Решение по дело №3238/2019 на Административен съд - Пловдив

                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1095/26.6.2020г.

 

гр. Пловдив, 26 юни 2020 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет и седми май  през две хиляди и двадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Д. Й., като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 3238 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на П.Д.К., ЕГН **********,***, против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214“Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г. изх. № 02-6500/365#3/04.09.2019 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ П.С.

Твърди се незаконосъобразност на оспореното УП с доводи за нищожност поради издаването му от некомпетентен орган и липса на основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбата ес поддържа по изложените съображения. Представя се писмена защита.

За ответната страна – зам.изпълнителния директор на ДФЗ, се заема становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди изложените от страните  доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок – оспореното УП е връчено на жалбоподателя на 09.10.2019 г., а жалбата против него е подадена на 22.10.2019 г., от лице, притежаващо правен интерес от оспорването предвид разпоредените с УП неблагоприятни последици за жалбоподателката.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на процесното оспорване е уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 -2013 г. за кампания 2017 г. изх. № 02-6500/365#3 от 04.09.2019 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ.

За да се предприемат действията по прекратяване на агроекологичния ангажимент, от ответния орган е установено, че са налице основанията по чл.18, ал.3, т.1 и т.4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.(Наредбата).

Действията по прекратяването на агроекологичния ангажимент са предприети в резултат на извършени административни проверки на основание чл.65 ал.1 от Наредбата за спазване на поет петгодишен агроекологичен ангажимент от страна на жалбоподателя, при които е установено, че договорът сключен с контролиращо лице е прекратен по мярка 214 „Агроекологични плащания“ с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2017 г.

Съгласно чл.7 от Наредбата агроекологичните дейности или направления са изпълняват за период от пет последователни години като този срок започва да тече от началото на годината, когато е подадено „Заявление за подпомагане“, което през първата година е и „заявление за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент за кандидатстване  кандидатите за подпомагане подават само „Заявление за плащане“.

Съгласно специфичните изисквания по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. и във връзка с чл.31 и чл.37 ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата бенефициентът се задължава да спазва изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и Регламент на Комисията (ЕО)№ 889/2008 и да има сключен договор с контролиращо лице на биологичното производство,  получило разрешение от Министъра но ЗХГ за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата на биологичното производство.

Съгласно чл.68 ал.1 от Наредбата контролиращото лице „Балкан Биосерт“ООД е въвело данните за кампания 2017 г. в „Системата за въвеждане на данни от външни институции“ за извършените през текущата година проверки и, че договорът между бенефициента и тях не е прекратен.

В ДФЗ е постъпила информация от МЗХГ за прекратяване на договора между П.Д. Кенарова и „Балкан Биосерт“ООД.

В тази връзка ответната страна е изискала допълнителна информация от контролиращото лице „Балкан Биосерт“ООД, от чийто отговор става ясно, че договорът е прекратен на 21.11.2017 г. и сертификацията е прехвърлена на Р.И.К., УРН 694174.

ДФЗ-РА е извършил административна проверка, от която се установява, че от страна на бенефициента не е постъпило искане за прехвърляне на стопанството съгласно чл.14 ал.4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., така по поетия от нея ангажимент, подновен през кампания 2013 г. е преустановила прилагането на агроекологичните дейности по направление „Биологично растениевъдство“ преди изтичане на срока по чл.7 ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.

Вземайки предвид всички тези обстоятелства, ДФЗ – РА е стартирал производство за прекратяване на ангажимента, за което е уведомена жалбоподателката, която е направила възражения срещу така откритото производство.

Тези възражения са разгледани, но същите не са приети от ответната страна за основателни.

В крайна сметка е издадено и процесното УП.

Същото е издадено от компетентен орган при условията на надлежна  делегация – заповед на л.143 по делото, което прави неоснователни оплакванията в жалбата за нищожността му.

 В този смисъл  е и константната практика на ВАС макар и да се приема, че е налице известна непрецизност в т. 1 и т. 3 от заповед № заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., с които на заместник изпълнителния директор се делегират правомощия да издава всички уведомителни писма и АУПД по схемите и мерките по директните плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., доколкото с изменението на чл. 1 от посочената наредба с ДВ, бр. 17 от 2018 г. в сила от 23.02.2018 г. мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 е отпаднала. Това обаче не обосновава извод за нищожност на акта като издаден от орган без материална компетентност,  тъй като Наредба № 5 от 27.02.2009 г. урежда условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по изброените схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, то с отпадането на мярка 214 "Агроекологични плащания" от неговия текст от 2018 г. вече не се приемат заявления за подпомагане по тази мярка, но поетите до този момент агроекологични ангажименти продължават да се изпълняват и в този смисъл е както пар. 1 в ПР на Наредба № 5/2009 г., така и чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" по ПРСР за периода 2007 г. – 2013 г. С това изменение не отпада компетентността на заместник изпълнителния директор да издава актове от рода на процесния  -  Решение № 1719 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9314/2019 г., решение № 8050 от 29.05.2019 г. по адм. д. № 3112/2019 г. на първо отделение на ВАС, решение № 16116 от 27.11.2019 г. по адм. д. № 5103/2019 г. на ВАС, четвърто отделение и решение № 14871 от 05.11.2019 г. по адм. д. № 1072/2019 г. на ВАС, четвърто отделение, с които са приети за правилни изводите на първоинстанционните съдилища, че АУПДВ и уведомителни писма във връзка с мярка 214 "Агроекологични плащания" с дати след 23.02.2018 г. са издадени от компетентен орган – заместник изп. директор на ДФ "Земеделие".

