Мотиви
към присъда №113 /01.08.2017 г. по НОХД № 84/2017 г. по описа на РС Ихтиман
Производството
по делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия С.С.Ч., роден
на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен
осъждан, ЕГН **********, с обвинение за
това че за времето от 22.03.2015 г. до
25.03.2015 г. в условиятан а продължавано престъпление последователно – в гр. К.
и гр. К. – Република Г., противозаконно е присвоил чужди движими вещи – пари на
обща стойност 5 493,99 лв., собственост на К.И.Ц. ***, които е владеел на
основание устна договорка със собственика им, както следва – на 22.03.2015 г. в
гр. К. противозаконно е присвоил сумата 800 лв., която му е била предоставена
от К.И.Ц. за разходи по пътуване до РГ. и на неустановена дата за времето от
23.03.2015 г. до 25.03.2015 г. в гр. К., РГ.
противозаконно е присвоил сумата от 2 400 евро, с левова равностойност
4 693,99 лв. която му е била предоставена от Д.Г.В., за да бъде предадена
на К.И.Ц. – престъпление по чл. 206 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК,
По отношение на подсъдимия наказателното производство
се е развило по реда на чл. 269 ал.3 от НПК. Назначеният му служебен защитник
моли за постановяване на оправдателна присъда, като сочи че обвинението не е доказано
по несъмнен и безспорен начин.
Представителят на РРП Ихтиман, счита обвинението за
доказано по несъмнен начин и моли подсъдимия да бъди признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение, да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години при
първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като на осн. чл. 68 от НК бъде
приведено в изпълнение и наказанието по НОХД № 493/2014 г. на РС Ихтиман.
В хода на производството, като граждански ищец е
конституиран пострадалия К.Ц., като е п риет за съвместно разглеждане
предявения срещу подсъдимия граждански иск, с претенция последния да бъде
осъден да заплати на пострадалия сумата 800 лв., представляваща част от
причинените с престъплението имуществени вреди.
Ихтиманският районен съд, като прецени събраните в
хода на производството доказателства и доказателствени материали, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна,
следното:
Свидетелката К. е едноличен собственик на капитала на „Евиком”
ЕООД. Дейността на фирмата била управлявана, както от нея, така и от
фактическия й съжителник – св. Ц..
Част
от дейността на търговското дружество, включвала извършване на транспорт от България
и доставка на дървесина в Г.. Превозите се осъществявали преимуществено от св. Ц.
със служебен товарeн автомобил. При пътуванията си
до Г., свидетелят бил често придружаван от подсъдимия С.Ч.. Последният не бил
назначен на трудов договор в търговското дружество, но помагал фактически на
пострадалия, като бил запознат с маршрутите и местоположението на базите на
съконтрахентите на фирмата в Г..
През 2015 г., св. Т. започнал да осъществява трудова
функция, като шофьор във фирмата на свидетелката, като с него също не бил
сключен писмен трудов договор.
Месец
март 2015 г., свидетелят Ц. организирал превоз на дървен материал от РБългария
за РГ.. Тъй като той бил ангажиран, а св. Т. не познавал крайната точка на
пътуването, пострадалият договорил подсъдимия да придружи свидетеля. Преди
отпътуванета на Т. и Ч., Ц. дал на последния 800 лв. Уговорката между двамата
била тези пари да се ползват при необходимост за пътни такси, за повреди на
камиона, или други непредвидени разходи, нужни за транспортирането на товара. За
тези дейности, подсъдимият следвало да представи съответен документ
удостоверяващ основанието за разходването им. Отделно от посочената сума,
пострадалия дал и пари за лични разходи на Ч.. За сумата от 800 лв., която била
предадена в офиса на фирмата, разходен касов ордер не бил издаван, нито бил
оформян друг счетоводен документ. Подсъдимият взел парите и ги сложил в
носената от него ръчна чантичка.
На 22.05.2015 г., свидетелят Т. и подсъдимия се
отправили с камиона, който свидетеля шофирал към град К.. Там, докато изчаквали
да натоварят дървесината в склада, двамата влезли в едно от близките казина,
където подсъдимия започнал да залага
служебните пари, които вадел от чантичката си. След като документите за превоза
били оформени, Ч. отпратил Т. към камиона, като му казал, че ще дойде след малко. Когато
се върнал при него, подсъдимият обяснил на свидетеля, че е изиграл - „оправил”
парите и го подканил да тръгват към ГКПП Кулата.
След пристигането им на границата след полунощ, вече
на 23.05.2015 г., Ч. се обадил на някого по служебния телефон, който се намирал
в кабината на камиона и чрез който двамата с Т. държали връзка със свидетелите
Цетанов и К.. Малко по – късно, пристигнали хора с бус, след което Ч. източил
нафтата от неработния резервоар на камиона и им
я продал. На въпроса на Т. какво се случва, подсъдимия отговорил, че
това не е негова работа. Получените суми от продажбата на горивото също били
изиграни от Ч. в казино в района на пункта и той обяснил на свидетеля, че са
останали без пари.
В последното заведение, преди да напуснат територият
на РБългария и да навлязат в тази на РГ., подсъдимият взел назаем пари от
стопанисващите търговския обект двама братя. Уговорил се с тях да им ги върне в
Г., като им плати и „горница”. След тази договорка, камиона управляван от св. Т.,
бил последван от жълт лек автомобил, който продължил да ги следва и след
излизането им от територията на РБългария. В Г., Т. и Ч., както им било указано
от св. Ц., минали през гр. Солун, където трябвало да разтоварят дървата.
Качеството на дървения материал обаче не било одобрено от получателите и
двамата продължили с товара към гр. К.. Там, стоката била очаквана от св. В., в
склада на когото дървата били разтоварени. По предварителна договорка между
пострадалия и свидетеля, В. предал на подс.Ч. в банкноти от по 50 евро, сумата
2 400 евро, която дължал на Ц.. Според указанията на пострадалия към Ч., с
част от парите, следвало да се платят тухли, които двамата с Т., трябвало да
вземат от Агиос Мамас, а при връщането си в България, подсъдимия трябвало да
предаде разликата от сумата на Ц.. Парите били получени от Ч. на мястото,
където била разтоварена дървесината – в района на бензиностанция, в която бил
разположен и кантар, в присъствието и на св. Т.. След предаването на парите,
св. В. уведомил за това пострадалия по телефона.
След като взел сумата, Ч. продължил да води свидетеля
към тухларната, придружавани от следващия ги от границата лек автомобил.
Пътувайки към Агиос Мамас, подсъдимият казал на Т., че е добре при следващия разговор
с Ц. и К., с които те продължавали да поддържат телефонна връзка, на двамата да
бъде обяснено, че парите са изгубени и подсъдимия се е върнал да ги търси. Казал
му още, че Т. му дължи пари и затова ще задържи дадените му от В.. Когато
пристигнали късно вечерта, преди 24,00 ч. в тухларната, Ч. дал на свидетеля 100
евро, като му обяснил, че пострадалия може да не му плати за курса. Подсъдимият
останал в камиона, а след като се навечерял свидетелят легнал да спи. През нощта на 23 срещу 24.03.2015 г.,
подсъдимият си тръгнал, заедно с остатъка от получените от св.В. пари. Когато
станал сутринта, Т. видял, че Ч. го няма и предположил, че е заминал с човека с
автомобила, който ги следвал от границата. Убеден, че подсъдимия няма да се
върне, свидетелят провел разговар по
служебния телефон с пострадалия, на когото разказал версията предложена от Ч.
за изгубените пари. Когато Ц. разбрал, че подсъдимия е напуснал тухларната,
също заключил, че Ч. е избягал с парите и няма да се върне. Ето защо,
пострадалият договорил по телефона тухлите да бъдат натоварени, без да бъде
плащано за тях и помолил собствениците на тухларната да изведат свидетеля на
магистралата към РБългария. По обратния път към гр. Костенец, Т. бил напътстван
от св. К. по телефона.
След пристигането си в Костенец, свидетелят разказал
на пострадалия подробно това, което в действителност се било случило – че
подсъдимия е изиграл дадените му 800 лв., че е източил горивото от камиона и го
е продал и че си е тръгнал с парите предадени му от св. В..
Няколко дни след завръщането на Т. в РБългария, подс. Ч.
му се обадил по телефона и го укорил, че го е „предал“. Впоследствие отново се
чул с него, като му заявил, че ще уведоми органите на МВР, че свидетеля е
откраднал парите. Ч. се обадил на Т. и в хода на досъдебното производство, за
да го пита дали ако върне парите на пострадалия, „ще му се размине“.
Контакти с пострадалия, Ч. не се опитал да осъществи и
не осъществил, след инкриминирания в обвинението период.
Въз основа на изслушаното и прието в хода на съдебното
следствие заключение по назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, се установява че равностойността на 2 400
евро, възлиза на 4693,99 лв./макар и за изясняване на посоченото обсотятелство
да не са необходими специални познания при фиксиран курс на БНБ на еврото от
1,95583 лв./
Съдът
намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани
в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Ц., К., Т., В., Г., както и прочетените по реда на чл. 284 от НПК,
показания на свидетелите Т. и В. и останалия приобщен към доказателствата по
делото доказателствен материал събран в хода на досъдебното производство. Обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, сочените гласни доказателствени средства
изясняват подлежащата на установяване и приета за установена фактическа
обстановка, относима към съставомерността на инкриминираното деяние. Действително,
при съпоставянето свидетелските показания се установяват противоречия досежно
различни обстоятелства. Тези противоречия обаче, съдът не намира за съществени
и значителни, в степен не позволяваща изясняване обективната истина по делото и
фактическите обстоятелства, представляващи съставомерните признаци от обективна
страна на престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение. Всеки
един от свидетелите Ц., К., Т. и Г., е категоричен в показанията си досежно
размера на паричната сума в лева, която е била предадена на подсъдимия – 800
лв. Няма разминаване и досежно мястото, на което са предадени парите – в офиса
на търговското дружество, както и досежно основанието на което фактическото им
държане е било предадено на подсъдимия. Действително и св. Ц. и св. К., сочат
че това са били „служебни“ пари. При анализа на твърденията на двамата
свидетели обаче, става ясно, че те определят сумата, като „служебни пари“,
поради нейното предназначение. Твърдения за това, че тази сума е била
осчетоводена и за нея са били съставяни разходооправдателни документи, няма в
кориците на делото. Не е имало и основания за предаването й на подсъдимия по
посочения ред, поради обстоятелството че той не се е намирал в трудовоправни
отношения с фирмата на св. К.. Липсват данни и доказателства за това подсъдимия
да е притежавал длъжностно качество в предприятието, в която случай,
поведението му би било съставомерно по друг текст от наказателния закон.
Твърденията на свидетелите за „служебния“ характер на парите, целят да обяснят,
че същите са били предназначени за разходи свързани с транспорта на
дървесината, но не и такива от личен характер, което е било изяснено на
подсъдимия при предаването им. Що се отнася пък до собствеността на сочената
парична сума, изявленията на св. К., че няма значение дали тя, или св. Ц. са
дали сумата, от една страна налага извод за отношението на свидетелката към
парите, като такива собствени на общото й с пострадалия домакинство, и от друга
страна, съпоставено с показанията на последния, че парите са били лично негови,
потвърждава приетото за установена от фактическа страна право на собственост
върху тях.
Що се отнася до „неустановения“, според защитата
размер на паричната сума в евро, която е била предадена от св. В. на
подсъдимия, съдът намира, че въз основа на показанията на свидетелите Т. и В.,
нейният размер е установен по несъмнен начин. И двамата свидетели в дадените в
хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281 ал.1 и ал.4 вр.
с ал.1 от НПК, показания сочат идентичен размер на сумата - 2 400 евро. За близка до тази сума
говорят те, както и св. Ц. и в хода на съдебното следствие. Съобразно изминалия
значителен период от време от датата на осъществяване на действията, които
свидетелит пресъздават, разминаванията в твърденията им понастоящем с казаното
в хода на досъдебното производство са обясними. Същевременно, именно поради
отдалечеността на дадените през 2017 г. показания от датата на обстоятелствата,
за които свидетелстват, налага извод за пълна достоверност на казаното от тях
през 2015 г. досежно конкретния размер на паричната сума.
Липсват противоречия и досежно основанието, на което тази
сума е била предадена на подсъдимия. В хода на съдебното следствие и Т. и В. са
категорични в твърденията си, че парите не представляват продажна цена на
оставените в склада на последния дърва, а В. я е дължал на пострадалия в
качеството му на физическо лице. Косвено соченото от двамата свидетели, се
подкрепя и от показанията на св. К. дадени в съдебно заседание, която заявява
че предаването на сумата е касаело отношения между В. и пострадалия.
Що се отнася до твърденията на защитата за
противоречия между изявленията на св. В. в хода на съдебното производство и
заявеното от него в хода на досъдебното, то съдът намира, че такива липсват.
Напротив, логично и убедително, звучи даденото в хода на съдебното следствие
обяснение на свидетеля, че той не е познавал подсъдимия лично, тъй като не е
работил с него, в качеството му на представител на пострадалия. Последното
съвсем не изключва твърденията, че го е виждал преди, когато той е придружавал Ц.,
при служебните посещения на последния в Г.. Ето защо и тези „противоречия“ в
показанията на свидетеля са привидни и при това същите касаят обстоятелства,
излизащи извън предмета на доказване в настоящото производство и не
дискредитират сочените доказателствени средства.
Що се отнася до останалите изтъкнати от защитата
аргументи, касаещи твърденията на св. Т. за причастност и на трети лица към
действията на подсъдимия, то ако и такива лица да не са установени в хода на
досъдебното производство, соченото касае пълнотата на доказателствения материал
по делото, който обаче във вида събран в хода на съдебното следствие, според настоящия
съдебен състав, в съответствие с изискванията на чл. 13 от НПК, разкрива в
пълнота подлежащата на изясняване фактическа обстановка. И ако и да се търси
противоречие между показанията на този свидетел и св. В. досежно
обстоятелството, кой точно е присъствал при предаването на сумата 2 400
евро, то такова не може да бъде установено. Напълно логично е, присъствието на
следващия камиона на подсъдимия и свидетеля, лек автомобил да не е отчетено от
св. В., доколкото МПС на бензиностанция,
не е необичайно или извънредно събитие. При това, св. Т. в показанията си не
твърди, че следващото ги с лекия автомобил лице, е било слязало от колата и е
било в непосредствена близост до него, подсъдимия и В.. Ето защо и изявленията
на свидетеля в досъдебното производство, че този човек е присъствал „на
даването на парите“, съпоставено с казаното от него в хода на съдебното
следствие, че същия се е движел с колата след тях, налага извод, както че
липсва противоречие в твърденията му, така и че липсва противорече с
показанията на св. В. и в крайна сметка изяснява, че автомобила е бил в района
на мястото, на което парите са предадени от последния на подсъдимия.
Съдът не е в състояние да обсъжда сочените от защитата
противоречия в показанията на свидетеля Ц. дадени в хода на съдебното следствие
и тези дадени в хода на досъдебното производство, поради обстоятелството, че последните не са
прочитани и приобщавани към доказателствения материал по делото.
В заключение, следва да бъде отбелязано още само, че
предмет на настоящото наказателно производство не е да се установи доколко осъществяваната
търговска дейност на управляваните от св. К. и Ц. търговски дружества е в
съответствие със законовите изисквания, а дали поведението на подс. Ч. е
съставомерно по смисъла на НК. А събраните в тази насока доказателства по делото,
налагат несъмнен и безспорен извод за механизма на осъществяване на всички
съставомерни признаци на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК от подсъдимия.
Подсъдимият е осъждан, като по НОХД №
493/2014 г. на РС Ихтиман, за престъпление по чл. 209 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 8 месеца“,
изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен
срок от три години. Присъдата по делото е влязла в сила на 12.11.2014 г. С
влязла в сила на 07.12.2016 г. по НОХД № 979/2016 г. по описа на РС Пазарджик е
осъден и за престъпление по чл 343б ал.1 от НК, извършено на 11.05.2016 г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
С
деянието си, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 206 ал.1
от НК. През инкриминирания период той е получил паричната сума от 800 лв. от
свидетеля Т. и сумата 2 400 евро от св. В.. Правното основание за това е била устната му
договорка с пострадалия, като първата от сумите е била с предназначение
покриване разходите при транспорта на дървесината в РГ., а част от втората била за заплащането на
натоварените в Г. тухли. На подсъдимия е било възложено да разходва сумите по
предназначение, като първата от тях и при необходимост, за което е следвало да
представи документ удостоверяващ основанието за разпореждането с тях. Разликата
от двете суми той е следвало да върне на пострадалия. Вместо да изпълни указанията
на пострадалия, обаче той е разходвал паричните суми за лични нужди, за
задоволяване на собствените си потребности, като по този начин се е разпоредил
неправомерно с получените чужди движими вещи, като със свои. Това е станало
двукратно през инкриминирания в обвинението период, като сумата от 800 лв. е
била похарчена от подсъдимия в казиното в гр. К., а със сумата от 2 400 евро, подсъдимият се
разпоредил в РГ., като 100 евро от тях дал на св. Т., а разликата от 2 300
евро, задържал в себе си. По този начин, подсъдимият двукратно е довършил и
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206 от НК.
С
получаването на паричните суми, собственост на св. Т., които му били предадени и комуто било
възложено да се разпорежда в тях в полза на собственика им, и с отчуждаването им в своя полза, в качеството му на владеещ вещите
несобственик, без съгласието на пострадалия, Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна съставът на престъплението обсебване. По посоченя по – горе
начин, през инкриминирания период, подсъдимият се разпоредил с паричните суми,
предмет на престъпно посегателство, чиито общ размер възлиза на 5 493,99 лв. По безспорен начин
от посочените по - горе обективирани от Ч. действия се установява намерението му
за своене, при пряк умисъл. Той е съзнавал, че парите са му поверени на
конкретно правно основание и той няма правомощие по разпореждане с тях в свой интерес, съзнавал е и общественоопасните последици от поведението
си, лишавайки собственика от разпоредителната му власт върху вещите.
Обстоятелството, че се касае до две отделни изпълнителни деяния осъществяващи
състава на престъплението по чл. 206 от НК, извършени през непродължителни
периоди от време/в рамките на няколко дни/, при една и съща обстановка/предадени
на ръка парични суми, без за получаването им да са съставяни удостоверителни
документи, по повод възложени от пострадалия на подсъдимия фактически и правни
действия и при упълномощаване от Т., да бъде представляван от последния при
разплащане с част от получените пари/ и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, дават основание да се приеме, че престъплението представлява
«продължавано» такова, по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.
Ето защо и по изложените съображения,
подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 206 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна,
предопределя ангажирането на наказателната отговорност на Ч.. Съдът намира, че не
са налице предпоставките на чл. 55 от НК, доколкото в производството не бяха
установени изключително или многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства,
които да правят и най-лекото предвидено в закона наказание несъразмерно тежко
за извършеното престъпление. При това положение, наказанието следва да бъде определено
при условията на чл. 54 от НК в границите предвидени в особената част на НК за престъплението
по чл. 206 ал.1 от НК, от една до шест години лишаване от свобода. При
индивидуализацията на същото, като отегчаващи обстоятелства, касаещи степента
на обществена опасност на подсъдимия, беше преценено неговото съдебно минало –
към момента на осъществяване на настоящото престъпление, спрямо Ч. е била постановена
присъдата по НОХД № 493/2014 г. на РС
Ихтиман за
извършено престъпление от общ характер, с която му е наложено наказание
«лишаване от свобода», изпълнението на което е отложено за изпитателен срок на
осн. чл. 66 ал.1 от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи
степента на обществена опасност на деянието, бяха преценени тези свързани с предмета на престъпно
посегатество, чиято стойност надхвърля значително размера на МРЗ към
инкриминирания в обвинението период. Като единствено смегчаващо отговорността
обсяттелство в тази насока следва да
бъде преценена липсата на несъставомерни
вредни последици от деянието. Ето защо и при превес на отегчаващите
обстоятелства, съдът намира за съответно на тежестта на деянието и дееца
наказание «лишаване от свобода» в размер малко под средния предвиден за престъплението, а именно
две години и шест месеца. Счита, че с така наложеното наказание ще бъдат
постигнати целите посочени в чл. 36 от НК.
Не
са налице предпоставките за приложение на чл. 66 ал.1 от НК, доколкото към
момента на осъществяване на настоящото деяние, подсъдимия е осъждан на
«лишаване от свобода» за престъпление от общ характер. Същевременно, налице са
предпоставките на чл.68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наложеното му
по НОХД № 493/2014 г. на РС Ихтиман,
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, тъй като умишленото
престъпление по чл.206 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, е извършено в тригодишния
изпитателен срок определен с влязлата в сила на 12.11.2014 г. присъда по
посоченото по – горе НОХД. Режимът при който наказанията следва да бъдат изтърпени, съгласно разпоредбата
на чл. 57 ал.1 б.»в» от ЗИНЗС, е «строг» такъв.
Налице
са и предпоставките на чл.23 вр. с чл.25 от НК за определяне на едно общо
наказание по настоящото дело и НОХД № 979/2016 г. по описа на РС Пазарджик. По
последно посоченото дело, с влязла в сила на 07.12.2016 г., присъда,
подсъдимият е признат за виновен за извършено на 11.05.2016 г., престъпление по
чл. 343б ал.1 от НК. Доколкото деянията предмет на двете дела са извършени в
условията на реална съвкупност помежду си, то по същите на Ч. следва да бъде
определено едно общо най-тежко наказание в размер на по- тежкото от тях.
Признаването
на подсъдимя за виновен, предпоставя и уважаването на заявената на основане чл.
45 от ЗЗД гражданскоправна претенция на пострадалия към него. Установени в
производството бяха всички елементи от състава на непозволеното увреждане –
настъпилата за пострадалия вреда, виновното и противоправно поведение на
подсъдимия и причинната връзка между тях. Доколкото настъпилите наблагоприятни изменения
в имуществената сфера на пострадалия Т., са пряка и непосредствена последица от
правно запретеното поведение на Ч., то за последния възниква и задължението за обезвреда.
И тъй като в наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск в размер 800 лв., съответстващ на стойността на отнетата парична сума с
първото от посочените по – горе изпълнителни деяния включени в състава на
продължаваното престъпление по чл. 206 ал.1 от НК, то деликтната отговорност на
подсъдимия следва да бъде ангажирана в посочен размер. Ето защо и Ч. следва да
бъде осъден да заплати паричното обезщетение от 800,00 лв., претендирано с приетия
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Признаването на подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение, предпоставя и осъждането му да заплати направените в
хода на производството разноски по делото и държавна такса върху уважената част
от предявения граждански иск.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