№ 602
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора М. Б. Н.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602712 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 328 и сл. от НПК.
С определение от 17.06.2022 г., постановено по НЧД № 4259/2022 г. по описа на СРС,
НО, 112 състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил едно
общо най-тежко наказание, измежду наложените на осъденото лице В. Б. М. по НОХД №
1164/20 г. на PC Благоевград; НОХД № 426/21г. на PC Самоков и НОХД № 7013/21 г. на
СРС, а именно 1 /една/ година „лишаване от свобода”, което на основание чл. 24 от НК, е
увеличил с 6 /шест/ месеца, като е постановил така определеното общото и увеличено
наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно
при първоначален „строг” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Приспаднал е, на основание чл. 25, ал. 2, вр. чл. 59 от НК, времето, през което осъденият е
бил задържан и е търпял наказание по всяко едно наказателните производства, включени в
кумулативната група. Постановил е отделно изтърпяване на наказанието наложено на
осъдения М. по НОХД № 3766/2021 г. на СГС в размер на 2 /две/ години „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим и е приспаднал на основание чл. 59 от НК
времето, през което осъденият е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР, както и е търпял
наказание по обсъжданото наказателно производство.
Срещу определението е постъпила жалба на служебния защитник на осъденото лице В.
Б. М. – адв. Т. И., с оплаквания за неправилност и необоснованост в частта, с която е била
приложена разпоредбата на чл. 24 от НК, като се развиват доводи за отсъствие на
1
предпоставки за увеличаване на размера на определеното общо наказание. Искането е за
отмяна на атакуваното определение в частта относно приложението на чл. 24 НК.
В съдебно заседание защитникът на осъдения М. - адв. Т. И., отправя искане за
изменение на атакуваното определение и отмяна на приложението на разпоредбата на чл. 24
НК.
Пред настоящия въззивен състав представителят на СГП предлага обжалваното
определение на СРС да бъде потвърдено, доколкото приложението на разпоредбата на чл. 24
НК е правилно.
Осъденият В. Б. М. заявява, че се присъединява към становището на защитника си и
прави искане за по-ниско наказание.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по
делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, намира за установено следното:
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК
доказателства първостепенният съд е достигнал до правилни фактически констатации,
касаещи наличието на релевантните към предложението на СРП осъждания на В. Б. М. с
различни съдебни актове, а именно:
1. С влязло в сила на 11.08.2020 г. определение по НОХД № 1164/2020 г. на PC
Благоевград, с което е одобрено споразумение за извършено на 01.07.2020 г. престъпление, с
което на В. М. е наложено наказание за срок от една година „лишаване от свобода“, при
първоначален строг режим на изтърпяване;
2. С определение, постановено по НОХД № 3766/2021 г. на СГС, влязло в сила
01.10.2021 г., с което е одобрено споразумение, за извършено на 17.09.2021 г. престъпление,
с което на В. М. е наложено наказание две години лишаване от свобода, при първоначален
строг режим на изтърпяване;
3. С присъда, постановена по НОХД № 426/21 г. по описа на PC Самоков, влязла в
сила на 30.12.2021 г., с която за извършено на 06.11.2019 г. престъпление на осъденото лице
е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим;
4. С определение, постановено по НОХД № 7013/2021 г. на СРС, влязло в сила на
23.03.2022 г., с което е одобрено споразумение, за извършено на 16.06.2020 г. престъпление,
с което на В. М. е наложено наказание една година лишаване от свобода, при първоначален
строг режим на изтърпяване.
Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от
фактическа страна, първоинстанционният съд правилно и обосновано е извършил групиране
на наказанията, като е проверил наличието на предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 от НК за определяне на общо наказание измежду наложените в рамките на отделните
наказателни производства и е съобразил принципа за най-благоприятен за дееца вариант на
групиране.