Оспореното УП е издадено и в съответствие с административнопроизводствените правила и на материалния закон.

В същото, като правни основания за прекратяване на агроекологичния агажимент са посочини чл.18, ал.3 т.1 и т.4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.

Съгласно нормата на чл.18 ал.3 т.1 Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато се преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1.

В конкретния случай в мотивите на оспореното УП се сочи, че предвид обстоятелството, че от страна на бенефициента не е постъпвало искане за прехвърляне на стопанството съгласно разпоредбите на чл.14 ал.4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, така по поетия от нея ангажимент, подновен през кампания 2013 г., е преустановила  прилагането на агроекологичните дейности по направление  „Биологично растениевъдство“ преди изтичане на срока по чл.7, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.

Въпросното прехвърляне на сертификацията следва да се приеме за станало на 21.11.2017 г. (видно от справка на „Балкан Биосерт“ООД за прехвърляне на сертификацията на Р.И.К.).   Срокът  по чл.7, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. изтича на 31.12.2017 г. т.е. преустановяването на прилагането на агроекологичните дейности по направление  „Биологично растениевъдство“ касае въпросния период от 21.11.2017 г. до 31.12.2017 г.

Въпросните обстоятелства не са спорни между страните, а и същите се доказват от представените от страна на контролиращото лице „Балкан Биосерт“ООД писмени доказателства – справка в отговор на писмо с изх. № 01-2600/4724 от 17.09.2018 г. на л.125 по делото

Съдът приема, че предвид прекратяването на договора за контрол и сертификация с „Балкан Биосерт“ООД на 21.11.2017 г., действително е налице от страна на жалбоподателката  преустановяване  прилагането на агроекологичните дейности по направление „Биологично растениевъдство“ преди изтичане на срока по чл.7, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., съответно правилно АО е прекратил агроекологичния ангажимент.

Действително, видно от заключението на ВЛ, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и неоспорено от страните, за периода 21.11.2017 г. до 31.12.2017 г., няма описани и извършени агротехнически мероприятия при отглеждане на културите лавандула и маслодайна роза за този период. ВЛ изрично е посочило обаче, че през м.ноември и м.декември 2017 г. културите лавандула и маслодайна роза са с приключил период на вегетация, намират се във фаза на покой. Според заключението на ВЛ, през този период на годината не се извършват агротехнически мероприятия/земеделски дейности при отглеждането на културите лавандула и маслодайна роза. Към м.ноември и м.декември на годината климатичните условия не благоприятстват извършването на земеделски дейности на полето.

Агроекологичните дейности по  направление „Биологично растениевъдство“ не включват обаче само земеделски дейности при отглеждането на културите лавандула и маслодайна роза в какъвто смисъл са подробните доводи по писмената защита.

Предвид спецификата на подмярката „Биологично земеделие“ за бенефициентите съществува и задължението да имат сключен договор за целия период на действие на поетия ангажимент с контролиращо лице – раздел II „Биологично земеделие“ на Наредбата.

Съгласно специфичните изисквания по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г. и във връзка с чл.31 и чл.37 ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата бенефициентът се задължава да спазва изискванията на Регламент на Съвета (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и Регламент на Комисията (ЕО)№ 889/2008 и да има сключен договор с контролиращо лице на биологичното производство,  получило разрешение от Министъра но ЗХГ за преминаване към и/или продължаване на управлението в съответствие с правилата на биологичното производство.

Този договор следва да е сключен и да действа за целия период на действие съответната мярка за подпомагане какъвто не е настоящият случай.

Действително, в конкретния случай се касае за период по-малък от месец и половина преди изтичането на срока по чл.7, ал.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., но това обстоятелство е ирелевантно и не може да промени извода, че жалбоподателката е преустановила  прилагането на всички агроекологични дейности по направление  „Биологично растениевъдство“ преди изтичането на срока на ангажимента. След като тя е с прекратена сертификация за биологично производство, то тя не отговаря на условията за подпомагане от наредбата. Предвид получено уведомление от Министерството на земеделието, храните и горите (л.126) и след изрично изискване на  допълнителна информация от „Балкан Биосерт“ООД,  АО е установил категорично, че  договорът между контролиращото лице и П.К. е прекратен и за него е съществувала  единствената  възможност да  приеме, че кандидатът за подпомагане не отговаря на изискванията за биологично растениевъдство и да прекрати агроекологичния ангажимент по мярка 214 „агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 -2013 г.

Последното навежда на извода, че АО е постановил един законосъобразен акт като подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

По разноските:

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, съдът,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.К., ЕГН **********,***, против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214“Агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017 г. изх. № 02-6500/365#3/04.09.2019 г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ П.С.

ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН **********,***, да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: