Р Е Ш Е Н И Е
№ 149 12.07.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на тринадесети март две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: М.
Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело №1114/2017г. по
описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на З.П.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адерс: гр.Б., бул.”И.В.” № **, ет.* /чрез адв.Е.И. ***/ против М.Х.К. с ЕГН **********, Х.А.К.
с ЕГН **********, двамата с адрес: *** и С.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.54, ал.2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. В исковата молба се сочи, че ищецът Ч. е
собственик на недвижим имот, представляващ: УПИ XV-346, кв. 42, целият с
площ 967 кв.м. по регулационния план на с.О.от 1977г., с идентификатор
53822.502.87. Съгласно актуална кадастрална скица на процесния имот, площта
му възлиза на 868 кв.м., която според ищеца е с 22 кв.м по-малко от отразената
в документа му за собственост, и с 99 кв.м по-малко от площта на имота по
последния регулационен план на с.О.от 1977 г. Ищецът твърди, че е придобил
собствеността върху гореописания имот от баща си през 1983 г., който тогава му
дарил дворно място с площ от 890 кв.м, съставляващо парцел XV-346, в кв. 42 по
плана на с.О., при граници: от две страни улици, парцел XIV-362 и А.С.М.,
съгласно нотариален акт № 273, том I, дело № 611 от 07.12.1983 г. на Поморийски
районен съдия. Сочи се, че тримата ответници се легитимират като собственици на
съседния от северната страна недвижим имот, представляващ УПИ XVI- 347, кв. 42, с площ 967 кв.м, по регулационния план от
1977г. на с.О., с идентификатор
53822.502.85, с площ 1088 кв.м. Този имот ответниците са придобили по наследство
от А.С.М., бивш жител ***, който през 1961 г. е закупил 1000 кв.м ид.ч. от бивш
парцел II-61, в кв. 32 по отменения регулационен план на с. О., съгласно от
нотариален акт № 118, том I, дело № 212 от 25.09.1961 г. на Поморийски народен
съдия и удостоверение за наследници от 26.10.2009 г. на кметство О.. Ищецът
счита, че в кадастралната карта на с.О., одобрена със Заповед
РД-18-26/08.07.2005 г. на ИД на АК е допусната грешка, тъй като кадастралната
граница не съответства на регулационната граница между УПИ XV-346, кв. 42
и УПИ XVI-347, кв. 42 и същата не е определена съгласно изискванията на
чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР. Според ищеца, това води до намаляване площта на
неговият поземлен имот, който по кадастрална карта не съответства на площта на
имота му по документа за собственост и по този начин неправилно урежда
правоотношенията между двата съседни имота. Наред с горното, ищецът сочи, че от
известно време забелязал, че ответниците започнали да изместват оградата между
двата им съседни имота и да отнемат част от неговия имот. Твърди, че
многократно отправял молби и предупреждения към тях да не завземат имота му, но
те продължавали, като дори му заявили, че ако поискат, ще завземат целия му
имот. Възникналия между страните спор, наложил през 2013г. ищецът да извика за
негова сметка правоспособни геодезисти, които да трасират границите на неговия
имот. При трасирането било установено, че имотната граница между двата съседни
имота, не съответства на тяхната регулационна граница, като ответниците били
навлезли в имота на ищеца с около 50 кв.м. Въпреки, че тогава от страна на
ищеца били поставени колчета, ответниците ги премахнали. Това наложило за втори
път ищецът да извика специалисти - геодезисти, но колчетата отново бяха
премахнати. Тогава предложил на ответниците, те да извикат свои специалисти, но
те отказали да сторят това, отправяйки към ищеца обиди и закани за
саморазправа. Ищецът твърди, че понастоящем ответниците засяват завзетата от
неговия имот площ с трайни насаждения, като дори изградили в част от неговия
имот гараж, който не желаели доброволно да премахнат.
Гореизложено е мотивирало ищеца да поиска
от съда да признае за установено спрямо ответниците, че е налице грешка при
изготвяне на кадастралната основа на кадастралната карта на с.О., одобрена със
Заповед РД-18- 26/08.07.2005 г. на ИД на АК, в частта й, касаеща границата
между поземлени имоти с идентификатори 53822.502.85 и 53822.502.87, изразяваща
се в това, че имотната граница между тези два поземлени имота е нанесена
погрешно в кадастралната карта и, че към момента на одобряване на кадастралната
карта на с. О., ищецът З.П.Ч. е бил собственик на 50 кв.м от имот с
идентификатор 53822.502.85 - собственост на ответниците. Представя
писмени доказателства. Прави искане за допускане на двама свидетели при режим
на довеждане за установяване на изложените в исковата молба твърдения. Моли
съда да допусне съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да отговори
на постановените в исковата молба въпроси. Прави искане за издаване на съдебно
удостоверение, въз основа на което да се снабди от Община Несебър с
удостоверение за идентичност на лице с име А.С.К., както и с удостоверение за
наследници на същия. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е
постъпил писмен отговор на исковата молба от тримата ответници, подаден чрез
процесуалния им представител – адв.Ж.И. ***, със съдебен адрес:***. На първо
място, ответниците излагат възражения за недопустимост на предявения иск,
предвид разпоредбата на §1, т.16 от ДР на ЗКИР, съгласно която установяването,
както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема
на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно –
на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат
предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически
факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.
Наред с това се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като в същата не били
индивидуализирани спорните 50 кв.м, като граници и местонахождение, което
съществено нарушавало правото на защита на ответните страни, поради което молят
същата да бъде оставена без движение до отстраняване нередовностите по исковата
молба.
Независимо от горното, ответниците оспорват
изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан, и молят същият да бъде
отхвърлен, като им бъдат присъдени направените по делото разноски. Заявяват, че
оспорват изцяло всички изложени в исковата молба, факти и обстоятелства, като
твърдят, че са неверни и не отговарят на действителното фактическо и правно
положение. В тази връзка оспорват правото на собственост на ищеца Ч. върху
претендираните от него 50 кв.м. от имот с идентификатор № 53822.502.85, като
твърдят, че тези 50 кв.м. никога не са били негова собственост, а са тяхна
собственост. Твърдят, че праводателят
на ищеца не е бил собственик на тези спорни 50 кв.м., поради което няма
как ищецът да е придобил повече права от правата на своя праводател. Твърдим,
че парцел XIII-57, кв.32 по плана на с.О.с площ от 1520.00 кв.м. не е
съществувал по никой от предходните планове на с.О.и оспорваме собствеността,
както на ищеца, така и на неговия праводател върху спорните 50 кв.м. Относно
твърдението на ищеца, че по кадастралната карта имотът му бил с 99кв.м.
по-малко от парцела му по регулационния план на с.О.от 1977 г., ответниците
считат този факт за неотносим към правото на собственост на ищеца, тъй като
регулационният план от 1977 г. не бил приложен и същият не създавал права на
собственост за ищеца. Твърдят, че неприложената дворищна регулация по плана на
с.О.от 1977г. не създава права на собственост върху парцела и върху
придаваемите към него части в полза на ищеца. Неоснователно и неотносимо към
спора било твърдението на ищеца, че имотната граница между двата имота не
съответствала на регулационната граница, тъй като след като регулацията не била
приложена, нямало как имотните граници да съответстват на регулационните. В
заключение, ответниците твърдят, че са съсобственици на ПИ с идентификатор №
53822.502.85 с площ от 1088 кв.м., по кадастралната карта на с.О., включително
и на процесните 50 кв.м., който имот е придобит чрез покупко-продажба в идеални
части, давностно владение продължило от 1961г. и към момента и по наследство.
Сочат, че с Нотариален акт за покупко-продажба и суперфиция № 118, том I, дело
№ 212/1961 г. на Поморийски Народен Съд, наследодателят им А.С.М. /К./, починал
на 22.10.2009г., е придобил собствеността върху 1000 кв.м. идеални части от
Парцел II-61, кв.32 по плана на с.О.по време на брака си с първата ответница - М.Х.К.,
поради което поземления имот е придобит в режим на съпружеска имуществена
общност. От момента на сключване на договора за покупко- продажба през 1961 г.,
имотът бил ограден с ограда, която никога не е била местена, като имотът е бил
владян от тогава явно, непрекъснато и необезпокоявано от наследодателят ни А.С.К.
и съпругата му - ответницата М.Х.К., като собствен. След смъртта на А.С.К.,
ответницата М.Х.К. - преживяла съпруга и ответниците С. Атанас К., и Х.А.К. -
синове, продължили владението на имота, явно, непрекъснато и необезпокоявано,
като свой собствен и присъединили владението на наследодателят си А.С.К.,
включително и владението на спорните 50 кв.м. до момента на предявяване на
настоящата искова молба в съда, когато разбрали за претенциите на ищеца. Наред
с горното, ответниците сочат, че от момента на закупуване на техния поземления
имот, с настоящ идентификатор № 53822.502.85, същият бил във фактически граници
на място, каквито са и към момента и заявяват, че никога не са имали спор с
праводателя на ищеца П.К.Ч., както и със самия ищец за общата им граница. През
1985 г. със съгласието на ищеца и неговия праводател на сега съществуващата
спорна граница между двата имота бил построен гараж с идентификатор №
53822.502.85.3 имота на ответниците, като същият бил построен в свързано
застрояване със сграда на допълващо застрояване в имота на ищеца с идентификатор
№ 53822.502.87, като ищецът премахнал неговата сграда на допълващо застрояване
през 2015 г. В тази връзка ответниците твърдят, че не отговаря на истината
твърдението на ищеца, че оградата между двата съдени имота била местена.
Заявяват, че никой не е местил оградата от 1961 г. насам. В подкрепа на
твърденията си, ответниците представят писмени доказателства. Оспорват
представеното от ищеца Геодезическо заснемане и приложенията към него,
изготвено от инж.Димитър Илиев Казанджиев по частна експертиза възложена от
ищеца, като твърдят, че същото съставлява недопустимо доказателствено средство.
Оспорват автентичността /истинността/ и верността на представената от ищеца
Скица № 024/15.02.2013г. по отношение на квадратура и граници на парцел XV -
346, кв.42 по плана на с.О.и молят съда да задължи ищеца да представи оригинала
на същата, като в случай, че не го представи същата да бъде изключена от
доказателствата по делото. Молят съда да допусне съдебно-техническа експертиза,
вещото лице по която след като направи справка в СГКК-Б. и оглед на имотите на
място, да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
В съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца Ч. поддържа предявения иск от името на доверителя си. В изпълнение указанията на съда, пълномощникът на ищеца конкретизира
петитума на исковата молба, както следва: Да се признае за установено спрямо
ответниците, че е налице грешка при изготвяне на кадастралната основа на
кадастралната карта на с.О., одобрена със Заповед № РД-18-26 от 08.07.2005г. на
ИД на АК, в частта, касаеща границата между поземлени имоти с
идентификатори 53822.502.85 (бивш УПИ
ХVІ-347, кв.42) и 53822.502.87 (бивш УПИ ХV-346, кв.42), изразяваща се в това,
че имотната граница между двата поземлени имоти е нанесена погрешно в кадастралната карта и че
към момента на одобряване на кадастралната карта на с.О., ищецът З.П.Ч. е бил
собственик на 50 кв.м реална част от имот с идентификатор 53822.502.85, която
площ представлява разлика между нанесената кадастрална и регулационна граници
на двата съседни имота, и е с местонахождание: южната част на имот с
идентификатор 53822.502.85, при граници: север и изток – имот с идентификатор
53822.502.85, юг – имот с идентификатор 53822.502.87, запад – улица. Представя
писмени и ангажира гласни доказателства, както и съдебно-техническа експертиза.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя
списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответниците оспорва изцяло исковата молба и
поддържа подадения отговор на същата. Също представя писмени доказателства и
ангажира гласни такова, както и съдебно-техническа експертиза. Моли да им бъдат
присъдени сторените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, като моли същото да бъде редуцирано до минималния установен в
Наредбата размер, при уважаване на иска.