2
При преценка на отделните осъждания, правилно и законосъобразно са групирани
наказанията, наложени на В. М. със съдебни актове, постановени по НОХД № 1164/20 г. на
PC Благоевград; НОХД № 426/21 г. на PC Самоков; НОХД № 7013/21 г. на СРС, като е
определено общо най-тежко наказание, а именно една година лишаване от свобода.
Престъпленията, за които е осъден, са извършени преди да има влязла в сила присъда, за
което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид, поради което между
тези три осъждания са налице условия за определяне на общо наказание. Именно така е
сторено от първоинстанционния съд, с което са съобразени материалноправните
предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК. При спазване на законовите правила на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 25, ал. 2 от НК е било зачетено и приспаднато
времето, през което М. е бил задържан, както и е изтърпявал наказания по кумулираните
осъждания.
Настоящата инстанция преценява, че обосновано и правилно първостепенният съд е
приложил разпоредбата на чл. 24 от НК, поради което намира жалбата за неоснователна. За
да извърши преценката, че определеното на осъдения общо най-тежко наказание е
необходимо да бъде увеличавано, СРС е съобразил няколко групи обстоятелства,
включително множеството осъждания на М., които са препятствали настъпването на
реабилитация от 2001 г. до настоящия момент; обстоятелството, че извършването на
престъпления се е превърнало в начин на живот за него, както и непредприемането на
каквито и да било усилия да преустанови по-нататъшното извършване на противоправни
деяния. В случая е определено общо наказание измежду наложените на осъдения М.
наказания за три различни престъпления, две от които осъществени при условията на опасен
рецидив, което обосновава и тяхната по-висока степен на обществена опасност. Правилно е
била съобразена и завишената обществена опасност на дееца - деянията, за които е била
ангажирана наказателната му отговорност са осъществявани в кратък период от време,
което свидетелства за проявена от него престъпна упоритост. За да обоснове приложението
на разпоредбата на чл. 24 от НК настоящият съдебен състав обсъжда и обстоятелството, че
по отношение на осъдения М. са били определяни наказания лишаване от свобода, които са
били изтърпявани ефективно и въпреки това не са постигнали своя превъзпитателен и
възспиращ ефект. Следва да бъде оценен и ниският размер на всяко от наказанията, предмет
на извършената кумулация.
Не могат да бъдат възприети като основателни доводите в жалбата за това, че
прилагането на чл. 24 от НК е несправедливо с оглед постановеното отделно изтърпяване на
наказанието по НОХД № 3766/2021 г. на СГС в размер на 2 /две/ години „лишаване от
свобода“ при първоначален „строг“ режим. Отделното изтърпяване на същото е поради
осъществената от осъд. М. рецидивна престъпна дейност и е недопустимо това
обстоятелство да бъде отчитано при преценката на обстоятелствата, относими към
приложението на разпоредбата на чл. 24 НК, касаеща единствено осъжданията от
съвкупността. В конкретния случай определеното и увеличено общо наказание не
надвишава срока на наказанието лишаване от свобода, визиран в разпоредбата на чл. 39 от
3
НК. На следващо място соченият в жалбата довод за това, че приложението на чл. 24 от НК
е единствено възможност за съда, също не може да бъде възприет като основателен, тъй
като за прилагане на института на чл. 24 от НК следва да се преценяват обстоятелствата,
свързани с реализиране на целите на наказанието. Изложените съображения мотивират
извод, че с оглед данните за личността на осъдения и броя и вида на престъпленията, за
които е осъден, в това число и вида и размера на определените му наказания обуславят
увеличаване на размера на наложеното му общо наказание, със срока, с който това е било
сторено от първоинстанционния съд, а именно с шест месеца, тъй като такъв подход би
съответствал на целите на специалната и генералната превенция.
С оглед изложените съображения, въззивният съдебен състав намира, че атакуваното
определение на СРС следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно, а
подадената жалба от защитата на осъдения - оставена без уважение.
Воден от изложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 17.06.2022 г., постановено по НЧД №
4259/2022 г. по описа на СРС, НО, 112 състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4