РЕШЕНИЕ
№ 7646
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110130266 по
описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3137.22 лв. – регрес
по щета № **********/03.09.2021 г., образувана при /ФИРМА/, с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2022 г.,
както и иск с правно основание по чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от
76.68 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
3137.22 лв. за периода от 13.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба
– 06.06.2022 г., включително.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт С. Х. в писмен отговор на исковата молба от 25.10.2022 г.,
подаден по електронната поща на Софийски районен съд на 24.10.2022 г.
оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер. Поддържа
становище, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие не е
налице противоправно поведение на водача на т. а. ДАФ с рег. № ******,
1
който при движение в с. Върбица е спрял на пешеходна пътека, за да пропусне
пешеходец, а водачът на движещия се зад него л. а. НИСАН ДЖУК с рег. №
******, поради движение с несъобразена скорост и неспазване на
необходимата дистанция, реализирал ПТП в спрелия пред него товарен
автомобил. Оспорва се посочения в исковата молба механизъм на ПТП. Моли
се съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 411 от КЗ – регресен
иск на платилия застраХ.телното обезщетение застраХ.тел по имуществена
застраховка, срещу застраХ.теля на причинителя на вредата по застраховка
„Гражданска отговорност”.
Като има предвид събраните в процеса писмени доказателства, гласни
доказателства, събрани по реда на съдебната делегация от районен съд
Кърджали – свидетелката К. Б. С. – К. и от районен съд Мездра – свидетеля П.
Й. С., както и заключенията на съдебната автотехническа експертиза, дадени
от вещо лице В. Д. и от вещо лице Х. И. – изготвил повторната
автотехническа експертиза в частта на установяване механизма на ПТП,
настоящият съдебен състав намира, че не се установява пътнотранспортното
произшествие от 02.09.2021 г. да е реализирано по посочения в исковата молба
начин и да е осъществен твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Установява
се, че на 02.09.2021 г. в с. Върбица, при движение по международен път с
посока от гр. Кърджали към гр. Пловдив е реализиран сблъсък между движещ
се отпред тежкотоварен автомобил ДАФ с рег. № ****** с полуремарке рег.
№ ******, управляван от П. С. и движещия се непосредствено след него лек
автомобил НИСАН ДЖУК с рег. № ******, управляван от К. К.. Относно
механизма на ПТП всеки от участниците в ПТП, разпитан като свидетел,
описва реализирането му по различен начин. Според водача на движещият се
отпред тежкотоварен автомобил, П. С. в показанията дадени по реда на
съдебната делегация пред РС – Мездра излага, че колата зад него не спазвала
дистанция и в разстояние на един километър се движела плътно зад него. При
2
преминаване през населено място с посока Хасково – Пловдив, водачът С. се
движел с 30 км./ч., отдалече видял жена с малко дете върху пешеходната
пътека да пресича от ляво надясно и спрял плавно. Пешеходната пътека – тип
„зебра“ била обозначена и със знак вдясно от пътя „внимание пешеходна
пътека“. Колата след тежкотоварния автомобил нямала два – три метра
дистанция от ремаркето на първия, който в спряло положение на пешеходната
пътека получил удар отзад в ремаркето. П. С. излага, че полицаят, отишъл на
мястото на инцидента е попълнил протокола за ПТП и свидетелят С. тогава го
е подписал, но при предявяването му от делегирания съд, същият свидетел не
разпознава свой подпис в предявения протокол.
В показанията си, дадени пред районен съд Кърджали, свидетелката К.
К., управлявала при инцидента увредения лек автомобил НИСАН ДЖУК с
рег. № ****** сочи, че при навлизане в селото се е движила непосредствено
след камиона. В района на моста той намалил, а тя спряла, тогава камионът
тръгнал назад и я ударил. В показанията, дадени пред съда свидетелката К.
излага: „В момента, в който той намали, ние спираме и самия камион тръгна
да дава назад … той ме удари“. Според свидетелката, та е спазвала
„достатъчна дистанция“, но не може да определи същата в метри.
Явно е, че двамата участници в ПТП, очевидци описват различен
механизъм, по който е реализиран инцидента.
Настоящият съдебен състав възприема и кредитира, като дадено вярно и
безпристрастно от вещото лице В. Д., заключението на автотехническата
експертиза, в което се обосновава от гледна точка на класическата механика
механизма на ПТП, предвид и вредите, претърпени от лек автомобил НИСАН
ДЖУК с рег. № ******, масата на който е 9 пъти по – малка от масата на
движещият се отпред тежкотоварен автомобил. При тази разлика в масите на
двете превозни средства, обективно реално е движещият се отзад лек
автомобил при удар в спрелия на място товарен автомобил да получи
установените по делото щети в предната си част. Според вещото лице, в
противен случай – ако камионът е потеглил назад и е ударил лекия автомобил,
дори при ниска скорост на движение, голямата маса на камиона би
предизвикала значително по – големи от понесените от лекия автомобил щети.
Последното мотивира съда, относно механизма на пътнотранспортното
произшествие от 02.09.2021 г., да кредитира показанията на водача на
3
тежкотоварен автомобил ДАФ с рег. № ****** с полуремарке рег. № ****** –
П. С., вината на когото за реализиране на процесния инцидент се явява
недоказана в настоящия процес.
При така заявеното от страна на ответника оспорване, в тежест на ищеца
е било да проведе в процеса главно и пълно доказване на твърдените от него
факти и обстоятелства, релевантни за спорното право, съобразно правилата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, включително и на обстоятелството, че е реализирано
посоченото в исковата молба пътно транспортно произшествие, поради
виновното противоправно поведение на П. С., като водач на увреждащия
тежкотоварен автомобил ДАФ с рег. № ****** с полуремарке рег. №
******, при механизма описан в исковата молба, а именно при „движение
на заден ход, без да се съобрази с положението на останалите участници в
движението“.
Последното не е сторено до приключване на устните състезания при
първоинстанционното разглеждане на делото, поради което настоящият
съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 3137.22 лв. – регрес по щета № **********/03.09.2021 г., образувана
при /ФИРМА/ с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., се
явява изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен, със законните последици. При този изход на спора по предявения
главен иск, изцяло неоснователен се явява и акцесорния иск с правно
основание по чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 76.68 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3137.22 лв.
за периода от 13.03.2022 г. до датата на подаване на исковата молба –
06.06.2022 г., включително, поради което и последният следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът претендира направените по делото разноски. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, такива не следва да му се присъждат.
Ответникът претендира разноски по производството.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 50 лв. – за разпит на свидетел при призоваване по
делегация.
Предвид изхода на делото, тъй като ответникът е представляван по
4
делото от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 300 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от /ФИРМА/ с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/ срещу /ФИРМА/ с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/ иск с правно основание чл. 411 КЗ
за сумата от 3137.22 лв. – регрес по щета № **********/03.09.2021 г.,
образувана при /ФИРМА/, с включени ликвидационни разноски в размер на
15 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.06.2022 г. и иск с правно основание по чл. 86,
ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 76.68 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 3137.22 лв. за периода от 13.03.2022 г. до
датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022 г., включително, като
недоказан по основание.
ОСЪЖДА /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ сумата от 50 лв. – направени по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 300 лв. – възнаграждение за
един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5