Съдът намира, че депозираната
искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес,
пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Съдът, като взе предвид наличните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от представения нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 273, том І, дело № 611 от 07.12.1983г. по
описа на РС-Поморие /л.4/ се установява, че П.К.Ч. е дарил на сина си З.П.Ч.
/ищеца по делото/ ДВОРНО МЯСТО в с.О., общ.Несебър, обл.Б., на площ от 890 кв.м /осемстотин и деветдесет
квадратни метра/, съставляващо парцел ХV-346, в кв.42 по плана на селото, при
граници: от две страни улици, собствен парцел ХІV-362 и А.С.М.. Видно от
представената с исковата молба скица на поземлен имот № 15-567225 от
13.11.2017г. по действащата кадастрална карта за с.О., общ.Несебър, обл.Б.,
имота на ищеца представлява поземлен имот с идентификатор 53822.502.87, с площ
от 868 кв.м, при съседи:
53822.502.86, 53822.502.125, 53822.502.85, 53822.502.88 /л.7/.
От представения по делото нотариален акт за покупко –
продажба и суперфиция № 118, том І, дело № 212 от 1961г. по описа на РС-Поморие
/л.5/ се установява, че праводателят на ответниците - А.С.М. е закупил 1000 кв.м ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО в с.О.,
общ.Несебър, обл.Б., цялото на площ от 2730 кв.м, съставляващо парцел ІІ-61 в
кв.32 по плана на селото, при граници: С. ***, П.К.и Никола Стоянов. Съгласно
кадастрална карта на с.О., общ.Несебър, обл.Б., този имот, представлява
поземлен имот с идентификатор 53822.502.85 /скица на поземлен имот № 15-633221
от 13.12.2017г. – л.32/, с площ от 1088
кв.м.
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници с изх.№ 15 от 11.04.2018г. на Община Несебър, ответниците по делото
са наследници на А.С.К., бивш жител ***, починал на 22.10.2009г. /л.65/. От
представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№ 12
от 30.03.2018г. на Община Несебър, името А.С.К. и имената А.С.М. и А.С.М. са
имена на едно и също лице /л.66/.
От заключението на изслушаната по делото СТЕ се
установява, че за село О.са изработени следните планове: Кадастрален и
регулационен план от 1926г., Попълване на кадастралния план и частично
изменение на регулационния план през 1938г., Кадастрален и регулационен план от
1977г. и Кадастрална карта от 2005г., одобрена със Заповед № РД-18-26 от
28.07.2005г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър. Вещото лице
сочи, че парцела на ищеца е създаден при изработването на кадастралния от
1977г., при разделянето на парцел ХІІІ-57 в кв.32 от плана от 1938г., на парцели
ХV-346 с площ от 910 кв.м и ХІV-362 с площ от 580 кв.м, двата собственост на
Павел Киров, първият от които - парцел ХV-346 впоследствие дарен на сина му З.Ч.
/ищеца по делото/. Имота, собственост на А.С.М. /наследодателят на ответниците/
е отразен в кадастралния план от 1977г., като имот 347, за който е отреден
парцел ХІІ-347 в кв.42 с площ от 1084 кв.м /бивш парцел ХІІ-61 по плана от
1938г. на площ от 1019 кв.м/. Вещото лице е установило, че съгласно графичната
част на регулационния план, регулационната граница между парцел ХV-346 и парцел
ХІІ-347 в кв.42 минава по имотната граница между имоти 346 и 346 и е идентична
с границата между ПИ 53822.502.85 и ПИ 53822.502.87 по КК, както е и по плана
от 1938г. и този от 1926г. Т.е. от 1926г.,
регулационната границата между процесните имоти не е била променяна и е
идентична с границата между ПИ 53822.502.85 и ПИ 53822.502.87 по КК.
Вещото лице е констатирало, че регулационния план от
1977г. е оцифрен, като са използвани геометричните данни на трасировъчния
карнет, без да е правено пряко геодезическо измерване на място. В
трасировъчният чертеж, западната граница на УПИ ХV-346 /собственост на ищеца/ е
записана с размер 35 метра, а при
пряко геодезическо измерване на място, вещото лице е установило, че е 33,40 метра. При оцифряването на
регулацията, извършено в Община Несебър е използван размера от трасировъчния
чертеж от 35 метра, поради което оцифрената западна граница на имота на ищеца е
изместена на север от съществуващата на място имотна граница. Поради това съществуващата
на место материализирана граница между УПИ ХV-346 /на ищеца/ и УПИ ХІІ-347
/на ответниците/ не съвпада с оцифрената такава. Според вещото лице,
построената по координати граници навлиза в УПИ ХVІ-347 /ПИ 53822.502.85 – на
ответниците/ с 1,2 метра по цялата дължина
на южната му граница. Тази част вещото лице е защриховало с жълт цвят на
приложените комбинирани скици /л.79 - л.80 вкл./. Вещото лице сочи, че
процесните имоти се владеят по имотни граници. Спорната границата между двата
парцела минава по имотната граница и няма придаваеми части между тях.
Кадастралната карта на с.О.е одобрена през 2005г. При извършено геодезическо
измерване на имотите, вещото лице е установило, че ПИ 53822.502.85 и ПИ
53822.502.87 са нанесени чрез преки геодезически измервания и няма никакви
различия между кадастралната карта и съществуващите на място имоти, т.е. същите
са заснети по съществуващите на място огради, така както се владеят от
страните. ПИ 53822.502.85 е с площ от 1088 кв.м, а ПИ 53822.502.87 е с площ от
868 кв.м. В заключение, вещото лице
сочи, че между кадастралнта и регулационната граница няма различие. Налице е различие между кадастралната
граница и оцифрената регулационна граница, което възлиза на 31 кв.м.
В хода на производството са събрани гласни доказателства
чрез разпита свидетелите – Димитър Златинов Боев и Павел Златинов Ч., доведени от
ищеца и Здравка Х. Панайотова и Георги Стойков Грозев, доведени от ответниците.
От показанията на първите двама свидетели – Боев и Ч. се установява, че
оградата между УПИ ХV-346 /на ищеца/ и УПИ ХІІ-347 /на ответниците/ е
от телена мрежа и е местена от ответниците, навлизайки в имота на ищеца. Никой
от двамата обаче не е ставал очевиден на преместването на оградата. Свидетелите
Боев и Ч. сочат, че наследодателят на ответниците построил гараж на границата
между двата имота, който гараж навлизал малко в имота на ищеца. Гърба на гаража
бил залепен за стената на навес, построен преди гаража от бащата на ищеца в
неговия имот, като покривът на построения впоследствие гараж стъпвал върху
стената на навеса. Поради спорове за границата помежду им, наследодателят на
ищеца премахнал навеса, но гаража останал. Премахната била само козирката на
покрива на гаража, която навлизала в имота на ищеца. В противовес на
показанията на водените от ищеца свидетели, свидетелите Панайотова и Грозев
заявяват, че оградата между процесните имоти не е местена никога.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Изложените в исковата
молба обстоятелства сочат, че е предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР
/след редакцията на закона, извършена с ДВ бр.49/2014г./, доколкото са наведени
твърдения за допусната грешка в одобрената за с.О., общ.Несебър, обл.Б.,
кадастрална карта относно вярната граница между двата спорни имота, поради
което е налице неточно заснемане на част от имота на ищеца към този на ответниците.
Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР е положителен установителен иск за собственост,
който има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост и
липсата на отразяване или неправилното отразяване на границите на правото на
собственост в кадастралната карта. Провеждането на иска по чл.54, ал. 2 от ЗКИР
е свързано с възможността въз основа на влязлото в сила решение да бъде
изменена кадастралната карта, като спорния имот или част от имот бъдат отразени
в граници, съответстващи на обема на действително притежаваното от ищеца право
на собственост.
Одобрените по реда на
ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от
тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. В чл.2, ал.5 от ЗКИР законодателят е въвел оборима презумпция за вярност относно отразените
данни за имотите в кадастралната карта, но неправилното отразяване на правото
на собственост там не води до неговото пораждане, изменение или погасяване.
Съгласно §1, т. 16 от ДР на ЗКИР непълнотите или грешките в кадастралната карта
са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им
състояние. Следователно непълнота или грешка по смисъла на ЗКИР ще е налице в
случаи на незаснети или погрешно заснети имотни граници на имота в кадастралния
план и пренесени в създадената въз основа на него кадастралната карта, тъй като
в рамките на проведената административна процедура по нанасянето им в плана не
са били верни данните за местоположението им. Затова при твърдения за грешка в
кадастралната карта на изследване подлежи положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването й, като се съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните
граници в имотни такива /т. 4 от ТР № 8/2016г. по тълк. дело № 8/2014г. на
ОСГК/.
От събраните по
делото доказателства и от заключението на изслушаната СТЕ безспорно се
установява, че относно района на с.О., общ.Несебър, обл.Б., в който попадат
спорните имоти, са били приети няколко плана, последният от които план за
регулация е бил приет и влязъл в сила от 1977г., който не е приложен. Границите
по влезлия в сила регулационен план са тези, които обособяват обекта на правото
на собственост и определят пространствения му обхват. Именно при действието на
посочения регулационен план от 1977г. са били обособени парцелите на страните
по делото, както следва: УПИ ХV-346, понастоящем ПИ 53822.502.87 /на ищеца/ и
УПИ ХІІ-347, понастоящем ПИ 53822.502.85 /на ответниците/. Този
регулационен план, с посоченото изменение, не е предвиждал придаване по
регулация на части от имотите по
границата между парцелите УПИ ХV-346 и УПИ ХІІ-347. Безспорно е по
делото, че за процесните имоти друг регулационен план не е бил приеман. Следователно,
определящи за вещните права на страните, след като нямаме предаване на части по
регулация и няма приет последващ регулационен план, са границите на парцелите
по регулационния план от 1977г. Според вещото лице, границата между имот
346 и 347 по плана от 1977г. е идентична с границата между ПИ 53822.502.87 и ПИ
53822.502.85 по КК. След като регулационния план от 1977г., е бил действащ към
деня на влизане в сила на ЗУТ, на основание §6, ал.1 от този закон, същият е
запазил действието си по отношение на границата между двата спорни имота. С
оглед на това, в одобрената за с.О., общ.Несебър кадастрална карта през 2005г.,
границата между имота на ищеца и този на ответниците съвпада с границата между
парцелите по регулационния план от 1977г., която се явява действителната имотна
граница. Оцифрената регулационна граница
обаче не съответства на кадастралната граница, като разликата възлиза на 31
кв.м според вещото лице. Разминаването на регулационната линия в графичния и
цифровия вид на регулационния план, което според вещото лице се дължи на грешно
нанасяне на границите на процесните имоти по геометрични данни на трасировъчния
карнет, предоставен от Община Несебър, вместо чрез преки геодезически
измервания на место, не засяга и не се отразява на реалните граници на правото
на собственост. Различните начини за изработване и представяне на плана не
могат да влияят върху действителните вещни права на страните. С оглед
обясненията на вещото лице в съдебно заседание от 05.06.2018г. относно
фактическото местоположение на западната регулационна линия, съдът намира, че
регулационната линия, която се явява вярната имотна граница между поземлени
имоти с идентификатори ПИ 53822.502.87 и ПИ 53822.502.85 по КК е очертаната със син контур на
комбинирана скица към съдебно - техническа експертиза /лист 80/ и същата
съвпада с кадастралната граница. По този начин частта от земната повърхност
заключена между тази регулационна линия и границата между имотите по оцифрената
регулационна граница, която според неоспореното от страните заключение по СТЕ е
с площ от 31 кв.м., неправилно е заснета в имота на ответниците.
При тези данни
същественият въпрос по делото е дали е допусната грешка във връзка с горепосочените
31 кв.м. при оцифряването или при
изготвянето на кадастралния план. В тази връзка заключението на
съдебно-техническата експертиза е в насока, че планът за регулация е оцифрен от
геодезист в общината, който поради грешка е оцифрил реглационната граница без
да извърши преки геодезически измервания на место, а въз основа на координати
на цифров модел, при което западната граница на имота на ищеца е записана с
размер 35 м, вместо действителните 33,40 м. Т.е. в случая е налице грешка при
оцифряването, при която площта на имот ХV-346 / на ищеца/ навлиза в имота на
ответниците с 31 кв.м, оцветени в жълто на приложената към заключението
комбинирана скица /л.80/.
По своята същност
грешката в кадастралния план представлява несъответствието между
действителните пространствени характеристики на имотите и тяхното
отразяване в КК (погрешно заснети граници). В случая отправна точка за
преценката дали е налице грешка между действителните пространствени
характеристики на имотите и тяхното отразяване в КК е кадастралния и
регулационен план от 1926г., попълнен и частично изменен с плана от 1938г. Това
е така, тъй като от съществено значение са границите, установени от съответното
придобивно основание. В случая ответниците се легитимират, като собственици на
ПИ с идентификатор 53822.502.85 по КК по силата на наследствено правоприемство
от техния наследодател, който е придобил имотите по силата на нотариален акт за
покупко-продажба, издаден въз основа на граници по действалия към този момент
регулационен план от 1938г. Това се установява и от приетата по делото съдебно
техническа експертиза, в която са отразени граници на имотите по действалия към
този момент план. От своя страна ищецът се легитимира като собственик на ПИ с
идентификатор 53822.502.87 по КК въз основа на придобивно основание – договор
за дарение от 1983г., в който границите са описани по регулационния план от
1977г. Именно тези граници следва да отразява кадастралната карта, тъй като по
делото се установи, че липсва изменение на процесната граница по всички
регулационни планове от 1926г. до 1977г. Наред с това от експертизата се
установява, че няма различие в процесната границата между регулацията и
кадастъра. Налице е разлика между кадастралната и оцифрената регулационна граница, която се дължи на грешка при
оцифряването. Следователно от значение в случая са регулационните граници и тях
трябва да отразява кадастралната карта. При иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от
съществено значение е единствено дали кадастралната карта отразява точно
границите на собствеността, така както са установени, въз основа на сочените от
страните придобивни основания. Практиката на върховната инстанция по искове с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР (чл. 53, ал. 2 ЗКИР по предходната уредба)
е постоянна и е изцяло в посочената по-горе насока – напр. Решение № 187 от
10.11.2015г. по гр.д. № 6738/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС,
Решение № 196 от 06.02.2017г. по гр.д. № 2151/2016г. по описа
на I гр. о на ВКС и др.
В светлината на
изложеното съдът намира, че не е налице грешка в одобрената за с.О.,
общ.Несебър, обл.Б., кадастрална карта относно вярната граница между двата
спорни имота. Нанасянето при оцифряването на тези 31 кв.м в имота на ответниците
представлява грешка при извършване на оцифряването, която обаче е преодоляна с
кадастралната карта, която е изготвена по съществуващите имотни граници, както
е било и по регулационния план. Противното би означавало ищецът да бъде признат
за собственик на процесните 31 кв.м, доказателства за което не се представиха
по делото, респективно да бъде променена кадастралната граница в негов полза,
като бъдат отнети 31 кв.м от имота на ответниците, така както е отразено на
комбинираната скица на вещото лице /л.80/.
Неоснователни се
явяват и възраженията на ответниците, че са придобили претендираните от ищеца
квадратни метри въз основа на давностно владение, продължило от 1961г., тъй
като видно от изготвената от вещото лице комбинирана скица /л.80/, не те, а
ищецът е навлязъл в техния имот съгласно оцифрения регулационен план.
Последното се потвърждава и от направените от вещото лице изчисления на площта
на процесните имоти по плана за регулация от 1977г. и по оцифрения регулационен
план /л.80 – най-долната графа на скицата/. Видно от същата, по ПР от 1977г.,
имота на ищеца е бил на площ от 936 кв.м, а според оцифрения ПР от 1977г. – на
площ от 967 кв.м. Съответно, имота на ответниците по ПР от 1977г. е бил на площ
от 998 кв.м, а по оцифрения ПР от 1977г. – на площ от 967 кв.м.
Видно от исковата
молба, причина за завеждане на настоящото дело е била актуалната кадастрална
скица на собствения на ищеца имот, в която площта му възлизала на 868 кв.м,
вместо притежаваните от него 890 кв.м по нотариален акт за дарение от 1983г.
