О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                                                                                                                                   № 504

16.03.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФКА  МИХОВА                                

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                       ХРИСТО  ИВАНОВ                                    

                                               

като разгледа докладваното от съдия Илиев в.ч.гр.дело №583  по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.130  от   ГПК.

Образувано е по частна жалба  на  В.  Х.  В. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  му  адв. М.  Т.,  против  Определение    №2384  от  20.02.2020г., постановено по  гр. д. №15076/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХІХ  гр.с., с което е   върната  исковата му молба  поради  „Стад  Близнаков“  ЕООД,  ЕИК  *********.   С жалбата се  излагат  съображения за неправилност  на  обжалваното  определение,  като  се иска  отмяната му  и  връщане  на  делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице.

Като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени материалите по делото, съдът прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от В.Х.В. против „Стад Близнаков“ ЕООД, с искане дружеството да бъде осъдено да заплати на В.В. сумата в общ размер на 12 536,78 лева, от които 10 119,03 лева – главница, 1402,61 лева – законна лихва /от 24.04.2018 г. до 04.09.2019 г./ и 1015,14 лева – разноски в двете съдебни инстанции, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът е  изложил  твърдения, че с влязло  в сила  съдебно решение  е  бил  осъден  да заплати на Гаранционен фонд- гр. София  сумата от 10 119,03 лева, представляваща възстановено от Гаранционен фонд по щета № 120273/10. 06.2013 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 24.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1015,14 лева, представляваща направените разноски за двете съдебни инстанции,  като  решението  било  постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника - „Стад Близнаков“ ЕООД. Посоченото  дружество  било собственик на влекач „МАН“ с ремарке, рег.№ ***, към дата 06.07.2012г., управляван  от ищеца,  при управлението  на  който  настъпило пътно- транспортното произшествие,  в резултат  на което  били  причинени  заплатените  от  Гаранционен фонд  вреди.  Към момента на настъпване на произшествието автомобилът нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“,  сключването  на която  било  задължение  на  ответника. На 12.09.2019 г.  ищецът  заплатил на Гаранционен фонд-  гр. София  сумите, за които бил осъден с влязлото  в сила  решение.

Така  подадената  искова  молба  е  била оставяна  неколкократно  без  движение то  първоинстанционният  съд,  като  на ищеца са  били давани  указания  да  посочи  защо  счита,  че  с  извършеното  плащане  на  Гаранционен  фонд в неговата правна  сфера  е възникнало  регресно  вземане  срещу  ответника  при положение,  че  ищецът  е осъден  да заплати обезщетение  за вреди, произтекли  от  неговото  виновно  противоправно поведение  и че такова  регресно  вземане  не  е  уредено  от  закона.

С разпореждане  от  05.11.2019г., съдът е  приел, че въпреки дадените възможности ищецът не е уточнил фактическите обстоятелства, на които основава претендираното от него вземане за осъждане на ответника да му върне това, което е заплатил на Гаранционния фонд, поради което  е върнал исковата молба.

Посоченото  разпореждане  е  било отменено  с  определение  от  22.01.2020г. на Окръжен съд- Пловдив, постановено  по ч.гр.д.№2959/2019г.,  като  въззивният  съд е  приел,  че  на  ищеца  не  са  били дадени  конкретни,  пълни и  изчерпателни  указания  за  отстраняване  на непълнотите  в  обстоятелствената  част  на  исковата молба.

С разпореждане  от 06.02.2020г. първоинстанционният  съд  отново  е  оставил  без  движение  исковата молба със  същите  указания,  като   с  обжалваното  определение  е  приел,  че те  не  са  изпълнени  от  ищеца  и  отново  е  постановил  връщане  на  исковата  молба.  

Определението  е  неправилно.

Ищецът  е  длъжен  да посочи  и  съдът  би  могъл  да  му  дава  указания  да  изложи твърдения  за  фактите,  на  които  основава  претенциите си,  а  не  и  за  правната  им  квалификация,  определянето  на  която  е  задължение  на  съда.   В случая  в  исковата   молба ищецът  е  посочил, че  има вземане  срещу  ответника,  което  счита,  че  е  възникнало  от  изложените  от него  факти,  които  са  описани  достатъчно  пълно  и  ясно,  а именно-  че  е  бил осъден  и  е  заплатил на  Гаранционен  фонд  изплатеното  обезщетение  за  причинените  от него вреди  при  управление  на  моторно  превозно  средство,  за  което  ответното  дружество  не  е  изпълнило  задължението си да сключи  застраховка  „Гражданска  отговорност“.  Дали  в  действителност  от  посочените  факти  е  възникнало  претендираното  вземане  е  въпрос  по  съществото  на спора,  по който съдът  следва да  се  произнесе  с  решението  по  делото.  Ищецът  не  е  длъжен  да  сочи  и  от   него  не  може да  се  изисква  посочване  на  правни  норми  и  доводи  в подкрепа  на  претенцията  му,  а  и  посочените  от  него  такива  не  обвързват съда,  който  следва  да   издири  и  приложи   съответната  на  изложените  фактически  обстоятелства  правна  норма.    Ето защо  и  доколкото  в  случая  обстоятелствата,  на  които  се  основава  претенцията,  са    посочени,  то  исковата  молба  е  редовна  и  следва  да  се  разгледа  по  същество,  като  съдът  се  произнесе  по  основателността  й  след  провеждане  на  състезателен  граждански  процес. 

Предвид  горното  обжалваното  определение  следва  да   бъде отменено, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ  Определение   №2384  от  20.02.2020г., постановено по  гр. д. №15076/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  ХІХ  гр.с., с което е   върната  исковата молба  на  В.  Х.  В.  поради  „Стад  Близнаков“  ЕООД,  ЕИК  *********.    

ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                   2.