О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №

 

                                     Гр.Ловеч, 06.03.2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито  заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                       ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА в.ч.гр. дело № 121 по описа за 2020 година и  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена частна жалба /жалба протекс/ вх. № 218/14.01.2020 г. на М.И.К. *** против разпореждане № 3 от 02.01.2020 г. по гр. д. № 728/2019 г. на Районен съд - Луковит. С него е върната „Жалба - протекс” вх. № 5057/12.11.2019 г. от М.И.К. срещу И.Х.К. и прекратено производството по образуваното по повод на същата гр.д. № 728/2019 г. по описа на РС – Луковит поради недопустимост.

Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалваното разпореждане и моли то да бъде отменено и се образува съдебно производство по гр.д. № 728/2019 г. на ЛРС. Иска да му бъдат възстановени правата по договора, който са направи ли с бащата на ответника Христо К., да бъде потърсена служебна отговорност на Д.Н.Т. и нотариус Б.М., които са превишили правата си и да бъдат осъдени по чл.290 от НК.

Ловешки окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените доказателства се установява, че гр.дело № 728/2019 год. по описа на Районен съд – Луковит е образувано по повод на постъпила на 12.11.2019 год. „жалба - протекс” до председателя против И.Х.К.. В нея е направено искане да се потърси служебна отговорност от съседа му И.Х.К. за това, че „изнудил” нотариус Б.М., която е прехвърлила незаконно къщата и селището на ул.”Оряховска” № 10. Твърди, че тази къща и селище закупил през 1990 г. за 13 000.00 лв. от бащата на ответника Христо К., на когото дал 8 000 лв. и правото да ползва една стая до края на живота си. Впоследствие Христо К. поискал да ползва две стаи и той поискал да му върне капарото от 8000.00 лв., но той ги бил похарчил. Тогава му казал, че му дава селището до къщата и като реши да я продава, ищецът да бъде призов най-напред да я купи. Изготвили нотариален акт, но Христо К. починал внезапно. Ответникът не казал на нотариус Б.М., че е закупил къщата със селището от неговия баща и я изнудил за подпише нотариален акт за продажба, който представя. Затова моли да бъде отменен н.а. от 18.10.2011 г. на нотариус Б.М., председателят да направи оглед  и разбере истината.

С обжалваното разпореждане ЛРС е прекратил производството по делото като недопустимо и върнал „жалбата-протекс” на ищеца К.. В мотивите на разпореждането е прието, че исканията на ищеца са недопустими, тъй като изложените твърдения да се търси служебна отговорност на ответника И.К. за това, че е „изнудил”  нотариус Б.М., очертават наличие на престъпление, което се разследва от прокуратурата, а не от съда. На следващо място първоинстанционният съд е счел, че направеното искане за отмяна на нотариалния акт от 18.10.2011 г. също е недопустимо. За да направи този извод, ЛРС се е позовал на ТР № 3/29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. Изложени са и доводи, че ищецът не излага твърдения за възникнал спор за собственост, а единствено за наличие на предварителна уговорка са бащата на ищеца, който е починал.

с който наследниците на Христо К. за продали на И.Х.К. своите идеални части от съсобствения им недвижими имот

Настоящият съдебен състав счита, че поставеното от ЛРС разпореждане е правилно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение. В подадена от ищеца „жалба-протекс” не са наведени твърдения за възникнал между него и ответника спор за собственост на процесния имот. Наличието на предварителна уговорка с бащата на ответника Христо Петров К., която е обективирана в приложения н.а. № 91, т.І, д. № 188/21.05.1990 г., че ако последният реши да продава останалите 220/570 ид.ч. от дворното място и находящата се в тази част едноетажна жилищна сграда, да покани за купувач ищеца М.И. Качамилски, може да обоснове евентуално правен интерес от предявяването на иск по чл.33, ал.2 от ЗС. В случая обаче от представения по делото н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 29, т.VІІІ, рег. № 4784, дело № 810/2011 г. на нотариус Б.М. се установява, че двумесечният срок за неговото предявяване е изтекъл, което води до извод и за неговата недопустимост.

На следващо място направеното искане за отмяна на този нотариален също е недопустимо предвид указанията, дадени в ТР № 3/29.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост недвижим имот, но не и тези, удостоверяващи сделка, какъвто е н.а. № 29, т.VІІІ, рег. № 4784, дело № 810/2011 г. на нотариус Б.М..

Относно изложените в сезиращия районния съд акт, както и в настоящата частна жалба твърдения за извършени престъпления от И.Х.К., нотариус Б.М. и служителя на Община – Луковит ........., настоящата инстанция споделя направения от районния съд извод, че компетентна да разследва и привлича към отговорност е прокуратурата, а не съда.

Поради изложените съображения частната жалба на М.И.К. против разпореждане № 3/02.01.2020 год. на Районен съд - Луковит, с което е прекратил производството по гр.д.№ 728/2019 г. на поради недопустимост и върнал „жалба-протекс” вх.№ 5057/12.11.2019 г.срещу И.Х.К., следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът

 

                       О    П    Р    Е    Д     Е    Л    И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М.И.К. *** разпореждане № 3/02.01.2020 год. на Районен съд - Луковит, с което е прекратил производството по гр.д.№ 728/2019 г. на поради недопустимост и върнал „жалба-протекс” вх.№ 5057/12.11.2019 г.срещу И.Х.К.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 7-дневен срок от връчване на определението.   

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      

                                                                                         1.                                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                          2.