РЕШЕНИЕ
№ 2606/12.12.2019г.
гр.
Пловдив, 12.12.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
ноември, две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН
РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Т.К. и с участието на
прокурора Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно
административно - наказателно дело № 2846 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „Алекс 0979“ ЕООД гр. Пловдив с ЕИК *********, с управител А.Р.,
чрез пълномощника си адв.С., обжалва Решение № 1440
от 30.07.2019 г., постановено по АНД № 4165/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив,
26 н.с. С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № К-0047955
от 01.04.2019 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисията за защита на
потребителите, като наложената на дружеството -жалбоподател на основание чл.209
от ЗЗП имуществена санкция е намалена от 550 на 500 лева. В касационната жалба
се твърди несправедливост, неправилност, незаконосъобразност и несъобразеност на обжалваното решение с процесуалните
правила. Прави се анализ на разпоредбата на чл.64 от ЗЗП и се възразява против
оценката на първоинстанционния съд, че случаят на
административно нарушение не е маловажен. Прави се искане за отмяна на
обжалваното решение, съответно на наказателното постановление. В съдебно
заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като излага
становище за наличие предпоставките на чл.28 от ЗАНН, което се явява основание
за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът
по касационна жалба КЗП РД Пловдив, не е депозирала отговор по жалбата, не е
изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по нея.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез прокурор
Вълев, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря.
На базата на правилно установени факти, които
и не са оспорени от страна на жалбоподателя по делото, първоинстанционният
съд е направил извод относно наличието на установено нарушение на чл.64 от ЗЗП,
извършено от дружеството-жалбоподател, счел е, че в хода на
административно-наказателното производство са спазени разпоредбите на ЗАНН, относими към съставения акт за установяване на нарушение и
наказателното постановление, както и че липсват основания да се счете, че е
налице маловажен случай на нарушение. При преценка на обстоятелствата, свързани
с конкретното нарушение, първоинстанционният съд е стигнал
до извода, че следва да намали наложената имуществена санкция до минимума от
500 лева.
Касационната
съдебна инстанция споделя така направените изводи, като в тази насока препраща
и на основание чл.221, ал.2 от АПК към мотивите на първоинстанционния
съд.
Конкретно
досежно възраженията на касационния жалбоподател,
наведени пред Административния съд, настоящият съдебен състав намира, че същите
са неоснователни. Приемането от страна на Районния съд в мотивите към решението
му, че процесуалният представител на жалбоподателя е посочил в съдебното заседание,
че се признават описаните в АУАН и НП факти, не противоречи на удостовереното в
протокола от съдебното заседание, проведено пред съда, изявление на адв.С..
Тълкуването
на разпоредбата на чл.64 от ЗЗП, направено в касационната жалба с извод, че
същата не указвала задължително за изпълнение правило, не отговаря на
действителния смисъл на посочената правна норма. Очевидно е от текста на
разпоредбата на чл.64 от ЗЗП, че същата предписва императивно съдържание на
съобщението за намаление на цените, като единствено предоставя възможност за
избор на търговеца на един от трите възможни начина на процедиране. В случая е
установено, че нарушителят не е използвал нито един от предвидените начини за
оформяне на съдържанието на съобщението за намаление на цените, поради което и
е извършил нарушение, за което законът в разпоредбата на чл.209 от ЗЗП
предвижда и съответна санкция, а последното още веднъж указва на императивността на разпоредбата на чл.64 от ЗЗП.
Относно
възражението за неправилна оценка за липсата на основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН, съдът на първо място намира за нужно да посочи, че действително
в рамките на административната преписка се съдържа предложение от актосъставителя към наказващия орган за прилагане
критериите за маловажни случаи на административни нарушения, но същото се
отнася до друго констатирано при проверката нарушение, свързано със
задължителното съдържание на етикетите на стоките съгласно чл.9 от ЗЗП, поради
което и правилно не е било обсъждано от първоинстанционния
съд. Дори и предложението да бе направено по отношение на нарушението по чл.64
от ЗЗП, то същото не е обвързващо за наказващия орган, на когото е възложена
самостоятелната преценка относно това дали да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В случая, изложените от страна на Районния съд в обжалваното решение
мотиви за липсата на основания да се приеме наличието на маловажен случай на
нарушение са достатъчно подробни и ясни и се споделят напълно и от настоящия
съдебен състав. В допълнение съдът намира за нужно да посочи и че с оглед
характера на нарушението, а именно относимо пряко към
възможността на потребителя да направи информиран избор, както и предвид
обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение, а именно разнообразието на
предлаганите артикули, по отношение на всеки от които се отнася намалението и
съответно е установено неизпълнение на изискването на чл.64 от ЗЗП, както и
атрактивното място, на което се намира търговският обект – пешеходна зона в
търговски комплекс, то нарушението не може да се счете за такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
посочения вид.
При съобразяване на факта, че нарушението е за
първи път, както и че не са установени допълнителни вредни последици от
осъществяването му, законосъобразна е била преценката на първоинстанционния
съд за намаляване на имуществената санкция до предвидения в закона минимум от
500 лева и изменение на наказателното постановление в този смисъл.
При извършената
проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва
решението на Районния съд да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1440 от 30.07.2019 г., постановено по АНД № 4165/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 26 наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.