Така констатираната разлика в площта на имота на ищеца обаче не се дължи на
грешка в кадастралната карта, касаеща спорната граница между имотите на
страните, а на неприложения регулационен план от 1977г. Видно от същият,
уличната регулация се намира на около 60 см извън имотите. Към имота на
ответниците /изключая спорната граница/, съгласно кадастралната карта от 2005г.
се придават части от имоти, за които не са уредени регулационните сметки, в
резултат на което площта на имота им надвишава тази по нотариалния акт за
покупко-продажба на техния наследодател. Горното се установява от заключението
на вещото лице и приложената към него комбинирана скица /л.80/.
На последно място, но
не по важност, съдът намира за нужно да отбележи, че страните на два пъти са
подавали заявления за частично изменение на ПУП-ПР за процесните имоти, с цел
поправяне на допуснатата грешка при изготвяне на оцифрения регулационен план на
с.О., но и двата пъти искането им не е било уважавано /л.88 и л.102-103 вкл./.
Видно от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, първият внесен
от страните проект не е бил одобрен, поради наличието на сграда на основно
застрояване /гаража на ответниците/ до регулационната граница /спорната
такава/. В тази връзка вещото лице уточнява, че в случаят не се касае за
основно, а за допълващо застрояване, което било изпълнено до границата на
уличната регулация, поради което не са налице основания за одобряването на
внесения от страните проект. При внесеното за втори път искане на страните за
поправка на допуснатата техническа грешка в трасировъчния карнет на досежно
процесната граница между имотите на страните по делото, гл.експерт на отдел
“УТ“ при Община Несебър е указал на страните да започнат процедура по частично
изменение на ПУП-ПР за УПИ ХІV, УПИ ХV и УПИ ХVІ в кв.42, в резултат на
геодезическо заснемане и предложението на вещото лице, след приключване на
съдебното дело.
С оглед горните
изводи, предявеният от ищеца иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците следва
да се присъдят заплатените по делото разноски общо в размер на 500 /петстотин/
лева, включващи възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лева и 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.П.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адерс: гр.Б., бул.”И.В.” № **, ет.* /чрез адв.Е.И. ***/ против М.Х.К. с ЕГН **********, Х.А.К.
с ЕГН **********, двамата с адрес: *** и С.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***,
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.54, ал.2 от ЗКИР, за признаване на установено, че З.П.Ч. е собственик на реална част с площ от 50
кв.м от имот с идентификатор 53822.502.87 /бивш УПИ ХV-346, кв.42/, представляваща
разлика между нанесената кадастрална и регулационна граница между имота на
ищеца и на ответниците /с идентификтор 53822.502.85, бивш УПИ ХVІ-347, кв.42/,
отразена в комбинираната скица на л.80 от гр.д. № 1114/2017г. по описа на
Районен съд-Несебър към заключението на съдебно-техническата експертиза,
оцветена с жълт цвят /с площ от 31 кв.м/, и че е
налице грешка в одобрената със Заповед № РД-18-26 от 08.07.2005г.
на Изпълнителния директор на АК кадастрална карта на с.О., общ.Несебър, обл.Б., изразяваща
се в погрешно нанасяне на спорната част от 50 кв.м /31 кв.м по комбинираната
скица/, като част от ПИ с идентификатор 53822.502.85 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.О., общ.Несебър вместо като част от ПИ с
идентификатор 53822.502.87 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.О.,
общ.Несебър.
Комбинираните скици
към съдебно - техническа експертиза, изготвени от вещото лице инж.Т.П.,
находящи се на лист 79 и лист 80 от гр.д. № 1114/2017г. на РС-Несебър, приподписани
от съдията-докладчик по делото, представляват неразделна част от съдебното
решение.
ОСЪЖДА З.П.Ч. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адерс: гр.Б., бул.”И.В.” № **,
ет.* /чрез адв.Е.И. ***/ да заплати на М.Х.К.
с ЕГН **********, Х.А.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: *** и С.А.К. с ЕГН **********,
с адрес: ***,
сумата общо в размер на 500 /петстонтин/ лева, представляваща заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
гр.Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: