№ 22508
гр. С., 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110173766 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
В подадената от ищците Е. С. Й. и Й. Д. Й. въззивна жалба срещу
решението по съществото на спора, постановено от първостепенния съд, се
съдържа изявлението „Твърдим, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (...)“. Във връзка
с това изявление и след указания на първостепенния съд въззивниците-ищци
уточниха с нарочна молба, че правят искане за допълването на решението.
Заявяват, че първостепенният съд не се е произнесъл в диспозитИ. на
решението си по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с който е приел,
че е сезиран. Искат съда допълни решението чрез посочване и определяне на
графичните рамки на двата имота, собственост на страните по делото, така
както те били описани в заключението на вещото лице К..
С отговора на тази въззивна жалба ответникът Д. И. Г. заявява, че
първостепенният съд всъщност се е произнесъл по иска с правно основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
След като съобрази доводите на страните и данните по делото,
Софийският районен съд направи следните изводи.
Искането за допълването на постановеното решение е направено от
заинтересовани страни чрез надлежно упълномощени процесуални
представители и своевременно след връчването на преписа от него, поради
което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, то е основателно.
Действително, исковата молба в първоначалния й вид беше за
установяването, че поземленият имот на ищците е с площ около *** кв. м., а
1
поземленият имот на ответника е с площ около *** кв. м. Но както съдът вече
имаше възможност да обсъди в хода на първоинстанционното производство,
един подобен иск би бил правно недопустим. Това е така, защото исковете за
установяването на факти са изчерпателно предвидени в законодателството по
аргумент от чл. 124, ал. 4 ГПК. Иск за установяването на площ на поземлен
имот не е предвиден в законодателството. От друга страна, съдът е призван да
следи служебно за редовността и допустимостта на процесуалните действия
на страните и да им съдейства за изясняването на делото от фактическа и
правна страна по силата на прогласеното с чл. 7, ал. 1 ГПК служебно начало. В
изпълнение на вменените му от закона задължения съдът неколкократно
остави без движение исковата молба и даде указания на ищците да уточнят
фактическите си твърдения и формулираното искане. След продължителни
усилия ищците най-сетне уточниха исковата молба в смисъл, че
„несъответствието в площите между двата поземлени имота се дължи на
неправилно определяне на границата между двата имота, неуредени сметки
по регулация и други обстоятелства“ и „че към настоящия момент е налице
грешка и непълнота в кадастралния план, вследствие на което границата,
съответно площите на двата имота не съответстват на площите,
отразени в актовете за собственост“ (л. 101 и л. 112 - 113). Уточняването на
исковата молба произвежда обратно действие към момента на нейното
предявяване съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК. Ето защо първостепенният съд
квалифицира съответния иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В диспозитИ. на първоинстанционното решение съдът се е произнесъл
по така предявения иск, позовавайки се на графичните данни от скицата,
приложена към експертното заключение на вещото лице С. Б. К., която,
приподписана от съдията, е неразделна част от решението. Произнасянето е
следното:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за
кадастъра и имотния регистър по отношение на ответника Д. И. Г. с ЕГН
**********, адрес град С., "Адрес", че ищците Е. С. Й. с ЕГН ********** и
Й. Д. Й. с ЕГН **********, и двамата с адрес град С., "Адрес", са
собственици на реалната част от урегулирания поземлен имот с
идентификатор ***, съставляващ парцел *** – *** по плана на град С.,
"Адрес", целият урегулиран поземлен имот с площ *** кв. м., заключена
между точките 7 – 8 – 9 и неномерираната точка на пресичане на
тъмносинята и светлосинята линия по комбинираната скица на л. 248 от
делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта относно реалната част, заключена
между неномерираната точка на пресичане на тъмносинята и светлосинята
линия и точките 4 и 10 по същата скица, която, приподписана от съдията,
да се счита неразделна част от решението“.
Този диспозитив е пълен съгласно уточнената искова молба. Предмет на
2
иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР са пространствените измерения на правото на
собственост, упражнявано от ищците върху техния поземлен имот и по-точно
съответните негови реални части. Съдът не установява пространствените
предели на правото на собственост, което ответникът упражнява върху
съседния поземлен имот. Достатъчно е да бъде установена границата между
двата имота.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. С. Й. и Й. Д. Й., съдържащо
се във въззивната им жалба, за допълване на решение № 14344, постановено
на 21. 07. 2024 г. по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3