РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Бургас, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20242000500490 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
6797/01.11.2024г. на СлОС от В. К. Н., ЕГН: ********** от гр. С., ул. „Г. Д.”
№ *, вх. “*”, ет. *, ап. *, чрез адв. И. Б. от **АК, служебен адрес: гр. С., ул. „Г.
С. Р.“ № **, против решение № 296/14.10.2024г. по гр.д.№
20232200100251/23г. СлОС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
нея иск против Р. В. Н., ЕГН: ********** от гр. С., с адрес: ул. „Г. Д.” № *, вх.
“*”, ет. *, ап. * за установяване на изключителната собственост на
въззивницата върху подробно описаните в исковата молба и в диспозитива на
атакуваното решение недвижими имоти и Р. Н. е признат за съсобственик на
същите имоти за размера от 1/12 ид.ч. Твърди, че решението не е правилно,
като постановено при нарушение на процесуалното правило на чл.165 ГПК.
Оплаква се, че съдът необосновано не е обсъдил събраните гласни
доказателства и е постановил решение в нарушение на чл.23 от СК. Моли за
неговата отмяна в съответната му част и постановяване на ново, с което
предявеният иск бъде уважен изцяло. Има доказателствени искания – за
събиране на гласни доказателства, които не са допуснати пред настоящата
1
инстанция. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете
инстанции изцяло.
Въззиваемият Р. В. Н. не оспорва въззивната жалба, не изразява
становище по иска. Няма доказателствени искания. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
против акт, подлежащ на въззивен контрол, пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Производството пред СлОС е образувано по искова молба от В. К. Н.
против Р. В. Н. Въззивницата твърди лична собственост върху дворно място,
цялото с площ от 250кв.м, представляващо им.пл.№ 5204 в кв.173 по плана на
гр. С., при граници – описани по приложените по делото нотариални актове, в
което е изградена сграда. Твърди, че както имотите, изградени в собствения й
терен, така и тези, изградени в поземлен имот с идентификатор 67338.549.7 по
КККР на гр. С., с административен адрес: гр. С., ул. „Г. Д.“ № *, са придобити
като обезщетение срещу учредено право на строеж върху собствения й имот в
полза на търговец. Позовава се на липса на вложени в имотите семейни
средства и твърди, че макар и придобити през време на понастоящем
прекратения й брак с Р. Н., те представляват нейна лична собственост, понеже
е налице преобразуване на лично имущество. Единствената реална покупка на
част от терен, през време на брака между двамата, била за включените по
регулация в нейния УПИ 5кв.м. от съседен имот, които представляват
незначително участие на съпруга й в СИО.
Що се отнася до придобития с през време на брака й с Р.Н. недвижим
имот, описан по н.а. № **, т. **, д. № ****/** *** **** г. на Нотариуса при
СлРС, поддържа, че въпреки вписаното в договора основание – „покупко-
продажба“ прехвърлителите са й дарили имота, поради тежкото й семейно
положение.
Моли за решение в горния смисъл, твърди пълна трансформация на
лично имущество при придобиване на процесните имоти и ангажира
доказателства – писмени и гласни.
Въззиваемият Р. В. Н., надлежно уведомен по реда на чл.46, ал.2 ГПК и
получил исковата молба, не е депозирал отговор срещу нея в срока и при
условията на чл.131 и сл ГПК. В единственото открито съдебно заседание, в
което се е явил, е заявил, че е запознат с приложените доказателства, но не
2
може да изрази никакво становище. Формално не оспорва исковете. Не
ангажира доказателства, няма искане за разноски.
По отношение на квалификацията на предявените искове, настоящият
състав, след като съобрази изложението на фактите, от които въззивницата
твърди, че черпи права, също и това, че се касае за имуществени отношения
между съпрузи, като крайно заключение споделя правната квалификация на
окръжния съд и приема, че исковете са с правно основание чл.23 СК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка, която, впрочем, е безспорна между страните:
В. Н. и Р. Н. са бивши съпрузи, сключили граждански брак на
**.**.**** г., прекратен с решение № ***/**.**.**** г. по гр.д.№
**************/** г. на СлРС – стр.23 и сл. по гр.д.№ 251/2023г. СлОС.
С договор за учредяване на право на строеж, сключен с н.а. № **, т. **,
рег. № *****, д. № **** от **.**.**** г. на нотариус Д. Н., гр. С. и договор за
прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане, извършен с н.а. № **, т.
**, рег. № ***** д. № **** от **.**.**** г. на нотариус Д. Н., гр. С., срещу
учредената суперфиция в ПИ с идентификатор 67338.513.229 по КККР на гр.
С., с административен адрес: гр. С., ул. „М.“ № *, подробно описан по първия
цитиран по-горе н.акт, са придобити множество самостоятелни обекти в
сградата, изградена в същия имот, както и в сграда, извършена в ПИ
идентификатор 67338.549.7 по КККР на гр. С., с административен адрес: гр.
С., ул. „Г. Д.“ № *, като обектите са индивидуализирани в двата цитирани
н.акта.
Твърди се в исковата молба, че макар и придобити през време на брака
на страните, тези СОС са индивидуална собственост на В. Н., понеже са
придобити като обезщетение за учредено право на строеж в неин личен имот –
ППВС № 5 от 31.Х.1972г., както и че бившият й съпруг няма какъвто и да е
принос за придобиването им. Заявява, че макар и обектите да са били
предадени „на тапа“, за довършителните работи е изтеглен ипотечен заем, по
който основен длъжник е била тя и го е погасявала с лични средства – договор
за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № IK13-
019218/22.11.2013г. – стр. 26 по гр.д.№ 251/2023г. СлОС.
За да се легитимира като едноличен собственик на ПИ с
идентификатор 67338.513.229 по КККР на гр. С., с административен адрес: гр.
3
С., ул. „М.“ № *, въззивницата е ангажирала както писмени, така и гласни
доказателства. От анализа им се установява следната фактическа обстановка:
С удостоверение за наследници изх.№ ****-****/**.**.**** г. на О. С.,
В.Н. се легитимира като наследник на А. К. К., б.ж. на гр. С., поч. на
**.**.**** г., по право на заместване по реда на чл.10, ал.1 ЗН на своята майка
- М. А. К., поч. на **.**.**** г. – стр.97 по гр.д.№ 251/23г. СлОС.
Безспорно е по делото, че А. К. е бивш собственик на имот - двор и
къща в гр. С., кв.212, пл.№ 3652, целият състоящ се от 100кв.м застроено
дворно място и 150кв.м. – незастроено, всичко 250кв.м, при граници –
описани по н.акт № **, т. ***, д. № ****/****г. на Сливенски народен съдия -
стр.100. Горното се подкрепя и от останалите писмени доказателства по
делото в тази връзка.
С н.а. № **, т. **, дело № ***/**** г. на нотариуса при СлРС, В. К.,
успешно легитимирала се пред нотариуса при СлРС като собственик на 4/6
ид.ч. от дворно място, състоящо се от 250кв.м, образуващо им.пл.№ 5204 в
кв.173 по плана на гр. С., с административен адрес: гр. С., ул. „К. Ш.“ № *
(настояща ул. „М.“ ) и от първи жилищен етаж на изградената в имота
жилищна сграда, подробно описана в н.акт, е прехвърлила своите права в
имота на внучката си В. Н. – тогава Д., срещу поето задължение да я гледа и
издържа до смъртта й.
По право на заместване по реда на чл.10, ал.1 ЗН на своята майка – М.
А. К., поч. на **.**.**** г., след смъртта на А. К., В. Н. е станала собственик
по наследяване на 1/6 ид.ч. от описаното по-горе дворно място и от първи
жилищен етаж на изградената в него жилищна сграда. Също така, в резултат
от наследяване на М. К., Н. е станала собственик и на закупената от майка й с
н.а. № ***, т. ***, д. № ****/** ****, **** г. на Сливенски районен съдия ½
ид.ч. от втори жилищен етаж на сградата - стр.101 по гр.д.№ 251/2023г. СлОС.
Така, към 1988 г. въззивницата успешно се е легитимирала като
собственик на 5/6 ид.ч. от процесния терен. Съдът не обсъжда приложеното на
стр.164 „обратно писмо“, изходящо от бащата на въззивницата, понеже то
касае прехвърляне на идеални части от изградената жилищна сграда в имот
пл.№ 3652 в кв.212 по плана на гр. С. към 1975г., впоследствие към 1988г. -
имот пл.№ 5204 в кв.173 по плана на гр. С., която сграда не е предмет на
обсъждане по настоящия спор.
4
По делото е безспорно, че Г. А. И. - другата дъщеря на А. и В. К., също
е наследила 1/6 ид.ч. от дворното място – им.пл.№ 5204 в кв.173 по плана на
гр. С., състоящ се от 250 кв.м, при граници – описани по н.акт и 1/6 ид.ч. от
първи жилищен етаж от изградената в имота сграда. Г. А. И., заедно със
съпруга й И. Е. И. са били собственици, в резултат от покупко-продажба,
извършена с н.а. № ***, т. ***, д. № ****/** ****, **** г. на Сливенски
районен съдия и на ½ ид.ч. от втори жилищен етаж на сградата, изградена в
имота.
С н.а. № **, т. **, д. № **** от ** ***, **** г. на нотариуса при СлРС,
Г. А. И. - другата дъщеря на В. и А. К. и съпругът й И. Е. И. продали на
племенницата си – В. К. Х. 1/6 ид.ч. от дворното място, представляващо
им.пл.№ 5204 в кв.173 по плана на гр. С., ведно с 1/6 ид.ч. от първи етаж и ½
ид.ч. от втори етаж на жилищната сграда в имота за сумата от общо 50 000лв.
В исковата молба се твърди, че продажната цена от 50 000 лв., която
впрочем е по-ниска дори и от данъчната оценка на продаваемия имот, не е
заплащана от В. Н., защото семейството на леля й желаело да й направи
дарение, поради тежкото стечение на обстоятелствата в личния й живот. В
тази връзка са ангажирани както гласни, така и писмени доказателства.
По делото са разпитани свидетели – св. С. – дъщеря на вече покойните
прехвърлители и роднина по сватовство на Н., св. Д. и св. Н. - двете без
родство със страните.
От разпита на всички свидетели се установява, че В. и Р. Н. не са
разполагали с финансови средства към сключване на договора за покупко-
продажба. Въпреки това, при липсата на начало на писмено доказателство,
съдът споделя извода на окръжния съд за недопустимост, по правилото на
чл.164, ал.1, т.2 и т.6 ГПК, на свидетелски показания, които да установят
симулативността на договора за покупко-продажба в частта относно
плащането на продажната цена. В тази връзка се позовава на Решение № 20 от
26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2020 г., I г. о., ГК. За начало на писмено
доказателство не може да послужи и приложеният на стр.74 документ,
наречен „контр летр“ – обратно писмо, материализиращ изявление на св. А. С.
- дъщеря на Г. и И. И., понеже законът не разрешава наследниците на страните
по сделка да изготвят обратно писмо и да разкриват действителната воля на
наследодателите си.
5
Ето защо този документ може единствено да бъде ценен относно
авторството на лицето, което го е съставило - чл. 180 ГПК.
Като краен извод, настоящият състав приема, че процесната 1/6 ид.ч.
от им.пл.№ 5204 в кв.173 по плана на гр. С., ведно с ½ ид.част от втори етаж
на построената в имота сграда, както и 1/6 ид.ч. от първия етаж на сградата, са
придобити в резултат от покупко-продажба.
Същото се отнася и до придобитите чрез покупко-продажба,
извършена с н.а. № ***, т. ***, рег.№ ****, д. № *** от **.**.**** г. на
нотариус К. Т. - гр. С., 5 кв.м, придаваеми по регулация от имот пл.№ 2023
към имот пл.№ 2026, двата в кв.134 по плана на гр. С., последният – идентичен
с ПИ с идентификатор 67338.513.229 по КККР на гр. С., с административен
адрес: гр. С., ул. „М.“ № *, видно от н.а. за учредяване на право на строеж №
**, т. **, рег. № *****, д. № **** от **.**.**** г. на нотариус Д. Н. - гр. С.
Придаваемите 5 кв.м са закупени от В. Н. за сумата от 400лв., при данъчна
оценка 136.50лв. – стр.14 по гр.д.№ 251/2023г. СлОС.
При всичко така описано, съдът дължи произнасяне по въведеното от
въззивницата твърдение, че дори и част от процесния терен да е придобит
формално в режим на СИО по силата на закона и през време на брака й с Р. Н.,
той не е имал какъвто и да е принос, понеже никога не е работил. Дори и
съдът да приеме, че е имал принос - неговият принос бил пренебрежимо
малък и не следвало да бъде зачетен.
Както бе посочено по-горе, в подкрепа на горните аргументи
въззивницата се е позовала на ангажираните гласни доказателства –
непротиворечиви и в подкрепа на твърденията по исковата молба, а също и на
приложения на стр.26 и сл. по гр.д.№ 251/2023г. на СлОС договор за банков
кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № IK13-019218/22.11.2013г. Н.
е твърдяла, че сумите са изтеглени за довършителни работи по получените
като обезщетение по договора за учредяване на суперфиция обекти и
погасяването им е било изцяло в нейна тежест.
В конкретния случай, предмет на спора е преобразуването на лично
имущество и този договор се явява ирелевантен за изхода на делото. Това е
така, защото с изграждане на сградата в груб строеж се придобива
собствеността върху обектите в нея - Тълкувателно решение № 1/2011г. от 4
май 2012 г. по т.д. № 1/2011г. ОСГК на ВКС, следователно полагането на
6
довършителните работи не води до промяна нито в обема, нито по отношение
на титуляра на придобитото право на собственост. Ето защо съдът няма
подробно да разглежда този договор.
Дори и да бе обсъден, обаче, установяването на липса на принос на
въззиваемия при придобиването на имотите по н.а. № ***, т. ***, рег.№ ****,
д. № *** от **.**.**** г. на нотариус К. Т. - гр. С. и н.а. № **, т. **, д. № ****
от ** ***, **** г. на нотариуса при СлРС, може да стане по исков ред, както
повелява разпоредбата на чл.21 ал.4 СК от 2009 г. с предявяване на
отрицателен установителен иск или с възражение в срока за отговор против
исковата молба - Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2022 г., ОСГК.
По настоящото дело се претендира пълна трансформация на лично
имущество, но искът с правно основание чл. 23 СК не е съединен при условие
на евентуалност с отрицателния установителен иск с правно основание чл.21,
ал.4 СК и към съда не е отправен такъв петитум, затова с настоящото решение
е недопустимо постановяване на диспозитив за липса на принос, а този спор
следва да бъде предмет на отделно производство, с нарочно произнасяне.
Налага се заключение, че решението на СлОС е правилно и
законосъобразно в обжалваната част. Освен гореизложеното, настоящият съд
споделя изцяло при условията на чл.272 ГПК изводите на окръжния съд.
Водим от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 296/14.10.2024 г. по гр.д. №
20232200100251/23 г. СлОС в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8