№ 291
гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20245001000267 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от Н., гр.С., ул. „К.“ №* въззивна
жалба против постановеното по т. дело № 134/2023 г. на Пловдивския
окръжен съд решение № 147 от 27.03.2024 г., с което Н., гр. С., ул. „К.“ №* е
осъдена да заплати на МБАЛ „А.“ ЕООД, ЕИК **********, гр.А., ул. „А.С."**
следните суми:
- 64 888 лв. - стойност на извършена надлимитна болнична помощ по
клинични пътеки за м. 01. 2019 г., м. 03. 2019 г., м. 06.2019 г., м. 08. 2019 г. и
м.11.2019 г., дължима по Договор ******/23.05.2018 г., чието действие е
продължено и за 2019 г., ведно с обезщетение за забава по 86 от ЗЗД от
подаването на исковата молба - 07.03.2023 г. до окончателното изплащане,
- 20 944, 40 лв., обезщетение за забава по 86 от ЗЗД за периода 01. 01.
2020 г. - 06.03.2023 г. върху сумата 64 888 лв.,
- 6 921 лв., стойност на извършени амбулаторни процедури за
м.04.2019 г., м.08.2019 г. и м.09.2019 г. по Договор ******/23.05.2018 г., чието
действие е продължено и през 2019 г., ведно с обезщетение за забава от
1
подаването на исковата молба на 07.03.2023 г. до окончателното изплащане,
- 2 233, 95 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. -
06.03.2023 г. върху сумата 6 921 лв.,
- 13 592, 67 лв. разноски по делото.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, иска се отмяната
му и постановяване на решение отхвърлящо исковете.
Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 07.03.2023 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от
МБАЛ „А.“ ЕООД, ЕИК **********, гр.А. искова молба против Н..
В обстоятелствената част на същата се казва, че ищецът е лечебно
заведение за болнична помощ.
Сочи се, че в това му качество с ответника били сключени Договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № ****** от 23.05.2018 г. и
Договор № ******/23.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури. По
същите ищецът се задължил да осигурява на здравноосигурени и други
категории лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки и
амбулаторни процедури, а ответникът като възложител поел задължение да
заплаща стойността на извършеното.
Със сключвани през 2019 г. допълнителни споразумения тези два
договора били изменяни, допълвани и продължавани и с оглед на това
действието им продължило и през 2019 г. Съответно за всеки месец на 2019 г.
се сключвали и споразумения за приемане на ново актуализирано
Приложение № 2 към всеки от двата договора за определяне лимити на
стойностите за извършваните по тях за всеки месец услуги.
В тази връзка се сочи, че до подаването на исковата молба Н. отказвал да
изпълни изцяло задължението си за заплащане на извършена и отчетена от
ищеца болнична помощ по клинични пътеки за месеците януари, февруари,
март, юни, август и ноември на 2019 г. с мотива, че се се касае за надлимитна
дейност надвишаваща стойностите по приложение № 2 към договорите.
2
Сумите, за които било отказано плащане били:
- 47 865 лв. за м.01.2019 г. за 49 пациенти;
- 1000 лв. за м.02.2019 г. за двама пациенти;
- 8720 лв. за м.03.2019 г. за 16 пациенти;
- 2060 лв. за м.06.2019 г. за 4 пациенти;
- 2000 лв. за м.08.2019 г. за 4 пациенти;
- 3243 лв. м.11.2019 г. за 5 пациенти,
т.е. отказвало се плащане за общо 64 888 лв.
На същото основание Н. отказвал да заплати и стойността на извършени
амбулаторни процедури за м. януари, март, юли и август на 2019 г., както
следва:
- 3286 лв. за м.04.2019 г. за 6 броя пациенти,
- 435 лв. за м.08.2019 г. за 1 пациент,
- 1840 лв. за м.09.2019 г. за 2 броя пациенти,
- 1360 лв. за м.09.2019 г. за 1 пациент,
т.е. общо сумата от 6 921 лв.
По- надолу в исковата молба ищецът сочи, че услугите, за които е
отказано плащане попадат в гарантирания от Н. основен пакет дейности,
предоставени на лица с непрекъснати здравноосигурителни права и в
изпълнение на поетите с индивидуалните договори задължения. Това и факта,
че същите са отчетени чрез подаване на изискуемите ежедневни електронни
отчети му дава основание да твърди, че не е е налице основание Н. да откаже
плащане за същите.
В тази връзка е направен и извод, че върху незаплатените надлимитни
стойности се дължи и обезщетение за забава от 01.01.2020 г. до подаването на
исковата молба на 07.03.2023 г.
Размерът на същото за сумата от 64 888 лв. е определено на 20 944, 20
лв., а за сумата от 6 921 лв. на 2 233, 95 лв.
С оглед на това е отправено искане да се постанови решение, с което Н.
да бъде осъдено заплати стойността на описаните надлимитни дейности ведно
със законната лихва от исковата молба до окончателното им плащане, както и
3
обезщетенията за забавено плащане на същите по 86 от ЗЗД за периода от
01.01.2020 г. до подаването на исковата молба на 07.03.2023 г.
Ответникът в срок е подал отговор на исковата молба.
В него той прави възражение, че спорът не е подсъден на Пловдивския
окръжен съд, а на административните съдилища с оглед на факта, че
сключените между страните договори били административни.
Излага и доводи за недопустимост на иска с оглед на това, че по договор
надлимитната дейност не подлежала на заплащане, което водело до извод, че
не е налице и интерес от предявяване на осъдителна искова претенция.
По същество на спора не се оспорва сключването на двата договора и
удължаване на действието на същите през 2019 г. с допълнителни
споразумения. Изразява се обаче становище, че с оглед постигнатите по
същите договорености за ответника не е възникнало задължение за заплащане
на надлимитната дейност за посочените в ИМ месеци от 2019 г. В подкрепа на
това е посочено, че с подписването на Приложение № 2 от договорите ищецът
е изразил съгласие за стойностите и обемите на болничната медицинска
помощ, медицинските изделия в БМП и т.н. подлежащи на заплащане.
Споменато е и че според действащата в страната за исковия период
нормативна уредба не е налице основание за заплащане от Н. на недоговорени
в приложение № 2 годишни стойности. В подкрепа на това е направен анализ
на разпоредби от Конституцията на РБ, Закона за здравното осигуряване,
Закона за здравето, Закона за бюджета на Н. за 2019 г., НРД за 2018 г. и т.н.
Посочено е, че определянето и коригирането на стойностите по приложение
№ 2 се регламентирало от чл. 4 от ЗБН. за 2019 г. и било обвързано от
бюджетните средства на Н. общо и в частност от здравноосигурителните
плащания.
Твърди се също, че ищецът следва да изготвя листа за чакащи. По този
повод е направено позоваване на чл. 22 от Наредбата за организиране на
плановия прием в лечебните заведения, но следва да се има предвид, че
нормативен акт с такова наименование липсва. Съществува Наредба за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, където в чл. 22 се
говори, че при липса на капацитет за планова хоспитализация лечебното
заведение изготвя листа за планов прием за всяка клиника или отделение.
По отношение претенцията за плащане на обезщетение за забава по чл.
4
86 от ЗЗД е изразено мнение, че в случая липсва задължение за плащане на
надлимитна дейност, липсва и решение на НЗ на Н. и не може да се говори за
приложимост на чл. 86 от ЗЗД. Направено е и възражение, че акцесорните
вземания са погасени по давност на основание чл. 111, буква „В“ от ЗЗД.
В ДИМ от страна на ищеца са изложени доводи за неоснователност на
направените в отговора възражения във връзка подсъдността, допустимостта и
основателността на иска.
В отговора на ДИМ пък са преповторени направените в отговора
защитни възражения.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване.
В него позовавайки се на разпоредби от Конституцията на РБ, ЗЗО, ЗБН.
за 2019 г. и НРД за 2018 г. е формиран извод, че не е възможно след
изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности,
финансирани от Н., болницата да прекрати или да откаже извършването на
възложените и дейности.
Така е достигнато до заключение, че се дължи заплащане на
надлимитната дейност за 2019 г.
Прието е също, че вземанията са станали изискуеми от 01.01.2020 г. и
това е монета на изпадане в забава. Това пък е навело съдът до извод, че
претенцията за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД за
времето от 01.01.2020 г. до подаването на исковата молба на 07.03.2023 г. е
основателна.
Така предявените пред ПОС искове са били уважени в пълния им
размер.
Недоволна от решението е останала Н. и го е обжалвала пред ПАС.
В жалбата се говори за неправилност и незаконосъобразност на същото.
В нея се преповтарят доводите на Н. направени пред първоинстанционния съд,
че съгласно договорните разпоредби отчетената дейност подлежи на плащане
в рамките на установените лимити с Приложение № 2 от подписания договор
между страните. В случая предмет на претенцията бил извършена надлимитна
дейност, която според Н. не подлежи на заплащане. В подкрепа на това си
становище жалбоподателят отново е направил анализ на разпоредбите на КРБ,
5
ЗЗ, ЗЗО, НРД за 2018 г., ЗБН. за 2019 г. и т.н. Посочено е също и че според
приетата по делото експертиза през процесния период цената на някои
клинични пътеки по договор били намалени, което намалявало и дължимата
сума за надлимитна дейност за болнична помощ от 64 888 лв. на 63 028 лв.
Така описаната жалба и разпоредбата на чл. 269 от ГПК изискват съдът
да извърши произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното
решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случаят, нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност
не може да се говори.
Недопустимост, видно от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК е
налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или
има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая ищецът търси защита от твърдяно с исковата молба
неизпълнение на сключени през 2018 г. с ответника договори за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни
процедури. Споровете касаещи изпълнението на същия с оглед разпоредбата
на § 149, ал.4 от ПЗР на ЗИДАПК, обн. в ДВ бр. 77/2018 г. са подсъдни на
гражданските съдилища и се разглеждат по реда на ГПК. В случая е без
значение това, че се касае за извършени дейностти пред 2019 г. по причина, че
видно от изложеното в исковата молба и представените по делото
доказателства отношенията между страните за 2019 г. са уреждани на база
сключените на 23.05.2018 г. договори, чието действие с анекси е продължено и
през 2019 г. В подкрепа на това е и разпоредбата на § 30 от ПЗР на ЗБН. за
6
2019 г., в който се говори за липса на НРД за 2019 г. и подписване на анекс към
НРД за 2018 г. В подкрепа на този извод на ПАС са и постановени от смесени
състави на ВКС и ВАС определения разрешаващи спорове за подсъдност
между общите и административните съдилища - определение № 39 от
22.11.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. дело № 41/2023 г., определение № 36 от
13.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. дело № 22/2022 г., 5-членен с-в, ГК и др.
Не е от значение за допустимостта на един иск и това дали
претендираното с него вземане съществува в патримониума на ищеца или не,
т.е. всеки има интерес да предяви осъдителен иск за защита на право, което
твърди, че притежава, а това дали то съществува или не е въпрос по същество
на спора.
Това съобразено с факта, че ПОС се е произнесъл по наведените в
исковата молба факти и обстоятелства изключва възможността да се говори за
недопустимост на иска, респ. на постановения във връзка с него съдебен акт.
Казаното сочи, че въззивният съд съобразно разпоредбите на чл. 271 от
ГПК следва да реши спора по същество като потвърди или измени изцяло или
отчасти същото.
По- горе се посочи, че съдът е сезиран с осъдителна искова претенция за
изпълнение на задължение породено от сключени между ищеца и ответника
договори.
В тази връзка е нужно да се спомене, че по делото е безспорно, че
страните в изпълнение на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗО са сключили Договор
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № ****** от 23.05.2018
г., Договор за извършване на амбулаторни процедури № ****** от от
23.05.2018 г. и множество допълнителни споразумения към тях в периода
27.12.2018 г.-03.12.2019 г.
Не се спори, че неразделна част от тях е Приложение № 2 за
стойностите и обемите на болничната медицинска помощ, медицинските
изделия в БМП и т.н. Не е спорно и това, че ищецът е предоставил на здравно
осигурени лица през м. януари, февруари, март, юни, август и ноември на
2019 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки и през месеците
април, август и септември на 2019 г. амбулаторни процедури включени в
основния пакет от здравни дейности гарантиран от бюджета на Н..
7
Реално предмет на спора е каква сума във връзка с предоставената
медицинска помощ подлежи на заплащане от Н.. Той е породен от това, че
общата месечна стойност на същата превишава стойността на дейностите в
болнична медицинска помощ определена в приложение № 2 от
индивидуалния договор за съответните месеци на 2019 г.
Във връзка с даването отговор на този въпрос е нужно да се посочи, че
съгласно чл. 52 от Конституцията на Република България, гражданите имат
право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и
на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред,
определени със закон. Предвидено е, че здравеопазването на гражданите се
финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни
осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени
със закон.
В тази връзка е нужно да се спомене, че въпросите касаещи здравното
осигуряване в държавата и свързаните с него обществени и правни отношения
са уредени в Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗО, здравното осигуряване е дейност по
набирането на здравноосигурителни вноски и премии, управлението на
набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности,
услуги и заплащане на стоки, предвидени в този закон, в националните
рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗЗО, задължителното здравно осигуряване е
дейност по управление и разходване на средствата от задължителни
здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности, което се
осъществява от Н. (Н.) и от нейните териториални поделения - районни
здравноосигурителни каси (РЗОК). То според законодателя предоставя
основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.. В ал. 3 е
предвидено, че Н. закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни
дейности по ал. 1, определени по вид, обем, цена и съответстващи на
критерии за качество и достъпност в съответствие с този закон.
Бюджетът на Н. е основен финансов план за набиране и разходване на
паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от
държавния бюджет. Неразделна част от същия е годишната стойност на
разходите за видовете медицинска помощ изплащана от Н..
8
В чл. 24 от ЗЗО е казано за какво следва да се разходват средствата от
бюджета на Н., а в чл. 25 изрично е предвидено, че в същия задължително се
предвижда резерв, включително и за непредвидени и неотложни разходи.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗО със средствата от резерва се плащат разходи в
случай на значителни отклонения от равномерното разходване на средствата
за здравноосигурителни плащания.
Съгласно чл. 4 от ЗЗО задължителното здравно осигуряване гарантира
свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен
по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на
изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. На тази
база в чл. 35 от ЗЗО са определени и правата на задължително осигурените
лица, а пакетът от здравни дейности гарантирано от задължителното здравно
осигуряване е посочен в чл. 45 от ЗЗО. В чл. 46 от ЗЗО е предвидено, че редът
за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове
медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК
и изпълнителите.
Националният рамков договор от своя страна според чл. 4а от ЗЗО е
нормативен административен акт, който има действие на територията на
цялата страна за определен срок и е задължителен за Н., РЗОК, изпълнителите
на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Той, видно от чл.
53 от ЗЗО в редакцията му до 01.01.2019 г. се приема за срок от една години за
осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, като относно
медицинските такива приемането става между Н. и Българският лекарски
съюз. В редакцията от 01.01.2019 г. същият се приема за срок от 3 години. Това
в случая обаче е без значение поради това, че с оглед споменатото по - горе
съдържание на ЗБН. за 2019 г. ново договор за 2019 г. не е приет, а е удължено
действието на този от 2018 г. с анекси. Приемането на договора респ. анексите
към стария от своя страна следва да стане не по-късно от последния работен
ден на съответната текуща година и влизат в сила от 1 януари на съответната
следваща календарна година и трябва да са съобразени с бюджета на Н. за
годината, за която се отнасят /чл. 54 ЗЗО/. Самият договор с оглед чл. 55, ал. 2
от ЗЗО определя:
1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на
медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях,
9
2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45,
3. условията и реда за оказване на помощта по т. 2,
3 а. обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на
видовете медицинска помощ по т. 2,
4. критерии за качество и достъпност на помощта по т. 2, вкл. конкретни
индикатори за оценка качеството на лечението на пациентите,
5. документацията и документооборота,
6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена
на информация,
6 а. условията и реда за контрол по изпълнението на договорите;
6 б. санкции при неизпълнение на договора;
7. други въпроси от значение за здравното осигуряване.
От съпоставката на изложените до тук нормативни разпоредби, следва
извод, че претендираните от ищеца субективни права са част от възникналото
между ищеца и ответника правоотношение възоснова на разпоредбата на чл.
59 и сл. от ЗЗО, което е обусловено от предвиденото в чл. 52 от КРБ право на
гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска
помощ.
Именно за реализиране на същото са приети и разпоредбите на ЗЗО,
където на първо место е дадено определение за задължително здравно
осигуряване в чл. 2, а с чл. 4 е предвидено, че същото гарантира на
осигурените лица свободен достъп на осигурените лица до медицинска
помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности,
както и свободен избор на изпълнител. Съобразени с така дадената гаранция
са и правата на задължително осигуряващите се лица /ЗОЛ/ в чл. 35 от ЗЗО.
За осигуряването на този достъп, а и за гарантиране спазването на
правата на ЗОЛ с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО, Н. е задължена да закупува и
заплаща определени видове медицинска помощ. Тълкуването на тази
разпоредба води до извод, че плащането на предоставената на ЗОЛ помощ от
типа описан в чл. 45 от ЗЗО е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, т.е. тази разпоредба има
императивен характер. В подкрепа на това е и съдържанието на чл. 46 от ЗЗО.
В този законов текст се говори, че редът за предоставяне и изискванията към
изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят
10
в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите и че качеството на
оказваната медицинска помощ, заплащана от Н., трябва да отговаря на
националните медицински стандарти и правилата за добра медицинска
практика. Това за ПАС сочи, че с НРД и индивидуалните договори не може да
се ИГНОРИРА задължението за плащане, а единствено на определяне
подлежи реда за нейното предоставяне и момента, в който плащането й следва
да стане.
Предоставянето на същата видно от изложеното по-горе е обусловено от
сключването на НРД за съответната година и от договорите сключени между
Н. и изпълнителите на медицинска помощ по чл. 59 от ЗЗО. Част от тези
договори от своя страна съгласно чл. 25, ал. 2 от НРД за 2018 г. са и редът,
условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетени медицински
дейности, установени в НРД. В тази връзка ПАС счита, че с това изискване не
се създава възможност да се договори отпадане на задължението за плащане
по чл. 45 от ЗЗО, а единствено такива за конкретизация на МОМЕНТА, в който
то следва да се извърши от Н..
Част от индивидуалните договори, съгласно чл. 25, ал. 3 от НРД са и
обемите и цените на медицински дейности, установени в НРД.
Тези две изисквания според ПАС са продиктувани от съдържанието на
чл. 4 от ЗБН. за 2019 г., изискващо Н. да определя за всяка РЗОК годишна
обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а самите РЗОК да
определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с
изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци.
От така изложеното и съдържанието на цитираните по- горе разпоредби
на ЗЗО следва извод, че е логично предвиденото в чл. 52 от КРБ право да бъде
упражнено в рамките на бюджетът на Н. за съответната година при условие, че
с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са
съобразени НРД, с който се определят обемите и цените на медицинската
помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава. Именно
за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка е
предвидено и споменатото по- горе изискване на чл. 4 от ЗБН. .
Това обаче не значи, че разходването на бюджета за годината в един по
ранен период лишава гражданите от възможността да се възползват от правата
си по чл. 52 от КРБ. По тази причина ПАС счита, че по принцип при
11
възникване на такава ситуация за касата възниква ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да
използва от споменатия по - горе бюджетен резерв. В подкрепа на това е и
законодателното предвиждане на чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, където се споменава, че
със средствата от резерва се плащат разходи в случай на значителни
отклонения от равномерното разходване на средствата за
здравноосигурителни плащания, т.е. в случая водещото е осигуряване на
предвиденото в Конституцията право на гражданите по чл. 52, а не
съблюдаване на финансова дисциплина. В хода на тези разсъждения следва да
се посочи, че изискването за посочване на стойността на дейностите в
индивидуалните договори не следва при процесния тип правоотношения да се
приравнява на обем на ВЪЗЛОЖЕНАТА за съответното лечебно заведение
работа. Това за ПАС е така, по простата причина, че съгласно чл. 4 от ЗЗО на
здравно осигурените лица се гарантира не само свободен достъп до
медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, но и СВОБОДЕН ИЗБОР на изпълнител, сключил договор с РЗОК,
т.е. не касата, а имащият нужда от ЛЕЧЕНИЕ гражданин има правото да
избира съответното лечебно заведение. Гражданинът от своя страна не е
страна по споменатите индивидуални договори между Н. и лечебното
заведение и по тази причина не може да се говори за възможност да се
съобразява със същите и определената в тях месечна стойност. Това е
съобразено с правото на свободен избор на ЛЗ и изключва възможността да се
говори за константно определяне на СТОЙНОСТТА на оказаната от
болницата медицинска помощ по чл. 45 от ЗЗО. Това, още веднъж
затвърждава казаното и по- горе от ПАС, че така определените стойности са
прогнозни и се включват като елемент от договорите за създаване на
определена бюджетна дисциплина. Те по изложените причини обаче не следва
да се имат предвид при извършване на преценката дали за престираната от
страна на лечебното заведение медицинска услуга за дейности по чл. 45 от
ЗЗО същото има право на възнаграждение, ако е надвишен лимита по
съответното приложение към индивидуалния договор.
В хода на тези разсъждения ПАС, намира за нужно да спомене, че
определените в НРД за 2018 г.и анексите към него за 2019 г. обеми, цени и
методики за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ не
са и не могат да служат като основание за извод, че възложената от Н. работа
на дадено лечебно заведение е само в границите на сумите посочени в
12
Приложение № 2 към индивидуалните договори.
Това се потвърждава и от действалите за исковия период договорености
в чл. 358 от НРД 2018 г., които са пренесени в чл. 39, респ. чл. 43 от
индивидуалните договори. Съобразена с тях е и разпоредбата на чл. 11 от
Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБН.
за 2019 г.
От анализа им е видно, че при извършване на дейности надвишаващи
определената месечна стойност е налице възможност за увеличаване на
същата. Във връзка с това Директорът на РЗОК следва да внесе предложение
до НС на Н. за коригиране на определените стойности в приложение № 2 по
договорите с изпълнителите на БМП. То следва да е придружено от доклад за
всеки отделен изпълнител на БМП, включващ конкретните обстоятелства,
довели до необходимост от промяна и резултата от текущите проверки на
РЗОК при констатирана тенденция на нарастване на разходите на ниво
лечебно заведение, отделение/клиника.
Съответно според чл. 358, ал.2 от НРД за 2018 г. и анексите към него
касаещи 2019 г., НС на Н. утвърждава корекции по стойностите на разходите
за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на Н.
за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво.
По настоящето дело от събраните доказателства е видно, че дейностите,
за които се претендира плащане от страна на ищеца са от категорията описани
в чл. 45 от ЗЗО и действащия за 2019 г. НРД за 2018 г. Установено е, че за тези
надвишаващи определената месечна стойност, за които се претендира
плащане са спазени изискванията на ЗЗО и НРД за 2018 г. и че от страна на
ищеца са подадени до Н. всички нужни отчетни документи.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че в приетата по делото експертиза
се говори за представени на експерта във връзка с изготвянето й от ответника
Н. данни, от които следвало извод, че стойността на надлимитната дейност за
м. януари била 46 005 лв., а не претендираните 47 865 лв. В тази връзка в
заключението си експертът е пресъздал информация за това в табличен вид.
От същата обаче не става ясно на какво основание/ какви са данните/ станали
причина за достигане до тези изводи. В тази връзка следва да се посочи, че в
направените в отговора на ИМ и в отговора на ДИМ защитни възражения не
се съдържат такива за неправилно посочена стойност на тази дейност от
13
страна на ищеца в подаваните от него справки. Не се твърди, а и не са
представени от ответника доказателства и за това, че престирането на
съответната болнична помощ не е признато или не е извършено. Това от своя
страна изключва възможността тази част от заключението да се кредитира от
ПАС и да се приеме за достоверна.
В случая за настоящата инстанция е без значение и че лечебното
заведение не се е съобразило с чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ и е престирало съответните медицински
услуги. Това е така, защото неспазването на тази законова разпоредба не може
да игнорира факта на извършването им и възникване на задължението за
тяхното заплащане от страна на Н. с оглед текста на чл.45 от ЗЗО. То обаче
логично следва да се извърши при наличие на съответните парични средства.
Такова за ПАС е възможно по простата причина, че заплащането на
надлимитна медицинска дейност не може да се приравнява на разходване на
средства, за които няма бюджетно предвиждане. В действителност, плащането
за същата е дължимо за периода на действие на НРД, защото би станало факт
или в един по- късен момент, ако пациентът се включи в листата на чакащите
или ако пациентът е избрал да се лекува в друго здравно заведение, което не е
превишило лимита си.
В случая данни за липса на средства при доказателствена тежест на
ответника по делото не са представени, което налага извод, че отказът за
закупуване е неоснователен.
Така изложеното прави главната искова претенция основателна и същата
следва да се уважи в пълния й размер.
По отношение претенцията по чл. 86 от ЗЗД следва да се има предвид, че
в случая се претендира плащане на надлимитна дейност за 2018 г. и
изменението на стойностите по приложение № 2 и заплащането с оглед
споменатите текстове на НРД е възможно в края на 2019 г. Това сочи, че
дължимите суми са станали изискуеми от 01.01.2019 г. и от тази дата би
следвало да се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва.
То с исковата молба се търси от 01.01.2020 г., което сочи, че за претендирания
период обезщетението по 86 от ЗЗД е дължим.
Що се отнася до възражението, че това вземане е погасено по давност в
случая следва да се посочи, че искът е предявен на 07.03.2023 г. и за
14
погасяване би могло да се говори по отношение на дължимото обезщетение за
времето от 01.01.2020 г. до 06.03.2023 г. В случая обаче следва да се вземе
предвид, че спроед Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, давността е спряла да тече в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Това от пък води до извод, че давността не е
изтекла по отношение на вземането по 86 от ЗЗД и за споменатия по- горе
период.
За същия за забавеното плащане на сумата от 64 888 лв. за периода
01.01.2020- 07.03.2023 г. при съотнасяне на същата със законната лихва се
получава размер на обезщетение по- голям от претендирания. Същото е
положението и по отношение на сумата по втория главен иск в размер на 6921
лв.
Това от своя страна води до извод, че и акцесроните искове следва да се
уважат в пълния им размер.
В посочения по- горе смисъл и решението на ПОС и то следва да се
потвърди изцяло, а Н. да бъде осъдена да заплати на болницата направените
от нея разноски за адвокат във връзка с производството пред ПАС в размер на
9 643, 54 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 134/2023 г. на
Пловдивския окръжен съд решение № 147 от 27.03.2024 г., с което Н., гр. С.,
ул. „К.“ №* е осъдена да заплати на МБАЛ „А.“ ЕООД, ЕИК **********,
гр.А., ул. „А.С."** следните суми:
- 64 888 лв. - стойност на извършена надлимитна болнична помощ по
клинични пътеки за м. 01. 2019 г., м. 03. 2019 г., м. 06.2019 г., м. 08. 2019 г. и
м.11.2019 г., дължима по Договор ******/23.05.2018 г., чието действие е
продължено и за 2019 г., ведно с обезщетение за забава по 86 от ЗЗД от
подаването на исковата молба - 07.03.2023 г. до окончателното изплащане,
- 20 944, 40 лв., обезщетение за забава по 86 от ЗЗД за периода 01. 01.
2020 г. - 06.03.2023 г. върху сумата 64 888 лв.,
15
- 6 921 лв., стойност на извършени амбулаторни процедури за
м.04.2019 г., м.08.2019 г. и м.09.2019 г. по Договор ******/23.05.2018 г., чието
действие е продължено и през 2019 г., ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба на 07.03.2023 г. до окончателното изплащане,
- 2 233, 95 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2020 г. -
06.03.2023 г. върху сумата 6 921 лв.,
- 13 592, 67 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Н., гр. С., ул. „К.“ №* да заплати на МБАЛ „А.“ ЕООД, ЕИК
**********, гр.А., ул. „А.С."** направените от нея разноски за адвокат във
връзка с производството пред ПАС в размер на 9 643, 54 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16