№ 4649
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110160806 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.С.” ЕАД
против Х. Н. Г. и В. Г. Г. искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
на парични задължения за топлоснабдяване на жилищен имот на посочен
адрес с абонатен номер 287075, които се претендират разделно, а именно:
2773,30 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2014 г.
до 30.04.2017 г., за която сума с допълнителна молба от 05.10.2023 г. се
уточнява, че всъщност представлява общо освен посочените в Заповедта
2695,21 лв. топлинна енергия, още и непосочени в Заповедта по чл. 410 ГПК
78,09 лв. – дялово разпределение, ведно със законна лихва от 29.12.2017 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 159,05 лв. – лихви за
забава, за която сума с допълнителна молба от 05.10.2023 г. се уточнява, че
всъщност представлява общо освен посочените в Заповедта 145,01 лв. лихви
относно топлинната енергия за забава в периода от 15.09.2015 г. до 18.12.2017
г., още и непосочени в Заповедта по чл. 410 ГПК 14,04 лв. – лихви за дяловото
разпределение– за Част от които по ч.гр.д.№ 90224/2017 г. на СРС, 58-ми
състав е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (2695,21 лв. –
топлинна енергия; 145,01 лв. – лихви относно задълженията за топлинна
енергия).
От страна на ответниците исковете се оспорват с възражение, че не са
клиенти и възражение за погасяване по давност на част от задълженията за
топлинна енергия. Признават, че за останалата част от периода задълженията
са възникнали и правилно определени. Оспорват задълженията за лихва, като
1
оспорват настъпването на забава за период преди подаване на Заявлението по
чл. 410 ГПК.
От страна на третото лице-помагач „Т.“ ООД, конституиран на страната
на ищеца, се представят отчетни документи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
По повод дадената от съда възможност за коригиране на петитума
на исковата молба, от страна на ищеца се уточнява, че посочената в
исковата молба сума за главница в размер на 2773,30 лв. в
действителност включва, освен посочените в Заповедта 2695,21 лв. топлинна
енергия, още и 78,09 лв. – дялово разпределение, а посочената в исковата
молба сума 159,05 лв. за лихва включва, освен посочените в Заповедта
145,01 лв. лихви относно топлинната енергия, още и 14,04 лв. – лихви за
дяловото разпределение). Подадената в заповедното ч.гр.д.№ 90224/2017 г. на
СРС молба за поправка на очевидна фактическа грешка обаче е оставена без
уважение с влязло в законна сила Разпореждане /тъй като в частта за
задължения за дялово разпределение и съответните лихви Заявлението е било
оставено без уважение по-рано с влязло в сила разпореждане, което се
съдържа в издадената Заповед/.
Тъй като, с оглед правния интерес, предмет на установяване по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК могат да бъдат само задълженията, за които е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, то производството в частта за задължения, които не са
посочени в Заповедта по чл. 410 ГПК, а именно: 78,09 лв. – дялово
разпределение, и 14,04 лв. – лихви за дяловото разпределение, следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Предмет на установяване са само 2695,21 лв. – стойност на топлинна
енергия за периода от 1.5.2014 г. до 30.04.2017 г., и 145,01 лв. лихви относно
задължението за топлинната енергия за забава в периода от 15.09.2015 г. до
18.12.2017 г.
За процесния период между страните съществува облигационна връзка,
възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти,
сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по
сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на
партида. Няма основание за друг извод въз основа на нормата на чл. 149 ал. 1
т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става въпрос за отношения между
доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост,
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор
при общи условия, сключен между доставчика и потребителя), защото ищецът
„Т.С.” ЕАД няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е
2
топлопреносно предприятие.
Ответниците имат качеството клиент на топлинна енергия за обекта, за
който се твърди топлоснабдяване. Правото на собственост се установява от
представения заедно с исковата молба документ на нотариален акт за покупко-
продажба, който документ от външна страна съдържа положени за
ответниците подписи като купувачи и не е оспорен в срока за отговор.
Частично основателно е възражението за погасяване по давност – за
задълженията, изискуеми към 29.12.2014 г. - три години преди подаване на
Заявлението по чл. 410 ГПК. Тъй като задълженията за заплащане на
потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични
плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Съгласно общите условия на топлопреносното предприятие дължимите
суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за
прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва
изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на
погасителната давност за него. Така в случая по реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на заключението на ССЕ съдът намира, че погасени по давност са
задължения за топлинна енергия, начислени за периода от 1.5.2014 г. до
31.10.2014 г. – в размер на 219 лв.
Изявлението на ответниците, че не оспорва задълженията извън
погасените по давност, представлява признание на факт. Преценено при
условията на чл. 175 ГПК, признанието се явява съответно на събраните
писмени доказателства, поради което се кредитира и съдът намира за
установено, че в тежест на ответниците с възникнали задължения, извън
погасените по давност – в размер на 2476,21 лв.
По исковете за лихви за забава:
От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация
ищецът в действителност претендира общата стойност на три общи фактури,
които са издадени след изготвяне на изравнителните сметки, което по
същество е в приложение на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били
в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е
извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на
топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни
сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът
издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да
3
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се
издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
същество от страна на ищеца се претендира стойността на три общи фактури,
изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.
32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за
плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след
покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за
плащане на общите фактури, поради което и исковете за 145,01 лв. - лихви са
неоснователни.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за разноски са частично основателни: за 513,25 лв. (от 607,80 лв.)
общо за исково и за заповедно производство.
Ответниците претендират и имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, но не са налице доказателства разноски да са
сторени.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявените от
„Т.С.” ЕАД против Х. Н. Г. и В. Г. Г. искове за установяване по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК на парични задължения за топлоснабдяване на жилищен имот
абонатен номер 287075, с претендирана разделна отговорност – при равни
дялове: 78,09 лв. – дялово разпределение, 14,04 лв. – лихви за дяловото
разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Н. Г. с ЕГН:
********** и В. Г. Г. с ЕГН: **********, че имат парични задължения, за
които отговарят разделно – при равни дялове, към „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******:
за сумата 2476,21 лв. - стойност на топлинна енергия за периода от
01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабдяване на жилищен имот с абонатен
номер 287075, ведно със законна лихва от 29.12.2017 г. до изплащане на
вземането - Част от задължения, за които по ч.гр.д.№ 90224/2017 г. на СРС,
4
58-ми състав е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК на задължение в размер на 145,01 лв. лихви, начислени относно
задължението за топлинната енергия за забава в периода от 15.09.2015 г. до
18.12.2017 г.
ОСЪЖДА Х. Н. Г. с ЕГН: ********** и В. Г. Г. с ЕГН: ********** да
заплатят разделно – при равни дялове, на „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******, сумата
513,25 лв. – съдебни разноски.
В частта, в която производството по делото е прекратено, Решението
има характер на определение и може да бъде обжалвано пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му в препис. В останалата
част, Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от
датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5