Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Русе, V-ти гр.с-в, в публично заседание
на тридесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
При секретаря Миглена
Кънева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№
1855 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
При условията на обективно
съединяване са предявени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр.с чл.225 от КТ.
Ищецът Т.Ф.К. твърди, че със Заповед № 027/27.03.2020
г. на управителя на „Боримес“ ООД трудовото му правоотношение на длъжността
„работник кухня” било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Счита
заповедта за незаконосъобразна, издадена изцяло при злоупотреба с право от
страна на ответника, в нарушение процедурата на цитираната правна норма.
Заявява, че в нито един момент не е изразявал устно или писмено волеизявление
към работодателя за прекратяване на трудовото му правоотношение. В
действителност заповедта му била връчена предния ден, тъй като бил в платен
отпуск, когато бил извикан на обекта „Кухнята на Боримес“ с предварително
подготвена заповед. Ищецът подписал заповедта без да му бъде дадена възможност
да се запознае с нея, тъй като не си носел очилата. Едва като се прибрал в къщи
видял основанието, на което било прекратено трудовото му правоотношение. По
повод подаден от него сигнал до Дирекция „Бюро по труда“, гр.Русе за извършена
злоупотреба с трудовите му права, Т.К. получил отговор, че при извършена
проверка в дружеството им била предоставена молба от негово име от дата
26.05.2020 г., каквато той не бил подписвал. Претендира съдът да постанови
решение, с което да отмени горната заповед като незаконосъобразна, да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и да му бъде присъдено
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за период от 6
месеца, на основание чл.225, ал.1 КТ, в размер на 3 840 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба и направените по делото разноски.
Ответникът „Боримес“ ООД, гр.Русе, оспорва
основателността на предявените искове. Твърди, че предвид обявеното извънредно
положение в страната на 13.03.2020 г. и затварянето на обектите за бързо
хранене, предложили на всички работници да изберат дали да бъдат в неплатен
отпуск или да прекратят трудовите им правоотношения и да се регистрират в
Бюрото по труда до отваряне на обектите отново. Всички работници, в това число
и ищецът, поискали да прекратят трудовите си правоотношения. Предложението на
ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение било отправено до
работодателя и достигнало до него. Същото било уважено чрез издаване на
обжалваната заповед. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на
направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните по делото
не се спори, че въз основа на трудов договор № 704/06.11.2018 г. са били в
трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността „Работник, кухня“.
Със заповед № 027/27.03.2020 г. на управителя на ответното
дружество трудовото
правоотношение с Т.К.
е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, считано
от същата дата, по
взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Към отговора на исковата
молба ответникът представя молба № 001/26.03.2020 г., изходяща от ищеца до
управителя на „Боримес“ ООД, с която първият изразява желание да бъде освободен
от заеманата от него длъжност, считано от 27.03.2020 г. Предвид направеното
оспорване на подписа, положен за ищеца, е назначена почеркова експертиза. От
приетото й заключение е видно, че подписът на горната молба е изпълнен от Т.Ф.К..
В качеството на свидетел
по делото е разпитан К.Ц. – работник в кухня „Боримес“ до магазин „Кауфланд“ и
бивш колега на ищеца. Същият твърди, че двамата били освободени в един и същи
ден, като шефките им дошли на работа, обяснили, че заради пандемията работата
много намаляла и му предложили два варианта: или неплатен отпуск, или
освобождаване. Ц. избрал втория вариант и същият ден му дали заповедта за
прекратяване. Ищецът дошъл половин час след шефките, но свидетелят заявява, че
не знае какво са си говорили с него. Видял само, че разписват някакви
документи.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
за признаване прекратяване трудовото
правоотношение на ищеца със заповед № 27/27.03.2020 г. на управителя на "Боримес"ООД за незаконно и неговата отмяна е допустима, но неоснователна.
Посоченото от работодателя основание за
прекратяване трудовото правоотношение между страните е чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.
Според посочената разпоредба трудовият договор се
прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Това означава, че
двете насрещни волеизявления на страните, както предложението за прекратяване
на трудовото правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са
изразени писмено. Всяка от страните трябва да изрази волята си за
прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно, като нито една от
тях не е задължена да посочва основание
или каквато и да е причина за прекратяването. Взаимното
съгласие се счита постигнато в момента, когато съвпадат двете писмени
волеизявления за прекратяване на трудовия договор, а заповедта за прекратяване на ТПО на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ има само констативен, а не диспозитивен
характер.
В случая ищецът, в качеството си на работник по трудово правоотношение, е подписал молба до работодателя за освобождаване от
заеманата от него длъжност, считано от 27.03.2020 г. Независимо, че документът е бил предварително изготвен, с подписването му
съдът приема, че Т.К. се е съгласил със съдържанието на молбата, т.е. изразил е воля за прекратяване на
трудовия си договор. Не са ангажирани доказателства за изложените в исковата
молба твърдения, че не е била налице воля от страна на ищеца за прекратяване на
трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, нито че всички документи са му
представени и подписани от него на 26.03.2020 г. Разпитаният по делото свидетел
установява, че когато на него са връчвали заповедта за прекратяване на трудовия
му договор са разговаряли и с ищеца и той нещо е подписвал, но свидетелят не
сочи датата, на която това е станало, не знае
какви разговори са водени между Т.К. и представителите на ответника, нито какви
документи е подписвал.
С издаването на обжалваната
заповед работодателят е изразил писменото си съгласие и воля трудовото
правоотношение с ищеца да бъде прекратено именно на основание чл.325, ал.1, т.1 от ГПК - по тяхно взаимно съгласие и считано от
датата, заявена в молбата на ищеца.
Предвид изложеното исковата
претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
за признаване прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца за незаконно и за неговата отмяна следва да се остави без уважение.
Съобразно изхода на
спора по главната претенция неоснователни и подлежащи на отхвърляне се явяват и
акцесорните претенции за възстановяване на ищеца на заеманата преди това работа
и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника деловодни разноски в
размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Ф.К.,
с ЕГН **********,***, против “Боримес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Русе, местност Слатина,
ул.“Индустриален парк“ 16, представлявано от управителите Борис Георгиев Биринджиев и Симеон
Георгиев Биринджиев, искове за отмяна на заповед № 027/27.03.2020 г. на управителя
на “Боримес” ООД, гр.Русе, като незаконосъобразна, за възстановяването му на
длъжността “Работник, кухня”, както и за заплащане на обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Т.Ф.К., с ЕГН **********,***, да заплати на “Боримес” ООД, гр.Русе, с ЕИК
*********, 300 лв. деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: