Р
Е Ш Е Н И Е
№68
гр.Каварна, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание
проведено на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при секретаря Анастасия Митева и в присъствието на
прокурора ……….……….......… като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 800 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Д.И.И., против И.С.И. иск
с правно основание чл. 144 от СК - за осъждане на
ответника да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лв.,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната
лихва при забава.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца Д.И., като бракът между
родителите му е прекратен с решение по гр.д. № 320/2012 г. по описа на РС
Каварна. По силата на одобреното между родителите му споразумение ответникът е
бил задължен и е изплащал на ищеца издръжка в размер на 70.00 лв. месечно.
Твърди се, че ищецът е навършил пълнолетие, но продължава да е ученик в 12–ти
клас на ***гр. Каварна. Твърди, че са му необходими средства във връзка с обучението, както
и с плановете му след завършване на средното образование да продължи обучението
си във висше учебно заведение. Сочат се разходи за извънкласни занимания по
английски език и обучение за шофьор категория „В”, които към настоящия момент
са поети от майка му. Освен това на И. предстоят матури и абитуриентски бал,
които също предполагат извършване на разходи. Твърди се, че към настоящия
момент майката е тази която осигурява по-голяма част от необходимата издръжка,
както в натура – за храна и дрехи, така и необходимите пари за покриване на
ежедневните му потребности. Счита, че т.к. баща му е в трудоспособна възраст,
няма заболявания, които да предполагат нетрудоспособност, притежава имущество и
работи, то заплащането на претендираната издръжка, не би му създала особени
затруднения. По изложените съображения се настоява за уважаване на иска.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител пледира за уважаване на иска с
оглед неговата обоснованост и доказаност.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Оспорва твърденията, че може
да заплаща издръжка на пълнолетното си дете в предявения размер без особени
затруднения. Твърди, че понастоящем получава трудово възнаграждение в размер на
260.00 лв., които са крайно недостатъчни дори за собствената му издръжка. Не
притежава имущество, което да му доставя допълнителни доходи. С оглед
обстоятелството, че даването на издръжка на пълнолетен низходящ е обусловено от
притежаване на средства над необходимите за собствената издръжка, счита, че
предявеният иск е неоснователен и настоява за неговото отхвърляне.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, пледира за отхвърляне на иска с
оглед недоказване на законоустановената предпоставка за неговото уважаване, а
именно възможността за даване на
издръжка без особени затруднения за ответника, с оглед ниските му трудови
доходи и липсата други източници на доходи. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установена следна фактическа
обстановка:
По делото не е спорно обстоятелството, че ищецът Д.И. е навършило пълнолетие дете на ответника,
което продължава да учи редовно в средно учебно заведение. Горното обстоятелство се потвърждава и от
представеното удостоверение изх. № 608/12.11.2018 г. изд. от Директора
на *** гр. Каварна, от което е видно, че Д.И. през учебната 2018/2019 г. е
редовен ученик в 12** клас, дневна форма на обучение. Същият е неженен, видно
от удостоверение за семейно положение № АО-01-1074/27.11.2018 г. на общ.
Каварна. Не е спорно и обстоятелството, че
до навършване на пълнолетие на 20.10.2018 г. ответникът е заплащал на сина си Д.
определената от съда издръжка в размел на 70 лв. месечно.
Установява се от представените писмени доказателства:
фактура № 162/26.11.2018 г. и два броя вносни бележки с дата 15.10.2018 г. и
26.11.2018 г., че ищецът е заплатил сумата от 640 лв. представляваща такса за
курс по английски език - А2, 150 учебни часа, както и такса в размер общо на
640 лв. за шофьорски курс категория В.
От представената извадка от сайта на Великотърновски
университет „Св.св. Кирил и Методий” се установява, че със заявление вх. №
ВТУ-5267/29.01.2019 г., Д.И. е кандидатствал и си е запазил място в специалност
компютърни науки и следва в срок до 01.07.2019 г. да се запише, като представи
необходимите документи определени в правилника на учебното заведение,
включително и дължимата семестриална такса съобразно избраната форма на
обучение.
Във връзка с доказване възможностите си за заплащане
на издръжка ответникът е представил удостоверение за семейно положение, съпруг
и деца, от което се установява, че същият е разведен и има едно единствено дете
- Д.И., вече пълнолетен. От представеното удостоверение по декларирани данни
изд. от общ. Каварна на 18.01.2019 г., се установява че ответникът И., няма
декларирани данни като собственик или ползвател на недвижими имоти, както и, че
с декларация по чл. 54 от ЗМДТ от 26.01.2007 г. е декларирал, че е собственик
на „Къмпинг ремарке за лек автомобил”, рег. № ***,
а с декларация от 30.08.2018 г. е декларирал, че притежава ½ ид.ч. от лек
автомобил Мерцедес, модел Вито 112 ЦДИ и ½ ид.ч. мотоциклет „Ямаха”
модел Маджестик.
От представените трудов договор Б-ВG ********* от
19.09.2016 г., удостоверение № 425 и справка за осигурителен доход на ответника
И. се установява, че същият работи в „***” ООД, на четиричасов работен ден и за
периода 01.2017 г. до 11.2018 г. е получавал брутно месечно трудово възнаграждение
в размер на 260.00 лв.
От представените справка за актуалното състояние на
действащите трудови договори за майката на ищеца Г.Д.И. и справка от НАП за
осигурителни данни от декларации по наредба Н-8 към КСО, за периода 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. се установява, че същата работи по трудов договор с основна
заплата 650.00 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Г.Д.И. и С.Н. И. водени от ищеца и С. И. С. водена от
ответника.
От разпита на свидетелите Г.И. - майка на ищеца и С.И.
– баба на ищеца по майчина линия, показанията на които съдът цени по реда на
чл. 172 ГПК се установява, че Д. живее с майка си в едно домакинство, като от
раздялата между родителите и до сега единствено майката се грижи за
отглеждането, възпитанието и издръжката на сина си. Участието на ответника през
този период се е изразявало единствено в изплащане на присъдената месечна
издръжка в размер на 70 лв. Към настоящия момент Д. е ученик в 12 клас,
предстои му завършване на етап от образованието, абитуриентски бал,
кандидатстване във висше учебно заведение, разходите за което са отново изцяло
в тежест на майката. С оглед подготовката му за продължаване на образованието Д.
посещава курс по английски език, таксата за който е заплатена от И.. Майката е
заплатила и таксата за шофьорския курс на ищеца в размер на 640 лв.
Свидетелката С.И., потвърди изнесените от дъщеря си обстоятелства относно
нуждите на Д. и доставянето на средства за тяхното покриване, като заяви, че тя
самата според възможностите си подпомага Д. и Г., най-вече с хранителни
продукти от личното си стопанство.
От разпита на свидетелката С. С., майка на ответника, показанията
на която съдът цени по реда на чл. 172 ГПК се установява че ответникът живее в
гр. София, обитава жилище на приятели, т.к. няма възможност да заплаща наем за
квартира, при нужда ползва автомобил на една приятелка и работи като разносвач
в сладкарски цех. Свидетелката заяви, че поради ниските доходи, които получава
синът й тя го подпомага финансово за собствената му издръжка, както и му
осигурява ежемесечно хранителни продукти. През изминалата година по молба на
ответника е изтеглила кредит от 2000 лв. за да заплати задълженията му. Не й е
известно синът и да е придобивал или да притежава някакво имущество. Свидетелката
заяви, че синът й е добре здравословно, с изключение на изкривяването на ръката
получено в резултат на претърпяно ПТП. Синът й не и е споделял защо работи в
тази фирма на четиричасов работен ден и дали си търси друга работа, както и
какво прави през останалото време от деня когато не е на работа.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Основателността на предявената искова претенция се
обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбите на чл. 144 от СК
предпоставки. За да бъде уважена същата следва да бъдат налице и трите
предпоставки, предвидени в цитираната разпоредба, а именно: навършилият
пълнолетие ищец да учи редовно обучение в средно или висше учебно заведение и
същият да не е навършил 25 годишна възраст, ищецът да не може да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си и издръжката да не съставлява
особено затруднение за родителя.
Установи се по безспорен начин, че ищецът е навършил
пълнолетие на 20.10.2018 г. и е ученик в 12 клас при редовна форма на обучение.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че е налице първата
предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл. 144 от СК
навършилият пълнолетие ищец учи редовно обучение в средно учебно заведение и
същият не е навършил 20 годишна възраст към момента на предявяване на исковата
претенция.
Доколкото липсват твърдения и не бяха ангажирани
доказателства, оборващи твърденията на ищеца, че не притежава имущество или
други доходи, от които да се издържа, следва да се приеме, че последният не
разполага със средства за издръжка. В тази връзка е налице и другата
предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 144 от СК.
За основателността на предявената претенция обаче е
необходимо да бъде налице и предвидената в кумулативна зависимост предпоставка,
съгласно която издръжката следва да не съставлява особени затруднения за
родителя. Характерно за издръжката, претендирана на основание посочената правна
норма е, че същата освен на общите правила, се подчинява и на определени
ограничителни изисквания. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се
касае за пълнолетно дете, което по начало е длъжно само да се грижи за
издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава, само
ако се изясни, че това не би го затруднило особено. "Особено
затруднение" по смисъла на СК означава ограничаване на възможностите за
задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Това означава,
че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си дете. За разлика от издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е условна – следва да се
преценява обстоятелството дали заплащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите. При тази издръжка "възможността" за
доставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал.
1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като
функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Задължението за издръжка по чл. 144 СК
се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на
издръжката, но и на определените ограничителни изисквания. Ограничението има
своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което
поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител, по
силата на чл. 144 СК,
може да бъде задължен да му дава такава само при условие, че това не би го
затруднило "особено".
Следователно, дали са налице особени затруднения или
не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с
оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези
материални възможности. В решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010
г. на ІІІ г.о. постановено по чл. 290 от ГПК. В ППВС № 5/70 г. на ВС е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и от доходите на задълженото лице.
По делото са налице доказателства за получаван от
ответникът единствен доход в размер на 260 лв. месечно, който доход е
недостатъчен дори за собственото му физическо съществуване. Не се събраха
доказателства за притежавано от ответника имущество от което същият да получава
доходи, за да се издържа. Установи се, че единствения допълнителен източник на
средства за съществуването му е неговата майка, която заяви, че му осигурява
ежемесечно хранителни продукти и издръжка при поискване. Тоест от събраните в
процеса доказателства се установи , че ответникът не разполага със средства
надвишаващи размера на необходимите му за собствена издръжка, позволяващи му
без особени затруднения да осигури издръжка и за пълнолетното си дете, от което
следва, че не е налице последната предпоставка за уважаване на иска според
нормата на чл. 144 от СК.
Дори и съдът да приеме, с оглед работоспособната
възраст на ответника, че същият има възможност да реализира доходи към средния
размер за страната тази хипотетичната възможност не е достатъчна, за да се
направи извод, че той може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено
затруднение. Когато обективно родителят няма достатъчни доходи над собствената
му издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по
см. на чл. 144 СК,
което изключва дължимостта й (в този смисъл и Решение № 273/17.10.2011 г. по
гражданско дело № 1694/2010 г., III г. о., ГК на ВКС.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, ищецът не следва да бъде осъждан да заплаща държавна такса,
тъй като същият съгласно нормата на чл. 83, ал.
1, т. 2 ГПК е освободен от заплащане на държавни такси и разноски в
качеството му на правоимащ да търси издръжка, поради което и тези такси остават
за сметка на бюджета на съда.
Въпреки, че ищецът е освободен от заплащане
на държавни такси и разноски, същият съгласно трайната практика на ВКС не е
освободен от заплащане на разноските сторени от ответника. С оглед изхода на
спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сторените съдебно-деловодни разноски от ответника. Видно от
материалите по делото, ответната страна е заплатила 360 лв. по банков път на
Адвокатско дружество „С. и Митева” за процесуално представителство, които
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.И.И. с ЕГН **********, с
адрес ***, иск срещу И.С.И. с ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на
ответника да заплаща в полза на пълнолетния си син Д.И.И. месечна издръжка в
размер на 250 (двеста и петдесет) лева, считано от подаване на исковата молба –
28.11.2018 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн. чл. 144 СК
и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.И.И. с ЕГН **********, да заплати на И.С.И. с
ЕГН **********, сумата в размер на 360 лв. (триста и шестдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК .
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването
му – 14.05.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………….