,
издаденият констативен нотариален акт
следва да се отмени.
Предвид обстоятелството, че в
производството по делба се установява съсобствеността на имота, за който част
от страните са се снабдили с констативен нотариален акт, същият подлежи на
отмяна, по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Тъй като крайните изводи на
настоящият въззивен състав съвпадат с изводите на
СРС, решението в оспорената част - касаеща допускането до делба на поземлен имот идентификатор
44063.6221.1330 и отмяната на констативен нотариален акт № 30, т. І - 1, рег. №
889, н. д. № 23 от 10.04.2013 г. по обстоятелствена проверка по чл. 537, ал. 2 ГПК, е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се
потвърди.
По разноските пред СГС и ВКС :
Следва да се отбележи, че в случаите на
оспорване на иска за делба
чрез правоизключващи възражения относно наличието на съсобственост,
квотите на съделителите или правото на някой
от тях да
участва в делбата, на общо основание при
обжалване се прилагат правилата за
присъждане на разноски във въззивното производство по чл. 78 ГПК.
С оглед изхода от спора - жалбата на ответниците няма
да бъде уважена, право на разноски имат въззиваемите
страни - ищци в производството.
Понеже след отмяната от ВКС на преходното решение на СГС, ІІ В с –
в, е отменено и определението на този състав от 12.04.2017 г. постановено по разе на чл. 248 ГПК и касаещо
разноските в производството и съобразно указанията на ВКС в отменителното
решение, въпросът за отговорността за разноски както пред СГС, така и пред ВКС следва
да се реши в настоящото производство.
Съгласно доказателствата за реално направени разноски
от ищците пред двата състава на СГС, както и пред ВКС и списъка на разноските
по чл. 80 ГПК, в тяхна полза следва да се присъдят разноски, както следва : за
ВКС – 600 лв. адвокатско възнаграждение и 85 лв. държавна такса, за първото
разглеждане пред СГС, ІІ В с - в - 300
лв. адвокатско възнаграждение, (доколкото решението, с което е присъдена сума в
размер на другите 300 лв. от общо претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. при предходното разглеждане на делото не е било отменено), а за
сегашното разглеждане пред СГС, ІV Д с - в : сумата от 600 лв. адвокатско
възнаграждение и 100 лв. за вещо лице.
Ответниците са направили възражение по разноските за
адвокат на ответниците, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът преценява
като неоснователно, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора и
извършените по делото процесуални действия.
Водим от горното Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАВА решение от 23.07.2015 г. на
СРС, 63 с-в, по гр. д. № 41953/2013 г., в частта, в която е допуснато да се извърши съдебна делба на поземлен имот
с идентификатор № 44063.6221.1330, с. Лозен, Район Панчарево, Урбанизирана НТП
- ниско застрояване (до 10 м), отреден за УПИ ІІІ-1330 в кв. 151 на с. Лозен
със заповед за одобряване на ЧРП, част
от нива, находяща се в землището на село Горни
Лозен, община Панчарево, местността Сукарица, с площ
2, 257 дка, шеста категория, съставляваща стар имот 004011 по картата на
землището, при граници и съседи по документа за собственост-решение №
1150/07.02.2005 г. на ОСЗ Панчарево : имот 004020 - на наследници на К.Б.А., имот
000383- полски път на Община Панчарево - Кметство Лозен, имот 004009 - нива на Й.В.А.
и др, имот 004010 - нива на Ц. С.Ч.и др. Имот 004012 - на наследници на Д.Г.К.и имот
004019 - нива на наследниците на С.Б.А., а по скица № Ф00940/11.09.2008 г. -
имот 4020 - нива на наследниците на К.Б.А., имот 000383 - полски път на Община
Панчарево, имот 004009 - нива на Й.В.А. и др., имот 004010 - жилищна територия
на В.Л.П. и др.; имот 004012-нива на Л.С.А.и имот 004019 - нива на наследниците
на С.Б.А., която част е
повдигната в жълт цвят и защрихована в оранжево на скица на лист 117 от делото,
е буквено означение която част А - Г - Д - Е - А и неразделна част от
настоящото решение, при следните квоти:
6/24
ид. ч. в съпружеска имуществена общност на В.Г.А. и В.Н.А.;
6/24
ид. ч. на В.Г.А.;
1/24
ид. ч. на Ц.Я.А.,
1/24
ид. ч. на Н.Н.С.,
1/24
ид.ч. на Г.Н.В.,
1/24
ид.ч. на Т.Б.А.,
1/24
ид.ч. на С.Т.М.,
1/24
ид.ч. на Н.Т.А.;
2/24
ид. ч. на Г. Т.В.- починал в хода на производството
на 05.12.2015 г. и заместен от наследниците си по закон на В.Г.И. и Л.Г.Г.;
2/24
ид. ч. на В.Г.И.;
2/24
ид. ч. на Л.Г.Г.,
както в частта, в
която е отменен нот. акт № 30, т. І - 1, рег. № 889,
н. д. № 23/2013 г., с който по реда на обстоятелствена проверка Т.Б.А., Н.Т.А.,
С.Т.М., Ц.Я.А., Н.Н.С. и Г.Н.В. са признати за
собственици на поземлен имот 44063.6221.1330, въз основа давност и наследство, на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОСЪЖДА Ц.Я.А., ЕГН **********, Н.Н.С.,
ЕГН **********, Г.Н.В., ЕГН **********, Т.Б.А., ЕГН **********, С.Т.М., ЕГН **********,
Н.Т.А., ЕГН **********, всички с адрес ***, чрез адв.
Д., да заплатят на В.Г.А., ЕГН ********** и В.Н.А., ЕГН **********,с адрес на
представителя си : гр. София, ул. *********, чрез адв.
Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски
по делото, както следва : за ВКС - адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и държавна такса в
размер на 85 лв., за първото разглеждане на делото пред СГС, ІІ В с - в : 300
лв. адвокатско възнаграждение, а за новото разглеждане пред СГС, ІV Д с - в,
съответно : адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и 100 лв. за вещо
лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчване преписи от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.