Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 18.08.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа гр.д. №3545/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с която са предяВ. искове за отнемане в полза на държавата имущество
на стойност 184 538,77 лв. от Г.Н.И., с ЕГН ********** и В.Е.И., с ЕГН **********,
както следва:
I. срещу
Г.Н.И.
искове с обща цена 115 867,17 лв. с правно основание чл. 154 ЗПКОНПИ, вр. чл.
142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на
притежаваните от нея:
- сума в размер
общо на 15 380 лв., представляваща вноски от титуляра по банкова сметка *** ***,
открита в Банка ДСК ЕАД;
- сума в размер
общо на 13 294 лв., представляваща получени парични средства от трети лица по
банкова сметка *** ***, открита в Банка ДСК ЕАД;
- сума в размер
общо на 583,97 лв., представляваща погасителни вноски по кредит по банкова
сметка *** ***, открита в Банка ДСК ЕАД;
- сума в размер
общо на 45 188,90 лв., представляваща вноски по банковата сметка от
проверяваното лице и нейния съпруг в периода 2010 г. – 2019 г. по банкова
сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в размер
общо на 26 800,80 лв., представляваща получени парични средства от трети лица в
периода 2012 г. – 2016 г. по банкова сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в размер
общо на 14 284,50 лв., представляваща вноски от титуляра по банкова сметка
*** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в размер
общо на 335 лв., представляваща вноски от титуляра по банкова сметка *** ***,
открита в А.Б.Б.АД;
II. срещу
В.Е.И. искове с обща цена 67 321,60 лв. с правно основание чл. 154 ЗПКОНПИ, вр. чл. 142, ал. 2, т. 4,
вр. чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на притежаваните от него:
- сума в размер
на 5 000 лв., представляваща получени парични средства от трето лице през 2018
г. по банкова сметка *** ***, открита в Банка ДСК ЕАД;
- сума в общ
размер на 9 165 лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта с *********,
открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 2 360 лв., представляваща вноски от титуляра по банкова сметка *** ***,
открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 10 500 лв., представляваща получени парични средства от трети лица по
банкова сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 3 508 лв., представляваща вноски от титуляра по банкова сметка *** ***,
открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 34 080,50 лв., представляваща получени парични средства от трети лица
по банкова сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 1 619,55 лв., представляваща погасителни вноски по кредит по
банкова сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в размер
на 600 лв., представляваща получени парични средства от трето лице чрез
системата Уестърн Юниън на 10.03.2016 г.;
- сума в размер
на 489 лв., представляваща получени парични средства от трето лице по банкова
сметка *** ***, открита в У.Б.АД.
- 27 дружестВ. дяла, всеки на стойност 50 лв., на обща стойност
1350 лв. от капитала на 3-В Г.ООД, ЕИК ******, придобити с договор за продажба
на дружестВ. дялове от 31.05.2010 г.
Ищецът твърди,
че ответникът Г.Н.И. е обвинена в престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 НК
– за това, че за периода 01.03.2013 г. – 14.01.2015 г. в качеството си на
управляващ търговско дружество В.-Г ЕООД е избегнала установяване и плащане на
данъчни задължения - ДДС на обща стойност 50 721,17 лв., като подала
справки-декларации по ЗДДС и отчетни регистри; твърди престъплението да попада
в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ. Г.Н.И. и съпругът й В.Е.И. са
придобили имущество, в това число дялове в търговски дружества, платили
погасителни вноски по банкови кредити и кредитни карти, правили банкови вноски
и преводи. Твърди, че е налице несъответствие между законния доход на
ответниците и придобитото имущество, като несъответствието е значително – в
размер на 208 323,68 лв. Иска отнемане на равностойността на вноски по
банковите сметки и равностойността на вноски за погасяване на кредити, както и
дяловото участие в търговско дружество. Претендира разноски.
Ответниците
оспорват исковете. Ответникът В.Е.И. твърди недопустимост на производството –
поради преклудиране на правото на ищеца да внесе
изкове с изтичане на законоустаноВ.я срок по чл.112,
ал.1 ЗПКОНПИ и поради несъответствие на българския закон с международноправно
разпоредби – Директива №2014/42 на ЕС. По същество оспорва основателността на
исковете – оспорва твърдението на ищеца, че преводите, получени от трети лица,
представляват незаконно имущество – сочи, че дали същите са получени на
основание или без правно основание, не ги прави незаконен доход, а и оспорва
същите да представляват имущество, подлежащо на отнемане, тъй като не са
налични в патримонима на ответника в края на
проверявания период. Счита, че същите следва да бъдат зачетени като доход през
периода. Ответникът Г.Н.И. излага съображения, свързани с повдигнатите й
обвинения в наказателното производство, които са ирелевантни
за настоящия спор.
Съдът, след като се
запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По
допустимостта на производството:
Неоснователни са
възраженията на ответника В.Е.И. за недопустимост на производството поради
неприключване на наказателното производство, съответно – липса на влязла в сила
осъдителна присъда на проверяваното лице. Въпросът относно съответствие на
българския закон с Директива 2014/42/ЕС е разгледан по повдигнато преюдициално запитване с РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) от
19 март 2020 по дело С‑234/18. С цитираното решение е прието, че е
допустима правна уредба на държава членка, съгласно която национална юрисдикция
постановява конфискация на незаконно придобито имущество след производство,
което не зависи нито от установяване на престъпление, нито на още по-голямо
основание от осъждане на предполагаемите извършители на това престъпление. Ето
защо хода на наказателното производство не е относим
към настоящото гражданско производство, нито обуславя допустимостта му.
Неоснователни са
възраженията на ответника В.Е.И. за недопустимост на производството поради преклудиране на правото на Комисията да внесе процесните искове след изтичане на законоустаноВ.те
срокове по чл.112, ал.1 ЗПКОНПИ. С ТР № 1 от 04.06.2020 г. по т.д. № 1/2018 г.
на ОСГК НА ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 112, ал. 1 и
2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването
на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно
придобито имущество, тъй като срокът е инструктивен и е допустимо образуване на
производство по чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичането му.
По изложените
съображения съдът приема предяВ.те искове за
допустими.
По
основателността на исковете:
Правото по чл.
141 ЗПКОНПИ е призната и гарантирана от закона възможност в полза на държавата
да се отнемат принудително и безвъзмездно имущестВ.
права при наличие на следните предпоставки:
1) проверяваното
лице, с което останалите ответници и свързани лица (чрез брак/фактическо
съжителство, родство или като контролирани юридически лица), да е привлечено като обвиняем за
престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗПКОНПИ;
2) ответниците
да са придобили в проверявания период имущество със значителна стойност, за
което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото
и нетния доход на ответниците следва да надвишава 150000 лв. за целия
проверяван период;
3) за всяко
конкретно имущество, отнемане на което се иска, да не се установява законен
източник на средства.
Първите две
предпоставки следва да бъдат устаноВ. от ищеца чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а в
доказателствена тежест на ответниците е да установят, че имуществото, което е
на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход, които са
били налични в патримониума им към момента на
придобиването. При установяване на първите две предпоставки – че проверяваното
лице е привлечено като обвиняем за престъпление измежду посочените в закона и
че общо за целия проверяван период има несъответствие между придобитото
имущество и законните доходи в размер, надвишаващ 150000 лв., съдът следва да
пристъпи към изследване на третата предпоставка, като следва да преценява
имущественото състояние на ответниците към момента на придобиване на всяко
имущество, отнемане на което се иска, за да приеме дали конкретното имущество е
придобито с разполагаеми към момента средства от законен източник на доходи.
I.
При изследване дали е налице първата
предпоставка съдът съобрази следното:
Представено е по
делото уведомление от Софийска градска прокуратура (СГП) с вх. №
УВКП-98/22.01.2019 г. за привличане в качеството на обвиняем и внесен
обвинителен акт срещу лицето Г.Н.И. по пр.пр. №
24763/2017 г. по описа на СГП за това, че в периода 01.03.2013 г. – 14.01.2015
г. е извършила продължавано престъпление с правна квалификация чл. 255, ал. 3,
вр. ал. 1 НК (л. 51-53). Престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т.
18 ЗПКОНПИ, поради което съдът приема, че са налице предпоставките за
образуване на проверка срещу Г.Н.И.. С протокол № ТД10СФ/УВ-953 от 24.01.2019
г. е започната проверка по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ; периодът на проверката е
24.01.2009 г. – 24.01.2019 г. С решение № 97/22.01.2020 г. на КПКОНПИ е
образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество. С решение № 660/13.04.2020 г. е взето решение да се предявят
процесните искове срещу ответниците.
Установява се от
справка от Национална база данни „Население“ (л. 100), че Г.Н.И. е с постоянен
адрес ***. Следователно, на осн. чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ, компетентен да разгледа предяВ.те искове e СГС.
Установява се от
справка от Национална база данни „Население“ (л. 100), че Г.Н.И. е в граждански
брак с втория ответник – В.Е.И., считано от 24.08.2002 г. Ето защо ответникът е
сред лицата, чието имущество подлежи на отнемане по реда на чл. 142, ал. 2, т.
4, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ.
От изложеното
следва, че е налице първата предвидена предпоставка, а именно – предяВ.ят иск е насочен срещу обвиняем за престъпление
измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗПКОНПИ и свързано с него чрез брак
лице.
II.
При изследване дали е налице втората
предпоставка съдът съобрази следното:
За да е налице
втората предпоставка, следва да бъдат устаноВ.:
- вида и
стойността на придобитото през проверявания период имущество;
- доходи,
приходи и източници на финансиране, законните източници на доходи;
- размерът на
извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице, в това число
разходите за издръжка на лицето и съобразно данните на Националния
статистически институт и разходите за пътуване;
- наличието на значително несъответствие
(надвишаващо 150000 лв.) между стойността на придобитото имущество и нетния
доход в проверявания период.
На отнемане в полза на държавата
подлежи незаконно придобитото имущество (чл. 1, ал. 2 ЗПКОНПИ) като това е
имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник (чл. 5,
ал. 1 ЗПКОНПИ). Производството по отнемане на незаконно придобито имущество се
образува от Комисията, когато може да се направи обосновано предположение, че
дадено имущество е незаконно придобито (чл. 107, ал. 1 ЗПКОНПИ). Обосновано
предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие
в имуществото на проверяваното лице (чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ). Съгласно § 1, т.
4 ДР на ЗПКОНПИ „имущество“ е всякакъв вид
собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени
вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него. Съгласно § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ „значително
несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния
доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период.
За целите на изясняване
на фактите, релевантни за формиране на извод дали има превишение от над 150000
лв. в процесния период на стойността на придобитото имущество на проверяваното
лице над законните му доходи, съдът ще възприеме значението на термините
„доходи“, „приходи“, „разходи“, „източници на финансиране“, „брутен доход“,
„нетен доход“, така, както са разяснени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК
решение №97/18.05.2018 г. по гр.д. №3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО. В тази връзка,
съдът приема, че „доход са имущестВ.те блага, с
които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи
от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на
дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с
определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е
абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на
определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази
дейност) или незабранена“. „Брутен доход“ са приходите от една
дейност, а „нетен доход“ е превишението на приходите над разходите за
осъществяването на същата дейност – т.е. обогатяването от дейността“. „Източниците
на финансиране може да бъдат собстВ. и привлечени: собстВ. са наличното имущество и доходите (приходите минус
разходите за осъществяването на дейността), а привлечени са кредитите (заеми) и
субсидиите (безвъзмездни помощи) или даренията (грантове). Не винаги източникът
на финансиране е източник на забогатяване. Източник на забогатяване не може да
е, нито наличното имущество (то се трансформира в новопридобитото), нито
кредитите, защото с получаването им възниква задължение за тяхното връщане.
Източник на забогатяване са доходите, субсидиите и даренията. Източникът на
финансиране е незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи
източникът на финансиране е законен. Кредитът е законен източник на
финансиране, но получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът
обяснява временното превишение на придобитото имущество над дохода.
Забогатяване ще е налице, когато кредитът бъде върнат от доходи или
безвъзмездни помощи и дарения. Ако кредитът още не е върнат или бъде върнат от
осребряване на придобитото или друго налично имущество, няма да е налице
забогатяване.“ (посоченото е от решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. №
3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО).
Спорен между страните е въпросът дали преводите
на парични средства, получени от ответниците от трети лица (по банков път),
представляват незаконно имущество, още повече когато същите не са налични в патримонима на ответниците в края на проверявания период.
Поради противоречива съдебна практика е
образувано т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по следните въпроси от значение за
настоящото дело: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР
на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно
нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични
средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период? и 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник,
както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?
По първия въпрос настоящият съдебен състав
поддържа становището, че незаконно придобито може да е само имуществото, влязло
в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания
период, което е налично в края на този период, респективно че значителното
несъответствие е налице, когато разликата между стойността на наличното
имущество в края на периода и това в началото надхвърля стойността, определена
в закона /в т.см. Решение № 97/18.05.18 г. по г. д. № 3224/17 г., IV ГО,
Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на ВКС, III г. о.; Решение
№ 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/2019 г. на ВКС, IV г. о.; Решение
147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение №
263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение №
18/11.03.2021 г. по гр. д. № 476/2020 г. на АС – Бургас; Решение №
205/27.12.2019 г. по гр. д. № 196/2017 г. на ОС – Ямбол; Решение №
45/03.07.2020 г. по гр. д. № 280/2018 г. на ОС – Сливен; Решение №
214/02.10.2017 г. по в. гр. д. № 558/2016 г. на АС – Велико Търново; Решение №
29/02.03.2021 г. по в. гр. д. № 270/2020 г. на АС – Велико Търново; Решение №
260000/21.08.2020 г. по в. гр. д. № 142/2020 г. на АС – Пловдив; Решение №
261827/16.12.2020 г. по гр. д. № 10878/2018 г. на СГС; Решение №
260080/24.03.2021 г. по гр. д. № 116/2020 г. на ОС – Враца; Решение от
12.04.2020 г. по гр. д. № 110/2019 г. на ОС – Монтана/. Основната предпоставка
за отнемането на незаконно придобито имущество е установяването дали между
притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да
бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е
увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля
посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ размер. (в т.см. смисъл Решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. №
4768/2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017
г. на ВКС, IV г. о.).
По втория въпрос съдът поддържа становището, че
„не може да се отнеме равностойността на имущество, което е преминало през
патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово
притежание в края на изследвания период.“ и „Преминаването на блага през
патримониума на ответниците, в т. ч. на пари по банкови сметки, има правно
значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като
ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в края на
изследвания период.“ /в т.см. Решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017
г. на ВКС, IV г. о., Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. № 4143/2017 г. на
ВКС, III г. о. и др./.
Въз основа на
изложеното, съдът приема, че следва да определи размерът на законния доход
(чиста или нетна стойност) и размерът на разходите на проверяваното лице и
семейството му за процесния период и при сравняване от двете суми да се прецени
налице ли е превишение от над 150 000 лв. на стойността на разходите и
придобитото имущество над законния му доход.
1.
Относно
разходите:
Разходи за издръжка на семейство съгласно
данни на НСИ:
От справка от
Национална база данни „Население“ (л. 100) се установява, че в периода на
проверката (24.01.2009 г. – 24.01.2019 г.) ответниците са имали в домакинството
си две деца под 18 г. Установява се от счетоводната експертиза, че съобразно данни на
НСИ за периода 24.01.2009 г. - 24.01.2019 г. за средния общ разход за издръжка
на домакинство, състоящо се от двама души и два броя деца под 18 години за
процесния период, общият размер на разходите за издръжка на домакинството на
ответниците състоящо се от двама души с две деца за процесния период е
127 062,09 лв.
Разходи за пътувания и престой в
чужбина:
От писмените
доказателства, предстаВ. от ищеца (справки от ГД
„Гранична полиция“) и заключението на вещите лица се установява, че за процесния
период Г.Н.И., В.Е.И. и двете им непълнолетни деца са пътували извън страната –
за периоди и дестинации – обобщени в Приложение 2 към Съдебно-икономическата
експертиза (л.543-544). Размерът на разходите за тези пътувания, определени
съобразно Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина за
процесния период е в общ размер на 19 411,10 лв.
Разходи за
погасяване на стокови кредити:
От писмените
доказателства и заключението на вещите лица се установява, че за процесния период В.Е.И. е извършил плащания за погасяване на стокови
кредити, сключен с финансова институция „БНП П.П.Ф.С. А“ в общ размер на 2 943,25 лв.
От така
изложеното съдът приема, че общият
размер на разходите на проверяваното лице и семейството му в периода 24.01.2009 г.
– 24.01.2019 г., включващ обичайни разходи за издръжка, разходи за пътуване и
престой в чужбина, разходи за погасяване на предостаВ.
заеми, е в размер на 149 416,44
лв.
2.
Относно доходите:
Както бе
възприето по-горе, „брутен доход“ са приходите от една дейност, а „нетен
доход“ е превишението на приходите над разходите за осъществяването на същата
дейност – т.е. обогатяването от дейността“. За да се установи дали в
проверявания период е налице несъответствие в имуществото на проверяваното лице
по смисъла на чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ,
следва да се установи размерът на брутния доход, от него да се извадят всички
разходи и така да се установи нетния доход. В случай, че има несъответствие
между нетния доход и имуществото, надвишаващо 150 000
лв., то е налице „значително несъответствие“ по см. на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ.
Законът – в т. 2
на § 1, изброява по неизчерпателен начин доходите, които следва да се
съобразяват, при изчисление на нетния доход, а именно: възнаграждение, получено
по трудово и по служебно правоотношение, доходи от извършени услуги с личен
труд, доходи от упражняване на свободни професии, чистият доход от
предприемаческа дейност, дивиденти и лихви, други доходи от движима и недвижима
собственост, за придобиването на които е установен законен източник, доходи от
селскостопанска дейност и търговия на дребно, други доходи от лотарийни и
спортни залагания, лихви, лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от
продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник,
от застраховка, от съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически
лица. Разпоредбата изисква законност на доходите, т.е. те да не са придобити от
незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност.
Начинът на получаването на парични средства - в брой, превод по сметка в банка,
системи за бързи разплащания и др. е без значение за това дали същите
представляват законен доход. Законността на доходите се определя от основанието
за тяхното плащане, съответно за получаването им (в т.см. решение № 58 от
21.04.2022 г. по гражданско дело № 20213000500105 АС – Варна).
2.1.
Доходи на Г.Н.И., В.Е.И. и членовете на семейството:
От писмените доказателства и заключението на
вещите лица по допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че в
периода на проверката Г.Н.И. е получавала доходи от НОИ в общ размер на 512,24
лв., доходи от трудови и приравнени на трудови правоотношения
в общ
размер на 20 747,72 лв., доход от извънтрудови правоотношения в размер на
13 288,81 лв. (изплатен е дивидент от „В.И.“ ЕООД за 2017 г. в общ
размер на 13 988,22 лв., от която сума е удържан данък в размер на 699,41 лв.),
приходи от продажба на моторни превозни средства в общ размер на 30 000
лв., от заеми и банкови кредити в общ размер на 91 082,54 лв. Общият размер на посочените доходи на Г.Н.И.
е 155 631,31 лв.
От писмените
доказателства и заключението на вещите лица по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в
периода на проверката В.Е.И. е получавал доходи от трудови правоотношения в общ размер на 8
227,13 лв., доходи от извънтрудови правоотношения в размер на
17 413,37 лв. (общо изплатена сума в размер на 17 424,84 лв., от която е
удържан данък в размер на 11,47 лв.), доходи от продажба
на дялове в размер на 10 лв. (от продажба на 100% от притежаваните от него
дялове в дружество), получени суми от банкови кредити, заеми и кредитни карти в
общ размер на 13 043,85 лв. Общият
размер на посочените доходи на В.Е.И. е 38 694,35 лв.
По отношение на
останалите членове на семейството в процесния период (непълнолетните деца) не
са устаноВ. доходи.
Следователно, общият размер на доходите на семейството,
включващи доходи от НОИ, доходи от трудови и приравнени на трудови
правоотношения, доход от извънтрудови правоотношения, приходи от продажба на
моторни превозни средства, доходи от продажба на дялове, от заеми, банкови
кредити и кредитни карти е 194 325,66
лв.
2.2.
Парични средства, захранващи
банкови сметки, внесени от трети лица:
От писмените доказателства и заключението на
вещите лица по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че за процесния период по разплащателните сметки на проверяваните лица Г.Н.И. и
В.Е.И. са внесени суми от трети лица в размер на 94 471,05 лв. (л.529-533
от СИЕ). Посочени са различни основания на преводите от страна на третите лица
– „вноска“, „захранване“, „касов превод доп.“. Сумите също варират – между 5
лв. и 5010 лв.
Според
становището на ищеца тези суми представляват придобито имущество и не следва да
се включват в доходите на семейството, а в разходите. Вещите лица от своя
страна сочат, че от гледна точка на тяхната наука постъпилите суми по банкови сметки реално
представляват добавена стойност за ответниците, с която са увеличени техните
постъпления – т.е. получен приход.
Настоящият състав приема, както бе посочено
по-горе, че доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани
с определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е
абсолютно забранена, да е подчинена на особен режим, който позволява само на
определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази
дейност) или незабранена (решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на
ВКС, ІV ГО). Самият закон – чл.107, ал.2, вр. чл.1 сочи,
че обоснованото предположение, че дадено имущество е незаконно придобито е
налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице – т.е. налице е придобито имущество („собственост,
материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права,
както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права
върху него“ - § 1, т.4) на стойността на което не съответства установен доход
от законен източник. Сумите, постъпили по банков път в патримониума
на ответниците от трети лица, не представляват несъответствие между придобито
имущество и законен доход. Няма и данни да са свързани със забранена от закон
дейност. При това положение и доколкото източникът на финансиране е известен –
получено плащане от конкретно устаноВ. трети лица
(макар и на неустановено основание – договорно, извъндоговорно
или без основание – напр. поради грешка), то няма причина да се приеме, че
средствата са с незаконен произход. Ето защо съдът приема, че следва да се
съобрази вариантът на експертизата, съгласно който внесените суми от трети лица
представляват приход (постъпления) за ответниците.
Като се прибави посочената сума от 94 471,05
лв. (парични средства, захранващи банкови сметки – внесени от трети лица) към
сумата от 194 325,66 лв. (общият размер на доходите на семейството) се
получава сумата от 288 796,71 лв.,
която представлява общият размер на доходите, приходите и източниците на
финансиране на семейството за периода 24.01.2009 г. – 24.01.2019 г.
2.3.
Размер на нетните доходи на Г.Н.И., В.Е.И. и
членовете на семейството му за периода от 24.01.2009 г. до 24.01.2019 г.
(оставащият разполагаем доход след приспадането на извършените обичайни и
извънредни разходи)
Разликата от сумата от 288 796,71 лв. (общ
размер на доходите, приходите и източниците на финансиране на семейството за
процесния период) и сумата от 149 416,65 лв. (обичайни разходи за издръжка, разходи за пътуване и престой в чужбина,
разходи за предостаВ. заеми) е в размер на 139 380,06 лв. и представлява нетният доход на ответниците за
периода 24.01.2009 г. до 24.01.2019 г.
3.
Стойност
на придобитото имущество от Г.Н.И., В.Е.И. и членовете на семейството им за
периода 24.01.2009 г. - 24.01.2019 г.:
3.1.
Придобити акции и дялове в
търговски дружества
От писмените
доказателства и заключението на вещото лице се установява, че за процесния период Г.Н.И. и В.Е.И. са придобили дялове в
търговски дружества в размер на 6 360,00 лв. (в заключението е посочена
сумата от 6 370 лв., но предвид сочените писмени доказателства, на които е
направено изчислението, съдът приема, че е налице фактическа грешка и вместо 6
370 лв. следва да се чете 6 360 лв.).
3.2.
Парични средства, захранващи
банкови сметки – внесени от проверяваните лица
За процесния
период проверяваните лица Г.Н.И. и В.Е.И. са захранили лично банковите си
сметки в размер на 76 359,15 лв.
3.3.
Парични средства – погасителни
вноски по кредити и заеми
За процесния
период проверяваните лица Г.Н.И. и В.Е.И. са направили погасителни вноски по
кредити и заеми в размер на 53 251,84 лв.
Следователно,
стойността на придобитото от ответниците имущество,
включващо пари и нематериални активи за периода 24.01.2009 г. – 24.01.2019 г. е в размер на 135 970,99 лв.
4.
Размер
на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ между нетните
доходи и стойността на придобитото имущество за периода 24.01.2009 г. - 24.01.2019
г.
Разликата на сумата от 139 380,06 лв.
(нетния доход на ответниците за процесния период) и сумата от 135 970,99
лв. (общ размер на имуществото) е в размер на 3409,07 лв. – т.е. установява
се съответствие на доходите / постъпленията спрямо констатираните разходи
и стойността на придобитото имущество за процесния период. Ето защо съдът приема, че не е налице
несъответствие по см. на чл.107, вр. §
1, т. 3 от ЗПКОНПИ в имуществото на
проверяваното лице.
III.
Пo наличие на третата предпоставка
съдът съобрази следното:
Макар и втората предпоставка за възникване на
предявеното пред съда право да не е налице, което прави безпредметно
изследването на третата предпоставка, за пълнота на изложението следва да
посочи следното:
На отнемане подлежи всяко конкретно имущество,
за което в патримониума на ответниците не са били
налични достатъчно средства от законен източник за придобиването му, към
момента на придобиването му. Може да се отнеме обаче само имущество, което е
налично към момента на разглеждане на делото или ако е налице отчуждаване –
паричната му равностойност, налична в патримониума на
ответниците. Съдът споделя виждането, застъпено в Решение № 97/18.05.2018 г. по
гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV Г. О., Решение № 200/14.02.2019 г. по гр. д. №
4143/2017 г. на ВКС, III г. о. и др., че „не може да се отнеме
равностойността на имущество, което е преминало през патримониума
на проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания
период.“, като „преминаването на блага през патримониума
на ответниците, в т. ч. на пари по банкови сметки, има правно значение само
доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум
в края на изследвания период, тъй като ответниците са се обогатили единствено с
това, което притежават в края на изследвания период.“.
От приетата по делото счетоводна експертиза се
установява, че сумите, предмет на предяВ.те искове,
не са налични по банковите сметки, открити на името на ответниците (виж отговор
на 7-ма задача на СИЕ – л.540), няма данни и тези суми да са налични в брой в
държане на ответниците. Това е допълнително основание да се приеме, че исковите
претенции, в частта относно отнемане на парични суми, са неоснователни.
По така изложението съображения съдът приема,
че по делото не са устаноВ. предпоставките –
елементите от фактическия състав на правата, предяВ.
с исковете, предмет на производството. Не се установява незаконно придобито
имущество по см. на чл. 141 ЗПКОНПИ, а именно – значително несъответствие в
имуществото на ответниците по см. на чл. 107, ал. 2 от закона, поради което,
всички предяВ. искове следва да се отхвърлят.
По
разноските:
Предвид изхода
на спора ищецът няма право на разноски.
Ответниците
не са направили разноски в производството.
По изложените мотиви Софийският
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предяВ.те от Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ),
искове както следва:
I.
срещу Г.Н.И., ЕГН **********, искове с обща
цена 115 867,17 лв. с правно основание чл. 154 ЗПКОНПИ, вр. чл. 142, ал.
2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на притежаваните
от нея:
- сума в размер
общо на 15 380 лв., представляваща вноски от титуляра по банкова сметка *** ***,
открита в Банка ДСК ЕАД;
- сума в размер
общо на 13 294 лв., представляваща получени парични средства от трети лица по
банкова сметка *** ***, открита в Банка ДСК ЕАД;
- сума в размер
общо на 583,97 лв., представляваща погасителни вноски по кредит по банкова
сметка *** ***, открита в Банка ДСК ЕАД;
- сума в размер
общо на 45 188,90 лв., представляваща вноски по банковата сметка от
проверяваното лице и нейния съпруг в периода 2010 г. – 2019 г. по банкова
сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в размер
общо на 26 800,80 лв., представляваща получени парични средства от трети лица в
периода 2012 г. – 2016 г. по банкова сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
-
сума в размер общо на 14 284,50 лв., представляваща вноски от титуляра по
банкова сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в размер
общо на 335 лв., представляваща вноски от титуляра по банкова сметка *** ***,
открита в А.Б.Б.АД.
II.
срещу
В.Е.И., ЕГН: **********, искове с обща цена 67 321,60 лв. с правно
основание чл. 154 ЗПКОНПИ, вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ за
отнемане в полза на държавата на притежаваните от него:
-
сума в размер на 5 000 лв., представляваща получени парични средства от трето
лице през 2018 г. по банкова сметка *** ***, открита в Банка ДСК ЕАД;
- сума в общ
размер на 9 165 лв., представляваща погасителни вноски по кредитна карта с *********,
открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 2 360 лв., представляваща вноски от титуляра по банкова сметка *** ***,
открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 10 500 лв., представляваща получени парични средства от трети лица по
банкова сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 3 508 лв., представляваща вноски от титуляра по банкова сметка *** ***,
открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 34 080,50 лв., представляваща получени парични средства от трети лица
по банкова сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в общ
размер на 1 619,55 лв., представляваща погасителни вноски по кредит по
банкова сметка *** ***, открита в Ю.Б.АД;
- сума в размер
на 600 лв., представляваща получени парични средства от трето лице чрез
системата Уестърн Юниън на 10.03.2016 г.;
- сума в размер
на 489 лв., представляваща получени парични средства от трето лице по банкова
сметка *** ***, открита в У.Б.АД.
- 27 дружестВ. дяла, всеки на стойност 50 лв., на обща стойност
1350 лв. от капитала на 3-В Г.ООД, ЕИК ******, придобити с договор за продажба
на дружестВ. дялове от 31.05.2010 г.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: