Р Е Ш Е Н И Е № 260170
ПЛОВДИВ 21.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти
с-в, в публичното заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 274 по описа за 2020 година и констатира
следното:
Предявени са
субективно съединени искове от П.С.Г., ЕГН **********, Ф.Т.Г., ЕГН **********,
С.Т.Г., ЕГН **********, М.Т.Г., ЕГН ********** и А.Т.Г., ЕГН ********** ****,
със съдебен адрес:*** – адв.М. чрез процесуалния им представител адв.М. против
ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, София, ул.“С. Караджа“ 2 с правна квалификация
чл.432 КЗ.
Твърди се в
исковата молба, че на 30.09.2019 г. при управление на лек автомобил „РЕНО“
модел „МЕГАН СЦЕНИК“ РВ ****РН Д.Д. е нарушил правилата за движение по
пътищата, като се е движел с несъобразена с пътните и атмосферните условия
скорост, изгубил е управлението на автомобила и е причинил ПТП, при което удря
движещия се пред него велосипедист Т.А.Г., който в резултат на удара умира.
Ищците са съпруга и деца на починалия
Т.Г..
Преди смъртта си
Т.Г., от една страна, и децата му и съпругата му, от друга страна, били
сплотено и задружно семейство, живеели заедно, имали трайна и силна емоционална
връзка. Т.Г. приживе бил грижовен и всеотдаен баща, подкрепял децата си, обичал
да прекарва времето с тях; ищците като негови деца разчитали на помощта му,
често се допитвали до него за съвет. Починалият Г.и съпругата му П.Г. били
привързани един към друг, починалият подкрепял съпругата си, бил всеотдаен и
грижовен съпруг.
След смъртта на
Т.Г. настъпила промяна в живота на ищците – П.Г. и Ф.Г. постоянно плачат и с
умиление си спомня за хубавите моменти, преживени с починалия, трудно приемат
смъртта на близкия човек, след смъртта на Т.Г. ищцата П.Г. се оплаква от
нарушения в съня, тревожност и липса на апетит; синовете му М.Г., А.Г. и С.Г.
станали по-затворени, изолирали се; всички ищци страдат за баща си, семейството
не се събира така често.
Заявява се, че с
влязла в сила на 10.07.2020 г. присъда, постановена по НОХД 212/2020 г. на ОС
Стара Загора, Д.Д. е признат за виновен в това, че на 30.09.2019 г. по
непредпазливост е причинил смъртта на Т.А.Г., което е престъпление по чл.343,
ал.1,б.В НК във връзка с чл.342, ал.1 НК във връзка с чл.58а, ал.1 НК във
връзка с чл.36 НК, поради което безспорно се установяват вина, противоправност
на деянието, деец и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен
резултат.
Към момента на
настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ РВ **** РН
е сключил с ответника договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в
полица BG/11/119001138567 и въз основа на това застрахователят се задължава да
покрие причинените от него вреди при управление на лекия автомобил. С Молба
вх.№ 100-4802/16.12.2019 г. ищците са сезирали застрахователя за заплащане на
обезщетение, но в законовия срок застрахователят не е определил и изплатил
съответното обезщетение, поради което се иска да се постанови решение, с което
да се осъди ответникът да заплати на всеки от ищците сумата от по 150 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на техния баща и съпруг Т.А.Г., настъпила при ПТП
от 30.09.2019 г., причинено от Д.Д. при управление на лек автомобил „РЕНО“
модел „МЕГАН СЦЕНИК“ РВ **** РН, за който собственикът му е сключил с ответника
договор по риска „Гражданска отговорност“ за периода 05.05.2019 г. - 04.05.2020
г., ведно с обезщетение за забава от 16.12.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендират разноски.
Ответникът дава
следното становище:
Оспорва се
отговорността на водача на лекия автомобил
„РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ РВ **** РН, т.е. твърди се, че не са налице елементите
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а е налице случайно деяние. Твърди се, че
ударът е настъпил в или около средата на пътната лента.
Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Т.Г. в следния
смисъл:
-Г.не се е движел в
най-дясната част на платното в нарушение на чл.80, т.2 ЗдвП и по този начин е
допринесъл в значителна степен за настъпване на ПТП;
-управляваният от
Г.велосипед не е бил оборудван с червен светлоотразител отзад или с устройство,
което да излъчва червена светлина в задната част на велосипеда, което е нарушение на чл.15, ал.5 ЗДвП и с
бели или жълти светлоотразители отстрани
на колелата, което е в нарушение на чл.79, т.3 и т.4 ЗдвП, като това е
направило движението му по пътното платно трудно забележимо;
-при движението си
с велосипеда преди настъпването на ПТП Г.не е носил светлоотразителна жилетка,
което е в нарушение на чл.80, т.1 ЗдвП и това е допринесло за настъпване на
ПТП;
-непосредствено
преди настъпването на ПТП велосипедистът Г.не се е движел праволинейно по
пътното платно и или внезапно е навлязъл в лентата на движение на лек
автомобил „РЕНО МЕГАН СЦЕНИК“ РВ ****
РН, което е в нарушение на чл.80, т.2 ЗдвП;
-велосипедистът
Г.не се е движел по пътния банкет, а е управлявал велосипеда в пътната лента,
което е нарушение на чл.15, ал.5 ЗдвП и с това е допринесъл за настъпването на
ПТП.
Не се оспорва
наличието на застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП –
30.09.2019 г. Оспорва се претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът приема за установено:
С Присъда 23/25.06.2020 г., постановена по НОХД 212/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора, влязла в сила на 10.07.2020 г., подсъдимият
Д.А.Д. е признат за виновен в това, че на 30.09.2019 г. на път II-66 при 117 км
при управление на МПС „Рено Меган Сценик“ РВ **** РН е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗдвП и по непредпазливост е причинил смъртта
на Т.А.Г., с което е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б.В НК във връзка с
чл.58а, ал.1 НК във връзка с чл.36 НК.
От представения по делото препис от Удостоверение за наследници
182/03.10.2019 г., издадено от *****, се установява, че ищците М.Г., А.Г. и
С.Г. са синове на Т.Г., ищцата Ф.Г. е дъщеря на Т.Г. и ищцата П.Г. е съпруга на
Т.Г..
Не се оспорва обстоятелството, че за периода 05.05.2019 г. –
04.05.2020 г. собственикът на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ РВ **** РН е
сключил със ЗАД „Армеец“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“.
От показанията на свидетелите С. Ф. Г. и Й.Й.А.., които Съдът
кредитира като непосредствени, като отчита близката родствена връзка между
св.Г. и ищеца С.Г. – негов племенник и възможната му заинтересованост от изхода
на делото, се установява, че С.Г. и починалия Т.Г. са имали топли отношения,
живеели са заедно, възприемал е Т.Г. като глава на семейството. Т.Г. приживе
поемал по-голямата част от разходите на домакинството, а С.Г. му помагал в
земеделската работа – отглеждали прасета, кокошки, грижели се за овощна
градина. С.Г. помагал на Т.Г. при осигуряването на дърва за огрев. Смъртта на
Т.Г. се отразила негативно на С.Г. – след смъртта на ** си С.Г. станал тъжен,
неспокоен, по-напрегнат, угрижен, изолиран, плачел, страдал, често говорел за
**, влошило се здравословното му състояние - започнал да повишава кръвното
налягане. След смъртта на Т.Г. семейството вече не организира семейни
тържества.
От показанията на свидетелите Т.Й. Г. и С.А.П., които Съдът кредитира
като непосредствени, като отчита обстоятелството, че св.Г. е снаха на ищцата
Ф.Г. /съпруга на нейния брат С.Г./ и възможната и заинтересованост от изхода на
делото, се установява, че Ф.Г. и Т.Г. приживе са живели заедно в едно
домакинство, поддържали са топли отношения, Т.Г. приживе изпитвал специални
чувства към Ф.Г. като към единствена дъщеря. Приживе Т.Г. помагал на Ф. и
финансово, и със съвети, заплащал разходите за домакинството. Смъртта на Т.Г.
се отразила негативно на Ф.Г., станала тъжна, страдала, плачела, влошило се
здравословното и състояние – започнала да повишава кръвното налягане, често
говорела за баща си. След смъртта на Т.Г. семейството преустановило
отбелязването на семейните празници.
От показанията на свидетелите В.В.Н. и П.С.Н., които Съдът кредитира
като непосредствени и незаинтересовани, се установява, че А.Г. и Т.Г. приживе
имали топли отношения, работили заедно като арматуристи, живеели заедно в едно
домакинство, обработвали заедно зеленчукова градина, отглеждали череши. Т.Г.
приживе заплащал разходите за домакинството. Приживе Т.Г. помагал на А.Г. и
материално, и със съвети. Смъртта на Т.Г. се отразила негативно на А.Г.,
влошило се здравословното му състояние – започнало да се повишава кръвното му
налягане, станал неспокоен, раздразнителен, тъжен.
От показанията на свидетелите С. И.М. и Р.К.Н., които Съдът кредитира
като непосредствени и незаинтересовани, се установява, че М.Г. и Т.Г. приживе
са живели заедно в едно домакинство, имали са топли отношения. М.Г. изпитвал
уважение към Т.Г., възприемал го като глава на семейството. Семейството живеело
задружно, заедно празнували лични и семейни празници. Т.Г. приживе помагал на
М.Г. финансово, грижел се за децата му, осигурявал средствата за разходите на
семейството и поддръжката на къщата. Заедно се грижели за двора и градината.
Смъртта на Т.Г. се отразила негативно на М.Г., влошило се здравословното му
състояние– получил диабет, станал мълчалив, изолирал се, често посещава гроба
на баща си.
От показанията на свидетелите А. Р.К. и Т.Т.Р., които Съдът кредитира
като непосредствени и незаинтересовани, се установява, че П.Г. и Т.Г. приживе
били сговорно и сплотено семейство; със заем построили къщата, в която живеело
цялото семейство. П.Г. предимно се занимавала с домакинска работа, Т.Г. приживе
работел и осигурявал средствата за издръжка на семейството. Преди смъртта на
Т.Г. семейството организирало семейни празници, П.Г. била усмихната, общителна;
смъртта на Т.Г. се отразила негативно на П.Г., станала мълчалива, неспокойна,
изолирала се, често посещава гроба на съпруга си.
От заключението на СТЕ с в.л. Инж. С.М., което Съдът кредитира като
компетентно изготвено и поради необорване на констатациите на експерта, се
установява, че:
- ПТП е настъпило на хоризонтален, прав и равен участък от пътя при
движение през нощта – при намалена видимост, на изкуствена светлина –
автомобилни фарове. Асфалтовата настилка е била суха, платното за движение е от
две ленти, разделени с единична прекъсната линия;
-скоростта на движение на МПС „Рено Меган Сценик“ преди задействане на
спирачната система е около 94 км/ч, а скоростта на велосипедиста е около 12
км/ч;
-Д.Д. е управлявал автомобила по северната лента на платното за
движение в посока изток – запад. Велосипедистът се е движел по северната лента
на платното за движение пред лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ ;
-средната дължина на осветената зона пред автомобила на късите
светлини е около 70 – 80 метра, а на дълги светлини – над 150 метра. Велосипед
без никакви светлоотразители се забелязва на къси светлини на разстояние около
36 метра; велосипед с червен светлоотразител отзад се забелязва на разстояние
около 68 метра; велосипедист със светлоотразителна жилетка се забелязва на
около 140 метра;
-най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП –
водачът Д. е управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ по северната лента за
движение на път II-66 в посока изток – запад, в същото време велосипедистът
Т.Г. се е движел по северната лента на платното за движение пред лек автомобил
„Рено Меган Сценик“. Когато лек автомобил „Рено Меган Сценик“ е настигнал велосипедиста, е настъпил удар в
предната част на лекия автомобил и в задната част на велосипеда.
-времето за реакция на водача на лекия автомобил е 1.6 секунди. При
движение на велосипедиста възможно най-вдясно на платното за движение удар не
би настъпил. При движение със скорост 94 км/ч на къси светлини от момента, в
който водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да забележи Т.Г.
/ако е със светлоотразител, но без светлоотразителна жилетка/, е нямал
техническа възможност да избегне удара, като намали скоростта до тази на
велосипедиста. Водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да
избегне удара и да намали скоростта до тази на велосипедиста, ако
велосипедистът е със светлоотразителна жилетка.
От показанията на свидетелите Л.И.Д. и Д.А.Д., които Съдът кредитира
като непосредствени, се установява, че свидетелите на 30.09.2019 г. са пътували
с автомобил „Рено Меган Сценик“, управляван от свидетеля Д., в тъмната част от
денонощието – около 06.15 часа, на къси светлини и в близост до с.Мирово
забелязали, че пред тях се движи велосипедист, който бил облечен в тъмни дрехи,
без светлоотразителна жилетка, а велосипедът не бил оборудван със
светлоотразители. Велосипедистът се движел в средата на пътното платно в
лентата, в която се движи и автомобилът, управляван от св.Д.. Свидетелят Д.
рязко спрял, но не успял да избегне удара. Ударът между автомобила и
велосипедиста настъпил в средата на автомобила.
От Писмо рег.№ 10584р-2331, екз.№ от 04.11.2019 г., издадено от МВР –
Дирекция „Национална система 112“ – „Районен център 112“ – Бургас, събрано в
хода на досъдебното производство 334/2019 г. на РУ Чирпан, се установява, че на
30.09.2019 г. в 06.25 часа е регистрирано повикване от лице, което се представя
за Д.Д., относно ПТП в землището на ****.
От представеното по делото Писмо № ОД-03-19-1/11.01.2021 г., издадено
от НИМХ, се установява, че на 30.09.2019 г. в района на ***, изгревът на
Слънцето е в 07 часа и 15 минути; времетраенето на граждански сумрак за месец
септември е 32 минути, като под сумрак се разбира времето преди изгрева или
след залеза на Слънцето, през което време е възможно да се работи на открито
без изкуствена светлина. Сумракът се изважда от моментите на изгрев и се
прибавя към моментите на залез.
Разпоредбата на
чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият
е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по риска "Гражданска
отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо
наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за
МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно
изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на
причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45,
ал.2 ЗЗД/.
Доколкото не се
спори, че към момента на настъпването на ПТП от 30.09.2019 г. собственикът на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ РВ **** РН е сключил
със ЗАД „Армеец“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“, Съдът приема, че
ответникът е приел да носи риска от настъпването на вреди при управлението на
лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ РВ **** РН, причинени от
собственика на това МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание.
Спазена е
процедурата по чл.498,
ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска
отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по
реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498,
ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е
налице, а след изтичане на тримесечния срок в полза на ищците, като увредени
лица, е възникнало правото им на пряк иск срещу застрахователя на виновния
водач /с Молба вх.№ 100-4802/16.12.2019 г. ищците чрез адв.М. са сезирали
ЗАД“Армеец“ АД с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния баща и съпруг Т.Г., настъпила при ПТП
от 30.09.2019 г./.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид
доказателствата Съдът приема, че през време на действието на застрахователния
договор - на 30.09.2019 г. е настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС,
гражданската отговорност на който е покрита от ответника. По делото се
установява, че в резултат от виновното поведение на застрахования при ответника
водач е причинена смъртта на Т.Г. и в резултат на неговата смърт ищците търпят
неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка от загубата на близкия човек,
поради което исковете са основателни и следва да се уважат.
Преди да определи
размера на дължимото обезщетение следва да се разгледат направените от
ответника ЗАД „Армеец“ АД възражения за съпричиняване:
От заключението на
СТЕ с вещо лице М. и показанията на свидетелите Л.Д. и Д.Д. се установява, че
велосипедистът Т.Г. не се е движел възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение, движел се е без обозначителни средства – светлоотразители
на велосипеда и светлоотразителна жилетка. Установява се също от експерта, че
ако велосипедистът се е движел възможно най-вдясно на платното за движение,
удар не би настъпил, както и че водачът на лекия
автомобил би имал техническа възможност да избегне удара и да намали скоростта
до тази на велосипедиста, ако велосипедистът е със светлоотразителна жилетка.
Съобразно
разпоредбата на чл.80, т.1 и т.2 ЗДвП /ДВ, бр. 60 от 2012 г./ водачът на
велосипед е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му
извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена
видимост и е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на
платното за движение; съобразно разпоредбата на чл.79, т.3 и т.5 ЗДвП /ДВ
20/1999 г./ за да участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, всеки велосипед и индивидуално електрическо превозно средство трябва
да има изправни: устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на
устройство за излъчване на червена светлина отзад; бели или жълти
светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на
велосипедите.
Предвид Писмо рег.№ 10584р-2331, екз.№ от 04.11.2019 г., издадено от МВР –
Дирекция „Национална система 112“ – „Районен център 112“ – Бургас и Писмо № ОД-03-19-1/11.01.2021 г., издадено от НИМХ, може да се приеме, че
ПТП е настъпило най-късно в 06.25 часа, преди изгрева на Слънцето /Слънцето
изгрява в 07 часа и 15 минути/ и преди настъпването на сумрака – 32 минути
преди 07 часа и 15 минути, т.е. ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието,
за който период се изисква управлението на велосипед със светлоотразителна
жилетка и светлинни обозначения.
Доколкото се
установява, че ПТП е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя,
може да се обоснове извод, че за пострадалия не са били налице пречки да се
движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Като не се
е движел възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, както и
без необходимите обозначителни средства – светлоотразители, светлоотразителна
жилетка, е допринесъл за настъпването на ПТП. При така установеното Съдът
намира, че пострадалият Т.Г. е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, като не е изпълнил задължението си като водач на велосипед да се
движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение се и е
управлявал велосипеда в тъмната част на денонощието без велосипедът да е
оборудван със съответните обозначаващи устройства и самият велосипедист да е
със светлоотразителна жилетка и поради това му определя 60 % принос в
настъпването на вредоносния резултат. Този размер на съпричиняване Съдът
преценява с оглед обстоятелството, че именно поведението на пострадалия Т.Г.,
изразяващо се в неизпълнение на задължението за управление на велосипеда
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и без съответните
светлинни елементи за велосипеда и светлоотразителна жилетка за велосипедиста,
са причина за настъпването на ПТП. Вярно е, че водачът на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ РВ **** РН е могъл да съобрази скоростта на движение
на лекия автомобил с конкретните условия, а именно с намалената видимост
предвид времето от денонощието – преди изгрева на Слънцето и да се осигури
техническа възможност да избегне произшествието, но в случая първопричината за
настъпването на ПТП е поведението на велосипедиста Т.Г..
При определяне
размера на обезщетението Съдът взема предвид вида и интензитета на настъпилите
вреди – касае за неимуществени вреди от смъртта на Т.Г. – ** на ищците М.Г.,
А.Г., С.Г. и Ф.Г. и съпруг на ищцата П.Г., изразяващи се в скръб, мъка от
загубата на родител и съпруг; установява се, че ищците и починалият Т.Г. са
имали отношения на разбирателство, уважение, обич, привързаност, Т.Г. се е
грижел за децата си, като им е помагал и финансово, и с напътствия и съвети. С
оглед изложеното Съдът намира, че на ищците следва да се определи обезщетение за
търпените неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв за всеки, като
след прилагане на установения принос от страна на пострадалия Т.Г. в
настъпването на вредоносния резултат от 60%, дължимото обезщетение остава в
размер на по 40 000 лв за всеки от ищците, като за разликата до пълните
предявени размери исковете следва да се отхвърлят.
Претендира се заплащане
на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди
от 16.12.2019 г. – от момента на уведомяването на застрахователя за заплащане
на обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл.493,
ал.1, т.5 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите обхваща и лихвите по чл.429,
ал.2, т.2 КЗ, т.е. задължението на застрахователя да заплати обезщетение
възниква от по-ранния момент между датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, като чл.497, ал.1 КЗ регламентира
началният момент, от който застрахователят дължи законна лихва в случай на
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от увреденото
лице, ако не го е определил и изплатил в
срок обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106,
ал.3 КЗ; 2. изтичането на срока по чл.496,
ал.1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал.3 КЗ.
По делото се
представя молба вх.№ 100-4802/16.12.2019 г. от ищците чрез адв.М. до „ЗАД
Армеец“ АД и се установява, че ищците са сезирали на 16.12.2019 г. „ЗАД Армеец“
АД с искане да им бъде заплатено обезщетение за претърпените от тях вреди,
причинени от смъртта на техния ** и ** Т.А. Г.при ПТП от 30.09.2019 г. С
Уведомление изх.№ Л-9173/27.12.2019 г. застрахователят е уведомил ищците чрез
адв.М., че във връзка със заявеното от тях искане е образувана Ликвидационна
преписка по щета № 10019100103698Н и за да се пристъпи към разглеждане на
искането, е необходимо да се представят изчерпателно посочени писмени
доказателства, необходими за установяване на претенциите по размер. С оглед
представените доказателства Съдът счита, че може да се приеме, че обезщетение
за забава се дължи от 16.03.2020 г., предвид разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ , до окончателното изплащане, като по отношение исканията за присъждане на
обезщетение за забава за периода 16.12.2019
г. – 15.03.2020 г. исковете следва да се отхвърлят.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в
полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив държавна
такса за производството в размер на 8 000 лв – по 1 600 лв за всеки
субективно съединен иск.
На основание чл.38
ЗА ответникът следва да се осъди да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение
в размер на по 1730 лв за всеки субективно съединен иск, определено по реда на
чл.7, ал.2,т.4 Наредба № 1/2004 г. или общо 8650 лв.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищците следва да се осъдят да заплатят на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от исковете, а именно: всеки ищец дължи на ответника сумата
от по 137 лв, представляваща припадаща се част от разноските.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, да заплати на П.С.Г., ЕГН **********,*** ,
със съдебен адрес:*** – адв.М., по сметка
***************** в „Първа Инвестиционна банка“ АД сумата 40 000 лв
/четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на нейния **
Т.А.Г., настъпила при ПТП от 30.09.2019 г.,
причинено от Д.Д. при управление на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ РВ **** РН, за който е сключен
при ЗАД “Армеец“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/11/119001138567, ведно с обезщетение за забава от 16.03.2020
г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв
до размера от 100 000 лв поради съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Т.А. Г.в размер на 60% и за разликата от 100 000 лв
до пълния предявен размер от 150 000 лв като неоснователен и отхвърля иска за заплащане на обезщетение за забава за
периода 16.12.2019 г. – 15.03.2020 г.
Осъжда ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, да заплати на Ф.Т.Г., ЕГН **********,*** ,
със съдебен адрес:*** – адв.М., по сметка *************** в „Първа
Инвестиционна банка“ АД сумата 40 000 лв /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на нейния ** Т.А.Г.,
настъпила при ПТП от 30.09.2019 г., причинено от Д.Д. при управление на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ РВ **** РН, за
който е сключен при ЗАД “Армеец“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/11/119001138567, ведно с обезщетение за забава от
16.03.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над
40 000 лв до размера от 100 000 лв поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Т.А. Г.в размер на 60% и за
разликата от 100 000 лв до пълния предявен размер от 150 000 лв като
неоснователен и отхвърля иска за заплащане на обезщетение за забава за периода
16.12.2019 г. – 15.03.2020 г.
Осъжда ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, да заплати на С.Т.Г., ЕГН
**********,*** , със съдебен адрес:*** – адв.М., по сметка **********************
в „Първа Инвестиционна банка“ АД сумата 40 000 лв /четиридесет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия баща Т.А.Г., настъпила при ПТП от 30.09.2019 г., причинено от Д.Д. при
управление на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ РВ
**** РН, за който е сключен при ЗАД “Армеец“ АД Договор
по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/11/119001138567, ведно с
обезщетение за забава от 16.03.2020 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за разликата над 40 000 лв до размера от 100 000 лв поради
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Т.А. Г.в размер
на 60% и за разликата от 100 000 лв до пълния предявен размер от
150 000 лв като неоснователен и отхвърля иска за заплащане на обезщетение
за забава за периода 16.12.2019 г. – 15.03.2020 г.
Осъжда ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, да заплати на А.Т.Г., ЕГН **********,*** ,
със съдебен адрес:*** – адв.М., по сметка ****************** в „Първа
Инвестиционна банка“ АД сумата 40 000 лв /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия ** Т.А.Г.,
настъпила при ПТП от 30.09.2019 г., причинено от Д.Д. при управление на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ РВ **** РН, за
който е сключен при ЗАД “Армеец“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/11/119001138567, ведно с обезщетение за забава от
16.03.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над
40 000 лв до размера от 100 000 лв поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Т.А. Г.в размер на 60% и за
разликата от 100 000 лв до пълния предявен размер от 150 000 лв като
неоснователен и отхвърля иска за заплащане на обезщетение за забава за
периода 16.12.2019 г. –
15.03.2020 г.
Осъжда ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, да заплати на М.Т.Г., ЕГН **********,*** ,
със съдебен адрес:*** – адв.М., по сметка ********************** в „Първа
Инвестиционна банка“ АД сумата 40 000 лв /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
скръб, мъка, тъга от смъртта на неговия ** Т.А.Г.,
настъпила при ПТП от 30.09.2019 г., причинено от Д.Д. при управление на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ РВ **** РН, за
който е сключен при ЗАД “Армеец“ АД Договор по риска „Гражданска отговорност“, обективиран в ЗП BG/11/119001138567, ведно с обезщетение за забава от
16.03.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над
40 000 лв до размера от 100 000 лв поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Т.А. Г.в размер на 60% и за
разликата от 100 000 лв до пълния предявен размер от 150 000 лв като
неоснователен и отхвърля иска за заплащане на обезщетение за забава за
периода 16.12.2019 г. –
15.03.2020 г.
Осъжда ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, да заплати на адвокат Р.И.М., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение в размер на 8650 лв /осем хиляди шестстотин и
петдесет лева/ общо – по 1730 лв /хиляда седемстотин и тридесет лева/ за всеки
един от субективно съединените искове
Осъжда ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт – по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата 8 000 лв /осем хиляди лева/,
представляваща дължимата държавна такса за производството по отношение на
всички субективно съединени искове
Осъжда П.С.Г., ЕГН
**********,*** , със съдебен адрес:*** – адв.М.,
да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, сумата 137 лв /сто тридесет и седем лева/,
представляваща припадаща и се част от направените в производството разноски с
оглед отхвърлената част от иска
Осъжда Ф.Т.Г., ЕГН
**********,*** , със съдебен адрес:*** – адв.М.,
да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, сумата 137 лв /сто тридесет и седем лева/,
представляваща припадаща и се част от направените в производството разноски с
оглед отхвърлената част от иска
Осъжда С.Т.Г., ЕГН
**********,*** , със съдебен адрес:*** – адв.М., да
заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, сумата 137 лв /сто
тридесет и седем лева/, представляваща припадаща и се част от направените в производството
разноски с оглед отхвърлената част от иска
Осъжда А.Т.Г., ЕГН
**********,*** , със съдебен адрес:*** – адв.М.,
да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“2, сумата 137 лв /сто
тридесет и седем лева/, представляваща припадаща и се част от направените в
производството разноски с оглед отхвърлената част от иска
Осъжда М.Т.Г., ЕГН
**********,*** , със съдебен адрес:*** – адв.М., да
заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, София, ул.“Стефан Караджа“ 2, сумата 137 лв /сто тридесет и седем лева/,
представляваща припадаща и се част от направените в производството разноски с
оглед отхвърлената част от иска
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните
СЪДИЯ: